(Георги Марков, 1967) Пропуснатото в размишленията за подлостта В един

(Георги Марков, 1967)

Пропуснатото в размишленията за подлостта

В един от последните броеве на „ Литературен фронт “ са поместени РАЗМИСЛИ ЗА ПОДЛЕЦА И ПОДЛОСТТА от Кирил Попов, които евентуално се отнасят до действителността в Народна република България, въпреки създателят да се е опитал да им придаде повсеместност. Самото издание на този материал в български вестник, и изключително в „ Литературен фронт “ наподобява прекомерно необичайно. Най-малко той е в внезапен контрастност с идейната атмосфера на повсеместен подвиг и всеобщо благополучие, която залива страниците на честния, героичен, високонравствения, самокритичен български щемпел. Не мисля, че този материал допуска добре умислен проект за повсеместен диалог за подлостта, тъй като следователно, той щеше да бъде написан по партийните обичаи от някой архиподлец. У нас за тия работи постоянно се следва едно предписание: Най-големите прахосници насочат апели за икономии, най-сивите създатели се борят против сивия поток, най-големите хамелеони произнасят патетични словоизлияния за поредност, най-доказаните некадърници се заемат с най-сложните каузи, най-големите връзкаджии приказват против връзките, най-големите развратници пледират идеята на чистата обич и така нататък Но в тази ситуация с материала на Кирил Попов, наподобява, че не е по този начин, тъй като най-малко на мен неговото име не ни приказва нищо многозначително. Пък и съдейки от тона на написаното, съм податлив да приема, че това е един от инцидентно промъкналите се вестникарски материали, евентуално префасониран и редактиран. Той е написан много прочувствено и най-общо казано съставлява по-скоро „ ЧУВСТВА “ в сравнение с „ РАЗМИСЛИ “ за подлеца и подлостта. Човек не може да вземе съществено заявления като тази, че подлостта била обезщетение, което природата раздавала на хората без добродетели и че била само средство за изява на сивата личност…

Наистина, в основата на подлостта стои лъжата. Аз бих споделил измамата. Но когато упрекваме обособения жител в неистина или машинация, можем ли да си затваряме очите пред обстоятелството, че този жител живее в общество, построено върху неистина и машинация? Можем ли да пренебрегнем безапелационната истина, че господстващата идеология на това общество е точно идеологията на лъжата? Можем ли да забравим, че тя идва от философия, съгласно която черното е черно или бяло, съгласно това по какъв начин някому изнася в даден миг? Можем ли да отречем, че законите, които ръководят живота на това общество, са тъкмо законите на лъжата и измамата? И в случай че това е по този начин, не излиза ли, че голямата маса елементарни жители си служи с лъжата просто като със законно средство в битката за оцеляване, и че надали някой има право да вини елементарните хора за това, че са принудени да изневеряват на своето обичайно възприятие за чест и героизъм. Попов упреква дребните хора у нас, че се държали раболепно и че казвали не това, което мислят. Но той не се пита за какво са такива? Кое ги кара да постъпват по този начин? Той не си задава въпроса за какво единствено преди 30 години тези хора и техните татковци и предци твърдо изповядваха най-високонравствените правила на човещина и достолепие? Какво ги промени? Ако желае да направи съпоставяне дано прочете остарялата ни литература, която гъмжи от герои, и я съпостави с новата, която гъмжи от мижитурки или олигофрени? Защо да вземем за пример не съпостави мечтателния свят на Йовковите герои със света на доносчиците, сътрудниците и биячите на Богомил Райнов?

Но кои са огнищата на публичната измама, в които изгоряха моралните угризения на цялостен народ? Да стартира с измамата на една власт, която идва в името на свободата и справедливостта, с цел да наложи най-потисническото и незаслужено общество в нашата история? Това не е ли измама? Не е ли измама да разделиш хората на свои и непознати, да грабиш от едните и да даваш на другите? Не е ли подло да отнемеш на хората естествените човешки права, които всеки човек има по рождение, а точно правото на избор? Не е ли подло със мощ да запушваш устата на хората, които не са съгласни с тебе? Не е ли подло да обявяваш за зложелател всеки, който не ти играе по гайдата? Не е ли подло да биеш и убиваш хора? Да издевателстваш над тях, когато те са безпомощни? Не е ли подло да оформиш личната привилегирована върхушка, която да обира каймака на живота? Не е ли подло да съдиш хората за обири, когато самият ти си най-големият апаш? Да обвиняваш други в разхищения, когато ти си най-големият разсипник? А какво да се каже за тези висши български държавници, които подписаха гибелта на собствен приятел при цялостно схващане за неговата непорочност? Как да се назова настояването на Държавна сигурност децата да донасят родителите си? Не е ли подло да поощряваш по всевъзможен начин битката за власт, кариеризма, измяната, доносничеството, раболепието, унижението? Как Попов би нарекъл постъпките на всякакви полковници от Държавна сигурност, които дават обещание паспорти на младите девойки при изискване, че споделят леглата им?… Или по какъв начин да се категоризират дейностите на значими партийни ръководители, които от една страна принуждават елементарния народ да блъска като плебей, а въпреки това пращат децата си и любовниците си да живеят на държавни разходи в чужбина? Или да вземем изкуството. Не е ли подло да лъжеш един трагичен народ, че е благополучен? Да създаваш облици и хрумвания, които освен че не разкриват действителността, само че са предопределени да притъпят съзнанието на читателите? Не е ли лукавец оня национален актьор, който основава върху сцената подправени облици, изфабрикувани от партийната агитация? Не е ли подло да не разрешаваш на хората (под предлог че са малоумни) да четат, гледат или слушат свободно това, което желаят?…

Ето това са някои от най-дебелите координати на публичната измама, която трансформира самостоятелната измама на елементарния човек надали не в самоотбрана. Мазната усмивка на един пазач ме изпълва със страдание, до момента в който мазните усмивки на ония, които махат от трибуната на някоя манифестация - ме изпълват с омерзение.

Питал ли се е в миналото Кирил Попов за какво дребният човек лъже? Какво го принуждава да прави дребни подлости? Какъв е моторът на безчестието му? Ученически Попов заявява, че хората били подлеци от злоба. Впрочем това пояснение ме кара да мисля, че той самият принадлежи към привилегированата класа. Но дано му посоча един образец на явна измама. Преди време българските писатели единомислещо гласоподаваха за изгонването от тяхната партийна организация на няколко техни сътрудници, чието само нарушение беше желанието да бъдат правилни на себе си. Гласуващите бяха уверени, че изключените писатели са изцяло почтени. И все пак подвигнаха ръце. Там нямаше никаква злоба. Никой не завижда на герои, когато ги изправят пред углавен взвод. Подлостта беше осъществена от СТРАХ. И за всеки обикновено мислещ жител на националната република основният мотор на актуалната родна измама е СТРАХЪТ.

Страхът да не загубиш това, което имаш, страхът да не пострадат околните ти, страхът да криеш това, което чувстваш и мислиш, страхът, че те наблюдават непрестанно, страхът, че не можеш да разчиташ на закрилата на закони и правила, страхът да не ти открият грехове в предишното или неверни намерения за бъдещето, страхът да не си в компания инцидентно на рискови хора, рискови хрумвания и мисли, страхът да се страхуваш от всичко и може би най-много от себе си… Цар Страх превива воля и съвест, разтреперва схващане и колена… и подава ръка на Царица Подлост.

В тази джунгла на подтисничество, тирания и цялостно пренебрежение на обособения човек, напълно естествено владее законът „ всеки има право толкоз, колкото е мощен “. И по тази причина всички жители се стремят да бъдат по-силни, което значи да имат по-голяма власт. В устрема към приемането на власт и нейното практикуване подлостта намира спомагателна мощна поддръжка. При българските условия власт значи да се налагаш на другите срещу тяхната воля. Властникът у нас не е определен посредством свободно изразената воля на другите, нито пък е следен от тях, което по принцип го прави лукавец. Всеки деспот по света - ляв или десен, огромен или дребен - е лукавец, тъй като принудително постанова своята воля на болшинството. Ако Попов се огледа към себе си ще види толкоз доста хора, които употребяват силата на властта си, с цел да господстват над други хора, които нямат тази мощ. И от тук стигаме до един от най-популярните изрази на властническата измама в България - връзките. Какво друго е връзкаджийството у нас, в случай че не успех на подлостта? Не е ли подло да отритнеш един претендент за работа, служба или университет, с цел да пробуташ своя? Не е ли подло да въртиш телефоните и пререждаш опашката на елементарните жители при разпределението на жилища, коли, хранителни артикули и какво ли не? Има ли някакво обикновено човешко достолепие във безконечната игра „ Ти на мене, аз на тебе “? Мисля, че най-големият лукавец в България е „ МОЯТ ЧОВЕК “. „ Ще се обадя на моя човек, ще опитам с моя човек, моят човек ще оправи играта, моят човек… “ Това е най-баналният речитатив на българското всекидневие през днешния ден.

Съгласен съм с Попов, че подлецът е злорад, че е нахален, че е нерешителен, само че всички тези човешки прелести се подхранват най-плодоносно точно от публичната атмосфера у нас, от властта. Първенците на страната са тези, които дават тона на публичното непочтеност. Те са тия, които се ограждат с безпринципни хора и способи, тъй като цялото им държание е под командата на един-единствен, нервен инстинкт - да се задържат на постовете си колкото може по-дълго. Те освен не могат да търпят никаква конкуренция от други подлеци, само че изпитват безпределна злоба към всевъзможни примери за добродетелност и достолепие. Те ненавиждат смъртно всеки почтен и заслужен жител, който се осмели да застане пред тях. Какъв пъклен напън се упражнява за превиването на свестни хора, за смазването на персоналното достолепие, за оцапването на всеки, чиято вътрешна непорочност предизвика рискови съпоставения. Знае ли Попов, че голямата част от клюките, сплетните, подмятанията, клеветите и доносите у нас се популяризират и виреят по публична държавна линия? Те са нужда на властта, тъй като са отлично средство за използване на правилото „ разделяй и владей “. А какво да кажем за корупцията като неделима част от публичната измама?

Накрая желая да кажа на създателя от „ Литературен фронт “, че подлостта стартира на първо време от измяната към себе си, от момента, когато човек даде воля на черни мисли и усеща с оправданието, че всички вършат по този начин. Всички подлеци на този свят имат най-убедителни оправдания, надали не се показват за жертви на събитията и върха на тяхната измама е, че хвърлят виновността за личното си проваляне върху честните хора.

От: „ Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България “, Георги Марков, ИК „ Пейо К. Яворов “ София, 1991 година
Снимка: Георги Марков, 1967; Анабел Маркова - © Личен списък, dictionarylit-bg.eu