За две години партиите на „промяната“ изгубиха 220 хил. гласа, „Възраждане“ качиха 230 хил.
ГЕРБ са вдигнали изборните си резултати с над 70 хиляди гласа, а Българска социалистическа партия са с повече от 40 хиляди гласоподаватели пасив
Резултатите от парламентарните избори в неделя рисуват любопитна картина на развиването на електоралните настройки в страната. Това бяха пети избори в границите на две години и съпоставяне на вота на гласоподавателя чертае забавни трендове за цялостната обстановка.
Ако вземем за насочна точка изборите на 14 ноември 2021 година и съпоставим числата с последните резултати, излиза наяве, че обединените сили на „ смяната “ и Демократична България губят общо към 220 хиляди гласа за интервала. Те потеглят от 840 хиляди, минават през 692 хиляди на вота предходната година, с цел да финишират на към 620 хиляди през вчерашния ден. Именно ПП/ДБ са и най-големият губещ на гласове за последните 24 месеца.
Интересна детайлност е, че преди основаването на обединението, когато двете обединения се явяваха един против различен на изборите, Политическа партия бяха положение на свободно рухване във връзка с гласоподаватели. Демократична България пък през 2022 година бяха съумели да привлека назад част от изгубения за сметка на смяната избор и упованията бяха да качат резултат и на изборите на 2 април. Разбира се, не могат да се вършат заключения каква част от комбинирания избор на двете обединения на коя партия принадлежи. Ако се одобри обаче, че Демократична България не са губили симпатизанти, защото нищо трагично с тяхно присъединяване не се е случвало, може да се допусна, че електоралният им капацитет тази неделя е бил към 200 хиляди гласа. Това би означавало, че не повече от 420 хиляди от гласовете принадлежат на Политическа партия, което значи към 16,8% действителна електорална тежест.
Коалиционното ръководство явно е оставило тежък отпечатък и върху Българска социалистическа партия. Партията на Корнелия Нинова продължава да се срутва гладко и в неделя удари ново електорално дъно – едвам 225 хиляди гласа. Това е над 42 хиляди или над 20% спад за 2 години.
Единственият някогашен съдружен сътрудник в кабинета Петков, който бележи някакъв растеж е Има Такъв Народ. Именно партията на Слави Трифонов разгласи, че поставя завършек на „ тази мъка и този кабинет “. Партията изпадна от предходния парламент, само че съумява да реализира нещо извънредно рядко в неделя – подвигна резултата си с над 7000 гласа и се връща в Народното събрание.
Без смяна са гласовете на Движение за права и свободи, които разчитат на твърдия си електорат и изцяло резервират електоралното си наличие.
В другата прекаленост е ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов гладко си връща позиции и продължава да има постоянен позитивен тренд. И при двата вота партията качва резултата си с по над 35 хиляди гласа и общият растеж за двугодишен интервал е 71 хиляди гласа.
Най-бързо обаче гласове натрупат от „ Възраждане “. Те стартираха на 127 хиляди през 2021. На идната година към този момент имаха близо 255 хиляди гласа. На последният избор гласовете за тях са над 357 хиляди, което растеж с над 230 хиляди нови гласоподаватели.
Резултатите от парламентарните избори в неделя рисуват любопитна картина на развиването на електоралните настройки в страната. Това бяха пети избори в границите на две години и съпоставяне на вота на гласоподавателя чертае забавни трендове за цялостната обстановка.
Ако вземем за насочна точка изборите на 14 ноември 2021 година и съпоставим числата с последните резултати, излиза наяве, че обединените сили на „ смяната “ и Демократична България губят общо към 220 хиляди гласа за интервала. Те потеглят от 840 хиляди, минават през 692 хиляди на вота предходната година, с цел да финишират на към 620 хиляди през вчерашния ден. Именно ПП/ДБ са и най-големият губещ на гласове за последните 24 месеца.
Интересна детайлност е, че преди основаването на обединението, когато двете обединения се явяваха един против различен на изборите, Политическа партия бяха положение на свободно рухване във връзка с гласоподаватели. Демократична България пък през 2022 година бяха съумели да привлека назад част от изгубения за сметка на смяната избор и упованията бяха да качат резултат и на изборите на 2 април. Разбира се, не могат да се вършат заключения каква част от комбинирания избор на двете обединения на коя партия принадлежи. Ако се одобри обаче, че Демократична България не са губили симпатизанти, защото нищо трагично с тяхно присъединяване не се е случвало, може да се допусна, че електоралният им капацитет тази неделя е бил към 200 хиляди гласа. Това би означавало, че не повече от 420 хиляди от гласовете принадлежат на Политическа партия, което значи към 16,8% действителна електорална тежест.
Коалиционното ръководство явно е оставило тежък отпечатък и върху Българска социалистическа партия. Партията на Корнелия Нинова продължава да се срутва гладко и в неделя удари ново електорално дъно – едвам 225 хиляди гласа. Това е над 42 хиляди или над 20% спад за 2 години.
Единственият някогашен съдружен сътрудник в кабинета Петков, който бележи някакъв растеж е Има Такъв Народ. Именно партията на Слави Трифонов разгласи, че поставя завършек на „ тази мъка и този кабинет “. Партията изпадна от предходния парламент, само че съумява да реализира нещо извънредно рядко в неделя – подвигна резултата си с над 7000 гласа и се връща в Народното събрание.
Без смяна са гласовете на Движение за права и свободи, които разчитат на твърдия си електорат и изцяло резервират електоралното си наличие.
В другата прекаленост е ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов гладко си връща позиции и продължава да има постоянен позитивен тренд. И при двата вота партията качва резултата си с по над 35 хиляди гласа и общият растеж за двугодишен интервал е 71 хиляди гласа.
Най-бързо обаче гласове натрупат от „ Възраждане “. Те стартираха на 127 хиляди през 2021. На идната година към този момент имаха близо 255 хиляди гласа. На последният избор гласовете за тях са над 357 хиляди, което растеж с над 230 хиляди нови гласоподаватели.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ