„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: Как се селектира българският политически елит?
Газопреносна мрежа Гостува неделно на ДЕБАТИ.БГ
Политическият хайлайф отново се стяга за избори. Пак се редят листи, още веднъж има безредици в партийните редици – кой ще е лидер и в кой регион, кой ще е подгласник, кой е на избираемо място и кой ще падне под чертата…
Как се селектира българският политически хайлайф?
В кравефермите говедата от елитна порода са получени от генетични кръстоски, с цел да дават повече месо или мляко. Зеленчуците в оранжериите също са резултат на селекция, сортовете пшеница, царевица или слънчоглед на полето не са поникнали инцидентно, и те са получени от дългогодишната работа на научни институти и на екипи от учени.
А политическият хайлайф, в чиито ръце даваме ръководството на страната, идва от хаоса. Роден е от случайността. Затова основава безпорядък и аномалия в страната.
В естествените страни политическият хайлайф не идва инцидентно във властта, той се образува с години. Доказва се с социална работа на долни равнища.
Много одумваната в последно време /защото танцувала с приятели/ премиерка на Финландия Сана Марин е в политиката от двайсетгодишна – заемала е редица публични длъжности – вървяла е изпод нагоре в държавната администрация и с качествата си е посочила, че заслужава поста си. Може да танцува с другари, само че в никакъв случай няма и да є хрумне да вземем за пример да си скрие приходите и данъчната декларация.
А къде сме ние?
Какъв политически хайлайф могат да са такива като Слави Трифонов, Тошко Йорданов или Станислав Балабанов? Единият с фикс идея за великолепие, другият драскач на плоски вицове, третият – стойка на микрофон. Откъде се взе подобен като Карадайъ, който след толкоз години в политиката още мъчно се показва на български? Ами пожарникарят от Банкя, чиито обширни културни ползи се простират най-вече към футбола – от „ Реал ” до „ Бистришките тигри ”? Ами военният водач, който може в небето да е ас, само че в политиката е като фас – човек без въображение, привикнал да извършва или да раздава заповеди, да води ескадрила, само че не и страна.
Откъде у тези хора се взе самочувствието на хайлайф?
Преди няколко дни бях в едно троянско село – там срещнах същински българи, за които си заслужава да се опише.
Единият: незабавно след 10 ноември почнал дребен бизнес – купил цехче, в което взел да създава течност за чистачки, антифриз, бои, лакове… Развил бизнеса и в този момент има 40 души, на които обезпечава работа и високи заплати. Безплатен превоз и храна на обяд. Бизнесът е съвсем фамилен – всичките му родственици са включени в производството, хората знаят за какво работят и са удовлетворени от труда си. Вторият: резбар – прави иконостаси на черкви и манастири – човек на 75 години, чевръст и стегнат, който не се стопира да работи – от заран до вечер. Не подвива крайник пред тв приемника да гледа Виктор Николаев или Цветанка Ризова и да вика: ”Абе, по кое време ще се оправим! ”, тъй като дървото не чака – има поръчки за години напред. Третият: работил за американска компания в България, оценили качествата му и го поканили на висока служба в Щатите. Бил там десетина години и спечелил задоволително, с цел да не работи в този момент, а единствено да си почива и да си харчи парите – фантазията на доста българи… Но той не си почива, щерка му е модистка в Лондон, а бащата тук провежда шивашко произвеждане на нейните модели – за тях работят шивашки ателиета в Пловдив и в София. Четвъртият: художник – известно име, правил изложения у нас и в Европа, само че предпочел живота на село пред огромния град – в този момент реди картините си в двора и в къщата си. Там всичко са построили сами с жена си – подпорни стени, огради, плочи, чешма… Чешмата е в памет на неговия другар, художника Димитър Казаков, до нея има малко параклисче „ Св. Димитър ”, отново в памет на Казаков… Художникът и жена му имат усет, възприятие за хармония, каквото и да допрян, става красиво…
Никой от тези хора, за които ви описвам, не ми сподели: ”Няма ли страната да ми вдигне пенсията! ” Или баналното: ”Кога ще се оправим? ”. Те не чакат нов избавител на България, който да ги оправи, а разчитат на личните си ръце, на труда и гения си.
Ето на такива българи аз смъквам шапка!
Но на тях медиите не им обръщат внимание. Телевизията ще ви покаже репортаж за Васко Жабата, бездарна чалга – и като музика, и като текст, тъй като била събрала милиони гледания в Тик-Ток.
Не от Васко Жабата, не от Слави Трифонов и напъните му за президентска република се нуждае България! Няма потребност нито от промени в конституцията, нито от велико национално заседание или от нов избавител!
България има потребност от българи като тези, които срещнах в троянското село.
Огледайте се към вас – има ги. Те са за образец, а не Васко Жабата или Слави Чалгата!
М. ВЕШИМ
Политическият хайлайф отново се стяга за избори. Пак се редят листи, още веднъж има безредици в партийните редици – кой ще е лидер и в кой регион, кой ще е подгласник, кой е на избираемо място и кой ще падне под чертата…
Как се селектира българският политически хайлайф?
В кравефермите говедата от елитна порода са получени от генетични кръстоски, с цел да дават повече месо или мляко. Зеленчуците в оранжериите също са резултат на селекция, сортовете пшеница, царевица или слънчоглед на полето не са поникнали инцидентно, и те са получени от дългогодишната работа на научни институти и на екипи от учени.
А политическият хайлайф, в чиито ръце даваме ръководството на страната, идва от хаоса. Роден е от случайността. Затова основава безпорядък и аномалия в страната.
В естествените страни политическият хайлайф не идва инцидентно във властта, той се образува с години. Доказва се с социална работа на долни равнища.
Много одумваната в последно време /защото танцувала с приятели/ премиерка на Финландия Сана Марин е в политиката от двайсетгодишна – заемала е редица публични длъжности – вървяла е изпод нагоре в държавната администрация и с качествата си е посочила, че заслужава поста си. Може да танцува с другари, само че в никакъв случай няма и да є хрумне да вземем за пример да си скрие приходите и данъчната декларация.
А къде сме ние?
Какъв политически хайлайф могат да са такива като Слави Трифонов, Тошко Йорданов или Станислав Балабанов? Единият с фикс идея за великолепие, другият драскач на плоски вицове, третият – стойка на микрофон. Откъде се взе подобен като Карадайъ, който след толкоз години в политиката още мъчно се показва на български? Ами пожарникарят от Банкя, чиито обширни културни ползи се простират най-вече към футбола – от „ Реал ” до „ Бистришките тигри ”? Ами военният водач, който може в небето да е ас, само че в политиката е като фас – човек без въображение, привикнал да извършва или да раздава заповеди, да води ескадрила, само че не и страна.
Откъде у тези хора се взе самочувствието на хайлайф?
Преди няколко дни бях в едно троянско село – там срещнах същински българи, за които си заслужава да се опише.
Единият: незабавно след 10 ноември почнал дребен бизнес – купил цехче, в което взел да създава течност за чистачки, антифриз, бои, лакове… Развил бизнеса и в този момент има 40 души, на които обезпечава работа и високи заплати. Безплатен превоз и храна на обяд. Бизнесът е съвсем фамилен – всичките му родственици са включени в производството, хората знаят за какво работят и са удовлетворени от труда си. Вторият: резбар – прави иконостаси на черкви и манастири – човек на 75 години, чевръст и стегнат, който не се стопира да работи – от заран до вечер. Не подвива крайник пред тв приемника да гледа Виктор Николаев или Цветанка Ризова и да вика: ”Абе, по кое време ще се оправим! ”, тъй като дървото не чака – има поръчки за години напред. Третият: работил за американска компания в България, оценили качествата му и го поканили на висока служба в Щатите. Бил там десетина години и спечелил задоволително, с цел да не работи в този момент, а единствено да си почива и да си харчи парите – фантазията на доста българи… Но той не си почива, щерка му е модистка в Лондон, а бащата тук провежда шивашко произвеждане на нейните модели – за тях работят шивашки ателиета в Пловдив и в София. Четвъртият: художник – известно име, правил изложения у нас и в Европа, само че предпочел живота на село пред огромния град – в този момент реди картините си в двора и в къщата си. Там всичко са построили сами с жена си – подпорни стени, огради, плочи, чешма… Чешмата е в памет на неговия другар, художника Димитър Казаков, до нея има малко параклисче „ Св. Димитър ”, отново в памет на Казаков… Художникът и жена му имат усет, възприятие за хармония, каквото и да допрян, става красиво…
Никой от тези хора, за които ви описвам, не ми сподели: ”Няма ли страната да ми вдигне пенсията! ” Или баналното: ”Кога ще се оправим? ”. Те не чакат нов избавител на България, който да ги оправи, а разчитат на личните си ръце, на труда и гения си.
Ето на такива българи аз смъквам шапка!
Но на тях медиите не им обръщат внимание. Телевизията ще ви покаже репортаж за Васко Жабата, бездарна чалга – и като музика, и като текст, тъй като била събрала милиони гледания в Тик-Ток.
Не от Васко Жабата, не от Слави Трифонов и напъните му за президентска република се нуждае България! Няма потребност нито от промени в конституцията, нито от велико национално заседание или от нов избавител!
България има потребност от българи като тези, които срещнах в троянското село.
Огледайте се към вас – има ги. Те са за образец, а не Васко Жабата или Слави Чалгата!
М. ВЕШИМ
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ