Генерал Ковачев и цар Фердинанд, Кавала, ноември 1912 Previous Next

Генерал Ковачев и цар Фердинанд, Кавала, ноември 1912

Previous Next Великите военни изцепки: по какъв начин четирима български войводи превзеха Кавала (1912г.) 14 юни, 2019 18:25 | от Александър Стоянов | Военни летописи

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Есента на 1912 година е време на вдъхновение и вяра за българския народ. Балканският съюз влиза във война с Османската империя, борейки се да освободи всички всички територии в Тракия, Беломорието, Македония, Албания и Косово от властта на султана. За балканските нации, това е битка за отмъщение и правдивост. Сърби, гърци, българи и черногорци се надяват да осъществят националните си идеали и да причислят към земите си тези територии, за които имат вяра че им принадлежат по силата на историческото право и пропорциите на локалното население.

Български войски, 1912

Съгласно бойните проекти, България би трябвало да срещне главните османски сили в Тракия към Одрин, а Гърция и Сърбия би трябвало да се разправят с войските на Полумесеца в Косово и Македония. Освен за нахлуване в Тракия, българското командване заделя елементи за освобождение на Родопите.

Това е по този начин наречения Родопски отряд в размер към 23 000 души, разграничени в две бригади и четири полка от Втора пехотна тракийска дивизия. Към тях са придадени два артилерийски планински полка, един скорострелен артилерийски полк и един кавалерийски полк. В поредност от яростни боеве, водени през втората половина на октомври, 1912 година, българските елементи разрушават османските отряди, които отбраняват Родопите. Завзети са Доспат, Дьовлен и Пашмакли, а в следствие силите на Ковачев навлизат в Тракия и завземат Драма, където генералът разполага своя щаб.

За османците борбата за Беломорието е авансово обречена идея, само че все пак те вършат каквото могат, с цел да противодействат на българските елементи, надявайки се на поддръжка и от локалното турско и помашко население.

Въпреки опитите за опозиция, численото предимство и стремежа на българските офанзиви се оказват неизпълним фактор и силите на Портата са изтласкани все по-близо до крайбрежието на Егейско море. Османците се пробват да прегрупират силите си за защита на крайморските градове, което кара военачалник Ковачев да бъде по-предпазлив в проектите си за по-нататъшно нахлуване.

Едва що открил щаба си в Драма, при Ковачев идва дребна група войводи от македоно-одринското опълчение. Имената им са добре известни на всеки българин – Михаил Чаков, Пейо Яворов, Христо Чернопеев и Йонко Вапцаров.

Всеки един от тях има своя лична чета, с която работи в поддръжка на главните български сили. Те идват при ген. Ковачев в с молба да насочи своя отряд към Кавала и да приключи освобождението на Беломорието. Ковачев е внимателен и показва, че донесенията му за концентрирането на вражеските османски елементи не му разрешава да е прекомерно дръзновен в дейностите си.

Михаил Чаков

На 27 октомври, 1912 година, четиримата, облечени във военни униформи, яхнали конете и се отправили към Кавала. Планът им бил да се показват за авангарда на българската войска, напредваща към града.

Това, което последвало може да се причисли или към най-дръзките военни интервенции в българската история или като една от най-сериозните изцепки в османската.

Пейо Яворов

“

Христо Чернопеев

По улиците на Кавала бързо плъзва мълвата че български парламентьори са пристигнали да договарят с османското командване, а главните сили на Ковачев се намират на километри от града. За да подсилят резултата от думите си, войводите отиват при гръцкия епископ в неговия конак и упорстват той също да съобщи на османците, че в града за договаряния са пристигнали български офицери. По улиците вали пороен дъжд, само че даже октомврийския мраз не съумява да прогони любопитното население назад по къщите.

Забавянето на гръцкия епископ предизвика нетърпението на Яворов и той предлага незабавно да отидат в полицейския конак при каймакамина. Четиримата не губят повече време и влизат безогледно в „ офиса “ на османския отличник, където локалните големци са се сбрали на незабавно съвещание.

„ – Господине, можем ли да знаем с кого имаме достойнството да приказваме? Вие ли сте каймакам ефендието?
– Да – отговори с реверанс каймакаминът. Той беше бледен като труп.
– Ние, както ви е известно – продължи Яворов – сме изпратени от българския военачалник Ковачев, чиито войски са заели позиция в скалите край града, да ви запитаме желаете ли да се предадете непринудено или той да заповяда бомбардирането на града. Срокът за отговор е до 12 часа в среднощ. Нашият военачалник дава своята дума, че животът, достойнството и парцела на популацията, без разлика на националност и религия, ще бъдат непокътнати. “

Йонко Вапцаров със сина си

Дързостта им е подложена на тестване мигове по-късно, когато австро-унгарският консул изисква от четиримата да показват своите пълномощни и декларира че е неуместно град с население 50 000 души и огромен гарнизон постоянни бойци просто да се съобщи на няколко души, вярвайки само на думите им. Българите резервират наличие на духа и дават отговор надменно, че при положение на отвод от турска страна, българската войска отдръпва всякаква отговорност за бъдещето на града, един път щом хипотетичната бомбардировка и последвалата я офанзива стартират. Отново разколебани, османските велможи не престават да се поучават развълнувано.

Чаков разказва в елементи тези напрегнати минути:

Следващите часове минават като в лента на Тарантино. Четиримата войводи застават на градския площад, палят по няколко цигари, а през това време цялата полиция и военния гарнизон предават оръжието си, струпвайки го на грамадна купчина в краката на българите. Привечер, българските войводи смъкват османското знаме от пилона и развяват българско, а Яворов се обръща с възторжени думи към натрупалата се навалица. В момента в който привършва словото си, в Кавала идват четниците на четиримата, дружно с четата на Димитър Ляпов – общо към 110 души. Българите небрежно се захващат да слагат града под надзор и да поддържат жива заблудата за скоропостижното идване на силите на Ковачев. Двама конници са изпратени бързо към Драма с цел да известят военачалник Ковачев за постигнатия триумф. Два дни по-късно идват първите роти на Родопския отряд. Кавала е завзета без да гръмне нито една пушка.

Макар Османската империя да претърпява голям брой провали в Първата Балканска война, няма никакво подозрение, че майсторският блъф на войводите Чернопеев, Яворов, Вапцаров и Чаков е най-сериозната изцепка, позволена от силите на султана.