Психолог: Отне ми 15 години след войната във Виетнам, за да дойда на себе си
Франк Пюселик е знаменит психолог и деец от войната във Виетнам
Попада в клопката на посттравматичния синдром, а през днешния ден преподава за него. Как се връща човек от войната и по какъв начин Пюселик изяснява всеобщите стрелби в Америка – споделя Николай Беремлийски в ефира на
„ Живея в Одеса, Украйна и през последните 20 години съм треньор в региона на невролингвистичното програмиране. Ръководя и центрове по рехабилитация за младежи, пристрастени към алкохола и наркотиците”, споделя Пюселик.
Той дефинира войната като „ безспорна мерзост”. „ Фактът, че си търсим причина да се убиваме едни други е просто неуместен. Правителствата вършат неща, които съгласно мен не са хуманни”, разяснява психологът.
„ Бях участник във война, имах оръжие, бях зает с това да умъртвявам хора. Това е неприятно, в действителност неприятно. Държавата ми обаче го изискваше от мен в тези години”, споделя той.
В интервала сред 1968 и 1969 година му се е наложило да прекара 12 месеца в джунглата. „ През това време имаше 25 души като мен, някои от тях бяха убити. Моята работа беше да ги избавям, да се боря за живота им. Понякога обаче губех борбата”, прибавя Франк Пюселик.
„ По време на войната във Виетнам врагът беше доста добър в това да открива къде се намираме през нощта и да изстрелва оръжията си тъкмо там. Понякога, когато към момента беше мрачно, във въздуха прелитаха стотици снаряди. Само по звука им можехме да се ориентираме, че те са ориентирани към нас. Много пъти, когато лежах на земята и слушах оръжията, се молех да остана жив за най-малко още две секунди. В същото време обаче бях ужасяващ, тъй като се опасявах, че това няма да се случи”, споделя той.
Пюселик разяснява и войната в Украйна. „ Дори не бих нарекъл събитията там война. За мен те са чиста полуда. Руската войска прави неща, които никой боец не трябва да прави. Никога”, счита психологът.
„ Очевидно е, че сега Русия се пробва да изтрие цяла една просвета. Не просто страната Украйна, а цялата нейна просвета. Тяхната задача е да убият всеки украинец, който се изпречи на пътя им. Действията на Русия ще доведат до нейната изолираност. През идващите 50, 80 даже 100 години никой няма да има доверие на съветската страна за нищо. Страхувам се, че Желязната завеса още веднъж ще се издигне, този път обаче тя ще бъде по-силна от всякога”, прибавя той.
„ Отне ми 15 години след войната във Виетнам, с цел да дойда на себе си. Правителството върна тялото ми вкъщи, само че ми лиши 15 години, с цел да може и мозъкът ми да се върне назад. Бях се трансформирал в животно. Вече не се вписвах в света, към който се завърнах. Не харесвах хората. В моите очи те изглеждаха глупави и рискови. Не можех да разгадавам на тях ", описа още Пюселик.
Попада в клопката на посттравматичния синдром, а през днешния ден преподава за него. Как се връща човек от войната и по какъв начин Пюселик изяснява всеобщите стрелби в Америка – споделя Николай Беремлийски в ефира на
„ Живея в Одеса, Украйна и през последните 20 години съм треньор в региона на невролингвистичното програмиране. Ръководя и центрове по рехабилитация за младежи, пристрастени към алкохола и наркотиците”, споделя Пюселик.
Той дефинира войната като „ безспорна мерзост”. „ Фактът, че си търсим причина да се убиваме едни други е просто неуместен. Правителствата вършат неща, които съгласно мен не са хуманни”, разяснява психологът.
„ Бях участник във война, имах оръжие, бях зает с това да умъртвявам хора. Това е неприятно, в действителност неприятно. Държавата ми обаче го изискваше от мен в тези години”, споделя той.
В интервала сред 1968 и 1969 година му се е наложило да прекара 12 месеца в джунглата. „ През това време имаше 25 души като мен, някои от тях бяха убити. Моята работа беше да ги избавям, да се боря за живота им. Понякога обаче губех борбата”, прибавя Франк Пюселик.
„ По време на войната във Виетнам врагът беше доста добър в това да открива къде се намираме през нощта и да изстрелва оръжията си тъкмо там. Понякога, когато към момента беше мрачно, във въздуха прелитаха стотици снаряди. Само по звука им можехме да се ориентираме, че те са ориентирани към нас. Много пъти, когато лежах на земята и слушах оръжията, се молех да остана жив за най-малко още две секунди. В същото време обаче бях ужасяващ, тъй като се опасявах, че това няма да се случи”, споделя той.
Пюселик разяснява и войната в Украйна. „ Дори не бих нарекъл събитията там война. За мен те са чиста полуда. Руската войска прави неща, които никой боец не трябва да прави. Никога”, счита психологът.
„ Очевидно е, че сега Русия се пробва да изтрие цяла една просвета. Не просто страната Украйна, а цялата нейна просвета. Тяхната задача е да убият всеки украинец, който се изпречи на пътя им. Действията на Русия ще доведат до нейната изолираност. През идващите 50, 80 даже 100 години никой няма да има доверие на съветската страна за нищо. Страхувам се, че Желязната завеса още веднъж ще се издигне, този път обаче тя ще бъде по-силна от всякога”, прибавя той.
„ Отне ми 15 години след войната във Виетнам, с цел да дойда на себе си. Правителството върна тялото ми вкъщи, само че ми лиши 15 години, с цел да може и мозъкът ми да се върне назад. Бях се трансформирал в животно. Вече не се вписвах в света, към който се завърнах. Не харесвах хората. В моите очи те изглеждаха глупави и рискови. Не можех да разгадавам на тях ", описа още Пюселик.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ