Христо Стоянов: Фантомен тик
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За да вървиш с брада тогава, или с дълга коса, трябваше в паспорта да си по този начин. А с цел да си изкараш паспорт с брада – не паспорта да си е пуснал брада, а фотографията ти да е с такова окосмение – трябваше да се спазят две условия – или здравно удостоверение, че по здравословни аргументи не можеш да се бръснеш, или записка някаква, че лицето принадлежи към художествено-творческата интелигенция и можеше да подражава по външен тип на Маркс, Енгелс, Ленин или Благоев. Това разяснява във " Facebook " Христо Стоянов.
Това не беше вписвано в документа, само че се питахме за какво идеолозите може да са с бради, а ние – не. Явно това беше предварителна защита или срещу престъпната, или срещу идеологическата престъпност. Да мислиш по различен метод също е закононарушение и се наказваше от наредбите и указите, които бяха над закона и Конституцията.
Понякога можеше кварталният, от време на време инцидентен полицай можеше, който не бе извършил петилетния си проект за арестуване на детайли се постановяваше да спрат индивида, да му изискат паспорта и да го задържат същия този паспорт до привеждане в порядъчен тип. Иначе следваше остригване до кожа, което също те прави друг от снимковия материал в персоналните ти документи, само че това бе по предписание. Аз започнах първите си плахи опити да наподобявам по друг метод с стартиране на коса.
Понякога я пусках до раменете, само че с цел да прикрия това трябваше да вървя или с вдигната яка и навряна в нея коса, или да я подпъхна под яката на ризата. Това е и повода да нямам фотоси от това време по потник, или тениска. Като си преглеждам фотосите в този момент като че ли съм прескочил цяла ера в растежа си. Рядко ми се удаваше обаче да си пусна дълга коса, толкоз дълга, че следващото ми гадже да се похвали на приятелките си, че си е хванало един „ бийтълс “…
Така ни викаха старите. Викаха ни „ бийтълси “, не, че бяха ги виждали даже на фотография. И ние не ги бяхме виждали, само че ги слушахме по „ Метроном “ на радио „ Свободна Европа “ за Румъния. Радио „ Свободна Европа “ за България го заглушаваха, само че за Румъния – не.
Поради стопански съображения – щеше скъпо да ѝ излезе на страната да „ подстриже “ и вълните на радоистанции, чиито езици не знаехме. Записвахме в цялостна интрига на магнетофони „ Грундиг “ най-новите части, а вечер по купоните развявахме коси пред шашнатите погледи на девойките.
И изобщо не може да се направи разлика сред нашето „ размахване на парцала “ от настоящето „ куфеене “ на внуците ни. Да не кажа на правнуците към този момент. Но, с цел да бъда напълно непристоен ми трябваше и брада. А с цел да си пусна и двете трябваше да не се набивам в очи на властта. Защото можеше да бъда заведен до първата бръснарница, където услугата не се заплаща, изключително в случай че полицаят те е завел наведен на две, защото човек си следва и болката на ушите. Понякога.
Аз мъчно се криех от управляващите, тъй като, като сирак, растях по улиците. А някои от отклоненията на улиците водеха към порти с неонови надписи „ Ресторант “…
Именно в тези заведения за хранене ние показвахме свободолюбие и физическа мощ. Биехме се, а девойките ни гледаха с възторжени очи. Ние даже не подозирахме, че тогавашните девойки са сегашните баби, подредени за промоции по магазините. И не можем да разпознаем тези светнали от музикалните ни знания очи с очите със спуснати завеси зад дебели диоптри. Онези изваяни като на стругове тела в този момент се превиват над изваяни – може би – на същите стругове бастуни.
Но от време на време виждаш по какъв начин някое от пердетата се повдига и блесва мижава светлина, като се чуе нещо познато от „ Пърпъл “ или „ Бийтълс “…
Така просветваха с тайнствена светлина моминските прозорци тогава, когато се подсвирнеше под тях някое от познатите части. А ние, „ бийтълсите “, излизахме с разпуснати коси в тъмните улички. С отривисто отмятане на главата връщахме бретоните на местата им по този начин, както в този момент със остарялото заучено придвижване се опитваме да върнем порасналите си вежди като стрехи на планинска хижа с преспи сняг по покрива, на мястото им. Добре че тогавашните девойки не могат да издигнат тежките плюшени пердета на очите си в този момент, с цел да видят какъв брой трагично отмятаме глави като тогава.
От тогавашното време ни остана този тик. Излизах остриган „ Нула номер “ от милицията, само че отново отривисто повдигах глава по този начин, като че ли косата си е на мястото. И си споделях: „ Ами, като ми порасне отново коса в случай че не мога да си върна бретона на мястото, какъв ще е смисълът да си пущам коса – нали по това отмятане на главата влизаш в периферното зрение на тази, която напряко ти е обърнала гръб… “
И в случай че ме питате за какво в този момент, когато към този момент нямам коса и веждите ми закриват с бретоните си очите ми, не преставам да отмятам глава би трябвало да ви кажа – това не е старчески тик. Това е фантомен тик от времето, когато бяхме…
За да вървиш с брада тогава, или с дълга коса, трябваше в паспорта да си по този начин. А с цел да си изкараш паспорт с брада – не паспорта да си е пуснал брада, а фотографията ти да е с такова окосмение – трябваше да се спазят две условия – или здравно удостоверение, че по здравословни аргументи не можеш да се бръснеш, или записка някаква, че лицето принадлежи към художествено-творческата интелигенция и можеше да подражава по външен тип на Маркс, Енгелс, Ленин или Благоев. Това разяснява във " Facebook " Христо Стоянов.
Това не беше вписвано в документа, само че се питахме за какво идеолозите може да са с бради, а ние – не. Явно това беше предварителна защита или срещу престъпната, или срещу идеологическата престъпност. Да мислиш по различен метод също е закононарушение и се наказваше от наредбите и указите, които бяха над закона и Конституцията.
Понякога можеше кварталният, от време на време инцидентен полицай можеше, който не бе извършил петилетния си проект за арестуване на детайли се постановяваше да спрат индивида, да му изискат паспорта и да го задържат същия този паспорт до привеждане в порядъчен тип. Иначе следваше остригване до кожа, което също те прави друг от снимковия материал в персоналните ти документи, само че това бе по предписание. Аз започнах първите си плахи опити да наподобявам по друг метод с стартиране на коса.
Понякога я пусках до раменете, само че с цел да прикрия това трябваше да вървя или с вдигната яка и навряна в нея коса, или да я подпъхна под яката на ризата. Това е и повода да нямам фотоси от това време по потник, или тениска. Като си преглеждам фотосите в този момент като че ли съм прескочил цяла ера в растежа си. Рядко ми се удаваше обаче да си пусна дълга коса, толкоз дълга, че следващото ми гадже да се похвали на приятелките си, че си е хванало един „ бийтълс “…
Така ни викаха старите. Викаха ни „ бийтълси “, не, че бяха ги виждали даже на фотография. И ние не ги бяхме виждали, само че ги слушахме по „ Метроном “ на радио „ Свободна Европа “ за Румъния. Радио „ Свободна Европа “ за България го заглушаваха, само че за Румъния – не.
Поради стопански съображения – щеше скъпо да ѝ излезе на страната да „ подстриже “ и вълните на радоистанции, чиито езици не знаехме. Записвахме в цялостна интрига на магнетофони „ Грундиг “ най-новите части, а вечер по купоните развявахме коси пред шашнатите погледи на девойките.
И изобщо не може да се направи разлика сред нашето „ размахване на парцала “ от настоящето „ куфеене “ на внуците ни. Да не кажа на правнуците към този момент. Но, с цел да бъда напълно непристоен ми трябваше и брада. А с цел да си пусна и двете трябваше да не се набивам в очи на властта. Защото можеше да бъда заведен до първата бръснарница, където услугата не се заплаща, изключително в случай че полицаят те е завел наведен на две, защото човек си следва и болката на ушите. Понякога.
Аз мъчно се криех от управляващите, тъй като, като сирак, растях по улиците. А някои от отклоненията на улиците водеха към порти с неонови надписи „ Ресторант “…
Именно в тези заведения за хранене ние показвахме свободолюбие и физическа мощ. Биехме се, а девойките ни гледаха с възторжени очи. Ние даже не подозирахме, че тогавашните девойки са сегашните баби, подредени за промоции по магазините. И не можем да разпознаем тези светнали от музикалните ни знания очи с очите със спуснати завеси зад дебели диоптри. Онези изваяни като на стругове тела в този момент се превиват над изваяни – може би – на същите стругове бастуни.
Но от време на време виждаш по какъв начин някое от пердетата се повдига и блесва мижава светлина, като се чуе нещо познато от „ Пърпъл “ или „ Бийтълс “…
Така просветваха с тайнствена светлина моминските прозорци тогава, когато се подсвирнеше под тях някое от познатите части. А ние, „ бийтълсите “, излизахме с разпуснати коси в тъмните улички. С отривисто отмятане на главата връщахме бретоните на местата им по този начин, както в този момент със остарялото заучено придвижване се опитваме да върнем порасналите си вежди като стрехи на планинска хижа с преспи сняг по покрива, на мястото им. Добре че тогавашните девойки не могат да издигнат тежките плюшени пердета на очите си в този момент, с цел да видят какъв брой трагично отмятаме глави като тогава.
От тогавашното време ни остана този тик. Излизах остриган „ Нула номер “ от милицията, само че отново отривисто повдигах глава по този начин, като че ли косата си е на мястото. И си споделях: „ Ами, като ми порасне отново коса в случай че не мога да си върна бретона на мястото, какъв ще е смисълът да си пущам коса – нали по това отмятане на главата влизаш в периферното зрение на тази, която напряко ти е обърнала гръб… “
И в случай че ме питате за какво в този момент, когато към този момент нямам коса и веждите ми закриват с бретоните си очите ми, не преставам да отмятам глава би трябвало да ви кажа – това не е старчески тик. Това е фантомен тик от времето, когато бяхме…
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ