Адв. Емил Георгиев за ФАКТИ: На ръка разстояние сме от конституционна криза, ако няма мнозинство за избор на нов ВСС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Протестите за промяна в правораздаването, проведени от Инициатива “Правосъдие за всеки”, бяха възобновени през вчерашния ден, когато жителите се събраха на всекидневно място - Съдебната палата в София, с цел да кажат още веднъж: “Правосъдие без Каскет”. Към този апел от ИПВ към този момент прибавят и посланието, че е време за радикална смяна. Оттук насетне, митингите ще се организират регулярно.
На фона на това, след дълги диспути, в днешния парламентарен ден народните представители гласоподаваха закриването на профилираните съдилища и прокуратури на второ четене. След като закриването на така наречен спецове се провали в предходното Народно заседание, 47-мият Парламент дефинитивно реши за закриването им.
Защо Инициатива “Правосъдие за всеки” възобновява митингите си и каква е ориста на правосъдната промяна, от ФАКТИ разговаряхме с адв. Емил Георгиев от ИПВ.
- Адв. Георгиев, за какво подновявате митингите “Правосъдие без Каскет” точно в този момент?
- Обвързахме митинга с значими събития - закриването на профилираното правораздаване, което през вчерашния ден не беше дефинитивно гласувано, и разрастващата се във Висшия правосъден съвет (ВСС) процедура за предварителното освобождение на основния прокурор. Изначално имахме съмнение, че задачата на болшинството във Висш съдебен съвет е да удави настояването в процедури, доколкото може. Висш съдебен съвет ще се пробва да отдалечава произнасянето всъщност надалеч във времето. От тематична позиция, това са двата аргумента да обновим събитията, с цел да покажем на ръководещата коалиция, че някои от техните гласоподаватели следим обещанията, които са дали и най-много следим осъществяването на тези обещания.
Извън това, имаме както справедливи, по този начин и субективни аргументи. От справедлива страна, следва да посочим, че пандемичната конюнктура малко се разведри, голяма част от ограниченията към този момент ги няма. Бяхме решили като организация да се съобразяваме и да не събираме хора на едно място, с което да способстваме за ограничението разпространяването на заразяването. Приемаме, че в този момент ситуацията е по-благоприятна. Получихме по електронната поща и като известия на страницата ни във Фейсбук многократни подканяния да стартираме още веднъж да имаме интензивност. Това от една страна.
От друга страна, прави ни усещане, че съдружното съглашение на актуалната ръководеща коалиция стартира да не се ползва по този начин, както са го дали своят вот и приели самите политически сили, участващи в обединението. Имаме напълно съответен образец - периодите, които са си сложили по повод правораздаването. В съдружното съглашение има къси и дълги периоди от три и шест месеца. Виждаме, че стартират да се отдалечават от тримесечния период. Не е доста ясно дали в шестмесечния период ще има втори законодателен пакет в Закона за правосъдната власт, който да се отнася до Висшия правосъден съвет, до разпоредбите за избор на членове на Висш съдебен съвет - все неща, които са залегнали в съдружното съглашение и по които и четирите политически обединения са постигнали единодушие.
От представители на ръководещата коалиция не чуваме нищо по въпроса. Считаме, че е значимо да дадат повече изясненост и точно поради това работим над това да създадем срещи с политическите управления на всяка една от политическите обединения в обединението. Ще желаяме да проведем такива срещи, несъмнено, от обособените политически обединения зависи дали ще се съгласят. Искаме да обсъдим техните планове, дали има смяна и преосмисляне при тях и в случай че това е по този начин, считаме, че дължат на своите гласоподаватели да го кажат ясно, без преиначаване, с цел да знаем какво да чакаме от тях и дали въобще да чакаме нещо.
- Гражданското общество предлага мандатът на състава на Висш съдебен съвет да бъде преустановен. Виждаме, че това не се случва, а в това време настояването на министъра на правораздаването за премахване основния прокурор продължава да не се преглежда всъщност. Притеснява ли Ви това, че тематиката за Висш съдебен съвет като че ли остана на назад във времето?
- Определено ни тормози и го казахме на вчерашното ни събитие пред Съдебната палата. Трябва да разделим активността на сегашния Висш правосъден съвет (ВСС) от законодателната активност на Народното събрание. Разбира се, че Народното събрание не може да каже на Висш съдебен съвет дали и по кое време да стартира да гледа всъщност импортираното предложение за предварително освобождение на основния прокурор. Това изрично би било неприемлива интервенция на едната от управляващите в активността на другата. Това, което Народното събрание обаче може да направи с изменение в Закона за правосъдната власт, е в това число да приключи пълномощията на сегашния настоящ Висш съдебен съвет и по този метод да провокира избор на нов Висш правосъден съвет (ВСС). До момента това не се случва, не се внася подобен законодателен пакет. Тълкуваме и разбираме това като занемаряване на тази поръчка и на тази част от съдружното съглашение. Най-вероятно претекстът на обединението е, че по този начин или другояче тази година (б.р. през есента) изтича мандатът на сегашния Висш съдебен съвет и би трябвало по този начин или другояче да се стигне до избор на професионалната квота, която се избира от съдии, прокурори и следователи, и на парламентарната квота, която се избира от Парламента.
Обсъждаше се и значим детайл от избора на членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота - да се реализира същинско гражданско присъединяване във Висш съдебен съвет, т.е. в закона да бъдат написани повече благоприятни условия за присъединяване на немагистрати. Става въпрос за адвокати, които не са магистрати, може да бъдат представители на академичната общественост - преподаватели по право, хора, практикуващи адвокатската специалност, нотариуси, правосъдни реализатори и така нататък Виждаме, че до този стадий няма развиване по въпроса. Остава да забележим дали обединението изчаква окончателното приемане на измененията в Закона за правосъдната власт, водещи до закриването на профилираните съдилища и прокуратури, с цел да внесе идващ законодателен пакет промени в Закона за правосъдната власт, който към този момент да се отнася до Висш съдебен съвет. Засега обаче можем единствено да гадаем дали подобен ще има или няма да има.
- Струва ли Ви се, че процесите се забавят поради някакво вътрешно недоразумение в обединението? Питам и в подтекста на това, че беше основана Временна комисия за разискване на промени в Конституцията, за която беше оповестено, че ще разисква правосъдната промяна с представители на гражданското общество, академичната общественост, професионални организации.
- Тази краткотрайна комисия, която беше основана с преднамерено решение на Народното събрание, е основана на паритетен принцип - от всяка от парламентарно показаните политически сили има еднакъв брой участници, по двама членове. Знаем, че комисията бива бойкотирана от ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Възраждане”, които отхвърлят да вземат участие в тази комисия. Вероятно това е повода тя до момента да не е провеждала свое съвещание.
Считам обаче, че тя би трябвало да стартира да работи. Какво значи, че обособени депутати бойкотират присъединяване си в нея? Това е въпрос, който би трябвало да бъде обяснен в границите на ръководството на Народното събрание, т.е. от ръководителя на Народното събрание на председателски съвет. Ако би трябвало, могат да си напомнят Правилника за организацията и активността на Народното събрание, да видят планувано ли е в него депутати да бойкотират съвещания на комисии, или не. Депутатите са взели участие и са били определени от българските жители, с цел да правят работа. Ако имат нещо срещу предложенията, които ще се разискват в границите на тази комисия, могат да дадат мненията си. Не може с бездействието си и с изляло целеустремено държание да блокират работата на парламентарен орган. За мен това е безусловно неприемливо и се удивлявам, че не по този метод се слага тема или, в случай че се слага, за какво това не доближава до обществеността, за какво не излиза на повърхността, в това число на осведомителния продан. Чудя се за какво в медиите - изключително аудиовизуалните, телевизионните медии, където всеки ден гостуват представители на властта, този въпрос не се задава, а остава стеснен до тясна публика.
Смятаме в срещите, които ще организираме с парламентарно показаните партии от обединението, особено с Христо Иванов - който е ръководител на тази краткотрайна комисия, да приказваме по този въпрос. Може би има информация, която не е обществено известна. Нека той, в случай че счете за належащо, да показа тази информация, с цел да разберем за какво комисията не стартира да работи и да разисква планове за изменение на Конституцията. Знаем от изказвания на президента Радев, че неговият парламентарен план бил подготвен. Какво стана с него? Къде отиде? Кога ще го забележим? Ще го постави ли на масата или пък президентът изчаква краткотрайната комисия да проработи, с цел да изпрати плана си там? Считаме, че тези въпроси следва да бъдат задавани на президента, с цел да не стане по този начин, че този план да изпадне в забвение.
- Какво смятате за следната догадка - комисията не стартира да работи точно тъй като знае какво написа в конституционния план на Радев?
- Възможно е, само че дано да се каже, да се разиска. Този план може да се промени, да се пренапише, да се усъвършенства. Ролята на Парламента е заложена в неговото наименование - той би трябвало да приказва (б.р. “parlare”, в превод от италиански - “говори”, “разговаря”). Трябва да се приказва, да се разисква. Не може да се бяга, да се бойкотира говоренето, когато това е главната роля на Парламента.
- Имате ли вяра, че в този момент - след закриването на профилираното правораздаване, тъкмо това се е чакало и, както казахте, ще бъдат импортирани още законодателни начинания?
- Очакваме го. Разбира се, даваме си сметка за лимитираните благоприятни условия на актуалната ръководеща коалиция, най-много от позиция на нейната представеност в Народното събрание. В най-хубавия случай те имат 134 гласа, което дава отговор на елементарното болшинство. До момента конституционното болшинство е недостижимо - то се показва в най-малко 160 гласа.
Опираме до няколко доста съществени казуса, които са обвързани с конституционното болшинство, не се отнасят до промени на Конституцията, само че са директно свързани със правосъдната власт. На първо място, изборът на парламентарната квота във Висш съдебен съвет минава с най-малко 160 гласа - болшинство от ⅔. В момента не е ясно по какъв начин тези гласове ще се съберат. Ще кажа единствено, че в Комисията по конституционни и правни въпроси оня ден, до момента в който се приемаше закриването на профилираните съдилища и прокуратури на второ четене, депутатът от ГЕРБ Анна Александрова, която бе член на комисията и в 44-тия Парламент, дори беше неин ръководител, в един миг си изпусна нервите и сподели, че ГЕРБ ще бойкотират избора както на парламентарната квота на Висш съдебен съвет, по този начин най-вероятно и избора на Инспектората към Висш съдебен съвет. За Инспектората са нужни още веднъж 160 гласа.
Отново си задаваме въпроса: това ли е тактиката на парламентарно показаните партии - да работят с бойкотиране, с безучастие? Дават ли си сметка какво вършат, дават ли си сметка за капацитета на конституционната рецесия, до която може да се стигне с сходни дейности? В предходни години сме виждаме това - с кворуми, с напускания и всевъзможни сходни прояви на парламентарно циркаджийство, само че това не е съществено и няма по какъв начин да бъде.
Действия от сходен темперамент евентуално водят до трайно обезсърчение и отчаяние у хората, които на едни последващи парламентарни избори може би с право няма да отидат да гласоподават и ще си кажат: за какво да го вършим, откакто вие се бойкотирате един различен, не работите, не говорите, не разменяте причини, не изпълнявате отговорностите си, както ви е предоставено, а гледате да се прецакате един другиго.
Това са извънредно значими въпроси, на които нямаме отговор. Ние не знаем по какъв начин ще бъдат реализирани болшинствата за избор на парламентарните членове на Висш съдебен съвет и за Инспектората към Висш съдебен съвет. Впрочем, това, че не е определен Инспекторат, е остарял грях на ГЕРБ, тъй като мандатът на сегашния Инспекторат изтече още в интервала на 44-тото Народно заседание. Беше обвързване на 44-тото Народно заседание да избере нови инспектори, което не се случи. В момента те са безусловно нелегитимни. Излиза, че правосъдната власт не разполага с Инспекторат. Ако същото нещо се случи и във връзка с Висшия правосъден съвет, то тогава ние сме на една ръка разстояние от конституционна рецесия.
Протестите за промяна в правораздаването, проведени от Инициатива “Правосъдие за всеки”, бяха възобновени през вчерашния ден, когато жителите се събраха на всекидневно място - Съдебната палата в София, с цел да кажат още веднъж: “Правосъдие без Каскет”. Към този апел от ИПВ към този момент прибавят и посланието, че е време за радикална смяна. Оттук насетне, митингите ще се организират регулярно.
На фона на това, след дълги диспути, в днешния парламентарен ден народните представители гласоподаваха закриването на профилираните съдилища и прокуратури на второ четене. След като закриването на така наречен спецове се провали в предходното Народно заседание, 47-мият Парламент дефинитивно реши за закриването им.
Защо Инициатива “Правосъдие за всеки” възобновява митингите си и каква е ориста на правосъдната промяна, от ФАКТИ разговаряхме с адв. Емил Георгиев от ИПВ.
- Адв. Георгиев, за какво подновявате митингите “Правосъдие без Каскет” точно в този момент?
- Обвързахме митинга с значими събития - закриването на профилираното правораздаване, което през вчерашния ден не беше дефинитивно гласувано, и разрастващата се във Висшия правосъден съвет (ВСС) процедура за предварителното освобождение на основния прокурор. Изначално имахме съмнение, че задачата на болшинството във Висш съдебен съвет е да удави настояването в процедури, доколкото може. Висш съдебен съвет ще се пробва да отдалечава произнасянето всъщност надалеч във времето. От тематична позиция, това са двата аргумента да обновим събитията, с цел да покажем на ръководещата коалиция, че някои от техните гласоподаватели следим обещанията, които са дали и най-много следим осъществяването на тези обещания.
Извън това, имаме както справедливи, по този начин и субективни аргументи. От справедлива страна, следва да посочим, че пандемичната конюнктура малко се разведри, голяма част от ограниченията към този момент ги няма. Бяхме решили като организация да се съобразяваме и да не събираме хора на едно място, с което да способстваме за ограничението разпространяването на заразяването. Приемаме, че в този момент ситуацията е по-благоприятна. Получихме по електронната поща и като известия на страницата ни във Фейсбук многократни подканяния да стартираме още веднъж да имаме интензивност. Това от една страна.
От друга страна, прави ни усещане, че съдружното съглашение на актуалната ръководеща коалиция стартира да не се ползва по този начин, както са го дали своят вот и приели самите политически сили, участващи в обединението. Имаме напълно съответен образец - периодите, които са си сложили по повод правораздаването. В съдружното съглашение има къси и дълги периоди от три и шест месеца. Виждаме, че стартират да се отдалечават от тримесечния период. Не е доста ясно дали в шестмесечния период ще има втори законодателен пакет в Закона за правосъдната власт, който да се отнася до Висшия правосъден съвет, до разпоредбите за избор на членове на Висш съдебен съвет - все неща, които са залегнали в съдружното съглашение и по които и четирите политически обединения са постигнали единодушие.
От представители на ръководещата коалиция не чуваме нищо по въпроса. Считаме, че е значимо да дадат повече изясненост и точно поради това работим над това да създадем срещи с политическите управления на всяка една от политическите обединения в обединението. Ще желаяме да проведем такива срещи, несъмнено, от обособените политически обединения зависи дали ще се съгласят. Искаме да обсъдим техните планове, дали има смяна и преосмисляне при тях и в случай че това е по този начин, считаме, че дължат на своите гласоподаватели да го кажат ясно, без преиначаване, с цел да знаем какво да чакаме от тях и дали въобще да чакаме нещо.
- Гражданското общество предлага мандатът на състава на Висш съдебен съвет да бъде преустановен. Виждаме, че това не се случва, а в това време настояването на министъра на правораздаването за премахване основния прокурор продължава да не се преглежда всъщност. Притеснява ли Ви това, че тематиката за Висш съдебен съвет като че ли остана на назад във времето?
- Определено ни тормози и го казахме на вчерашното ни събитие пред Съдебната палата. Трябва да разделим активността на сегашния Висш правосъден съвет (ВСС) от законодателната активност на Народното събрание. Разбира се, че Народното събрание не може да каже на Висш съдебен съвет дали и по кое време да стартира да гледа всъщност импортираното предложение за предварително освобождение на основния прокурор. Това изрично би било неприемлива интервенция на едната от управляващите в активността на другата. Това, което Народното събрание обаче може да направи с изменение в Закона за правосъдната власт, е в това число да приключи пълномощията на сегашния настоящ Висш съдебен съвет и по този метод да провокира избор на нов Висш правосъден съвет (ВСС). До момента това не се случва, не се внася подобен законодателен пакет. Тълкуваме и разбираме това като занемаряване на тази поръчка и на тази част от съдружното съглашение. Най-вероятно претекстът на обединението е, че по този начин или другояче тази година (б.р. през есента) изтича мандатът на сегашния Висш съдебен съвет и би трябвало по този начин или другояче да се стигне до избор на професионалната квота, която се избира от съдии, прокурори и следователи, и на парламентарната квота, която се избира от Парламента.
Обсъждаше се и значим детайл от избора на членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота - да се реализира същинско гражданско присъединяване във Висш съдебен съвет, т.е. в закона да бъдат написани повече благоприятни условия за присъединяване на немагистрати. Става въпрос за адвокати, които не са магистрати, може да бъдат представители на академичната общественост - преподаватели по право, хора, практикуващи адвокатската специалност, нотариуси, правосъдни реализатори и така нататък Виждаме, че до този стадий няма развиване по въпроса. Остава да забележим дали обединението изчаква окончателното приемане на измененията в Закона за правосъдната власт, водещи до закриването на профилираните съдилища и прокуратури, с цел да внесе идващ законодателен пакет промени в Закона за правосъдната власт, който към този момент да се отнася до Висш съдебен съвет. Засега обаче можем единствено да гадаем дали подобен ще има или няма да има.
- Струва ли Ви се, че процесите се забавят поради някакво вътрешно недоразумение в обединението? Питам и в подтекста на това, че беше основана Временна комисия за разискване на промени в Конституцията, за която беше оповестено, че ще разисква правосъдната промяна с представители на гражданското общество, академичната общественост, професионални организации.
- Тази краткотрайна комисия, която беше основана с преднамерено решение на Народното събрание, е основана на паритетен принцип - от всяка от парламентарно показаните политически сили има еднакъв брой участници, по двама членове. Знаем, че комисията бива бойкотирана от ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Възраждане”, които отхвърлят да вземат участие в тази комисия. Вероятно това е повода тя до момента да не е провеждала свое съвещание.
Считам обаче, че тя би трябвало да стартира да работи. Какво значи, че обособени депутати бойкотират присъединяване си в нея? Това е въпрос, който би трябвало да бъде обяснен в границите на ръководството на Народното събрание, т.е. от ръководителя на Народното събрание на председателски съвет. Ако би трябвало, могат да си напомнят Правилника за организацията и активността на Народното събрание, да видят планувано ли е в него депутати да бойкотират съвещания на комисии, или не. Депутатите са взели участие и са били определени от българските жители, с цел да правят работа. Ако имат нещо срещу предложенията, които ще се разискват в границите на тази комисия, могат да дадат мненията си. Не може с бездействието си и с изляло целеустремено държание да блокират работата на парламентарен орган. За мен това е безусловно неприемливо и се удивлявам, че не по този метод се слага тема или, в случай че се слага, за какво това не доближава до обществеността, за какво не излиза на повърхността, в това число на осведомителния продан. Чудя се за какво в медиите - изключително аудиовизуалните, телевизионните медии, където всеки ден гостуват представители на властта, този въпрос не се задава, а остава стеснен до тясна публика.
Смятаме в срещите, които ще организираме с парламентарно показаните партии от обединението, особено с Христо Иванов - който е ръководител на тази краткотрайна комисия, да приказваме по този въпрос. Може би има информация, която не е обществено известна. Нека той, в случай че счете за належащо, да показа тази информация, с цел да разберем за какво комисията не стартира да работи и да разисква планове за изменение на Конституцията. Знаем от изказвания на президента Радев, че неговият парламентарен план бил подготвен. Какво стана с него? Къде отиде? Кога ще го забележим? Ще го постави ли на масата или пък президентът изчаква краткотрайната комисия да проработи, с цел да изпрати плана си там? Считаме, че тези въпроси следва да бъдат задавани на президента, с цел да не стане по този начин, че този план да изпадне в забвение.
- Какво смятате за следната догадка - комисията не стартира да работи точно тъй като знае какво написа в конституционния план на Радев?
- Възможно е, само че дано да се каже, да се разиска. Този план може да се промени, да се пренапише, да се усъвършенства. Ролята на Парламента е заложена в неговото наименование - той би трябвало да приказва (б.р. “parlare”, в превод от италиански - “говори”, “разговаря”). Трябва да се приказва, да се разисква. Не може да се бяга, да се бойкотира говоренето, когато това е главната роля на Парламента.
- Имате ли вяра, че в този момент - след закриването на профилираното правораздаване, тъкмо това се е чакало и, както казахте, ще бъдат импортирани още законодателни начинания?
- Очакваме го. Разбира се, даваме си сметка за лимитираните благоприятни условия на актуалната ръководеща коалиция, най-много от позиция на нейната представеност в Народното събрание. В най-хубавия случай те имат 134 гласа, което дава отговор на елементарното болшинство. До момента конституционното болшинство е недостижимо - то се показва в най-малко 160 гласа.
Опираме до няколко доста съществени казуса, които са обвързани с конституционното болшинство, не се отнасят до промени на Конституцията, само че са директно свързани със правосъдната власт. На първо място, изборът на парламентарната квота във Висш съдебен съвет минава с най-малко 160 гласа - болшинство от ⅔. В момента не е ясно по какъв начин тези гласове ще се съберат. Ще кажа единствено, че в Комисията по конституционни и правни въпроси оня ден, до момента в който се приемаше закриването на профилираните съдилища и прокуратури на второ четене, депутатът от ГЕРБ Анна Александрова, която бе член на комисията и в 44-тия Парламент, дори беше неин ръководител, в един миг си изпусна нервите и сподели, че ГЕРБ ще бойкотират избора както на парламентарната квота на Висш съдебен съвет, по този начин най-вероятно и избора на Инспектората към Висш съдебен съвет. За Инспектората са нужни още веднъж 160 гласа.
Отново си задаваме въпроса: това ли е тактиката на парламентарно показаните партии - да работят с бойкотиране, с безучастие? Дават ли си сметка какво вършат, дават ли си сметка за капацитета на конституционната рецесия, до която може да се стигне с сходни дейности? В предходни години сме виждаме това - с кворуми, с напускания и всевъзможни сходни прояви на парламентарно циркаджийство, само че това не е съществено и няма по какъв начин да бъде.
Действия от сходен темперамент евентуално водят до трайно обезсърчение и отчаяние у хората, които на едни последващи парламентарни избори може би с право няма да отидат да гласоподават и ще си кажат: за какво да го вършим, откакто вие се бойкотирате един различен, не работите, не говорите, не разменяте причини, не изпълнявате отговорностите си, както ви е предоставено, а гледате да се прецакате един другиго.
Това са извънредно значими въпроси, на които нямаме отговор. Ние не знаем по какъв начин ще бъдат реализирани болшинствата за избор на парламентарните членове на Висш съдебен съвет и за Инспектората към Висш съдебен съвет. Впрочем, това, че не е определен Инспекторат, е остарял грях на ГЕРБ, тъй като мандатът на сегашния Инспекторат изтече още в интервала на 44-тото Народно заседание. Беше обвързване на 44-тото Народно заседание да избере нови инспектори, което не се случи. В момента те са безусловно нелегитимни. Излиза, че правосъдната власт не разполага с Инспекторат. Ако същото нещо се случи и във връзка с Висшия правосъден съвет, то тогава ние сме на една ръка разстояние от конституционна рецесия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ