Експерт: Намираме се в етап, в който излизаме от Ел Ниня и влизаме в Ел Ниньо
Георги Стефанов, специалист " Климат и енергетика “, в предаването " България, Европа и Светът " на Радио " Фокус "
Запрашеността на въздуха в България е измежду най-високите в Европа. Това демонстрират данните на международен отчет за качеството на въздуха, оповестен този вторник. Замърсяването се прави оценка като приблизително, като най-високите равнища се наблюдават в столицата София, а най-ниските от огромните градове – в Русе. Обаче новината от през днешния ден – Съдът на Европейския съюз отхвърли санкционирането на България за качеството на въздуха. Според генералния юрист по делото ресурсите от глобите могат да бъдат вложени в възстановяване на качеството на въздуха. Та по този начин, тематиката ще разясняваме с Георги Стефанов – специалист " Климат и енергетика “. Здравейте.
Здравейте, благодаря за поканата.
Г-н Стефанов, по какъв начин гледате вие на обстановката, в която се намираме, и надлежно по какъв начин приемате отхвърлянето на глобите за страната ни?
Първо, цялата тази поредност е следващото доказателство, че ние имаме един дълготраен проблем, по който нямаме политическата воля за трайно решение. Защо политическата воля тук е доста значимо да кажем – тъй като в последна сметка качеството на атмосферния въздух на първо място рефлектира върху човешкия живот. И ще дам един относителен образец. Преждевременната смъртност от нечистия въздух в България убива сред 15 и 20 пъти повече хора на година, в сравнение с злополуките по пътищата. Сега всички ние гледаме телевизия и виждаме, че всеки ден има ПТП произшествия, мултиплицирани по всички канали за всеобщо осведомление, само че никой не приказва за това, че имаме 10 или 15 пъти по-висока смъртност от нечистия въздух.
И това е парадоксът, тъй като в действителност ние адресираме един проблем, който е забележим – за смачкани ламарини и човешки животи, само че не адресираме различен проблем, който също е забележим – за замърсяването на въздуха. И да, той е забележим в огромните градове, в индустриалните територии, само че също по този начин и в дребните обитаеми места. И тук влизат към този момент настоящите здравни данни, последствията. Вече в това число и от България от няколко години имаме интензивно включване на здравното съсловие, на лекарите, които установяват, че в действителност финансовите разноски за здравната система са доста високи и че предварителната защита за лекуването на последствията, най-общо казано свързани с долните дихателни пътища заболявания, астма и прочие, костват доста скъпо на българското общество.
Когато прибавим и фактори като краткотрайна неработоспособност, в действителност се оказва, че ние освен не адресираме огромния проблем, водещ до преждевременна смъртност – през другите години данните на Световната здравна организация или на Европейската организация по околна среда варират сред 12 до 18 хиляди души преждевременна смъртност, т.е. прикривайки един подобен мощно сериозен проблем, в България понякога тематиката става очевидна, когато влизаме в такива параметри. Тук е моментът да кажа, че замърсяването на въздуха може да се мери и от земята, само че също по този начин може да се мери и от атмосферата, може да се мери в това число и от Космоса, от спътниците. И в последна сметка, когато ние имаме три разнообразни системи, които потвърждават един проблем, би трябвало да забележим и желанието за превъзмогването на този проблем. И ще позволите единствено да превключа с отговора на този въпрос с констатацията на Съда.
Да, през днешния ден беше това, да.
Тази наказателна процедура, това решение е в действителност случай от началото на присъединението на България към Европейския съюз преди 15 години.
В който е имало потвърдена констатация на нечист въздух и последица от дейности от страна на органите и управляващите през този интервал, първоначално преди 15 години, което Европейската комисия е оспорила, и Съдът в последна сметка, след тези 15 години разглеждане на този случай – единствено да си визиите какъв брой доста време… През това време ние всички виждаме, че имаме проблеми със замърсяването на въздуха. Малко, доста, 10 000, 18 000 починали…
В София, отвън София – няма значение. Но не виждаме, единственото, което не виждаме, с изключение на констатацията на световно равнище и на европейско равнище, е трайно предпочитание за превъзмогване на този проблем. Ето това е тъжната констатация за мен и изводът и наученият урок, тъй като Съдът споделя: Да, може би, в случай че глобим България, тя ще стане малко по-амбициозна, само че дайте да не я глобяваме, тъй като там всеки лев значи един човешки живот избавен. Така го гледат малко, като лепта, в случай че мога да кажа истината в ефир. И трагичната обстановка е, че в действителност, в случай че погледнем измервателните станции, ние стигаме до един проблем, в който имаме едни горещи зони, горещи градове тук, само че знаем, че в едни други зони, където няма измервателни станции, също имаме проблем и по този начин, тихомълком си споделяме: да не ставаме измервателни станции на други места, тъй като той, казусът, ще се усили, вместо да се понижи, а дайте в този момент ще купим едни 15 или 20 нови трамвая и тук ще отчетем някакъв резултат и прогрес, и по този начин ще ни се размине.
Когато в действителност обаче виждаме, че хората стават по-болни, разноските за опазване на здравето се усилват и не преодоляваме казуса, и продължаваме да влизаме в световните отрицателни ранглисти, само че също и европейски, в действителност осъзнаваме, че казусът към този момент неналичието на предпочитание и воля на ръководещите, без значение – за тези 15 години са се сменили доста управляващи, доста държавни управления и доста водачи. Така че ние би трябвало да кажем това към този момент не се ли трансформира малко като геноцид на българското население, тъй като отново споделям, 10, 15 до 18 пъти по-висока смъртност, в сравнение с жертвите от злополуките по пътищата.
Смятате ли, че в действителност можем да си вземем поука и да влагаме в подобряването на качеството на атмосферния въздух, като ни насърчиха по този начин?
Само ще кажа, че това е едно техническо, административно решение, което в действителност обуславя, че процедурата от страна на Европейската комисия по доказването на фактологията не е задоволително добре установена. И това са може би нагледно да кажа възможни процедури, в които се ръководи процеса – хем да има оказване на въздействие и напън, хем той да не е прекомерно несъразмерен, прекомерно мощен. Да не избодем очи, вместо да изпишем вежди, както е хубавата българска сентенция. И в този смисъл, ние виждаме, че през другите отчети, примерно Доклада за напредъка на България по Европейския учебен срок – това са задачите на Европейския съюз, или по финансовите принадлежности – морковът и тоягата.
Европейската комисия установи, че има проблеми и споделя: Ще ви помогнем, ще ви дадем пари. Това е методът на Европейския съюз – посредством партньорство, посредством разговор, посредством помощ, не посредством напън. И в последна сметка, когато в действителност дава пари, чака от българското държавно управление, че ще създадем казуса справедлив, сериозен, приет и първокачествен и ще стартираме да харчим тези средства по дейности и ограничения, които водят до действителни резултати. И тук в действителност се къса връзката и повдигаме въпроса. Повечето от нашите оферти и ограничения са така наречен палиативни ограничения, ограничения, които единствено водят до леко замазване на обстановката, само че не до трайно решение на казуса. И ще дам образеца в София – имаме 30 чудесни нови трамвая. Супер! Решава ли ни казуса това?
Нископодови трамваи.
Страхотно, супер съвременен превоз! Решава ли ни казуса това в София? Ами не. Подпомага ли го? Да. Признава ли се? Да. Адресираме ли ги обаче слона, огромния розов слон в стаята с чистотата на въздуха? Не. Ето ви различен проблем – нискоемисионните зони. София – европейска столица, 15-та по величина, огромен град, междинен стандарт за Европа и така нататък, нещо, което се признава от всички, само че в това време ние от дълги години не желаем да управляваме проблеми. Аз ще дам образец от квартала, в който пребивавам, в края на града. Настоящият ни кмет от 15 години трябваше да направи една 300-метрова асфалтова права, с цел да може огромният камион да влиза при ромите, вместо те да горят отпадъците, просто да им постави един огромен резервоар, тъй като камион там не може да влезе и те ги палят всеки ден. Всеки ден има залпово замърсяване, черен дим. Стотици медии са идвали, снимали са, малките екрани, аз съм ги водил.
Проблемът е от 2007 година, обещанието е от 2007 година 300 метра асфалт и един резервоар – това е общинска политика. И сходно нещо се случва във всички квартали. Това е политика за сметосъбиране и локални налози и такси, тя не е държавна политика. И тогава излиза наяве, че ние можем да поставим старания за 30 трамвая и това ще донесе, само че в действителност огромният черен дим, който пуши всеки втори ден от 15 години и той е явен, не сме го разрешили. И по същия метод са скъпите квартали. Отидете в обичаната на софиянци " Банкя “ и ще видите, че там вечер не се диша на открито.
Г-н Стефанов, сигурно можем да кажем обаче и положителни практики, които вие знаете и могат да бъдат приложени.
Разбира се, да. Извинявайте за малката врата. Списъкът с положителните образци и решения, който може да бъде прибавен у нас, в действителност е необятен. Може би Полша не е един неприятен вид. Полша, която е гъстонаселена страна, със съществени проблеми на въздуха, подобен релеф, стопанска система и прочие – там видяхме по какъв начин локалните управляващи преди към този момент седем-осем години започнаха да лимитират главните фактори, които замърсяват въздуха.
Нека да ги кажем кои са те.
Зимата са главно твърдите горива, въглища и дърва, а целогодишно са превозът.
Така.
И когато разтеглив замърсяването – едното е сезонно и съсредоточено, превозът в действителност се явява един главен замърсител, в това число и през лятото. И тук би трябвало извънредно доста и интензивно да се работи с популацията по осведомителни и убеждаващи акции, тъй като не е елементарно да смениш навиците на хората. Той цялостен живот се е топлил на дърва и внезапно да премине на нещо друго.
Защо? И по тази причина в действителност моделът е информация, морков и сопа, в тази поредност. И в случай че ние съблюдаваме тази логичност да осведомяваме хората, тъй като в случай че ти схванеш, че си си изгубил възрастния родител от рак на белите дробове и той е можел да живее, и тези 10-18 хиляди души на година приблизително ги обвържем с този проблем, и политиците ще се ангажират повече, и хората ще адресират казуса повече и ще желаят да трансформират нещата. И в този смисъл, би трябвало единствено да променим най-крутите неща. Давам една статистика. В София 10% от старите коли, от автопарка води до 80% от замърсяването. Не, няма да се оправим с трафика, само че ще се оправим с 80% от замърсяването, в случай че ние ограничим тези коли.
Да, знаем, че има такова решение в центъра да бъдат лимитирани тези остарели коли, една разпоредба.
Точно по този начин. Една разпоредба, която малко наподобява по-скоро на палиативна мярка, тъй като това ще го вършим в бъдеще, когато пристигна новата власт, но ограничаване, което няма да важи за всички. И най-много би трябвало да си зададем въпроса обгръща ли тази мярка тези 10% от най-замърсяващите коли? Вероятно част от тях е отговорът, само че по-голямата част – не. И ето, ние отново не търсим стабилно решение да преодолеем предизвикването със нечистия въздух, с цел да имаме очевидно възстановяване на замърсяването на въздуха. Това е нещото, което се търси в уравнението като отговор. И същото нещо, друга добра мярка има за промяна на горивната база, само че сменяме, тук, в селата към София. Всяка промяна е добре пристигнала, капка в морето е, само че помага…
Говорите за дизеловите…
Не, приказвам към този момент за промяната на страната и на въглищата с пелети и с климатици.
Да, да.
Но в действителност това нещо не би трябвало да бъде в подтекста единствено на дотация, а би трябвало още веднъж да бъде всеобщо приложено и да бъде… тези, които не могат да си го разрешат, да бъдат подкрепени. Но ти, в случай че имаш къща за 2 милиона или за 1 милион, няма проблем да сложиш климатик за 20 000 лв. и да не гориш въглища.
Тогава би трябвало да има разнообразни ограничения за другите хора и тласъци. И по този метод в действителност ние може да доведем до очевидно възстановяване. Това е образецът от Полша, там по този начин се работи. На тези, които имат потребност, оказваме помощ, осведомяваме всички, ангажираме децата, тъй като децата в действителност са тези, които страдат най-вече от този проблем – никой не желае да повреди децата. И в последна сметка нещата се получиха. Полша, която е мощно въглищно подвластна страна, видяхме градове като Краков, които са от размера на Пловдив и на София, съумяха за три-четири години да се оправят с този проблем очевидно, осезаемо, да махнат колите. Извинявайте, в България едно нещо не сме създали и това е един от главните базови правила в областта на околната среда – замърсителят заплаща, тъй като той е принцип, на който се крепи и правото, и отговорността, и метода да санкционираш. И ние би трябвало да въведем и този инструмент за глобяваме замърсителя и органът да наблюдава. В София се правят доста градежи и тези градежи – ето, до нас стартира преди две седмици градеж, градежът не си мие гумите и в този момент е тиня, но след един месец, като стане изсъхнало, ще стане прахуляк. Защо? Къде е контролният орган, за какво се позволява това нещо? И това се случва във всеки един квартал – безпаричен, богат, краен, централен, няма значение.
Така е, да, да.
И ето тук е контролът и да въведем " Замърсителят заплаща “. Ние не сме го въвели. През Плана за възобновяване България за първи път даде обещание, че от 2024 година на равнище фиск, т.е. бюджета, ще въведем този принцип базово в цялата стопанска система, с цел да може – главно ще адресираме превоза, тъй като ние не го казахме тук, само че да го споделя най-после – превозът в България е секторът, който пораства като замърсяване, а всички останали браншове понижават като замърсяване. И единствено след няколко години по разнообразни сюжети и модели, от 2026 до 2032 година превозът в действителност ще се трансформира в главния проблем в България – и за замърсяване на въздуха, и за напредък на излъчвания и парникови газове, и за климатични промени, и за стопанска система, и за запушване, и за всички останали проблеми, загуби, пропуснати изгоди и прочие. Т.е. ние занапред знаем, че това се трансформира в огромен проблем. Обещали сме на Комисията, че ще вкараме " Замърсителят заплаща “, само че всички останали аспекти на превоза остават едва адресирани, някъде в бъдещето ще ги мислим като дойдат.
Какви са вашите прогнози за климата в България, по какъв начин той ще се промени и за какви промени може да се готвим?
Благодаря за въпроса. Темата е извънредно значима, тъй като ние сме една страна в район на планетата, който страда главно от засушаване. Зимата стана безусловно недостиг, изключително за дребните деца – аз имам две деца, на 6 и на 12 години. Влизаме в стадий сега, в който излизаме от Ел Ниня – това е световното течение, и влизаме в Ел Ниньо. Ел Ниня е студеният цикъл, а в този момент следва да влезем в топлия.
Само че тук в последните три години в Ел Ниня ние бяхме в едни рискови суши и горещини. Само да си спомним предходната година, пресъхна Европа, топлинни върхове по цялата планета. И в този момент си представете, в случай че това е бил студеният интервал, какво ще ни чака през идващите година и половина до три топъл интервал. Излезе една научна обява на НАСА на 9 март, предходната седмица, която прави тази констатация, тъй като сменят се теченията сега, това се установи от спътниците – това е общоприет цикъл, само че прогнозата на НАСА е, че втората половина на 2023 година в действителност ще забележим сериозно стопляне по цялата планета, са много стряскащи.
Критично стопляне по цялата планета?
Да, тъй като Ел Ниньо това води, още сега на влизането, и най-вероятно следващата година даже ще е още по-лошо.
Ама ето, ние виждаме и в България тази година каква зима имаме въобще.
Което – да, ние счупихме няколко върха – най-топлият януари, най-топлият ден.
Да.
Но тези върхове – аз професионално се занимавам с тематиката за климатичните промени от 2007 година, мога да ви кажа, че преди се чупеха на всеки две години, а в този момент се чупят на всеки шест месеца световни и европейски върхове и в действителност това е единствено един сигнал, че режимът на нужда от незабавни ограничения на световно равнище.Тук към този момент е доста основно да кажем, че не може единствено една страна - дребна, огромна, океанска, европейска, няма значение. Ние би трябвало да търсим ускорено внедряване на решенията, които водят до понижаване на излъчванията парникови газове. Въглищата са към този момент история, която остава в предишното, целият свят минимизира, даже войната в Украйна докара единствено за моментно стабилизиране, само че трайно понижаване. И сега на дневен ред седи потреблението на изкопаемия газ, природния газ, прочут у нас – СН4, това е метанът, защото той е 28 пъти по-силен парников газ. Периодът му за попиване от атмосферата е по-кратък, само че със своя по-висок потенциал на топлинно влияние той влияе като ускорител на климатичните промени. За страдание, излъчванията на метан в атмосферата са се нараснали извънредно доста, освен поради световния рандеман и консумация, само че също и поради разтапящите се постоянно замръзнали земи и почви над 60-ия паралел – приказваме за Сибир, за Канада и Аляска, които отделят… те са били милиони години замръзнали, само че не са се замразили до почви. Там има доста органика, която отделя метан, и всичко това към този момент го следим от спътника.
За разлика отпреди 20 години, сега имаме целия набор от инструментално наблюдаване от Космоса и ние виждаме, като погледнем от галактическата стратегия на Европейския съюз – стратегия " Коперник “, виждаме в България, че излъчванията от метан идват от остарялото бунище в Суходол, малко от газопреносната мрежа, от обитаемоте места, точковите източници се виждат. Миналата година Европейската комисия одобри март месец нова метанова тактика за редуцирането на метана. Казвам, че метанът са новите въглища, тъй като той в действителност работи като ускорител на покачването на температурата. Това е като да налеем масло в огъня.
Масло в огъня.
Абсолютно. И ето тези проблеми вълнуват цялата планета.
Така е, да.
И всички водачи, бизнеси и прочие, финансови принадлежности, Брюксел – изрично, само че не вълнуват България, тъй като ние януари месец взимахме парадоксални решения да горим въглища още 20 години под натиска на синдикатите, което е меко казано безумно, тъй като европейските и световните синдикати са едни от главните мотори на поддръжката за незабавни ограничения за климатичните промени, до момента в който българските синдикати противоположното вършат. Но да кажем, че това се дължи на някои техни вътрешни фактори и скоро ще се трансформират нещата. И в тази връзка, измененията в климата в България се виждат на всички равнища. Аз съм чирак пчелар, както обичам да споделям.
Пчелар?
Чирак, да, оказвам помощ повече и запитвам, в сравнение с разбирам, само че в нашето семейство бащата на моята брачна половинка в действителност е пчелар от 50 години и всеки един пчелар, който има дълготраен опит, той може да види тези промени.
О, да, несъмнено, да.
Как преваляванията са в разнообразни интервали. Ние вадим едни…
Това се отразява и на меда, на качеството, на продукцията.
Това се отразява и на земеделието, и на типовете, и на горите.
Да.
Пожарите. За България имаме един главен риск – намалели са, по данни на Българска академия на науките, почти с към 42 до 48% годишните превалявания през последните години. България, в случай че извадим река Дунав, която ние не употребяваме, от осмо минава на 28-мо място във всички страни в Европа, не в Европейския съюз, а в Европа по баланс, по запас на водите. И когато ние имаме такова съществено понижаване на водите, в действителност това е една ранна тревога, че такива рецесии, каквито имахме в Перник – рецесии за вода за питейни потребности, за промишленост, за земеделие, освен че към този момент се случват, само че ще станат доста всеобщи и съществени, което е един проблем, който ние не сме готови да адресираме по верния метод. И ще се редуват такива наводнения, каквито видяхме в Карловско със суши, които ще водят до сериозно положение на инфраструктура и земеделие, и екосистеми, и човешки нещастия. И двете крайности.
Ако погледнем финансови статистики на Европа и това е в действителност доста мощен мотор на смяната, че вредите са се нараснали неведнъж, близо три пъти, три пъти и половина. Включително и за България. Преди 15 години бяха почти към 1 милиард, в този момент са към 4 милиарда поисканите вреди за възобновяване, които бюджетът просто не може да ги разреши. И ето това безучастие в последна сметка ни води до доста съществени разноски за бюджета, за стопанската система, пропуснати изгоди и в последна сметка до човешки ориси и нещастия.
За страдание, не толкоз оптимистичен край на нашия диалог, само че вашите финални думи към нашите слушатели, вашето обръщение към всички жители?
Всяка една смяна е стресова за обществото и сложна за разбиране, само че постоянно е положително за идващите генерации. В момента планетата, в това число и България, се намира в развой на промяна и това плаши хората, които не знаят какво е бъдещето, само че бъдещето от еволюционна позиция постоянно е по-добро от предишното. Така че дано да подкрепим решенията на бъдещето, в тази ситуация за климата, за природата и за нашите деца. Те са верните и по-устойчивите.
Благодаря ви.
Запрашеността на въздуха в България е измежду най-високите в Европа. Това демонстрират данните на международен отчет за качеството на въздуха, оповестен този вторник. Замърсяването се прави оценка като приблизително, като най-високите равнища се наблюдават в столицата София, а най-ниските от огромните градове – в Русе. Обаче новината от през днешния ден – Съдът на Европейския съюз отхвърли санкционирането на България за качеството на въздуха. Според генералния юрист по делото ресурсите от глобите могат да бъдат вложени в възстановяване на качеството на въздуха. Та по този начин, тематиката ще разясняваме с Георги Стефанов – специалист " Климат и енергетика “. Здравейте.
Здравейте, благодаря за поканата.
Г-н Стефанов, по какъв начин гледате вие на обстановката, в която се намираме, и надлежно по какъв начин приемате отхвърлянето на глобите за страната ни?
Първо, цялата тази поредност е следващото доказателство, че ние имаме един дълготраен проблем, по който нямаме политическата воля за трайно решение. Защо политическата воля тук е доста значимо да кажем – тъй като в последна сметка качеството на атмосферния въздух на първо място рефлектира върху човешкия живот. И ще дам един относителен образец. Преждевременната смъртност от нечистия въздух в България убива сред 15 и 20 пъти повече хора на година, в сравнение с злополуките по пътищата. Сега всички ние гледаме телевизия и виждаме, че всеки ден има ПТП произшествия, мултиплицирани по всички канали за всеобщо осведомление, само че никой не приказва за това, че имаме 10 или 15 пъти по-висока смъртност от нечистия въздух.
И това е парадоксът, тъй като в действителност ние адресираме един проблем, който е забележим – за смачкани ламарини и човешки животи, само че не адресираме различен проблем, който също е забележим – за замърсяването на въздуха. И да, той е забележим в огромните градове, в индустриалните територии, само че също по този начин и в дребните обитаеми места. И тук влизат към този момент настоящите здравни данни, последствията. Вече в това число и от България от няколко години имаме интензивно включване на здравното съсловие, на лекарите, които установяват, че в действителност финансовите разноски за здравната система са доста високи и че предварителната защита за лекуването на последствията, най-общо казано свързани с долните дихателни пътища заболявания, астма и прочие, костват доста скъпо на българското общество.
Когато прибавим и фактори като краткотрайна неработоспособност, в действителност се оказва, че ние освен не адресираме огромния проблем, водещ до преждевременна смъртност – през другите години данните на Световната здравна организация или на Европейската организация по околна среда варират сред 12 до 18 хиляди души преждевременна смъртност, т.е. прикривайки един подобен мощно сериозен проблем, в България понякога тематиката става очевидна, когато влизаме в такива параметри. Тук е моментът да кажа, че замърсяването на въздуха може да се мери и от земята, само че също по този начин може да се мери и от атмосферата, може да се мери в това число и от Космоса, от спътниците. И в последна сметка, когато ние имаме три разнообразни системи, които потвърждават един проблем, би трябвало да забележим и желанието за превъзмогването на този проблем. И ще позволите единствено да превключа с отговора на този въпрос с констатацията на Съда.
Да, през днешния ден беше това, да.
Тази наказателна процедура, това решение е в действителност случай от началото на присъединението на България към Европейския съюз преди 15 години.
В който е имало потвърдена констатация на нечист въздух и последица от дейности от страна на органите и управляващите през този интервал, първоначално преди 15 години, което Европейската комисия е оспорила, и Съдът в последна сметка, след тези 15 години разглеждане на този случай – единствено да си визиите какъв брой доста време… През това време ние всички виждаме, че имаме проблеми със замърсяването на въздуха. Малко, доста, 10 000, 18 000 починали…
В София, отвън София – няма значение. Но не виждаме, единственото, което не виждаме, с изключение на констатацията на световно равнище и на европейско равнище, е трайно предпочитание за превъзмогване на този проблем. Ето това е тъжната констатация за мен и изводът и наученият урок, тъй като Съдът споделя: Да, може би, в случай че глобим България, тя ще стане малко по-амбициозна, само че дайте да не я глобяваме, тъй като там всеки лев значи един човешки живот избавен. Така го гледат малко, като лепта, в случай че мога да кажа истината в ефир. И трагичната обстановка е, че в действителност, в случай че погледнем измервателните станции, ние стигаме до един проблем, в който имаме едни горещи зони, горещи градове тук, само че знаем, че в едни други зони, където няма измервателни станции, също имаме проблем и по този начин, тихомълком си споделяме: да не ставаме измервателни станции на други места, тъй като той, казусът, ще се усили, вместо да се понижи, а дайте в този момент ще купим едни 15 или 20 нови трамвая и тук ще отчетем някакъв резултат и прогрес, и по този начин ще ни се размине.
Когато в действителност обаче виждаме, че хората стават по-болни, разноските за опазване на здравето се усилват и не преодоляваме казуса, и продължаваме да влизаме в световните отрицателни ранглисти, само че също и европейски, в действителност осъзнаваме, че казусът към този момент неналичието на предпочитание и воля на ръководещите, без значение – за тези 15 години са се сменили доста управляващи, доста държавни управления и доста водачи. Така че ние би трябвало да кажем това към този момент не се ли трансформира малко като геноцид на българското население, тъй като отново споделям, 10, 15 до 18 пъти по-висока смъртност, в сравнение с жертвите от злополуките по пътищата.
Смятате ли, че в действителност можем да си вземем поука и да влагаме в подобряването на качеството на атмосферния въздух, като ни насърчиха по този начин?
Само ще кажа, че това е едно техническо, административно решение, което в действителност обуславя, че процедурата от страна на Европейската комисия по доказването на фактологията не е задоволително добре установена. И това са може би нагледно да кажа възможни процедури, в които се ръководи процеса – хем да има оказване на въздействие и напън, хем той да не е прекомерно несъразмерен, прекомерно мощен. Да не избодем очи, вместо да изпишем вежди, както е хубавата българска сентенция. И в този смисъл, ние виждаме, че през другите отчети, примерно Доклада за напредъка на България по Европейския учебен срок – това са задачите на Европейския съюз, или по финансовите принадлежности – морковът и тоягата.
Европейската комисия установи, че има проблеми и споделя: Ще ви помогнем, ще ви дадем пари. Това е методът на Европейския съюз – посредством партньорство, посредством разговор, посредством помощ, не посредством напън. И в последна сметка, когато в действителност дава пари, чака от българското държавно управление, че ще създадем казуса справедлив, сериозен, приет и първокачествен и ще стартираме да харчим тези средства по дейности и ограничения, които водят до действителни резултати. И тук в действителност се къса връзката и повдигаме въпроса. Повечето от нашите оферти и ограничения са така наречен палиативни ограничения, ограничения, които единствено водят до леко замазване на обстановката, само че не до трайно решение на казуса. И ще дам образеца в София – имаме 30 чудесни нови трамвая. Супер! Решава ли ни казуса това?
Нископодови трамваи.
Страхотно, супер съвременен превоз! Решава ли ни казуса това в София? Ами не. Подпомага ли го? Да. Признава ли се? Да. Адресираме ли ги обаче слона, огромния розов слон в стаята с чистотата на въздуха? Не. Ето ви различен проблем – нискоемисионните зони. София – европейска столица, 15-та по величина, огромен град, междинен стандарт за Европа и така нататък, нещо, което се признава от всички, само че в това време ние от дълги години не желаем да управляваме проблеми. Аз ще дам образец от квартала, в който пребивавам, в края на града. Настоящият ни кмет от 15 години трябваше да направи една 300-метрова асфалтова права, с цел да може огромният камион да влиза при ромите, вместо те да горят отпадъците, просто да им постави един огромен резервоар, тъй като камион там не може да влезе и те ги палят всеки ден. Всеки ден има залпово замърсяване, черен дим. Стотици медии са идвали, снимали са, малките екрани, аз съм ги водил.
Проблемът е от 2007 година, обещанието е от 2007 година 300 метра асфалт и един резервоар – това е общинска политика. И сходно нещо се случва във всички квартали. Това е политика за сметосъбиране и локални налози и такси, тя не е държавна политика. И тогава излиза наяве, че ние можем да поставим старания за 30 трамвая и това ще донесе, само че в действителност огромният черен дим, който пуши всеки втори ден от 15 години и той е явен, не сме го разрешили. И по същия метод са скъпите квартали. Отидете в обичаната на софиянци " Банкя “ и ще видите, че там вечер не се диша на открито.
Г-н Стефанов, сигурно можем да кажем обаче и положителни практики, които вие знаете и могат да бъдат приложени.
Разбира се, да. Извинявайте за малката врата. Списъкът с положителните образци и решения, който може да бъде прибавен у нас, в действителност е необятен. Може би Полша не е един неприятен вид. Полша, която е гъстонаселена страна, със съществени проблеми на въздуха, подобен релеф, стопанска система и прочие – там видяхме по какъв начин локалните управляващи преди към този момент седем-осем години започнаха да лимитират главните фактори, които замърсяват въздуха.
Нека да ги кажем кои са те.
Зимата са главно твърдите горива, въглища и дърва, а целогодишно са превозът.
Така.
И когато разтеглив замърсяването – едното е сезонно и съсредоточено, превозът в действителност се явява един главен замърсител, в това число и през лятото. И тук би трябвало извънредно доста и интензивно да се работи с популацията по осведомителни и убеждаващи акции, тъй като не е елементарно да смениш навиците на хората. Той цялостен живот се е топлил на дърва и внезапно да премине на нещо друго.
Защо? И по тази причина в действителност моделът е информация, морков и сопа, в тази поредност. И в случай че ние съблюдаваме тази логичност да осведомяваме хората, тъй като в случай че ти схванеш, че си си изгубил възрастния родител от рак на белите дробове и той е можел да живее, и тези 10-18 хиляди души на година приблизително ги обвържем с този проблем, и политиците ще се ангажират повече, и хората ще адресират казуса повече и ще желаят да трансформират нещата. И в този смисъл, би трябвало единствено да променим най-крутите неща. Давам една статистика. В София 10% от старите коли, от автопарка води до 80% от замърсяването. Не, няма да се оправим с трафика, само че ще се оправим с 80% от замърсяването, в случай че ние ограничим тези коли.
Да, знаем, че има такова решение в центъра да бъдат лимитирани тези остарели коли, една разпоредба.
Точно по този начин. Една разпоредба, която малко наподобява по-скоро на палиативна мярка, тъй като това ще го вършим в бъдеще, когато пристигна новата власт, но ограничаване, което няма да важи за всички. И най-много би трябвало да си зададем въпроса обгръща ли тази мярка тези 10% от най-замърсяващите коли? Вероятно част от тях е отговорът, само че по-голямата част – не. И ето, ние отново не търсим стабилно решение да преодолеем предизвикването със нечистия въздух, с цел да имаме очевидно възстановяване на замърсяването на въздуха. Това е нещото, което се търси в уравнението като отговор. И същото нещо, друга добра мярка има за промяна на горивната база, само че сменяме, тук, в селата към София. Всяка промяна е добре пристигнала, капка в морето е, само че помага…
Говорите за дизеловите…
Не, приказвам към този момент за промяната на страната и на въглищата с пелети и с климатици.
Да, да.
Но в действителност това нещо не би трябвало да бъде в подтекста единствено на дотация, а би трябвало още веднъж да бъде всеобщо приложено и да бъде… тези, които не могат да си го разрешат, да бъдат подкрепени. Но ти, в случай че имаш къща за 2 милиона или за 1 милион, няма проблем да сложиш климатик за 20 000 лв. и да не гориш въглища.
Тогава би трябвало да има разнообразни ограничения за другите хора и тласъци. И по този метод в действителност ние може да доведем до очевидно възстановяване. Това е образецът от Полша, там по този начин се работи. На тези, които имат потребност, оказваме помощ, осведомяваме всички, ангажираме децата, тъй като децата в действителност са тези, които страдат най-вече от този проблем – никой не желае да повреди децата. И в последна сметка нещата се получиха. Полша, която е мощно въглищно подвластна страна, видяхме градове като Краков, които са от размера на Пловдив и на София, съумяха за три-четири години да се оправят с този проблем очевидно, осезаемо, да махнат колите. Извинявайте, в България едно нещо не сме създали и това е един от главните базови правила в областта на околната среда – замърсителят заплаща, тъй като той е принцип, на който се крепи и правото, и отговорността, и метода да санкционираш. И ние би трябвало да въведем и този инструмент за глобяваме замърсителя и органът да наблюдава. В София се правят доста градежи и тези градежи – ето, до нас стартира преди две седмици градеж, градежът не си мие гумите и в този момент е тиня, но след един месец, като стане изсъхнало, ще стане прахуляк. Защо? Къде е контролният орган, за какво се позволява това нещо? И това се случва във всеки един квартал – безпаричен, богат, краен, централен, няма значение.
Така е, да, да.
И ето тук е контролът и да въведем " Замърсителят заплаща “. Ние не сме го въвели. През Плана за възобновяване България за първи път даде обещание, че от 2024 година на равнище фиск, т.е. бюджета, ще въведем този принцип базово в цялата стопанска система, с цел да може – главно ще адресираме превоза, тъй като ние не го казахме тук, само че да го споделя най-после – превозът в България е секторът, който пораства като замърсяване, а всички останали браншове понижават като замърсяване. И единствено след няколко години по разнообразни сюжети и модели, от 2026 до 2032 година превозът в действителност ще се трансформира в главния проблем в България – и за замърсяване на въздуха, и за напредък на излъчвания и парникови газове, и за климатични промени, и за стопанска система, и за запушване, и за всички останали проблеми, загуби, пропуснати изгоди и прочие. Т.е. ние занапред знаем, че това се трансформира в огромен проблем. Обещали сме на Комисията, че ще вкараме " Замърсителят заплаща “, само че всички останали аспекти на превоза остават едва адресирани, някъде в бъдещето ще ги мислим като дойдат.
Какви са вашите прогнози за климата в България, по какъв начин той ще се промени и за какви промени може да се готвим?
Благодаря за въпроса. Темата е извънредно значима, тъй като ние сме една страна в район на планетата, който страда главно от засушаване. Зимата стана безусловно недостиг, изключително за дребните деца – аз имам две деца, на 6 и на 12 години. Влизаме в стадий сега, в който излизаме от Ел Ниня – това е световното течение, и влизаме в Ел Ниньо. Ел Ниня е студеният цикъл, а в този момент следва да влезем в топлия.
Само че тук в последните три години в Ел Ниня ние бяхме в едни рискови суши и горещини. Само да си спомним предходната година, пресъхна Европа, топлинни върхове по цялата планета. И в този момент си представете, в случай че това е бил студеният интервал, какво ще ни чака през идващите година и половина до три топъл интервал. Излезе една научна обява на НАСА на 9 март, предходната седмица, която прави тази констатация, тъй като сменят се теченията сега, това се установи от спътниците – това е общоприет цикъл, само че прогнозата на НАСА е, че втората половина на 2023 година в действителност ще забележим сериозно стопляне по цялата планета, са много стряскащи.
Критично стопляне по цялата планета?
Да, тъй като Ел Ниньо това води, още сега на влизането, и най-вероятно следващата година даже ще е още по-лошо.
Ама ето, ние виждаме и в България тази година каква зима имаме въобще.
Което – да, ние счупихме няколко върха – най-топлият януари, най-топлият ден.
Да.
Но тези върхове – аз професионално се занимавам с тематиката за климатичните промени от 2007 година, мога да ви кажа, че преди се чупеха на всеки две години, а в този момент се чупят на всеки шест месеца световни и европейски върхове и в действителност това е единствено един сигнал, че режимът на нужда от незабавни ограничения на световно равнище.Тук към този момент е доста основно да кажем, че не може единствено една страна - дребна, огромна, океанска, европейска, няма значение. Ние би трябвало да търсим ускорено внедряване на решенията, които водят до понижаване на излъчванията парникови газове. Въглищата са към този момент история, която остава в предишното, целият свят минимизира, даже войната в Украйна докара единствено за моментно стабилизиране, само че трайно понижаване. И сега на дневен ред седи потреблението на изкопаемия газ, природния газ, прочут у нас – СН4, това е метанът, защото той е 28 пъти по-силен парников газ. Периодът му за попиване от атмосферата е по-кратък, само че със своя по-висок потенциал на топлинно влияние той влияе като ускорител на климатичните промени. За страдание, излъчванията на метан в атмосферата са се нараснали извънредно доста, освен поради световния рандеман и консумация, само че също и поради разтапящите се постоянно замръзнали земи и почви над 60-ия паралел – приказваме за Сибир, за Канада и Аляска, които отделят… те са били милиони години замръзнали, само че не са се замразили до почви. Там има доста органика, която отделя метан, и всичко това към този момент го следим от спътника.
За разлика отпреди 20 години, сега имаме целия набор от инструментално наблюдаване от Космоса и ние виждаме, като погледнем от галактическата стратегия на Европейския съюз – стратегия " Коперник “, виждаме в България, че излъчванията от метан идват от остарялото бунище в Суходол, малко от газопреносната мрежа, от обитаемоте места, точковите източници се виждат. Миналата година Европейската комисия одобри март месец нова метанова тактика за редуцирането на метана. Казвам, че метанът са новите въглища, тъй като той в действителност работи като ускорител на покачването на температурата. Това е като да налеем масло в огъня.
Масло в огъня.
Абсолютно. И ето тези проблеми вълнуват цялата планета.
Така е, да.
И всички водачи, бизнеси и прочие, финансови принадлежности, Брюксел – изрично, само че не вълнуват България, тъй като ние януари месец взимахме парадоксални решения да горим въглища още 20 години под натиска на синдикатите, което е меко казано безумно, тъй като европейските и световните синдикати са едни от главните мотори на поддръжката за незабавни ограничения за климатичните промени, до момента в който българските синдикати противоположното вършат. Но да кажем, че това се дължи на някои техни вътрешни фактори и скоро ще се трансформират нещата. И в тази връзка, измененията в климата в България се виждат на всички равнища. Аз съм чирак пчелар, както обичам да споделям.
Пчелар?
Чирак, да, оказвам помощ повече и запитвам, в сравнение с разбирам, само че в нашето семейство бащата на моята брачна половинка в действителност е пчелар от 50 години и всеки един пчелар, който има дълготраен опит, той може да види тези промени.
О, да, несъмнено, да.
Как преваляванията са в разнообразни интервали. Ние вадим едни…
Това се отразява и на меда, на качеството, на продукцията.
Това се отразява и на земеделието, и на типовете, и на горите.
Да.
Пожарите. За България имаме един главен риск – намалели са, по данни на Българска академия на науките, почти с към 42 до 48% годишните превалявания през последните години. България, в случай че извадим река Дунав, която ние не употребяваме, от осмо минава на 28-мо място във всички страни в Европа, не в Европейския съюз, а в Европа по баланс, по запас на водите. И когато ние имаме такова съществено понижаване на водите, в действителност това е една ранна тревога, че такива рецесии, каквито имахме в Перник – рецесии за вода за питейни потребности, за промишленост, за земеделие, освен че към този момент се случват, само че ще станат доста всеобщи и съществени, което е един проблем, който ние не сме готови да адресираме по верния метод. И ще се редуват такива наводнения, каквито видяхме в Карловско със суши, които ще водят до сериозно положение на инфраструктура и земеделие, и екосистеми, и човешки нещастия. И двете крайности.
Ако погледнем финансови статистики на Европа и това е в действителност доста мощен мотор на смяната, че вредите са се нараснали неведнъж, близо три пъти, три пъти и половина. Включително и за България. Преди 15 години бяха почти към 1 милиард, в този момент са към 4 милиарда поисканите вреди за възобновяване, които бюджетът просто не може да ги разреши. И ето това безучастие в последна сметка ни води до доста съществени разноски за бюджета, за стопанската система, пропуснати изгоди и в последна сметка до човешки ориси и нещастия.
За страдание, не толкоз оптимистичен край на нашия диалог, само че вашите финални думи към нашите слушатели, вашето обръщение към всички жители?
Всяка една смяна е стресова за обществото и сложна за разбиране, само че постоянно е положително за идващите генерации. В момента планетата, в това число и България, се намира в развой на промяна и това плаши хората, които не знаят какво е бъдещето, само че бъдещето от еволюционна позиция постоянно е по-добро от предишното. Така че дано да подкрепим решенията на бъдещето, в тази ситуация за климата, за природата и за нашите деца. Те са верните и по-устойчивите.
Благодаря ви.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ