Флората на планината е съставена от над 1500 вида, като

Флората на планината е формирана от над 1500 типа, като има десетки реликтни и ендемични растения, измежду които най-популярна е странджанската зеленика. Планината е ниска, само че речните долини са надълбоко всечени в ридовете, което основава възприятие у всеки клиент, като че се намира из дебрите на доста по-висока планина. На наша територия най-високият връх е Градище (710 m).
Флората на планината е формирана от над 1500 типа, като има десетки реликтни и ендемични растения, измежду които най-популярна е странджанската зеленика (Rhododendron ponticum). На територията на планината се намира най-голямата предпазена територия у нас – Природен парк „ Странджа “. В него попадат резерватите „ Силкосия “, „ Тисовица “, „ Узунбуджак “, „ Средока “ и „ Витаново “.

Поглед от връх Голяма Папия; Инфо: Уикипедия
Тази толкоз забавна планина е най-слабонаселеният регион в България – съгласно статистиката гъстотата тук е едвам 10 души на km2. Единственият град в планината е Малко Търново. Тя е дом и на няколко десетки села, най-интересните от които ще ви представим в този момент.
1. Българи – последното българско нестинарско село Намира се единствено на 17 km от Царево и е заобиколено от красиви речни долини. В непосредственост до него върху рид над р. Караагач се намира тракийска и късноантична цитадела. Нестинарството в България е непокътнато в достоверен тип единствено в Странджа и единствено в с. Българи.

В предишното обичаят е бил публикуван и в останалите села в покрайнината – Костѝ, Бродилово, Граматиково и други
Според традицията, нестинарите танцуват вечерта в деня на св. св. Константин и Елена (по остарял жанр – нощта на 3 против 4 юни).
Обичаят е езически и даже има изказвания, че датира още от времето на траките. В предишното нестинарите са имали огромни проблеми с църквата – те са преследвани и обявявани за „ обладани от дявола “. През XX в. обичаят последователно губи своята известност, като практикуващите го биват изселвани от селата.

В началото на 90-те години на XX в. ползата на българите към този любопитен обред се ускорява и през днешния ден може да се счита за едно от културните ни благосъстояния. Село Българи се счита за единственото нестинарско населено място в България. Изпълнението на целия ритуал и танцът в жарава на 3 против 4 юни става все по-популярно измежду българските и задгранични туристи.

Нестинарски танци. Снимка: Уикипедия

2. Село Бродилово и фестивалът на зелениката

Бродилово се намира на левия бряг на р. Велека, в рамките на Природен парк „ Странджа “. В региона към селото има остатъци от три замъци, остаряла черква и три могилни некропола. В църквата „ Свети Пантелеймон “, която е монумент на културата, се намира резбован иконостас, който впечатлява с хубостта си.

Интересен факт е, че в края на 40-те и началото на 50-те години на XX в. през селото е прекосявала теснолинейката Ахтопол-Бродилово-Костѝ, която за жалост е била демонтирана през 50-те години, тъй като се считало, че е неефективна.

Събитие, което си заслужава да бъде посетено, е Фестивалът на зелениката, който се организира на 23 май. Ако пък се намирате в региона през месец август, може да посетите годишния панаир с нестинарски танци, който се организира през втория уикенд на месеца.

Странджанската зеленика – знак на планината

3. Варвара – хубавицата на морския бряг Варвара е единственото населено място сред Царево и Ахтопол. Селото е малко и се намира на брега на Черно море, в подножието на странджанския връх Папия. Легендата за името на селото гласи, че още в древността тук се заселват трайкийски племена, които постоянно нападали прилежащия град Агатополис (Ахтопол).

Тъй като градът е населяван от гърци, те стартират да назовават нападателите варвари, от което идва и името на селището – Варвара. Днес селото е населявано от към 300 души и е известно с красивия си бряг. Много хора считат, че плажната линия на селото, въпреки и доста дребна, е най-красивата по цялото ни Черноморие.

В региона има доста скалисти заливи, а напълно близо се намират и скалите, подаващи се от морето, наречени Дарданелите.

Плажът на Варвара; зад скалите се намират „ Дарданелите “,
едно от обичаните места на гмуркачите. Снимка: Уикипедия

4. Костѝ – селото на дървените къщи Намира се покрай границата с Турция и в предишното през него е прекосявал остарелият път от Малко Търново за Ахтопол. Костѝ е остаряло тракийско населено място, населявано в следствие от гърци, които са изселени през 20-те години на XX в.

На тяхно място биват заселени българи от Източна Тракия. Селото е било крайната гара на теснолинейката, свързваща го с Ахтопол. Тук към момента могат да се видят остарели дървени къщи, присъщи за единствено трите гръцки села Костѝ, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Къщите са огромни и нормално на два етажа.

5. Кондолово – селото със непокътната странджанска архитектура Селото има доста непокътнати здания с типична странджанска архитектура, датираща от края на XIX и началото на XX в. Намира се на 24 km от Царево. В покрайнините на Кондолово може да се видят голям брой остатъци от замъци, некрополи, както и остатъци от римски път.

Храмът Св. Георги в центъра на селото. Снимка: Уикипедия
6. Граматиково – сгушено измежду зеленина В селото се намира църквата „ Свети 40 мъченици “, която е била изгорена в предишното от черкези и възобновена изцяло по-късно. В Граматиково можете да разгледате и музейната сбирка „ Горска колекция “, която е отдадена на природата на Странджа планина.

Любопитен факт е, че част от българите в Крим и в Бесарабия са потомци на изселници от Граматиково, които по времето на Османската империя, са потърсили леговище в Русия. Жители на селото са измежду най-дейните участници в Илиндеско-Преображенското въстание.

7. Калово – село с красива панорама Село Калово е ситуирано върху височина, от която се открива красива гледка към долината на р. Младежка и централната част на Странджа. В непосредственост до селото се намира предпазената околност Парория, за която изразът „ вековна гора “ важи с цялостна степен.

Над 85% от дърветата са на възраст над 120 години. Едно от тях е още по-специално – дъб благун на над 1000 години, който е най-дебелото и възрастно дърво в цяла Странджа. Тук могат да се открият и доста мегалитни тракийски долмени. Целият регион към Калово е посипан с голям брой параклиси.

8. Бръшлян – архитектурен и исторически резерват То се намира сгушено в красива долина. От 1982 година цялото село е архитектурен и исторически резерват, като в него са непокътнати достоверни къщи, присъщи за странджанската архитектура от XVIII и XIX в. 76 къщи са архитектурни монументи на културата, a 9 от тях — с национално значение.

Най-старата къща в селото е строена през XVII в. и още се населява. С напъните на локалното Дружество за отбрана на естественото и историческо завещание „ Бръшлян “ и кметството са реставрирани килийното учебно заведение (функционирало през 1871-1877 г.), параклисите „ Св. Пантелеймон “, „ Св. Петка “ и „ Св. Лефтера “, камбанарията на църквата „ Св. Димитър “ (края на XVII в.) и е проведена етнографска колекция и музей навън на обичайното земеделие.

На няколко километра от селото има следи от долмени и тракийски светилища.

Инфо: Флагман