Много паника, но малко опасност: руската идея да включи и Приднестровието във войната
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Много суматоха, само че малко заплаха. До това се свеждат изводите на военни специалисти за това дали Русия е напът да открие втори фронт и да въвлече в него още една страна – Молдова, написа " Свободна Европа ".
Въпросът породи към великденските празници. Първо Русия сподели, че ще нападне освен Източна Украйна, само че и Южна, с цел да може по земя да стига до две завзети от нея територии – едната е украинският полуостров Крим, а другата е част от Молдова, ръководена от проруски сепаратисти - Приднестровието. Два дни по-късно изявление в региона имаше няколко гърмежа – все по обекти на военната индустрия и ретранслатори на съветската агитация.
Взети дружно, тези обстоятелства разрешиха следния извод в Украйна и Западна Европа: Русия сама предизвика набези в Приднестровието, с цел да си откри опрощение да го откъсне дефинитивно от Молдова. Няма по какъв начин да стане обаче, настояват специалистите.
Приднестровието или ПМР: какво е това
Поречието на река Днестър разсича на две дребната територия на Молдова. От десния бряг нататък е днешната свободна страна, която до 1990 година е в състава на Съюз на съветските социалистически републики. От левия бряг до границата с Украйна има една тясна и дълга линия земя, която при започване на 90-те не желае да се отделя от Съюз на съветските социалистически републики и се прогласява за самостоятелна „ Приднестровска молдовска република “ – ПМР. Тя не е приета от никого, в това число и от Русия, само че е построила свои лични „ държавни “ структури и организира избори. Според конституцията на Молдова Приднестровието е нейна територия, само че в действителност то е в ръцете на сепаратистите. В интернационалните договаряния регионът върви дружно с израза „ замразен спор “ – по същия метод, по който се отбелязват и други земи, завзети от Русия или от следени от нея сепаратисти.
Символи, валута, стопанска система
През 2006 година „ президентът “ на ПМР издава декрет за синхронизиране на локалното законодателство с съветското „ предвид на по-нататъшното “ влизане на републиката в състава на Руската федерация. Територията няма обща граница с Русия. Между двете е Украйна. ПМР има два национални флага – остарелият байрак на Молдова от времето, в което е била част от Съюз на съветските социалистически републики, както и актуалният съветски байрак. Националната валута е локалната рубла, която се приема единствено на място. Главният град е Тираспол с малко над 130 000 поданици.
Много хора имат по две поданства, най-вече всред тези три: молдовско, съветско или украинско. Те дават отговор и на трите публични езика на региона. Жителите са общо към 420 000. Повечето огромни производства на Молдова са ситуирани точно в ПМР. Оттам минава и газопровод, който доставя съветски газ за България.
ПМР и съветската войска
ПМР поддържа лична войска, само че данните за нейната бройка се разминават фрапантно. Според някои става дума за близо 8000 бойци, а съгласно други – за двойно повече. Но общото мнение е, че тези военни би следвало да имат слаба или незадоволителна подготовка, с цел да вземат участие в бойни дейности.
Освен тях в Приднестровието има остатъчна съветска войска и остарели руски военни бази. Според контракт от 1999 година Русия е трябвало да изтегли и двете до 2002 година, само че това по този начин и не се случва. Напротив, през 2011 година Русия внася още оръжие, споделя някогашният боен министър на Молдова Анатол Шалару пред телевизия Current Time. „ През 2011 година те докараха 5 ешелона с нещо, което не знаем какво е, а и украинците също не знаят, въпреки че преди време точно Украйна ги пусна “, сподели Шалару във вторник. Той добави: „ Каквото и да е това оръжие, то не може да води война единствено, трябват бойци и готови офицери, които да си служат с него. А [Русия] има до триста души, подготвени в спокойно време “.
Числото 300 е единствено почти и до него се стига по този начин: съветските военни в ПМР официално са към 2000 и са разграничени на две – едните охраняват базата с съветски оръжия, а другите са „ миротворчески контингент “, който от дълго време е трябвало да стане същински интернационален. Тъй като това не се случва, Молдова съумява да се контракти с Русия за подмяна на съветските военни с локални. Този развой продължава години и води някогашния молдовски министър Шалару до извода, че квалифицираните военни от Руската федерация са до триста души. Що се отнася до оръжието от времето на Съюз на съветските социалистически републики, той твърди, че то не е скъпо, тъй като е остаряло, а част от него е неработещо. „ Там има даже муниции от 30-те години на 20-и век “, споделя Шалару.
Може ли от ПМР да се нападне Одеса
Причината за този въпрос е изявление на ген. Рустам Минекаев, който извършва длъжността на пълководец на съветския Централен боен окръг. На 22 април той сподели, че Русия ще нападна територии освен от Източна, само че и от Южна Украйна, с цел да може по земя да стига до Крим и до Приднестровието.
Атака на „ Южна Украйна “ значи следното – да се превземе по суша Миколаив (Николаев), с цел да може оттова да се превземе и Одеса. Вторият път към Одеса е по море, само че Русия към този момент загуби своя крайцер „ Москва “ и военноморската ѝ мощност доста отслабна. Третият път е да се нападне Одеса от северозапад, където се намира Приднестровието. Тази трета опция има явна връзка и с проектите, посочени от съветския военачалник. Юрий Фьодоров, който е някогашен анализатор на Кралския институт за интернационалните връзки в Лондон, споделя, че проектът би съумял при едно изискване – в случай че в Приднестровието се изпратят още съветски бойци.
Но това е невероятно, твърди той пред Радио Свобода – самолетите не летят, а земята се управлява от Украйна. Съществува алтернатива да се изпратят бойци със самолети по обходен път и да кацнат в молдовската столица Кишинеу, откъдето с коли да стигнат до ПМР. Той не довърши мисълта си, само че Русия има потребност от прекомерно огромно количество военни в Приднестровието, с цел да може да извърши такова напредване неусетно. Олексий Арестович, който е консултант на офиса на украинския президент, изключва сходно развиване на нещата по напълно друга причина – не тъй като няма по какъв начин да се стигне до ПМР, а тъй като съветската войска няма хора, които да изпрати, без да изпусне другите фронтови линии.
По данни на Арестович, изречени пред „ Медуза “ и пред „ Фейгин Live “ Русия разполага в Украйна с към 90 000 военни, а единствено източната линия на фронта от Херсон до Харков е дълга към 1200 км (с всичките зигзаги). При прибавянето на южен фронт, чиято цел би била в това число и Одеса, тази сили са незадоволителни. За някогашния молдовски министър на защитата Анатол Шалару нахлуване от ПМР против Украйна е допустимо, само че единствено при едно изискване – в случай че преди този момент съветската войска е превзела Одеса. Той изключва опцията да се завладява самата Одеса с изходна база в Приднестровието.
За какво тогава е целият шуш
Според Фьодоров Русия дава поръчки за „ формиране на втори фронт “, само че го вижда не като място, от което да се атакува Одеса, а като база за провокации на територията на Украйна. „ Това би отклонило вниманието на украинската войска от отбраната на Одеса и Миколаив “, счита той. За Шалару Русия цели само всяване на суматоха – в околните региони на Украйна и в самото Приднестровие, което няма никакъв интерес от това да навлиза във войната. „ Това което желаят да предизвикат тука, няма да мине “, счита той.
Автор: Татяна Ваксберг
Татяна Ваксберг е основна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа. Работила е в Българска национална телевизия, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е репортерка в Хага и Вашингтон.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със единодушието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Много суматоха, само че малко заплаха. До това се свеждат изводите на военни специалисти за това дали Русия е напът да открие втори фронт и да въвлече в него още една страна – Молдова, написа " Свободна Европа ".
Въпросът породи към великденските празници. Първо Русия сподели, че ще нападне освен Източна Украйна, само че и Южна, с цел да може по земя да стига до две завзети от нея територии – едната е украинският полуостров Крим, а другата е част от Молдова, ръководена от проруски сепаратисти - Приднестровието. Два дни по-късно изявление в региона имаше няколко гърмежа – все по обекти на военната индустрия и ретранслатори на съветската агитация.
Взети дружно, тези обстоятелства разрешиха следния извод в Украйна и Западна Европа: Русия сама предизвика набези в Приднестровието, с цел да си откри опрощение да го откъсне дефинитивно от Молдова. Няма по какъв начин да стане обаче, настояват специалистите.
Приднестровието или ПМР: какво е това
Поречието на река Днестър разсича на две дребната територия на Молдова. От десния бряг нататък е днешната свободна страна, която до 1990 година е в състава на Съюз на съветските социалистически републики. От левия бряг до границата с Украйна има една тясна и дълга линия земя, която при започване на 90-те не желае да се отделя от Съюз на съветските социалистически републики и се прогласява за самостоятелна „ Приднестровска молдовска република “ – ПМР. Тя не е приета от никого, в това число и от Русия, само че е построила свои лични „ държавни “ структури и организира избори. Според конституцията на Молдова Приднестровието е нейна територия, само че в действителност то е в ръцете на сепаратистите. В интернационалните договаряния регионът върви дружно с израза „ замразен спор “ – по същия метод, по който се отбелязват и други земи, завзети от Русия или от следени от нея сепаратисти.
Символи, валута, стопанска система
През 2006 година „ президентът “ на ПМР издава декрет за синхронизиране на локалното законодателство с съветското „ предвид на по-нататъшното “ влизане на републиката в състава на Руската федерация. Територията няма обща граница с Русия. Между двете е Украйна. ПМР има два национални флага – остарелият байрак на Молдова от времето, в което е била част от Съюз на съветските социалистически републики, както и актуалният съветски байрак. Националната валута е локалната рубла, която се приема единствено на място. Главният град е Тираспол с малко над 130 000 поданици.
Много хора имат по две поданства, най-вече всред тези три: молдовско, съветско или украинско. Те дават отговор и на трите публични езика на региона. Жителите са общо към 420 000. Повечето огромни производства на Молдова са ситуирани точно в ПМР. Оттам минава и газопровод, който доставя съветски газ за България.
ПМР и съветската войска
ПМР поддържа лична войска, само че данните за нейната бройка се разминават фрапантно. Според някои става дума за близо 8000 бойци, а съгласно други – за двойно повече. Но общото мнение е, че тези военни би следвало да имат слаба или незадоволителна подготовка, с цел да вземат участие в бойни дейности.
Освен тях в Приднестровието има остатъчна съветска войска и остарели руски военни бази. Според контракт от 1999 година Русия е трябвало да изтегли и двете до 2002 година, само че това по този начин и не се случва. Напротив, през 2011 година Русия внася още оръжие, споделя някогашният боен министър на Молдова Анатол Шалару пред телевизия Current Time. „ През 2011 година те докараха 5 ешелона с нещо, което не знаем какво е, а и украинците също не знаят, въпреки че преди време точно Украйна ги пусна “, сподели Шалару във вторник. Той добави: „ Каквото и да е това оръжие, то не може да води война единствено, трябват бойци и готови офицери, които да си служат с него. А [Русия] има до триста души, подготвени в спокойно време “.
Числото 300 е единствено почти и до него се стига по този начин: съветските военни в ПМР официално са към 2000 и са разграничени на две – едните охраняват базата с съветски оръжия, а другите са „ миротворчески контингент “, който от дълго време е трябвало да стане същински интернационален. Тъй като това не се случва, Молдова съумява да се контракти с Русия за подмяна на съветските военни с локални. Този развой продължава години и води някогашния молдовски министър Шалару до извода, че квалифицираните военни от Руската федерация са до триста души. Що се отнася до оръжието от времето на Съюз на съветските социалистически републики, той твърди, че то не е скъпо, тъй като е остаряло, а част от него е неработещо. „ Там има даже муниции от 30-те години на 20-и век “, споделя Шалару.
Може ли от ПМР да се нападне Одеса
Причината за този въпрос е изявление на ген. Рустам Минекаев, който извършва длъжността на пълководец на съветския Централен боен окръг. На 22 април той сподели, че Русия ще нападна територии освен от Източна, само че и от Южна Украйна, с цел да може по земя да стига до Крим и до Приднестровието.
Атака на „ Южна Украйна “ значи следното – да се превземе по суша Миколаив (Николаев), с цел да може оттова да се превземе и Одеса. Вторият път към Одеса е по море, само че Русия към този момент загуби своя крайцер „ Москва “ и военноморската ѝ мощност доста отслабна. Третият път е да се нападне Одеса от северозапад, където се намира Приднестровието. Тази трета опция има явна връзка и с проектите, посочени от съветския военачалник. Юрий Фьодоров, който е някогашен анализатор на Кралския институт за интернационалните връзки в Лондон, споделя, че проектът би съумял при едно изискване – в случай че в Приднестровието се изпратят още съветски бойци.
Но това е невероятно, твърди той пред Радио Свобода – самолетите не летят, а земята се управлява от Украйна. Съществува алтернатива да се изпратят бойци със самолети по обходен път и да кацнат в молдовската столица Кишинеу, откъдето с коли да стигнат до ПМР. Той не довърши мисълта си, само че Русия има потребност от прекомерно огромно количество военни в Приднестровието, с цел да може да извърши такова напредване неусетно. Олексий Арестович, който е консултант на офиса на украинския президент, изключва сходно развиване на нещата по напълно друга причина – не тъй като няма по какъв начин да се стигне до ПМР, а тъй като съветската войска няма хора, които да изпрати, без да изпусне другите фронтови линии.
По данни на Арестович, изречени пред „ Медуза “ и пред „ Фейгин Live “ Русия разполага в Украйна с към 90 000 военни, а единствено източната линия на фронта от Херсон до Харков е дълга към 1200 км (с всичките зигзаги). При прибавянето на южен фронт, чиято цел би била в това число и Одеса, тази сили са незадоволителни. За някогашния молдовски министър на защитата Анатол Шалару нахлуване от ПМР против Украйна е допустимо, само че единствено при едно изискване – в случай че преди този момент съветската войска е превзела Одеса. Той изключва опцията да се завладява самата Одеса с изходна база в Приднестровието.
За какво тогава е целият шуш
Според Фьодоров Русия дава поръчки за „ формиране на втори фронт “, само че го вижда не като място, от което да се атакува Одеса, а като база за провокации на територията на Украйна. „ Това би отклонило вниманието на украинската войска от отбраната на Одеса и Миколаив “, счита той. За Шалару Русия цели само всяване на суматоха – в околните региони на Украйна и в самото Приднестровие, което няма никакъв интерес от това да навлиза във войната. „ Това което желаят да предизвикат тука, няма да мине “, счита той.
Автор: Татяна Ваксберг
Татяна Ваксберг е основна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа. Работила е в Българска национална телевизия, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е репортерка в Хага и Вашингтон.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със единодушието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ