Геноцидът над арменците – резилът на Турция
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За да решат така наречен „ арменски проблем “, през 1915 и 1916 година османските войски стартират да депортират стотици хиляди арменци към сирийската пустиня. Арменци от всички краища на Османската империя са били всеобщо събирани и екзекутирани. Много историци назовават тези зверства над арменското население геноцид. Турското държавно управление обаче и до момента признава единствено за всеобщи гонения и насилия.
Последица от разпадането на Османската империя
В края на 19 век арменците обитават територията на три империи – Османската, Персийската и Руската. В Османската империя по това време са живеели близо 2 милиона арменци – второто по бройка малцинство след гърците. В навечерието на Първата международна война стартират все по-силно да се виждат белезите за раздробяване на мултиетническата Османска империя. Засилват се и трендовете на шовинизъм измежду обособените народностни групи. Протестите на арменски селяни и търговци против непостижимото данъчно задължение последователно минават в протести, които са брутално смазани от османските войски. Между 1890 и началото на Първата международна война непрекъснато се стига до всеобщи кланета на арменци, осъществявани от турци и кюрди. От друга страна арменски терористи правят в същия интервал многочислени атентати, в това число и против султана.
Масови разстрели
По време на войната Османската империя води война против Русия, до момента в който доста от арменците се провеждат в доброволни отряди, оказващи помощ на навлизащите съветски войски. Арменските доброволчески батальони, биещи се на страната на руснаците, са се надявали, че царят по-късно ще поддържа техните желания за национална автономия. Османското управление след това упреква арменците за военния си неуспех в спора с Русия. В началото на 1915 година са разоръжени всички арменски бойци в османската войска, цели батальони са изпратени да работят в строителството на нови пътища, а бойците по-късно са разстреляни. В цялата империя последователно се ускоряват антиарменските настроения. Така се стига до 24 април 1915 година, когато хиляди представители на арменския хайлайф в Истанбул са задържани и депортирани. Официалната цел, оповестена от тогавашния министър на вътрешните работи, е да бъдат отстранени всички арменци от столицата на Османската империя.
През май същата година османската войска стартира с всеобщите гонения на арменците от източните елементи на империята Обяснението гласи, че по този метод се предотвратява опцията арменците да оказват помощ на нахлуващите съветски войски. Тогавашният немски вицеконсул в Ерзурум написа на немския дипломат в Истанбул следното: „ След войната няма да има повече никакви арменци в Турция, гласи буквално казаното от една авторитетна персона. В случай, че тази цел не бъде реализирана посредством най-различни насилия, се надяват, че лишенията по дългия път до Месопотамия и тежките климатични условия ще довършат останалото. “
" Позорно действие от предишното "
След разпадането на Османската империя през 1919 година Великият везир Ферид паша публично приказва за „ закононарушение “ по отношение на арменците, а тогавашният външен министър афишира, че 800 000 души са станали жертва на депортациите. При откриването на Народното събрание в Анкара на 24 април 1920 създателят на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк назовава геноцида над арменците „ позорно действие от предишното “. По-сетнешните турски държавни управления обаче и до през днешния ден отхвърлят да приказват за геноцид. Конвенцията на Организация на обединените нации за наказание на геноцида, призната през януари 1951 година, дефинира геноцида като „ дейности, подхванати за да се унищожи отчасти или изцяло една национална, етническа или религиозна група “. Преобладаващото болшинство от учени са на мнение, че историческите документи от това време потвърждават съществуването на точно такава цел. Голям брой страни в това време признаха публично изтреблението на арменците за геноцид, измежду тях е и Германия.
Берлин се извини
В своя декларация от 2005 година немският Бундестаг сервира на арменския народ категорично си опрощение за държанието на Германския райх, който преди време не подхваща никакви дейности, с цел да осуети геноцида над арменците. През 2016 Бундестагът одобри и резолюция, озаглавена „ Памет и възпоменание за геноцида над арменците и останалите християнски малцинства в годините 1915 и 1916 “. При дебата и гласуването на резолюцията в залата не участваха канцлерката Меркел, тогавашният вицеканцлер Зигмар Габриел и външният министър Франк-Валтер Щайнмайер, който през днешния ден е президент на Германия.
Автори: Мирям Герке, Томас Лачан
За да решат така наречен „ арменски проблем “, през 1915 и 1916 година османските войски стартират да депортират стотици хиляди арменци към сирийската пустиня. Арменци от всички краища на Османската империя са били всеобщо събирани и екзекутирани. Много историци назовават тези зверства над арменското население геноцид. Турското държавно управление обаче и до момента признава единствено за всеобщи гонения и насилия.
Последица от разпадането на Османската империя
В края на 19 век арменците обитават територията на три империи – Османската, Персийската и Руската. В Османската империя по това време са живеели близо 2 милиона арменци – второто по бройка малцинство след гърците. В навечерието на Първата международна война стартират все по-силно да се виждат белезите за раздробяване на мултиетническата Османска империя. Засилват се и трендовете на шовинизъм измежду обособените народностни групи. Протестите на арменски селяни и търговци против непостижимото данъчно задължение последователно минават в протести, които са брутално смазани от османските войски. Между 1890 и началото на Първата международна война непрекъснато се стига до всеобщи кланета на арменци, осъществявани от турци и кюрди. От друга страна арменски терористи правят в същия интервал многочислени атентати, в това число и против султана.
Масови разстрели
По време на войната Османската империя води война против Русия, до момента в който доста от арменците се провеждат в доброволни отряди, оказващи помощ на навлизащите съветски войски. Арменските доброволчески батальони, биещи се на страната на руснаците, са се надявали, че царят по-късно ще поддържа техните желания за национална автономия. Османското управление след това упреква арменците за военния си неуспех в спора с Русия. В началото на 1915 година са разоръжени всички арменски бойци в османската войска, цели батальони са изпратени да работят в строителството на нови пътища, а бойците по-късно са разстреляни. В цялата империя последователно се ускоряват антиарменските настроения. Така се стига до 24 април 1915 година, когато хиляди представители на арменския хайлайф в Истанбул са задържани и депортирани. Официалната цел, оповестена от тогавашния министър на вътрешните работи, е да бъдат отстранени всички арменци от столицата на Османската империя.
През май същата година османската войска стартира с всеобщите гонения на арменците от източните елементи на империята Обяснението гласи, че по този метод се предотвратява опцията арменците да оказват помощ на нахлуващите съветски войски. Тогавашният немски вицеконсул в Ерзурум написа на немския дипломат в Истанбул следното: „ След войната няма да има повече никакви арменци в Турция, гласи буквално казаното от една авторитетна персона. В случай, че тази цел не бъде реализирана посредством най-различни насилия, се надяват, че лишенията по дългия път до Месопотамия и тежките климатични условия ще довършат останалото. “
" Позорно действие от предишното "
След разпадането на Османската империя през 1919 година Великият везир Ферид паша публично приказва за „ закононарушение “ по отношение на арменците, а тогавашният външен министър афишира, че 800 000 души са станали жертва на депортациите. При откриването на Народното събрание в Анкара на 24 април 1920 създателят на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк назовава геноцида над арменците „ позорно действие от предишното “. По-сетнешните турски държавни управления обаче и до през днешния ден отхвърлят да приказват за геноцид. Конвенцията на Организация на обединените нации за наказание на геноцида, призната през януари 1951 година, дефинира геноцида като „ дейности, подхванати за да се унищожи отчасти или изцяло една национална, етническа или религиозна група “. Преобладаващото болшинство от учени са на мнение, че историческите документи от това време потвърждават съществуването на точно такава цел. Голям брой страни в това време признаха публично изтреблението на арменците за геноцид, измежду тях е и Германия.
Берлин се извини
В своя декларация от 2005 година немският Бундестаг сервира на арменския народ категорично си опрощение за държанието на Германския райх, който преди време не подхваща никакви дейности, с цел да осуети геноцида над арменците. През 2016 Бундестагът одобри и резолюция, озаглавена „ Памет и възпоменание за геноцида над арменците и останалите християнски малцинства в годините 1915 и 1916 “. При дебата и гласуването на резолюцията в залата не участваха канцлерката Меркел, тогавашният вицеканцлер Зигмар Габриел и външният министър Франк-Валтер Щайнмайер, който през днешния ден е президент на Германия.
Автори: Мирям Герке, Томас Лачан
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ