Германия е страна на правилата - разпоредби има за всичко,

Германия е страна на разпоредбите - разпореждания има за всичко, в това число и за домашните животни. Особено внимание се обръща на кучетата, които да вземем за пример имат право да лаят единствено по половин час дневно. Ето и още правила:

Задълженията на притежателите на домашни кучета в Германия не са уредени централно. Част от разпоредбите работят на територията на цялата страна, други пък - единствено в обособени провинции или градове. В Бавария да вземем за пример притежателите на домашни кучета не са задължени постоянно да ги държат на каишка по време на разходка. И назад - в Хамбург, когато са на улицата или в парка, кучетата постоянно би трябвало да са на каишка. Изключение се позволява само на специфичните „ кучешки площадки ”.

На изпит

Собствениците на по-малки кучета могат да си извадят специфичен документ, наименуван „ Разрешително за извеждане на куче ” (Hundeführerschein). Този документ им обезпечава опцията от време на време да откачват кучето от каишката. Но с цел да си го набират, притежателите и техните питомци би трябвало да положат специфичен изпит, на който да потвърдят, че кучето извършва съответните заповеди. За избрани породи кучета подобен документ не може да се извади. Така наречените „ бойни кучета ” на всички места в Германия отвън дома би трябвало да бъдат водени на каишка, а в някои градове по време на разходка са длъжни да носят и намордник.

„ Разрешително за извеждане на куче ” издават множеството немски провинции, само че отговорностите на притежателите са разнообразни. В Шлезвиг-Холщайн да вземем за пример този документ, който удостоверява, че притежателят има всички нужни познания и умения, е наложителен, в случай че човек пожелае да си набави куче от евентуално рискова порода.

В множеството немски градове, без значение от останалите ограничавания, на избрани места кучетата наложително би трябвало да бъдат с каишка. На входа на магазините постоянно можете да видите надпис: „ Кучетата би трябвало да изчакат извън ”. Но дори да няма такава табелка, кучетата не трябва да влизат в магазините без каишка. Същото важи за публичния превоз, лечебните заведения, детските градини, учебните заведения, университетите, въобще за всички места, където се събират доста хора, а също по този начин и за парковете и озеленените територии. В някои елементи на Германия кучетата би трябвало да остават на каишка даже измежду дивата природа, в случай че има заплаха да уплашат дивите животни. Глобата за нарушение на изброените правила доближава до 600 евро. И това не е единствено опасност - санкцията постоянно се постанова на процедура.

Мнозина германци считат, че кучетата би трябвало да се разхождат на каишка. В допитване, извършено неотдавна от YouGov, съвсем всеки втори интервюиран дава отговор, че каишката би трябвало да бъде наложителна, с изключение на на упоменатите „ кучешки площадки ”. В немските паркове постоянно можете да станете очевидец на следната сцена: притежателят е пуснал кучето на независимост, а разхождащите се недоволно го мъмрят с думите „ Кучетата би трябвало да са на каишка! ”. В парковете и градинките постоянно ще видите дребни железни контейнери с найлонови пликчета за събиране на кучешки екскременти. Собствениците са задължени да прибират екскрементите освен в парка, само че и на улицата. В противоположен случай ги грози санкция.

Едно от многото правила: притежателят заплаща за вредите, нанесени от неговото куче

По принцип кучетата могат да пътуват във влаковете и в такситата. Ако кучето е задоволително малко, с цел да мине като „ ръчен багаж ”, пътуването във влака е гратис. За огромните кучета се купува половин билет. Шофьорите на такси са длъжни да одобряват кучета в колите си - в случай че размерът или рисковата им порода не основават сериозен проблем. Наемодателят пък може да откаже на своите наематели развъждането на куче в жилището чартърен, само че единствено в случай че има съществени аргументи за подобен отвод. Особено забавна е правосъдната процедура за лаенето на домашните кучета. Обобщена в резюме тя гласи: домашното куче има право да лае по половин час дневно, само че не повече от 10 минути едновременно. На кучетата е неразрешено да лаят сред 19 часа вечерта и 8 часа сутринта. Ето и още няколко правила:

- Собственикът на кучето заплаща за вредите, нанесени от неговия питомник

- Ресторантьорите и хотелиерите имат право да не позволяват кучета

- При бракоразвод кучето се счита за предмет, само че все пак, в случай че възникне спор, съдът преценя при кого да остане то и какви права да получи другият някогашен сватбен сътрудник

- Кучетата нямат право да наследяват умрял притежател, даже когато той категорично е поискал това в наследството си

Скъпо наслаждение

В общия случай всяко домашно куче би трябвало да бъде записано до две седмици след придобиването му. Защото, за разлика от притежателите на котки, зайчета и други домашни любимци, притежателите на кучета в Германия заплащат специфичен налог. Сумата зависи от растежа и тежестта на кучето, а също по този начин и от района. Така да вземем за пример в Кьолн притежателите заплащат 150 евро годишно, в Котбус можеш да държиш няколко кучета против годишен налог от 270 евро, а в богаташкия курорт Щарнберг край едноименното езеро притежателите на домашни кучета заплащат цели 1000 евро годишно. Разбира се, това не е всичко. Защото кучето би трябвало да се храни, належащо е да се поддържа хигиената му и така нататък. С други думи - удоволствието не е на ниска цена.

Разгледайте и тази фотогалерия: