С единия крак съм в гроба и не желая да ми настъпват другия
Франсоа Мориак (11 октомври 1885 - 1 септември 1970) е френски публицист, считан за един от най-значимите католически създатели на XX век. През 1952 година той получава Нобелова премия за литература. Автор на „ Змийско кълбо ", „ Животът на Исуса ", „ Пустинята на любовта ", „ Отровителка ", „ Пътища към морето ", „ Родителка ", „ Фарисейката ", „ В какво имам вяра ". Ето някои подбрани негови цитати.
Когато си спомняш за времето, в което си обичал, ти се коства, че сякаш от този момент насам нищо не се е случвало.
Колкото повече дами познава мъжът, толкоз по-примитивна е предствата му за тях.Строителството на въздушни крепости не коства нищо, само че разрушаването им е много скъпо начинание. Единственият плюс на диктатурата: не би трябвало часове наред да седиш до радиото, с цел да схванеш резултатите от изборите.Животът ни се мери с напъните, които сме полагали в него.Не е нужно да имаш религия, с цел да се молиш; би трябвало да се молиш, с цел да се сдобиеш с религия.В младежа, както и в птицата, се борят два инстинкта: единият повелява да се живее в ятото, другият - да се отдели със самката. Дълго време надвива другаруването.Наркоманията — това е дългогодишна приятност от гибелта.Супружеската обич, която минава през хиляди случайности, е най-прекрасното знамение, въпреки и най-обикновеното.Не гибелта ни лишава обичаните, тя ги резервира в цялото им обяние на младостта, в действителност животът унищожава любовта.На човек не му би трябвало да покорява Луната, в случай че може да загуби Земята.С единия крайник съм в гроба и не искам да ми настъпват другия.Болшинството от хората се сближават не по личен избор, така както и дърветата не избират съседите си, а просто израстват инцидентно едно до друго и преплитат клоните си единствено тъй като са израснали.Старостта е крайният резултат, в който не можеш да промениш нито една цифра.Хората не могат да се отнасят към свещенослужителя безразлично: той или ги притегля, или ги отблъсква.Човек бива трагичен единствено по лична виновност.Ние умерено поносим наличието на неприятни за нас хора, в случай че сме сигурни, че можем да се разделим с тях.
Когато си спомняш за времето, в което си обичал, ти се коства, че сякаш от този момент насам нищо не се е случвало.
Колкото повече дами познава мъжът, толкоз по-примитивна е предствата му за тях.Строителството на въздушни крепости не коства нищо, само че разрушаването им е много скъпо начинание. Единственият плюс на диктатурата: не би трябвало часове наред да седиш до радиото, с цел да схванеш резултатите от изборите.Животът ни се мери с напъните, които сме полагали в него.Не е нужно да имаш религия, с цел да се молиш; би трябвало да се молиш, с цел да се сдобиеш с религия.В младежа, както и в птицата, се борят два инстинкта: единият повелява да се живее в ятото, другият - да се отдели със самката. Дълго време надвива другаруването.Наркоманията — това е дългогодишна приятност от гибелта.Супружеската обич, която минава през хиляди случайности, е най-прекрасното знамение, въпреки и най-обикновеното.Не гибелта ни лишава обичаните, тя ги резервира в цялото им обяние на младостта, в действителност животът унищожава любовта.На човек не му би трябвало да покорява Луната, в случай че може да загуби Земята.С единия крайник съм в гроба и не искам да ми настъпват другия.Болшинството от хората се сближават не по личен избор, така както и дърветата не избират съседите си, а просто израстват инцидентно едно до друго и преплитат клоните си единствено тъй като са израснали.Старостта е крайният резултат, в който не можеш да промениш нито една цифра.Хората не могат да се отнасят към свещенослужителя безразлично: той или ги притегля, или ги отблъсква.Човек бива трагичен единствено по лична виновност.Ние умерено поносим наличието на неприятни за нас хора, в случай че сме сигурни, че можем да се разделим с тях.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ