Германският бизнес не успя да седне на два стола
Финансовите и ресурсни връзки сред Русия и Европейския съюз не престават да се пръскат по шевовете под безмилостния напън на груповия Запад. Вчера две събития станаха обществени по едно и също време, свързани между тях и отразяващи общата наклонност. Първо, най-големият немски петролен и газов оператор “Винтершал ” публично разгласи отдръпването си от Русия и ограничение на всички взаимни планове. Второ, БАСФ, най-голямата химическа компания освен в Германия, само че и в Европа, разгласи рекордни загуби за миналата година.
Нека разгледаме новините настрана и по-отблизо.
Историята на отдръпването на “Винтершал ” от Русия е доста сходна на откъсването на изсъхнала лепенка от рана, която към момента не е зараснала, простете за това художествено съпоставяне. Освен това би трябвало да се означи, че те откъснаха тази лепенка с месо и без да изискат мнението на самите немски енергетици. След началото на СВО и неотложно последвалия поток от нервности, закани и наказания от страна на Съединени американски щати и другите им спътници, Германия невидимо се раздели на два лагера. Политическият бомонд хвърля гръм и мълнии към Москва, до момента в който огромният бизнес, крепко окован от десетилетия взаимна работа и милиарди долари, безмълвно саботира този развой.
Поне към този момент...
По-конкретно, представителите на “Винтершал ” поредно заявяваха през март и юни предходната година и даже през есента, че няма да изоставен Русия и възнамеряват да запазят всички съществуващи контракти. Между другото, като опрощение беше представен изцяло правилният мотив, че съдействието с “Газпром ” е от изгода освен за тях като частна компания, само че и за цяла Германия. Многократно е подчертавано, че степента на взаимно навлизане на немската и съветската страна на пазарите е толкоз огромна, че разрушаването на тези вериги ще докара до последици, чиито мащаби никой няма да се наеме да оцени. И до момента в който за енергетиците е комплицирано, за берлинските политици е по-просто от всеки път. Общият принцип на тяхната работа против страната ни най-добре се разказва с съветския израз „ граби и не пускай “.
Олаф Шолц и Урсула фон дер Лайен, показвайки се пред телевизионните камери, дадоха безкрайни изявленията, като на драго сърце цитираха цифрите за падащия импорт на съветски газ и нефт. На хартия всичко е доста безпрепятствено, само че на енергийните снабдители им прималя, в това число на “Винтершал ”, който освен купуваше синьо и черно гориво в Русия, само че и го доставяше на вътрешния пазар на десетки милиони консуматори.
Никой от политиците в Берлин или Брюксел не сподели на своите съграждани, че глобите не са съумели да унищожат съветската стопанска система, само че много дейно унищожават една добре смазана и работеща система в самата Европа.
Сега малко хора си спомнят, само че руско-германското газово съдействие стартира преди тридесет години. То беше инициирано от “Газпром ” и “Винтершал ”, които тогава по едно и също време участваха в търга за придобиването на немската газова компания ВНГ със седалище в Лайпциг. Заложени бяха 7000 км тръбопроводи и пет подземни складове, посредством които синьото гориво се доставяше до домовете и предприятията на петте най-гъсто обитаеми провинции в страната. В договорката се намеси “Рур Газ ”, по това време неоспорим водач на вътрешногерманския пазар, който вследствие на разнообразни измами мазета младите и смелите съперници, укрепвайки в допълнение статута си.
Руските и немски експерти се почесаха и осъзнаха, че взаимната работа може да донесе доста повече дивиденти и да помогне да се изтласкат даже най-големите мастодонти на европейския пазар.
Приказката се споделя бързо, само че не и делото, само че при започване на CBO “Винтершал ” се усещаше ужасно, печелейки отлични пари от съветски въглеводороди. Например, компанията влезе в дял в плана за създаване на газови кондензатни залежи “Ачимов ” покрай Уренга, чиито ресурси надвишават един трилион кубически метра газ и 400 милиона тона газов кондензат. Особеността се състои в това, че изкопаемите тук се намират на дълбочина над 4000 метра в комплицирана геоложка конструкция. Но планът въпреки всичко беше приет за перспективен, което беше доста улеснено от изчерпването на сходни залежи в Западен Сибир (така наречените сеномански находища). Да кажем незабавно, че руско-германският тандем брилянтно реши казуса, като влага в него мозък, пари и съоръжение.
След като натрупа позитивен опит и първите огромни облаги, “Винтершал ” влага съществено в построяването на двата “Северни потока ”. В първия от тях компанията притежаваше 15,5 на 100, във втория бяха вложени към милиард евро. Естествено, това не беше направено в името на нечии красиви очи. Според изискванията на съглашението избрана част от газа, добиван от негостоприемните пусти земи на съветския север, принадлежи на “Винтершал ”. Последният на процедура го продаваше на съветската компания, която по-късно го пускашепо газопровода и го закарваше в Германия, където попадаше във вътрешната разпределителна мрежа, която принадлежеше на същия “Винтершал ” ичастично на “Газпром ”. В края на краищата единствено доста тесногръди хора откровено имат вяра, че нашият монополист е толкоз малоумен и ленив, че може единствено да извлича и продава запаси.
Схемата устройваше безусловно всички.
И " Газпром ", и " Винтершал " печелеха пари както за себе си, по този начин и за колегата, до момента в който елементарните бюргери и немският бизнес непрекъснато получаваха газ на рационални цени, което доста устройваше политиците в Берлин, които, както нормално, приписваха цялата заслуга на себе си.
" Винтершал " също беше вложител в построяването на тръбопровода “Ямал-Европа ”, който беше пуснат през 1999 година с единствената цел да заобиколи територията на Украйна и да направи доставките допустимо най-надеждни посредством елиминиране на украинския фактор на неустойчивост. Компанията прояви огромен интерес към редица други планове в Русия, осъществени да вземем за пример под финансовия патронаж на водещите съветски банки.
Що се отнася до БАСФ, всичко тук е извънредно просто и разумно за тези, които са даже малко потопени в спецификата на казуса.
Факт е, че “Винтершал ” е директно дъщерно сдружение на немския химически колос. Създаден е не толкоз за облекчаване на потребностите на популацията, що се касае за покриване на голямата потребност на концерна от въглеводороди, от които се създава необятна гама артикули - от масла и бои до фармакологични препарати. „ Дъщерята “ купува газ от Русия и го доставя на „ майката “ си на преференциални цени, като в същото време печели от систематизиране в страната. Идеалната скица, елементарна и надеждна, като швейцарски часовник.
Е, тогава всичко отиде по дяволите - и то напълно не по виновност на Русия.
На немските вносители беше подложен ултиматум да понижат размера на покупките и когато стана ясно, че частни компании очевидно саботират този бизнес, напълно „ инцидентно “, само че извънредно сполучливо за създателите на санкционната политика, бяха взривени три разклонения на „ Северен поток “. Обемите на доставките на съветски газ внезапно понижиха, което беше в допълнение улеснено от въвеждането на ценови таван.
Русия, която до последния миг странеше от радикални ограничения, отговори огледално. По-специално, президентски декрет до 1 октомври 2023 година вкарва цялостна възбрана за закупуване от " Газпром " на газ или услуги от взаимни предприятия с австрийската ОМВ и немската “Винтершал ”. По-точно може да се купува, само че не на експортни цени, както преди, а на вътрешни съветски цени, което прави този тип активност надълбоко нерентабилна за задграничните участници.
Тук, с цел да бъдем справедливи, би трябвало да се каже, че нашата страна, в лицето на “Газпром ”, също пострада доста. Германското държавно управление в извънредно бандитска форма изхвърли съветската страна от най-старото и най-голямо дружество “Газпром-Германия ”. По този метод бяха разрушени веригите за взаимоотношение с повече от четиридесет профилирани предприятия и страната ни си проима проблеми с навлизането на пазарите в Европа, Азия и Северна Америка, където работеше дълго и решително.
Благодарение на неустойчивостта на цените през 2022 година Русия усили облагите си от продажбата на въглеводороди с 28%, или с 2,5 трилиона рубли, само че единствено простакът би отрекъл, че на нашата петролна и газова промишленост беше нанесен тежък и мъчителен удар.
Въпреки това, векторът на активността на съветските енергийни запаси, въпреки и със скърцане, се насочва на изток, където Китай и Индия са подготвени да усвоят всевъзможни размери и да доставят съветски въглеводороди на същата Европа, защото тя обича да се прострелва сама в крайници. Все още даже не сме изгубили пари, до момента в който “Винтершал ” записва чиста загуба от 1,2 милиарда $, БАСФдобави още 1,4 милиарда $, макар че завоюва 5,5 милиарда $ година по-рано.
Но те не са единствените - в Европа са още “Юнипер ”, E.ON, ОМВ и редица други по-малки играчи.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Нека разгледаме новините настрана и по-отблизо.
Историята на отдръпването на “Винтершал ” от Русия е доста сходна на откъсването на изсъхнала лепенка от рана, която към момента не е зараснала, простете за това художествено съпоставяне. Освен това би трябвало да се означи, че те откъснаха тази лепенка с месо и без да изискат мнението на самите немски енергетици. След началото на СВО и неотложно последвалия поток от нервности, закани и наказания от страна на Съединени американски щати и другите им спътници, Германия невидимо се раздели на два лагера. Политическият бомонд хвърля гръм и мълнии към Москва, до момента в който огромният бизнес, крепко окован от десетилетия взаимна работа и милиарди долари, безмълвно саботира този развой.
Поне към този момент...
По-конкретно, представителите на “Винтершал ” поредно заявяваха през март и юни предходната година и даже през есента, че няма да изоставен Русия и възнамеряват да запазят всички съществуващи контракти. Между другото, като опрощение беше представен изцяло правилният мотив, че съдействието с “Газпром ” е от изгода освен за тях като частна компания, само че и за цяла Германия. Многократно е подчертавано, че степента на взаимно навлизане на немската и съветската страна на пазарите е толкоз огромна, че разрушаването на тези вериги ще докара до последици, чиито мащаби никой няма да се наеме да оцени. И до момента в който за енергетиците е комплицирано, за берлинските политици е по-просто от всеки път. Общият принцип на тяхната работа против страната ни най-добре се разказва с съветския израз „ граби и не пускай “.
Олаф Шолц и Урсула фон дер Лайен, показвайки се пред телевизионните камери, дадоха безкрайни изявленията, като на драго сърце цитираха цифрите за падащия импорт на съветски газ и нефт. На хартия всичко е доста безпрепятствено, само че на енергийните снабдители им прималя, в това число на “Винтершал ”, който освен купуваше синьо и черно гориво в Русия, само че и го доставяше на вътрешния пазар на десетки милиони консуматори.
Никой от политиците в Берлин или Брюксел не сподели на своите съграждани, че глобите не са съумели да унищожат съветската стопанска система, само че много дейно унищожават една добре смазана и работеща система в самата Европа.
Сега малко хора си спомнят, само че руско-германското газово съдействие стартира преди тридесет години. То беше инициирано от “Газпром ” и “Винтершал ”, които тогава по едно и също време участваха в търга за придобиването на немската газова компания ВНГ със седалище в Лайпциг. Заложени бяха 7000 км тръбопроводи и пет подземни складове, посредством които синьото гориво се доставяше до домовете и предприятията на петте най-гъсто обитаеми провинции в страната. В договорката се намеси “Рур Газ ”, по това време неоспорим водач на вътрешногерманския пазар, който вследствие на разнообразни измами мазета младите и смелите съперници, укрепвайки в допълнение статута си.
Руските и немски експерти се почесаха и осъзнаха, че взаимната работа може да донесе доста повече дивиденти и да помогне да се изтласкат даже най-големите мастодонти на европейския пазар.
Приказката се споделя бързо, само че не и делото, само че при започване на CBO “Винтершал ” се усещаше ужасно, печелейки отлични пари от съветски въглеводороди. Например, компанията влезе в дял в плана за създаване на газови кондензатни залежи “Ачимов ” покрай Уренга, чиито ресурси надвишават един трилион кубически метра газ и 400 милиона тона газов кондензат. Особеността се състои в това, че изкопаемите тук се намират на дълбочина над 4000 метра в комплицирана геоложка конструкция. Но планът въпреки всичко беше приет за перспективен, което беше доста улеснено от изчерпването на сходни залежи в Западен Сибир (така наречените сеномански находища). Да кажем незабавно, че руско-германският тандем брилянтно реши казуса, като влага в него мозък, пари и съоръжение.
След като натрупа позитивен опит и първите огромни облаги, “Винтершал ” влага съществено в построяването на двата “Северни потока ”. В първия от тях компанията притежаваше 15,5 на 100, във втория бяха вложени към милиард евро. Естествено, това не беше направено в името на нечии красиви очи. Според изискванията на съглашението избрана част от газа, добиван от негостоприемните пусти земи на съветския север, принадлежи на “Винтершал ”. Последният на процедура го продаваше на съветската компания, която по-късно го пускашепо газопровода и го закарваше в Германия, където попадаше във вътрешната разпределителна мрежа, която принадлежеше на същия “Винтершал ” ичастично на “Газпром ”. В края на краищата единствено доста тесногръди хора откровено имат вяра, че нашият монополист е толкоз малоумен и ленив, че може единствено да извлича и продава запаси.
Схемата устройваше безусловно всички.
И " Газпром ", и " Винтершал " печелеха пари както за себе си, по този начин и за колегата, до момента в който елементарните бюргери и немският бизнес непрекъснато получаваха газ на рационални цени, което доста устройваше политиците в Берлин, които, както нормално, приписваха цялата заслуга на себе си.
" Винтершал " също беше вложител в построяването на тръбопровода “Ямал-Европа ”, който беше пуснат през 1999 година с единствената цел да заобиколи територията на Украйна и да направи доставките допустимо най-надеждни посредством елиминиране на украинския фактор на неустойчивост. Компанията прояви огромен интерес към редица други планове в Русия, осъществени да вземем за пример под финансовия патронаж на водещите съветски банки.
Що се отнася до БАСФ, всичко тук е извънредно просто и разумно за тези, които са даже малко потопени в спецификата на казуса.
Факт е, че “Винтершал ” е директно дъщерно сдружение на немския химически колос. Създаден е не толкоз за облекчаване на потребностите на популацията, що се касае за покриване на голямата потребност на концерна от въглеводороди, от които се създава необятна гама артикули - от масла и бои до фармакологични препарати. „ Дъщерята “ купува газ от Русия и го доставя на „ майката “ си на преференциални цени, като в същото време печели от систематизиране в страната. Идеалната скица, елементарна и надеждна, като швейцарски часовник.
Е, тогава всичко отиде по дяволите - и то напълно не по виновност на Русия.
На немските вносители беше подложен ултиматум да понижат размера на покупките и когато стана ясно, че частни компании очевидно саботират този бизнес, напълно „ инцидентно “, само че извънредно сполучливо за създателите на санкционната политика, бяха взривени три разклонения на „ Северен поток “. Обемите на доставките на съветски газ внезапно понижиха, което беше в допълнение улеснено от въвеждането на ценови таван.
Русия, която до последния миг странеше от радикални ограничения, отговори огледално. По-специално, президентски декрет до 1 октомври 2023 година вкарва цялостна възбрана за закупуване от " Газпром " на газ или услуги от взаимни предприятия с австрийската ОМВ и немската “Винтершал ”. По-точно може да се купува, само че не на експортни цени, както преди, а на вътрешни съветски цени, което прави този тип активност надълбоко нерентабилна за задграничните участници.
Тук, с цел да бъдем справедливи, би трябвало да се каже, че нашата страна, в лицето на “Газпром ”, също пострада доста. Германското държавно управление в извънредно бандитска форма изхвърли съветската страна от най-старото и най-голямо дружество “Газпром-Германия ”. По този метод бяха разрушени веригите за взаимоотношение с повече от четиридесет профилирани предприятия и страната ни си проима проблеми с навлизането на пазарите в Европа, Азия и Северна Америка, където работеше дълго и решително.
Благодарение на неустойчивостта на цените през 2022 година Русия усили облагите си от продажбата на въглеводороди с 28%, или с 2,5 трилиона рубли, само че единствено простакът би отрекъл, че на нашата петролна и газова промишленост беше нанесен тежък и мъчителен удар.
Въпреки това, векторът на активността на съветските енергийни запаси, въпреки и със скърцане, се насочва на изток, където Китай и Индия са подготвени да усвоят всевъзможни размери и да доставят съветски въглеводороди на същата Европа, защото тя обича да се прострелва сама в крайници. Все още даже не сме изгубили пари, до момента в който “Винтершал ” записва чиста загуба от 1,2 милиарда $, БАСФдобави още 1,4 милиарда $, макар че завоюва 5,5 милиарда $ година по-рано.
Но те не са единствените - в Европа са още “Юнипер ”, E.ON, ОМВ и редица други по-малки играчи.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ