Военни и политици предричат кървав конфликт във Франция
Фразата „ революция “ се употребява все по-често, с цел да опише това, което или към този момент се случва, или скоро ще се случи в Европа и изключително във Франция. Това най-ясно се показва от реакцията на част от френското общество на ескалацията на спора сред Израел и палестинците.
Ескалацията в Близкия изток рикошира в цяла Европа до точката, в която някои авторитетни фигури се чудят до каква степен могат да стигнат нещата, а някои политици към този момент приказват за допустима революция в отсъствието на пресата. Поредният кръг от спор сред Израел и Палестина провокира разделяне в публичното мнение, съпроводено от взаимно оскърбление, тъкмо по остарялата болшевишка формула - който не е с нас, е срещу нас.
На страната на Израел е фактът, че беше атакуван. Палестинското придвижване ХАМАС мазета цивилни, в това число дами и деца, в отвратителни жестокости. На страната на Палестина е фактът, че от доста години самият Израел не се церемони с палестинците и ги е избивал, в това число деца и дами, и че отговорът му на офанзивата на ХАМАС е явно несъразмерен.
И с изключение на всички обстоятелства, има доста хора, които поддържат една или друга страна поради гласа на кръвта, личните си хрумвания за това кой е прав и кой крив. Или се концентрира върху изказванията на избрани водачи на мнение, които е съвременно да се следват сега.
В Европа Франция се трансформира в образец за такова различие в публичното мнение, което се дължи на няколко аргументи и може да има далечни последствия. Традиционно френските управляващи са произраелски настроени, а Франция има огромна еврейска диаспора. Честно казано обаче в страната има доста повече хора от арабския свят и мнението на множеството от тях за протичащото се е изцяло ясно.
" Израел е палач, Макрон е съизвършител! " и „ Ние всички сме деца на Газа! “, скандираха в събота, 28 октомври, хората, които се събраха на пропалестинската проява в Париж. Освен това демонстрацията се състоя макар обстоятелството, че столичните управляващи благоразумно не разрешиха всевъзможни манифестации в интерес на Палестина. Напук на възбраната тук пристигнаха даже леви политици - депутатите Сандрин Русо и Томас Порте, както и сенатор Яник Жадо.
Районът беше отцепен от полиция, най-близките метростанции бяха затворени, на 80 души бяха формирани протоколи: санкция за нарушение на публичния ред беше 135 евро. Много ли е или малко? За един народен представител това надали е доста, само че за някой, който е на обществени помощи или работи на нископлатена работа, тази сума ще удари крепко джоба. Между другото, в Марсилия управляващите се оказаха по-умни - и с цел да не се изостри в допълнение обстановката, демонстрацията беше позволена.
В самото начало на актуалната рецесия президентът Макрон събра ръководителите на парламентарните партии, с цел да разиска с тях актуалната обстановка и вероятното ѝ влияние върху френското общество. Пресата не беше поканена на тази среща, само че е известно, че президентът сложи специфичен акцент върху нуждата от „ единение на народа “. Според Джордан Бардел, който управлява Националното заседание, който участва на тази среща, той предложи разформироване на „ политически-религиозни организации “ във Франция, на което Макрон отхвърля, защото това може да докара страната до „ революция “.
Представители на Елисейския замък реагираха мощно раздразнени на приключването на информация, като споделиха, че не могат да потвърдят или отрекат думите на Бардел, защото това е конфиденциален диалог. Въпреки това е любопитно, че хората от самия връх към този момент не се двоумят да приказват за допустима революция, макар че към момента не са подготвени да го признаят обществено.
„ Европа върви към революция “, означи Илън Мъск в обществената си мрежа, разяснявайки видео на мигрант, който гори френско знаме в символ на митинг. И въпросът, несъмнено, не е единствено в далечния близкоизточен спор, който минава през следващия стадий на изостряне. Засилването на общественото напрежение във Франция има доста аргументи. Тук е икономическата обстановка, инфлацията, възходящата бездна сред свръхбогатите и всички останали, демографската рецесия, мигрантите и обвързваните с тях проблеми, от етническа престъпност до терористични актове.
Съвсем неотдавна, единствено преди няколко месеца, Франция пламна поради млад наркодилър, който беше убит от служител на реда, и за мнозина беше напряко потрес, че забележителна част от обществото уверено застана на страната на служителя на реда. Сега, когато спорът в Близкия изток ескалира, обществото още веднъж демонстрира остри разделения - и степента на неотстъпчивост стана доста по-висока.
„ Намираме се в положение на мудна революция “, сподели философът Мишел Онфре в изявление. “Също по този начин си коства да разберете, че това също е война на цивилизации… Говоря за това от доста години и в отговор слушам, че не може да се приказва по този начин и като цяло всичко е изцяло погрешно… ХАМАС принуди 57 страни на планетата да се обединят, това са два милиарда души, в случай че не бъркам... Какво направиха нашите управляващи, когато започнаха вълненията в предградията? Просто седяхме и чакахме главните наркодилъри там да решат, че това, което се случва, е неприятно за бизнеса. Ами в случай че един ден решат, че им е преференциално да продължат? “, добави той.
Но най-интересно от всичко е неговото виждане за аргументите за настоящето разделяне във френското общество. „ Нашият проблем е, че ние сме ислямофили, когато става дума за вътрешна политика, само че когато става въпрос за външна политика, ние сме ислямофоби. Ние постоянно сме следвали Съединени американски щати по този въпрос - като тях убихме в Ирак, убихме в Либия, в други страни. Политиката на Съединени американски щати докара до гибелта на няколко милиона мюсюлмани. Винаги съм казвал, че войната в Ирак е неточност, а в този момент те самите го признават. Но би било по-добре да не позволяваме сходни неточности ”, счита философът.
За сериозността на обстановката приказва и фактът, че призракът на гражданската война тревожи освен философите, само че и военните.
Генерал Бертран Кавалие да вземем за пример показва две аргументи за настоящето положение на френското общество. Първо, „ доста дейното и доста авторитетно идеологическо въздействие – изключително в университетските кръгове – на крайната левица, която от десетилетия организира антиизраелска линия “. Второ, „ мигрантите са се популяризирали из цялата ни територия, наранени от идеологията на радикалния ислям и вследствие на това безусловно враждебни към Израел и евреите, както и към Франция, която ги поддържа “, което от своя страна води до риск от „ появяването на настрана общество на територията на Франция “.
Според генерала левицата, изгубила обичайна си електорална база - пролетариата, вижда в мигрантите сурогат, до момента в който мигрантите ловко употребяват левицата за свои цели, с цел да се настанят в обществото. „ Невъзможно е да не споменем “, отбелязва генералът, „ че тези пластове от населениетозапочват да доминират във френските департаменти и даже в някои европейски столици, като Брюксел “.
Като решение се предлага усилване на ролята на учебното заведение, увеличение на броя на служителите на реда и жандармеристите, възстановяване на законодателството, регулиращо миграцията, преразглеждане на размера на дотациите за мигрантите, опцията за експулсиране и стягане на контрола. Много хора са предложили тези ограничения преди, само че те или са прекомерно скъпи, или не работят. Това значи, че напрежението в обществото единствено ще пораства и с всяко ново предизвикателство разцеплението ще става все по-отчетливо.
Освен това, в случай че философът Онфре е прав и спорът на цивилизациите в действителност е в основата, той може да приключи единствено с усвояване на една цивилизация от друга. Въпросът е единствено по какъв начин тъкмо ще стане това.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Ескалацията в Близкия изток рикошира в цяла Европа до точката, в която някои авторитетни фигури се чудят до каква степен могат да стигнат нещата, а някои политици към този момент приказват за допустима революция в отсъствието на пресата. Поредният кръг от спор сред Израел и Палестина провокира разделяне в публичното мнение, съпроводено от взаимно оскърбление, тъкмо по остарялата болшевишка формула - който не е с нас, е срещу нас.
На страната на Израел е фактът, че беше атакуван. Палестинското придвижване ХАМАС мазета цивилни, в това число дами и деца, в отвратителни жестокости. На страната на Палестина е фактът, че от доста години самият Израел не се церемони с палестинците и ги е избивал, в това число деца и дами, и че отговорът му на офанзивата на ХАМАС е явно несъразмерен.
И с изключение на всички обстоятелства, има доста хора, които поддържат една или друга страна поради гласа на кръвта, личните си хрумвания за това кой е прав и кой крив. Или се концентрира върху изказванията на избрани водачи на мнение, които е съвременно да се следват сега.
В Европа Франция се трансформира в образец за такова различие в публичното мнение, което се дължи на няколко аргументи и може да има далечни последствия. Традиционно френските управляващи са произраелски настроени, а Франция има огромна еврейска диаспора. Честно казано обаче в страната има доста повече хора от арабския свят и мнението на множеството от тях за протичащото се е изцяло ясно.
" Израел е палач, Макрон е съизвършител! " и „ Ние всички сме деца на Газа! “, скандираха в събота, 28 октомври, хората, които се събраха на пропалестинската проява в Париж. Освен това демонстрацията се състоя макар обстоятелството, че столичните управляващи благоразумно не разрешиха всевъзможни манифестации в интерес на Палестина. Напук на възбраната тук пристигнаха даже леви политици - депутатите Сандрин Русо и Томас Порте, както и сенатор Яник Жадо.
Районът беше отцепен от полиция, най-близките метростанции бяха затворени, на 80 души бяха формирани протоколи: санкция за нарушение на публичния ред беше 135 евро. Много ли е или малко? За един народен представител това надали е доста, само че за някой, който е на обществени помощи или работи на нископлатена работа, тази сума ще удари крепко джоба. Между другото, в Марсилия управляващите се оказаха по-умни - и с цел да не се изостри в допълнение обстановката, демонстрацията беше позволена.
В самото начало на актуалната рецесия президентът Макрон събра ръководителите на парламентарните партии, с цел да разиска с тях актуалната обстановка и вероятното ѝ влияние върху френското общество. Пресата не беше поканена на тази среща, само че е известно, че президентът сложи специфичен акцент върху нуждата от „ единение на народа “. Според Джордан Бардел, който управлява Националното заседание, който участва на тази среща, той предложи разформироване на „ политически-религиозни организации “ във Франция, на което Макрон отхвърля, защото това може да докара страната до „ революция “.
Представители на Елисейския замък реагираха мощно раздразнени на приключването на информация, като споделиха, че не могат да потвърдят или отрекат думите на Бардел, защото това е конфиденциален диалог. Въпреки това е любопитно, че хората от самия връх към този момент не се двоумят да приказват за допустима революция, макар че към момента не са подготвени да го признаят обществено.
„ Европа върви към революция “, означи Илън Мъск в обществената си мрежа, разяснявайки видео на мигрант, който гори френско знаме в символ на митинг. И въпросът, несъмнено, не е единствено в далечния близкоизточен спор, който минава през следващия стадий на изостряне. Засилването на общественото напрежение във Франция има доста аргументи. Тук е икономическата обстановка, инфлацията, възходящата бездна сред свръхбогатите и всички останали, демографската рецесия, мигрантите и обвързваните с тях проблеми, от етническа престъпност до терористични актове.
Съвсем неотдавна, единствено преди няколко месеца, Франция пламна поради млад наркодилър, който беше убит от служител на реда, и за мнозина беше напряко потрес, че забележителна част от обществото уверено застана на страната на служителя на реда. Сега, когато спорът в Близкия изток ескалира, обществото още веднъж демонстрира остри разделения - и степента на неотстъпчивост стана доста по-висока.
„ Намираме се в положение на мудна революция “, сподели философът Мишел Онфре в изявление. “Също по този начин си коства да разберете, че това също е война на цивилизации… Говоря за това от доста години и в отговор слушам, че не може да се приказва по този начин и като цяло всичко е изцяло погрешно… ХАМАС принуди 57 страни на планетата да се обединят, това са два милиарда души, в случай че не бъркам... Какво направиха нашите управляващи, когато започнаха вълненията в предградията? Просто седяхме и чакахме главните наркодилъри там да решат, че това, което се случва, е неприятно за бизнеса. Ами в случай че един ден решат, че им е преференциално да продължат? “, добави той.
Но най-интересно от всичко е неговото виждане за аргументите за настоящето разделяне във френското общество. „ Нашият проблем е, че ние сме ислямофили, когато става дума за вътрешна политика, само че когато става въпрос за външна политика, ние сме ислямофоби. Ние постоянно сме следвали Съединени американски щати по този въпрос - като тях убихме в Ирак, убихме в Либия, в други страни. Политиката на Съединени американски щати докара до гибелта на няколко милиона мюсюлмани. Винаги съм казвал, че войната в Ирак е неточност, а в този момент те самите го признават. Но би било по-добре да не позволяваме сходни неточности ”, счита философът.
За сериозността на обстановката приказва и фактът, че призракът на гражданската война тревожи освен философите, само че и военните.
Генерал Бертран Кавалие да вземем за пример показва две аргументи за настоящето положение на френското общество. Първо, „ доста дейното и доста авторитетно идеологическо въздействие – изключително в университетските кръгове – на крайната левица, която от десетилетия организира антиизраелска линия “. Второ, „ мигрантите са се популяризирали из цялата ни територия, наранени от идеологията на радикалния ислям и вследствие на това безусловно враждебни към Израел и евреите, както и към Франция, която ги поддържа “, което от своя страна води до риск от „ появяването на настрана общество на територията на Франция “.
Според генерала левицата, изгубила обичайна си електорална база - пролетариата, вижда в мигрантите сурогат, до момента в който мигрантите ловко употребяват левицата за свои цели, с цел да се настанят в обществото. „ Невъзможно е да не споменем “, отбелязва генералът, „ че тези пластове от населениетозапочват да доминират във френските департаменти и даже в някои европейски столици, като Брюксел “.
Като решение се предлага усилване на ролята на учебното заведение, увеличение на броя на служителите на реда и жандармеристите, възстановяване на законодателството, регулиращо миграцията, преразглеждане на размера на дотациите за мигрантите, опцията за експулсиране и стягане на контрола. Много хора са предложили тези ограничения преди, само че те или са прекомерно скъпи, или не работят. Това значи, че напрежението в обществото единствено ще пораства и с всяко ново предизвикателство разцеплението ще става все по-отчетливо.
Освен това, в случай че философът Онфре е прав и спорът на цивилизациите в действителност е в основата, той може да приключи единствено с усвояване на една цивилизация от друга. Въпросът е единствено по какъв начин тъкмо ще стане това.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ