Георги Киряков: Най-голямата лъжа за 2020 г. е, че на Борисов му е лесно да хвърли оставка
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Джипката на властта е необикновен публичен хибрид сред аналогов политик, какъвто бе министър председателят Борисов, и цифровите технологии. Ако Борисов беше принципен като Иван Костов, от дълго време да е изхвърлен от политическия терен. Борисов е Котаракът в чизми и маркиз дьо Караба в едно. Всичко - от фотосите от спалнята, до диалозите по телефона – е част от построяването на мита за Бойко Борисов. Най-голямата неистина в България през 2020 година е, че на премиера Борисов му е най-лесно да хвърли оставка.
От девет кладенеца вода носиха, с цел да додрапат до постоянните избори. Копнежите по „ непоклатимост “, „ твърда ръка “, „ правдивост “, са с много ориенталска генетика. Идеологическият миш-маш в никакъв случай не е бил по усета на Демократична България. Слави и неговата партия е следващият български електорален феномен. По създание социолозите предвиждат ярко настояще, не ярко бъдеще. На Запада му омръзна от Изтока, Изтока се разочарова от Запада. Няма изключително значение дали президентът се споделя Байдън, Тръмп или Харис. Това споделя в изявление за " Фрог нюз " политологът Георги Киряков. Ето какво още изясни той:
- Г-н Киряков, каква е късата равносметка за България на политическата 2020 година? Вашият коментар отвън джипката?
- Страната приключва тази сложна, особена, турбулентна година калкулирайки съществени загуби – на време, на запаси, на престиж! На време, тъй като ръководещите пропиляха цяло лято и вкопчени в личното си оцеляване във властта и когато трябваше да реагират на плануванаъа още в края на пролетта втора вълна на Коронавирус -19, те към този момент бяха изгубили социална поддръжка, бяха прахосали колосални суми пари, бяха раздрусали мощно плитките основи на демокрацията ни.
На запаси, тъй като им се наложи в незабавен порядък, с национална пара, както биха се изразили някои, да запушват пробойните във властовата си цитадела, за която неправилно си мислеха, че е непробиваема, само че която, въпреки и мощно развалена, въпреки всичко устоя. Лесно е да ползваш пари, за които не си положил никакви старания, елементарно е да ползваш лоялните си по ред аргументи почитатели, елементарно е да ползваш труднооцеляващи в пазарна среда медии, които си захранвал, отново с непознати пари, години наред!
И най-после на престиж, тъй като като министър-председател, не съзнавайки личната си накърнимост, ти я правиш накърнимост на страната и обществото в едно динамично време, в което никой няма време да обръща внимание на незначителни от позиция на Европа и света тематики и събития.
- Вашият коментар за джипката на властта, спалнята и еврата на премиера?
- Джипката на властта е необикновен публичен хибрид сред аналогов политик, какъвто несъмнено е министър председателят Борисов, и цифровите технологии, навлезли мощно във всекидневието ни, включително и политическото. Затова и джипката на властта е сполучлив план, следващо сработване на непогрешимата вътрешен глас и инстинкт за оцеляване на един постоянно застрашен от премахване човек, както в предходното му съществуване, по този начин и в ролята му на политик.
Когато имаш какво да губиш, когато си заплашен, когато не си представяш личния живот отвън върха на властовата пирамида, ти ползваш цялото си въображение, с цел да намериш верния метод към сърцата на хората. Ако Борисов беше принципен като Иван Костов, от дълго време да е изхвърлен от политическия терен. Борисов е Котаракът в чизми и маркиз дьо Караба в едно. Разказва легенди за самия себе си. А в случай че той не ги споделя все ще се откри някоя „ засукана мома “, която да ги удостовери и да ги затвърди със фотоси от спалнята му. Всичко - от фотосите от спалнята, до диалозите по телефона – е част от построяването на мита за Бойко Борисов, мит, който неумишлено беше допълнен даже от неговите врагове. С Борисов като министър-председател значително хора видяха себе си във властта, разбирай в джипката, в спалнята с пачките, кюлчетата и прелестните дами. Повярваха, че всичко е допустимо. Една самобитна “Българска фантазия “.
- Като че ли никой не можа да планува преди година, че ще има такава рецесия в света и в България? Списание Тайм зачерта цифрата " 2020 " на корицата си?
- Нека да създадем уточнението, че става въпрос за списанието, което през 1938 година дефинира като човек на годината Адолф Хитлер, а през 1939 Йосиф Сталин. На тяхно място не бих си разрешил да зачерта каквото и да е. А що се отнася до предвижданията за сходни събития, то съм уверен, че даже международни пророци – модерни или средновековни – не са способни на това. Това в кръга на шегата.
Все отново предизвестия за експлоадирането на сходни пандемии има от дълго време. Въпросът беше не дали а по кое време. Дори Холивуд е създал филми с сходни сюжети. Това, че не сме обърнали внимание или не сме желали да обърнем внимание на тези предизвестия е различен въпрос. Проблемът не е с предвижданията на, а с последствията от такива събития. Те са страшни.
Политически водачи се оказаха дотолкоз притиснати от събитията, че с мотив „ слагане под надзор на вируса “ сложиха под непоколебим надзор обществата и заплашиха едни фундаментални права, с цел да защитят други фундаментални права. Не е елементарно, нали?
- Коя бе най-голямата неистина в България през отиващата си 2020 година?
- Че на премиера Борисов му е най-лесно да хвърли оставката. От девет кладенеца вода носиха, с цел да додрапат до постоянните избори. Подаването на оставка при Борисов постоянно е било въпрос на комплицирани политически сметки и предварителни сделки. И тъй като в този мандат и през тази година не съумя нито да му излезе сметката, нито да направи твърдите сделки, се хвърли в най-мащабната и най-скъпоструващата на данъкоплатците избавителна задача в живота си.
- Протестите задълбочиха ли рецесията в България? Възкръсна ли гражданското общество?
- Тук, несъмнено, би трябвало да се направи конкретизиране за коя от всички рецесии, които ни съпътстват от началото на прехода към народна власт, става дума. Със сигурност задълбочиха институционалната рецесия, в която Борисов съзнателно ни въвлече от самото си прохождане в политиката, още от службата му като основен секретар на Министерство на вътрешните работи. За неговите персонални цели и упоритости демократичните институции бяха и си остават спънка. Затова и той методично ги подкопава, без да схваща какви последствия има това нестабилната структура на българската народна власт. Тук огромният проблем е, че такова отношение към демокрацията и демократичните институции се поддържа от забележителен дял гласоподаватели, даже освен негови. Копнежите по „ непоклатимост “, „ твърда ръка “, „ правдивост “, са с много ориенталска генетика. Задълбочиха и икономическата и финансова рецесия, тъй като се наложи да се прибегне до характерен тип „ хеликоптерни пари “, за политически не за други цели, с цел да се избегне непременно задълбочаването на политическата рецесия, в която вкараха ръководещите тези митинги. Задълбочиха и рецесията на доверие, което имаме като общество към относителната почтеност на връзките ни с властта.
Беше нарушен актуалният публичен контракт, който Борисов подписа с народа на последните избори, тъй като беше нарушен салдото сред търпимостта към корумпираността на ръководещите от едната страна, а от другата търпимостта на ръководещите към дребните и едри провинения на народа. Върховенството на закона в България е от дълго време господство на търпимостта към нарушаването му. Ето този публичен контракт беше нарушен едностранно поради едно по-шумно малцинство излязло на улицата и съумяло да отвори очите на гласоподавателите са систематичното нарушение на търпимостта към корупция от страна на ръководещите.
Акцията в Росенец на Христо Иванов и компания се оказа това публично прояснение. И Борисов плонжира пред топката, с цел да може да опази вратата си суха от очевидно неизбежната загуба на третото преиграване на мача.
- Президентът беше въздиган и разкъсван след смелото " Мутри вън! ". Как ще продължи напред?
- Пред президента Радев има две варианти след тези много смели за българските условия дейности. Едната е да осребри доверието към себе си с втори президентски мандат, което обаче ще го закотви в пасивна позиция, поради лимитираните конституционни пълномощия на институцията за въздейства по важен метод на ръководството на страната, другата е да продължи рисковата си линия на държание и да се опита да сътвори общ фронт против ръководството и против лидера му Борисов, като инициира основаването на партиен индивид за тази цел. Но това деяние ще се сблъска с недоверието на единствено на актуалните му „ сътрудници “ в лицето на водачите на митинга, освен на партията, която го издигна за президент – Българска социалистическа партия, само че и на обществото, тъй като е допустимо сходно деяние да се схване за изменничество и за абдикация от персоналната му отговорност да води опозиционната война с ръководещите, която не се води сполучливо нито от Българска социалистическа партия, още по-малко от Движение за права и свободи. А и сигурно му е ясно, че в случай че той се хвърли в партийната битка, Борисов завчас ще се възползва и ще запълни отворилата се дупка, изплъзвайките се от борбата в тихия кей на президентството.
Оказва се, че и в тази обстановка министър председателят е в по-изгодната позиция, с повече варианти за деяние пред себе си. Ако в тази обстановка президентът Радев избере да работи по първата алтернатива за себе си, то Борисов ще се опита да реализира четвърти управнически мандат, без значение дали с спиране от шест месеца, сред постоянните избори през март и президентските през есента, или напряко след постоянните избори, в случай че има подобаващите съдружни сътрудници, без значение дали в държавно управление на малцинството или в съдружно държавно управление.
- Като че ли се оформи общ фронт против Борисов - Демократична България, Мая Манолова, Отровното трио. Ще го има ли това обединяване?
- И да го има, то няма да е с предизборното присъединяване на Демократична България. Идеологическият миш-маш в никакъв случай не е бил по усета освен на водачите на това обединяване, само че и на техните гласоподаватели. Та те едвам преглътнаха идейните разлики между тях. Затова и непрестанно ще напомнят предходните политически грехове на Мая Манолова, не с цел да убедят личните си гласоподаватели, а с цел да прекършат неугасващия възторг за смяна на системата, каквото и да значи това за тях, и да осъдят непретенциозният политически усет на самоопределилите се за водачи на митинга трима редови жители, чиято политическа памет комфортно се оказва много къса.
Тяхното йезуитско схващане, че задачата оправдава средствата, се сблъсква и ще се сблъсква със скептицизма на доста дейни политически хора и групи, поради личния им опит по тематиката. А пък и общият фронт против Борисов е комфортен за самия него. Той обича фронталните конфликти, тъй като има солидна войска и чудесно въоръжение. Срещу Борисов, парадоксално, би трябвало да се работи с партизански тактики, или в случай че желаете да звучи не толкоз носталгично за българите, с тактиките на анти/алтерглобалистите. Вижте каква война поведе против него част от задкулисието – със фотоси, със записи, с компромати от предишното му. Това е сполучлива тактичност, разликата е, че задачата на сходни тактики не е срутване на статуквото или промяна на системата, а да се направи субектът на офанзивата по-сговорчив и примирителен и да се върне салдото във властта, в случай че е имало опит той да бъде нарушен от едната или от другата страна.
- През 2020 се появи и партията на Слави Трифонов? Социолозите и предсказват ярко бъдеще, само че други предвиждат крушение като на Бареков и Кунева.
- Слави и неговата партия е следващият български електорален феномен. И в положителния, и в неприятния смисъл на думата феномен. Добър, тъй като се вижда, че търпимостта на българина по някои тематики си има лимит, и оттова нататък стартира търсенето на отмъстител за породените неправди. Лош, тъй като това не е давало и няма да даде съответен отговор на трупащите се от години и нерешени проблеми с бедността, корупцията, здравето, образованието.
По създание социолозите предвиждат ярко настояще, не ярко бъдеще. Светлото бъдеще се предвижда от политолозите. А дали ще претърпи крушение като Бареков и Кунева зависи от поставените пред партията управнически цели. Дано да се появят някакви индикации за сходно целеполагане, тъй като на този стадий няма такова. Да разчиташ единствено на гнева и отмъстителността не дава дълготрайна вероятност, само че и да определиш дълготрайни управнически цели също не ти дава кой знае какви шансове да избегнеш вероятен неуспех.
Бареков щеше да се бори с обеззъбяването на възрастното население, само че в същото време даваше голям брой сигнали, че избира да го остави „ беззъбо “. Меглена Кунева не реши вярно дневния ред на обществото и претърпя елементарно предвидима злополука при независимото си явяване и елементарно предвидима злополука в опитите си да трансформира системата от вътрешната страна като съучаства безрезервно в одобряването ѝ.
- На привършване ли е американската надмощие по света. Ще има ли смяна при Байдън за България.
- Да си дойдем на думата най-сетне! Дори и да е на привършване, то интервалът на политически полуразпад може да продължи епохи, което дава съображение да заключим, че в средносрочна вероятност американската хегемони по инерция ще продължи да оказва въздействие в разнообразни райони на света, включително и на Балканите, според от външнополитическите цели и геостратегическите ползи. Ако външнополитическите проекти на новата американска администрация се покриват с проектите на остарялата, то смяна няма да забележим. Ако Русия отново е във фокуса на вниманието на тези проекти, то и ролята на България ще си остане същата. Затова и няма изключително значение дали президентът се споделя Байдън, Тръмп или Харис. От значение е само и единствено опазването и укрепването на хегемонията.
Тук няма място за сантименти и другарства, а има единствено сурови геополитически действителности. Потупване по рамото през днешния ден, на следващия ден може да се трансформира в крепък политически задвратник. Не Байдън ще взема решение какво ще се случва на България и с България, той единствено ще утвърждава. Всички индикации към този момент сочат, че линията на развиване на външнополитическите ни връзки с Русия, ще е конфорнтационна, а линията на развиване на връзките ни с някои наши балкански сътрудници ще е подчинена – точка. Нямаме необятно поле за независими дейности, нямаме никакво поле за дейности.
- Накъде ходя и върви Европейският съюз. Пак ли за полата на Америка ще се хване?
- Колкото повече напредваше процесът на разширение на Европейски Съюз, толкоз повече се задълбочаваше рецесията с легитимността на самия план. Затова и скептицизмът към разширението измежду водачите на общността се ускорява. Всяка новоприсъединена страна не оказва помощ за превъзмогването на едни или други дефекти, а прибавя нови такива. Затова и няма ясна посока на деяние на този стадий. На Запада му омръзна от Изтока, Изтока се разочарова от Запада. Това вещае по-скоро разпад, в сравнение с консолидация. Затова и Европа е изцяло разумно и разбираемо да се обърне още веднъж към Америка за съдия при решаването на комплицираните взаимоотношения и за превъзмогване на взаимното съмнение. Полата на Америка към момента е единствена опция. Това обаче значи задълбочаване на зависимостта и неравнопоставеността в по този начин нужното партньорство. Но Америка от дълго време няма особена потребност от съперник в лицето на Европейски Съюз, изключително пък от слаб политически съперник. По неравномерен, сложен път върви Европейският съюз. С неизяснени отношение с Русия, с потърпевши поради Тръмп връзки със Съединените щати, с спорни връзки с Китай, а и със съществени усложнения в връзките сред самите страни членки.
- Как ще определите връзките ни към Русия през годината?
- Като постепенно разкъсване със остарелия Голям брат, до момента в който още не сме построили изцяло връзките си с новия Голям брат. Проблемът ни с Русия е, че да се конфронтираш със страна на един хвърлей разстояние, не е далновидна тактика. Запазване на отдалеченост – да, личен път на развиване – да, равноправност от предходна непосредственост – да, само че не и остро опълчване, изключително като имаме поради дистанциите, които ни разделят с Америка, и поради нежеланото положение на НАТО. Имаме задачата да поддържаме сложен външнополитически баланс, с огромна възможност да повтаряме неточности от предишното си.
- Има ли място за някакъв политически оптимизъм в България?
- Нека първо да решим по какъв начин да реагираме на песимистичните прогнози, с цел да можем да си позволим да бъдем оптимисти!
Интервю на Красен Бучков
Джипката на властта е необикновен публичен хибрид сред аналогов политик, какъвто бе министър председателят Борисов, и цифровите технологии. Ако Борисов беше принципен като Иван Костов, от дълго време да е изхвърлен от политическия терен. Борисов е Котаракът в чизми и маркиз дьо Караба в едно. Всичко - от фотосите от спалнята, до диалозите по телефона – е част от построяването на мита за Бойко Борисов. Най-голямата неистина в България през 2020 година е, че на премиера Борисов му е най-лесно да хвърли оставка.
От девет кладенеца вода носиха, с цел да додрапат до постоянните избори. Копнежите по „ непоклатимост “, „ твърда ръка “, „ правдивост “, са с много ориенталска генетика. Идеологическият миш-маш в никакъв случай не е бил по усета на Демократична България. Слави и неговата партия е следващият български електорален феномен. По създание социолозите предвиждат ярко настояще, не ярко бъдеще. На Запада му омръзна от Изтока, Изтока се разочарова от Запада. Няма изключително значение дали президентът се споделя Байдън, Тръмп или Харис. Това споделя в изявление за " Фрог нюз " политологът Георги Киряков. Ето какво още изясни той:
- Г-н Киряков, каква е късата равносметка за България на политическата 2020 година? Вашият коментар отвън джипката?
- Страната приключва тази сложна, особена, турбулентна година калкулирайки съществени загуби – на време, на запаси, на престиж! На време, тъй като ръководещите пропиляха цяло лято и вкопчени в личното си оцеляване във властта и когато трябваше да реагират на плануванаъа още в края на пролетта втора вълна на Коронавирус -19, те към този момент бяха изгубили социална поддръжка, бяха прахосали колосални суми пари, бяха раздрусали мощно плитките основи на демокрацията ни.
На запаси, тъй като им се наложи в незабавен порядък, с национална пара, както биха се изразили някои, да запушват пробойните във властовата си цитадела, за която неправилно си мислеха, че е непробиваема, само че която, въпреки и мощно развалена, въпреки всичко устоя. Лесно е да ползваш пари, за които не си положил никакви старания, елементарно е да ползваш лоялните си по ред аргументи почитатели, елементарно е да ползваш труднооцеляващи в пазарна среда медии, които си захранвал, отново с непознати пари, години наред!
И най-после на престиж, тъй като като министър-председател, не съзнавайки личната си накърнимост, ти я правиш накърнимост на страната и обществото в едно динамично време, в което никой няма време да обръща внимание на незначителни от позиция на Европа и света тематики и събития.
- Вашият коментар за джипката на властта, спалнята и еврата на премиера?
- Джипката на властта е необикновен публичен хибрид сред аналогов политик, какъвто несъмнено е министър председателят Борисов, и цифровите технологии, навлезли мощно във всекидневието ни, включително и политическото. Затова и джипката на властта е сполучлив план, следващо сработване на непогрешимата вътрешен глас и инстинкт за оцеляване на един постоянно застрашен от премахване човек, както в предходното му съществуване, по този начин и в ролята му на политик.
Когато имаш какво да губиш, когато си заплашен, когато не си представяш личния живот отвън върха на властовата пирамида, ти ползваш цялото си въображение, с цел да намериш верния метод към сърцата на хората. Ако Борисов беше принципен като Иван Костов, от дълго време да е изхвърлен от политическия терен. Борисов е Котаракът в чизми и маркиз дьо Караба в едно. Разказва легенди за самия себе си. А в случай че той не ги споделя все ще се откри някоя „ засукана мома “, която да ги удостовери и да ги затвърди със фотоси от спалнята му. Всичко - от фотосите от спалнята, до диалозите по телефона – е част от построяването на мита за Бойко Борисов, мит, който неумишлено беше допълнен даже от неговите врагове. С Борисов като министър-председател значително хора видяха себе си във властта, разбирай в джипката, в спалнята с пачките, кюлчетата и прелестните дами. Повярваха, че всичко е допустимо. Една самобитна “Българска фантазия “.
- Като че ли никой не можа да планува преди година, че ще има такава рецесия в света и в България? Списание Тайм зачерта цифрата " 2020 " на корицата си?
- Нека да създадем уточнението, че става въпрос за списанието, което през 1938 година дефинира като човек на годината Адолф Хитлер, а през 1939 Йосиф Сталин. На тяхно място не бих си разрешил да зачерта каквото и да е. А що се отнася до предвижданията за сходни събития, то съм уверен, че даже международни пророци – модерни или средновековни – не са способни на това. Това в кръга на шегата.
Все отново предизвестия за експлоадирането на сходни пандемии има от дълго време. Въпросът беше не дали а по кое време. Дори Холивуд е създал филми с сходни сюжети. Това, че не сме обърнали внимание или не сме желали да обърнем внимание на тези предизвестия е различен въпрос. Проблемът не е с предвижданията на, а с последствията от такива събития. Те са страшни.
Политически водачи се оказаха дотолкоз притиснати от събитията, че с мотив „ слагане под надзор на вируса “ сложиха под непоколебим надзор обществата и заплашиха едни фундаментални права, с цел да защитят други фундаментални права. Не е елементарно, нали?
- Коя бе най-голямата неистина в България през отиващата си 2020 година?
- Че на премиера Борисов му е най-лесно да хвърли оставката. От девет кладенеца вода носиха, с цел да додрапат до постоянните избори. Подаването на оставка при Борисов постоянно е било въпрос на комплицирани политически сметки и предварителни сделки. И тъй като в този мандат и през тази година не съумя нито да му излезе сметката, нито да направи твърдите сделки, се хвърли в най-мащабната и най-скъпоструващата на данъкоплатците избавителна задача в живота си.
- Протестите задълбочиха ли рецесията в България? Възкръсна ли гражданското общество?
- Тук, несъмнено, би трябвало да се направи конкретизиране за коя от всички рецесии, които ни съпътстват от началото на прехода към народна власт, става дума. Със сигурност задълбочиха институционалната рецесия, в която Борисов съзнателно ни въвлече от самото си прохождане в политиката, още от службата му като основен секретар на Министерство на вътрешните работи. За неговите персонални цели и упоритости демократичните институции бяха и си остават спънка. Затова и той методично ги подкопава, без да схваща какви последствия има това нестабилната структура на българската народна власт. Тук огромният проблем е, че такова отношение към демокрацията и демократичните институции се поддържа от забележителен дял гласоподаватели, даже освен негови. Копнежите по „ непоклатимост “, „ твърда ръка “, „ правдивост “, са с много ориенталска генетика. Задълбочиха и икономическата и финансова рецесия, тъй като се наложи да се прибегне до характерен тип „ хеликоптерни пари “, за политически не за други цели, с цел да се избегне непременно задълбочаването на политическата рецесия, в която вкараха ръководещите тези митинги. Задълбочиха и рецесията на доверие, което имаме като общество към относителната почтеност на връзките ни с властта.
Беше нарушен актуалният публичен контракт, който Борисов подписа с народа на последните избори, тъй като беше нарушен салдото сред търпимостта към корумпираността на ръководещите от едната страна, а от другата търпимостта на ръководещите към дребните и едри провинения на народа. Върховенството на закона в България е от дълго време господство на търпимостта към нарушаването му. Ето този публичен контракт беше нарушен едностранно поради едно по-шумно малцинство излязло на улицата и съумяло да отвори очите на гласоподавателите са систематичното нарушение на търпимостта към корупция от страна на ръководещите.
Акцията в Росенец на Христо Иванов и компания се оказа това публично прояснение. И Борисов плонжира пред топката, с цел да може да опази вратата си суха от очевидно неизбежната загуба на третото преиграване на мача.
- Президентът беше въздиган и разкъсван след смелото " Мутри вън! ". Как ще продължи напред?
- Пред президента Радев има две варианти след тези много смели за българските условия дейности. Едната е да осребри доверието към себе си с втори президентски мандат, което обаче ще го закотви в пасивна позиция, поради лимитираните конституционни пълномощия на институцията за въздейства по важен метод на ръководството на страната, другата е да продължи рисковата си линия на държание и да се опита да сътвори общ фронт против ръководството и против лидера му Борисов, като инициира основаването на партиен индивид за тази цел. Но това деяние ще се сблъска с недоверието на единствено на актуалните му „ сътрудници “ в лицето на водачите на митинга, освен на партията, която го издигна за президент – Българска социалистическа партия, само че и на обществото, тъй като е допустимо сходно деяние да се схване за изменничество и за абдикация от персоналната му отговорност да води опозиционната война с ръководещите, която не се води сполучливо нито от Българска социалистическа партия, още по-малко от Движение за права и свободи. А и сигурно му е ясно, че в случай че той се хвърли в партийната битка, Борисов завчас ще се възползва и ще запълни отворилата се дупка, изплъзвайките се от борбата в тихия кей на президентството.
Оказва се, че и в тази обстановка министър председателят е в по-изгодната позиция, с повече варианти за деяние пред себе си. Ако в тази обстановка президентът Радев избере да работи по първата алтернатива за себе си, то Борисов ще се опита да реализира четвърти управнически мандат, без значение дали с спиране от шест месеца, сред постоянните избори през март и президентските през есента, или напряко след постоянните избори, в случай че има подобаващите съдружни сътрудници, без значение дали в държавно управление на малцинството или в съдружно държавно управление.
- Като че ли се оформи общ фронт против Борисов - Демократична България, Мая Манолова, Отровното трио. Ще го има ли това обединяване?
- И да го има, то няма да е с предизборното присъединяване на Демократична България. Идеологическият миш-маш в никакъв случай не е бил по усета освен на водачите на това обединяване, само че и на техните гласоподаватели. Та те едвам преглътнаха идейните разлики между тях. Затова и непрестанно ще напомнят предходните политически грехове на Мая Манолова, не с цел да убедят личните си гласоподаватели, а с цел да прекършат неугасващия възторг за смяна на системата, каквото и да значи това за тях, и да осъдят непретенциозният политически усет на самоопределилите се за водачи на митинга трима редови жители, чиято политическа памет комфортно се оказва много къса.
Тяхното йезуитско схващане, че задачата оправдава средствата, се сблъсква и ще се сблъсква със скептицизма на доста дейни политически хора и групи, поради личния им опит по тематиката. А пък и общият фронт против Борисов е комфортен за самия него. Той обича фронталните конфликти, тъй като има солидна войска и чудесно въоръжение. Срещу Борисов, парадоксално, би трябвало да се работи с партизански тактики, или в случай че желаете да звучи не толкоз носталгично за българите, с тактиките на анти/алтерглобалистите. Вижте каква война поведе против него част от задкулисието – със фотоси, със записи, с компромати от предишното му. Това е сполучлива тактичност, разликата е, че задачата на сходни тактики не е срутване на статуквото или промяна на системата, а да се направи субектът на офанзивата по-сговорчив и примирителен и да се върне салдото във властта, в случай че е имало опит той да бъде нарушен от едната или от другата страна.
- През 2020 се появи и партията на Слави Трифонов? Социолозите и предсказват ярко бъдеще, само че други предвиждат крушение като на Бареков и Кунева.
- Слави и неговата партия е следващият български електорален феномен. И в положителния, и в неприятния смисъл на думата феномен. Добър, тъй като се вижда, че търпимостта на българина по някои тематики си има лимит, и оттова нататък стартира търсенето на отмъстител за породените неправди. Лош, тъй като това не е давало и няма да даде съответен отговор на трупащите се от години и нерешени проблеми с бедността, корупцията, здравето, образованието.
По създание социолозите предвиждат ярко настояще, не ярко бъдеще. Светлото бъдеще се предвижда от политолозите. А дали ще претърпи крушение като Бареков и Кунева зависи от поставените пред партията управнически цели. Дано да се появят някакви индикации за сходно целеполагане, тъй като на този стадий няма такова. Да разчиташ единствено на гнева и отмъстителността не дава дълготрайна вероятност, само че и да определиш дълготрайни управнически цели също не ти дава кой знае какви шансове да избегнеш вероятен неуспех.
Бареков щеше да се бори с обеззъбяването на възрастното население, само че в същото време даваше голям брой сигнали, че избира да го остави „ беззъбо “. Меглена Кунева не реши вярно дневния ред на обществото и претърпя елементарно предвидима злополука при независимото си явяване и елементарно предвидима злополука в опитите си да трансформира системата от вътрешната страна като съучаства безрезервно в одобряването ѝ.
- На привършване ли е американската надмощие по света. Ще има ли смяна при Байдън за България.
- Да си дойдем на думата най-сетне! Дори и да е на привършване, то интервалът на политически полуразпад може да продължи епохи, което дава съображение да заключим, че в средносрочна вероятност американската хегемони по инерция ще продължи да оказва въздействие в разнообразни райони на света, включително и на Балканите, според от външнополитическите цели и геостратегическите ползи. Ако външнополитическите проекти на новата американска администрация се покриват с проектите на остарялата, то смяна няма да забележим. Ако Русия отново е във фокуса на вниманието на тези проекти, то и ролята на България ще си остане същата. Затова и няма изключително значение дали президентът се споделя Байдън, Тръмп или Харис. От значение е само и единствено опазването и укрепването на хегемонията.
Тук няма място за сантименти и другарства, а има единствено сурови геополитически действителности. Потупване по рамото през днешния ден, на следващия ден може да се трансформира в крепък политически задвратник. Не Байдън ще взема решение какво ще се случва на България и с България, той единствено ще утвърждава. Всички индикации към този момент сочат, че линията на развиване на външнополитическите ни връзки с Русия, ще е конфорнтационна, а линията на развиване на връзките ни с някои наши балкански сътрудници ще е подчинена – точка. Нямаме необятно поле за независими дейности, нямаме никакво поле за дейности.
- Накъде ходя и върви Европейският съюз. Пак ли за полата на Америка ще се хване?
- Колкото повече напредваше процесът на разширение на Европейски Съюз, толкоз повече се задълбочаваше рецесията с легитимността на самия план. Затова и скептицизмът към разширението измежду водачите на общността се ускорява. Всяка новоприсъединена страна не оказва помощ за превъзмогването на едни или други дефекти, а прибавя нови такива. Затова и няма ясна посока на деяние на този стадий. На Запада му омръзна от Изтока, Изтока се разочарова от Запада. Това вещае по-скоро разпад, в сравнение с консолидация. Затова и Европа е изцяло разумно и разбираемо да се обърне още веднъж към Америка за съдия при решаването на комплицираните взаимоотношения и за превъзмогване на взаимното съмнение. Полата на Америка към момента е единствена опция. Това обаче значи задълбочаване на зависимостта и неравнопоставеността в по този начин нужното партньорство. Но Америка от дълго време няма особена потребност от съперник в лицето на Европейски Съюз, изключително пък от слаб политически съперник. По неравномерен, сложен път върви Европейският съюз. С неизяснени отношение с Русия, с потърпевши поради Тръмп връзки със Съединените щати, с спорни връзки с Китай, а и със съществени усложнения в връзките сред самите страни членки.
- Как ще определите връзките ни към Русия през годината?
- Като постепенно разкъсване със остарелия Голям брат, до момента в който още не сме построили изцяло връзките си с новия Голям брат. Проблемът ни с Русия е, че да се конфронтираш със страна на един хвърлей разстояние, не е далновидна тактика. Запазване на отдалеченост – да, личен път на развиване – да, равноправност от предходна непосредственост – да, само че не и остро опълчване, изключително като имаме поради дистанциите, които ни разделят с Америка, и поради нежеланото положение на НАТО. Имаме задачата да поддържаме сложен външнополитически баланс, с огромна възможност да повтаряме неточности от предишното си.
- Има ли място за някакъв политически оптимизъм в България?
- Нека първо да решим по какъв начин да реагираме на песимистичните прогнози, с цел да можем да си позволим да бъдем оптимисти!
Интервю на Красен Бучков
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ