Запознайте се с един от най-забележителните подвизи на гражданското строителство, извършени през 17 век
Гибралтарският пролив сред Европа и Африка не е единственият воден път, който свързва Атлантическия океан със Средиземно море. На хиляда километра на север се намира различен маршрут.
Той свързва френския град Бордо, покрай Атлантическия океан, със средиземноморското пристанище Сет посредством поредност от канали, наричани общо Canal des Deux Mers, или " канал на две морета ". Разположен напълно в Южна Франция, това е един от най-забележителните подвизи на гражданското строителство, осъществени през 17 век.
Canal des Deux Mers се състои от два канала. От средиземноморското пристанище Сет до Тулуза, на разстояние от 240 километра, се стига до Canal du Midi. От Тулуза до град Кастец-дьо-Дорте, на разстояние от 193 километра, каналът се назовава Canal de Garonne.
Останалата част от маршрута до Бордо употребява река Гарон. Двата канала - Canal du Midi и Canal de Garonne - дружно с река Гарон образуват Canal des Deux Mers, който свързва Средиземно море с Атлантическия океан. Често целият канал се назовава Canal du Midi, показва Amusing Planet.
Преди да бъде построен каналът, морското пътешестване през Гибралтарския пролив е изпълнено с рискове, идващи от пирати и мощни стихии, на които проливът е подложен поради формата и физическата му география.
On avance en partageant les souvenirs de l'un et de l'autre. Une étape qui en amènera d'autres! T. #canaldumidi #ecluse #souvenirs #memories #sud #roadtrip #bonheur #love #Tuttis #Tuttirencontrelafamille #famille #beaucouptropdamour #bluesky #vacances #holidays #sunshine #sun #chantdescigales #cigales #abientot #filter #south #france #minerve #azille
A post shared by Guillaume Dubois (@tutti_fit) on Jul 12, 2017 at 2:30am PDT
Възможността за създаване на различен маршрут през Франция е обсъждана за първи път от античните римляни. По-късно доста френски владетели демонстрират интерес към построяването на канал, който да избегне прекосяването към Испания, само че софтуерните провокации са прекомерно огромни, с цел да бъдат преодолени.
Основната компликация е да се обезпечи задоволително вода във водосборния басейн, който е на доста по-голяма височина сред Средиземно море и Атлантическия океан.
Едва през 17-и век е направен първият реален план за канала. През 1662 година инженер на име Пиер-Пол Рике предллага да се смъкна водата от Черната планина до вододел наоколо до Seuil de Naurouze - най-високата точка в канала, откъдето тя да тече както към Средиземно море, по този начин и към Атлантическия океан.
#canaldumidi
A post shared by Vicki Butterworth (@she_loves_cycling) on Jul 11, 2017 at 10:48am PDT
Логистиката е голяма и комплицирана, а самият план наподобява нерешителен. Въпреки това крал Луи XIV поставя началото му заради възходящите разноски и заплаха от превозване на товари и търговия към Южна Испания, където пиратите са постоянно срещани. Изграждането на канала стартира през 1667 година и приключва през 1681 година, а той е наименуван Canal Royal du Languedoc. През тези четиринадесет години Пиер-Пол Рике взема решение доста инженерни проблеми, които са провокации даже и пред днешния речен превоз.
Неговият канал, преименуван на Canal du Midi по време на френската гражданска война от края на 18 век, доближава единствено до Тулуза. Рике желае да го продължи по-близо до Атлантическия океан, само че влошеното финансово положение на Луи XIV изпразва хазната на Франция и планът в никакъв случай не се материализира.
Самият Рике умира една година преди да бъде приключен Canal du Midi. Отнема още два века, преди Canal de Garonne да бъде изкопан, свързвайки Canal du Midi с Атлантическия океан.
В продължение на двеста години след завършването му, земеделците и винопроизводителите в региона на Лангедок разчитат в огромна степен на канала за своята търговия. Пшеница, вино и алкохол се изнасят от Лорагайс до Тулуза, Бордо и Марсилия, а продукцията от други райони, като сапун, ориз, нишесте, сушена риба, подправки и бои, се внасят в Лангедок.
Трафикът в канала доближи своя връх в средата на 19 век. След това железниците се трансформират в желан метод на напредване. Въпреки че каналът в никакъв случай не се трансформира в огромния интернационален маршрут, очакван от френските владетели, той продължава да работи за локалните търговци още дълго.
Той свързва френския град Бордо, покрай Атлантическия океан, със средиземноморското пристанище Сет посредством поредност от канали, наричани общо Canal des Deux Mers, или " канал на две морета ". Разположен напълно в Южна Франция, това е един от най-забележителните подвизи на гражданското строителство, осъществени през 17 век.
Canal des Deux Mers се състои от два канала. От средиземноморското пристанище Сет до Тулуза, на разстояние от 240 километра, се стига до Canal du Midi. От Тулуза до град Кастец-дьо-Дорте, на разстояние от 193 километра, каналът се назовава Canal de Garonne.
Останалата част от маршрута до Бордо употребява река Гарон. Двата канала - Canal du Midi и Canal de Garonne - дружно с река Гарон образуват Canal des Deux Mers, който свързва Средиземно море с Атлантическия океан. Често целият канал се назовава Canal du Midi, показва Amusing Planet.
Преди да бъде построен каналът, морското пътешестване през Гибралтарския пролив е изпълнено с рискове, идващи от пирати и мощни стихии, на които проливът е подложен поради формата и физическата му география.
On avance en partageant les souvenirs de l'un et de l'autre. Une étape qui en amènera d'autres! T. #canaldumidi #ecluse #souvenirs #memories #sud #roadtrip #bonheur #love #Tuttis #Tuttirencontrelafamille #famille #beaucouptropdamour #bluesky #vacances #holidays #sunshine #sun #chantdescigales #cigales #abientot #filter #south #france #minerve #azille
A post shared by Guillaume Dubois (@tutti_fit) on Jul 12, 2017 at 2:30am PDT
Възможността за създаване на различен маршрут през Франция е обсъждана за първи път от античните римляни. По-късно доста френски владетели демонстрират интерес към построяването на канал, който да избегне прекосяването към Испания, само че софтуерните провокации са прекомерно огромни, с цел да бъдат преодолени.
Основната компликация е да се обезпечи задоволително вода във водосборния басейн, който е на доста по-голяма височина сред Средиземно море и Атлантическия океан.
Едва през 17-и век е направен първият реален план за канала. През 1662 година инженер на име Пиер-Пол Рике предллага да се смъкна водата от Черната планина до вододел наоколо до Seuil de Naurouze - най-високата точка в канала, откъдето тя да тече както към Средиземно море, по този начин и към Атлантическия океан.
#canaldumidi
A post shared by Vicki Butterworth (@she_loves_cycling) on Jul 11, 2017 at 10:48am PDT
Логистиката е голяма и комплицирана, а самият план наподобява нерешителен. Въпреки това крал Луи XIV поставя началото му заради възходящите разноски и заплаха от превозване на товари и търговия към Южна Испания, където пиратите са постоянно срещани. Изграждането на канала стартира през 1667 година и приключва през 1681 година, а той е наименуван Canal Royal du Languedoc. През тези четиринадесет години Пиер-Пол Рике взема решение доста инженерни проблеми, които са провокации даже и пред днешния речен превоз.
Неговият канал, преименуван на Canal du Midi по време на френската гражданска война от края на 18 век, доближава единствено до Тулуза. Рике желае да го продължи по-близо до Атлантическия океан, само че влошеното финансово положение на Луи XIV изпразва хазната на Франция и планът в никакъв случай не се материализира.
Самият Рике умира една година преди да бъде приключен Canal du Midi. Отнема още два века, преди Canal de Garonne да бъде изкопан, свързвайки Canal du Midi с Атлантическия океан.
В продължение на двеста години след завършването му, земеделците и винопроизводителите в региона на Лангедок разчитат в огромна степен на канала за своята търговия. Пшеница, вино и алкохол се изнасят от Лорагайс до Тулуза, Бордо и Марсилия, а продукцията от други райони, като сапун, ориз, нишесте, сушена риба, подправки и бои, се внасят в Лангедок.
Трафикът в канала доближи своя връх в средата на 19 век. След това железниците се трансформират в желан метод на напредване. Въпреки че каналът в никакъв случай не се трансформира в огромния интернационален маршрут, очакван от френските владетели, той продължава да работи за локалните търговци още дълго.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ