Летящото персийско килимче на Тръмп
Евросъюзът е в патова обстановка
Американският президент Доналд Тръмп се оказа правилен на стила си и стартира идващия си месец с нов трилър, този път с Иран. Образно може да се каже, че Доналд Тръмп скъса яростно иранската нуклеарна договорка и отлетя с летящото си персийско чердже към хоризонта на следващия международен скандал с световен и нуклеарен темперамент. Тази обстановка необичайно за какво се оказа изненадваща за европейските сътрудници на Съединени американски щати, които в един глас показаха потрес, отрицание, уплах и скрита вяра това да не им се случи в реалност и още по-свито обявиха, че те ще продължат съглашението макар глобите на Америка.
Изненада от какво?! Тръмп говореше, че ще анулира съглашението още преди да стане президент по време на предизборната акция. Позициите на останалите двама от екипажа на персийския килим също бяха ясни. Майк Помпео, сегашен Държавен секретар още като конгресмен подлага на критика гневно Обама за договорката. Вместо нея той оферираше нанасянето на 2000 авио-удара по Иран. Настоящият консултант по националната сигурност Джон Болтън се изказваше, че напъните на Съединени американски щати по промяна на режима в Техеран би трябвало да се усилят, в това число благодарение на много противоречивата организация Муджахидин-ал-Халк, формация обявявана за терористична в предишното. Позицията на президента беше доказана и пред Еманюел Макрон, който прекара три дни във Вашингтон и не реализира смяна. Същият резултат имаше и последвалото посещаване на Ангела Меркел. Точно в точния момент пристигна и брифингът на премиера Нетаняху, в който бяха показани откраднати от МОСАД над 100 хиляди документа от склад на иранското министерство на земеделието, които доказвали, че Иран запазвал нуклеарната си стратегия.
Въпреки изразените подозрения от страна на Европейски Съюз, Русия, Китай и най-много Международната организация за атомни проучвания (МААЕ), която удостовери, че Иран извършва всички задължения по нуклеарните въпроси, това не разубеди Тръмп. Той разгласи, че Съединени американски щати вкарват най-високо равнище на наказания на два стадия, през август и през ноември. Заплаши, че тези, които не съблюдават глобите, ще се сблъскат с тежки последици. В същото време съобщи, че Съединени американски щати са подготвени за нови договаряния с Техеран, които да доведат до ново съглашение. В него би трябвало да бъдат включени: ракетната стратегия на Иран, смяна на политиката на Ислямска Република Иран (ИРИ) в района и по-конкретно поддръжката за организациите „ Хизбула “, ХАМАС, „ Ал-Кайда “ и придвижването Талибан.
Последните две будят основателно неразбиране, защото са крайни сунитски организации, които водят жестока и непримирима война с шиитския Ислям, център на който се явява Техеран. Конкретно „ Ал-Кайда “ в Ирак в следствие се преименува на „ Ислямска страна “, против която се сражаваха иракските шиитски сили, ръководени от ирански генерали и офицери. Другото изискване е Иран да отстрани декларираната си преди цел за унищожаването на Израел. Да приключи заканите си за корабоплаването в Персийския залив и Червено море, както и да завърши с поддръжката на хусите в Йемен, които се борят с водената от Саудитска арабия коалиция там. В последната точка се загатва, че Иран би трябвало да приключи хакерските атаки си против Съединени американски щати.
Трудно разбираемо изискване, в случай че не погледнете още една фигура от екипажа на летящия персийски килим, а точно Рудолф Джулиани. Дългогодишеният другар и юридически съветник на Доналд Тръмп сега заема поста на консултант на президента по киберсигурността. Джулиани е прочут с антииранските си позиции и е чест заплатен преподавател на мероприятия на иранската съпротива в чужбина. Все отново е значимо да забележим какво съдържа актуалната нуклеарна договорка и какво тя дава за интернационалната сигурност.
Действителното име на документа е „ Съвместен изчерпателен проект за деяние “. Подписан през 2015 година сред ИРИ, Съединени американски щати, Англия, Франция, Германия, Русия и Китай, той планува: Извеждане на над 98% от до момента обогатения уран отвън Иран. Да не се демонтират нуклеарните обекти, само че МААЕ да получи цялостен достъп до всички нуклеарни съоръжения в страната. Там организацията може да слага непрестанно видео-наблюдение, да пломбира уреди, както и право на инспекции за интервал от 20 години. С това се подсигурява, че иранската стратегия носи извънредно кротичък темперамент. В подмяна ИРИ получава поетапно отпадане на глобите. Основната цел не е унищожаването на нуклеарните съоръжения, а слагане под надзор на нуклеарната стратегия на Иран и недопускане на развиването й за военни цели. Тук е належащо да кажем по какъв начин се получава атомна бомба. Технологията е известна от 1945 година, само че главното е да имате нуклеарно гориво, оръжеен плутоний или обогатен уран. В природата детайла уран се среща под типа U-238 в него наличието на нестабилния и кадърен за нуклеарен разпад и верижна взривна реакция уран U-235 е в доста малко количество, към 0,75%. За да се обогати до годния за потребление в бомбата над 90% U-235 са нужни уранови находища. Иран има такива на две места в Сагханд и Гчине и газови центрофуги или нуклеарни реактори. За това контролът на МААЕ върху нуклеарните проучвателен реактори в Техеран, Арак, Исфахан, АЕЦ в Бушер, както върху центрофугите в Нетенз, Фордо и Кум – общо 19 840 броя, е от основно значение за опцията на ИРИ да се снабди с нуклеарно гориво за бомба. Отпадането на контрола задвижва още веднъж центрофугите, които могат да произведат U-235 за 2-3 бомби годишно и нуклеарните реактори, които добиват оръжеен плутоний за 1-2 годишно.
Целта на съглашението е да се съкратят мощностите по този начин, че да се разтегли времето, належащо за приемане на нужното количество за сглобяване на бомба. Критичното време от придобиване на цялостен механически потенциал до реализиране на нуклеарен гърмеж е приблизително 72 седмици. Толкова е междинната неточност и печалният опит на Съединени американски щати в прогнозиране от Централно разузнавателно управление на САЩ на първите опити на Русия, Китай и другите. И другите, тъй като в региона на нуклеарните гърмежи статистиката е унищожителна, а точно Централно разузнавателно управление на САЩ не е познавало в никакъв случай за ничия бомба. Това е и времето сред 52-72 седмици, в което Израел би трябвало да стартира и подготовка за удар по нуклеарните съоръжения, в случай че нещата опрат до война. Друга една страна, която към този момент се готви за отрицателен сюжет, е Саудитска арабия. Ер-Рияд съобщи, че в случай че Иран рестартира програмата също стартира ускорено сдобиване с нуклеарно оръжие по два метода. Собствено обогатяване на нуклеарно гориво на американските си реактори и приемане на подготвена бомба от Пакистан, защото те били финансирали програмата в предишното. Така след излизане от съглашението на Съединени американски щати в прилежащия ни район за напълно малко време можем да получим нуклеарни оръжия с изключение на в Израел, само че и в ръцете на Иран, Саудитска Арабия, а това евентуално ще предизвика сходни стремежи и в Турция.
Вече сме очевидци и на втория отрицателен миг от преустановяване на съглашението, усилване на борбата сред тези страни на фронтовете на хибридните войни. Израел и Иран водят такава война на територията на Сирия посредством нанасяните ракетни авиационни удари по позиции на Иран в Сирия. В отговор могат да се чакат офанзиви против Израел от силите на „ Хизбула “ в Ливан и на ХАМАС в Палестина. Там иранските бригади „ Ал-Кудс “ са в основата на „ Хузбула “, които завоюваха болшинство на изборите в Ливан предходната седмица. Ирански подразделения работят и в източните региони на Сирия, където е допустимо да стартират да нападат подкрепяните от Съединени американски щати кюрдски Свободни демократични сили. Иран и неговите „ Ал Кудс “ имат солидно наличие и в Ирак, където шиитските сили са проведени в Сили за национална готовност, а водачът на политическото им крило Хади ал Амири е част от обединението в Ирак. Съществена е поддръжката и за хусите в Йемен и тяхната война против другия зложелател на Техеран, Саудитска Арабия. В момента всички са с вярата, че Европейски Съюз, който е един от стратегическите търговски сътрудници на Техеран, ще резервира договорката. В същото време обаче опасността за наказания и върху европейските компании от страна на другия ни стратегически сътрудник Съединени американски щати прави такова независимо и противоречащо на американските ползи деяние малко евентуално. Европейски Съюз, който търпи негативите на актуалните контрасанкции от страна на Русия, надали ще рискува по едно и също време с това да се снабди с нови такива от Съединени американски щати в допълнение на идната комерсиална война. Така всичко отново остава в ръцете на Доналд Тръмп, който ще би трябвало да разгласи новия проект за излизане от трилъра, в който той още веднъж самичък забърка света.
Такова решение можем да забележим едвам след ноември, когато глобите ще влязат в действие, само че и към този момент ще са ясни резултатите от изборите в Конгреса. За тях на Тръмп ще са му нужни поддръжката на колкото може повече гласове, включително на израелското, саудитското лоби, само че и на петролното лоби. Като резултат от рецесията с Иран цената на петрола ще се повишава, а през последните години Съединени американски щати се трансфораха в най-големите експортьори на нефт.
Американският президент Доналд Тръмп се оказа правилен на стила си и стартира идващия си месец с нов трилър, този път с Иран. Образно може да се каже, че Доналд Тръмп скъса яростно иранската нуклеарна договорка и отлетя с летящото си персийско чердже към хоризонта на следващия международен скандал с световен и нуклеарен темперамент. Тази обстановка необичайно за какво се оказа изненадваща за европейските сътрудници на Съединени американски щати, които в един глас показаха потрес, отрицание, уплах и скрита вяра това да не им се случи в реалност и още по-свито обявиха, че те ще продължат съглашението макар глобите на Америка.
Изненада от какво?! Тръмп говореше, че ще анулира съглашението още преди да стане президент по време на предизборната акция. Позициите на останалите двама от екипажа на персийския килим също бяха ясни. Майк Помпео, сегашен Държавен секретар още като конгресмен подлага на критика гневно Обама за договорката. Вместо нея той оферираше нанасянето на 2000 авио-удара по Иран. Настоящият консултант по националната сигурност Джон Болтън се изказваше, че напъните на Съединени американски щати по промяна на режима в Техеран би трябвало да се усилят, в това число благодарение на много противоречивата организация Муджахидин-ал-Халк, формация обявявана за терористична в предишното. Позицията на президента беше доказана и пред Еманюел Макрон, който прекара три дни във Вашингтон и не реализира смяна. Същият резултат имаше и последвалото посещаване на Ангела Меркел. Точно в точния момент пристигна и брифингът на премиера Нетаняху, в който бяха показани откраднати от МОСАД над 100 хиляди документа от склад на иранското министерство на земеделието, които доказвали, че Иран запазвал нуклеарната си стратегия.
Въпреки изразените подозрения от страна на Европейски Съюз, Русия, Китай и най-много Международната организация за атомни проучвания (МААЕ), която удостовери, че Иран извършва всички задължения по нуклеарните въпроси, това не разубеди Тръмп. Той разгласи, че Съединени американски щати вкарват най-високо равнище на наказания на два стадия, през август и през ноември. Заплаши, че тези, които не съблюдават глобите, ще се сблъскат с тежки последици. В същото време съобщи, че Съединени американски щати са подготвени за нови договаряния с Техеран, които да доведат до ново съглашение. В него би трябвало да бъдат включени: ракетната стратегия на Иран, смяна на политиката на Ислямска Република Иран (ИРИ) в района и по-конкретно поддръжката за организациите „ Хизбула “, ХАМАС, „ Ал-Кайда “ и придвижването Талибан.
Последните две будят основателно неразбиране, защото са крайни сунитски организации, които водят жестока и непримирима война с шиитския Ислям, център на който се явява Техеран. Конкретно „ Ал-Кайда “ в Ирак в следствие се преименува на „ Ислямска страна “, против която се сражаваха иракските шиитски сили, ръководени от ирански генерали и офицери. Другото изискване е Иран да отстрани декларираната си преди цел за унищожаването на Израел. Да приключи заканите си за корабоплаването в Персийския залив и Червено море, както и да завърши с поддръжката на хусите в Йемен, които се борят с водената от Саудитска арабия коалиция там. В последната точка се загатва, че Иран би трябвало да приключи хакерските атаки си против Съединени американски щати.
Трудно разбираемо изискване, в случай че не погледнете още една фигура от екипажа на летящия персийски килим, а точно Рудолф Джулиани. Дългогодишеният другар и юридически съветник на Доналд Тръмп сега заема поста на консултант на президента по киберсигурността. Джулиани е прочут с антииранските си позиции и е чест заплатен преподавател на мероприятия на иранската съпротива в чужбина. Все отново е значимо да забележим какво съдържа актуалната нуклеарна договорка и какво тя дава за интернационалната сигурност.
Действителното име на документа е „ Съвместен изчерпателен проект за деяние “. Подписан през 2015 година сред ИРИ, Съединени американски щати, Англия, Франция, Германия, Русия и Китай, той планува: Извеждане на над 98% от до момента обогатения уран отвън Иран. Да не се демонтират нуклеарните обекти, само че МААЕ да получи цялостен достъп до всички нуклеарни съоръжения в страната. Там организацията може да слага непрестанно видео-наблюдение, да пломбира уреди, както и право на инспекции за интервал от 20 години. С това се подсигурява, че иранската стратегия носи извънредно кротичък темперамент. В подмяна ИРИ получава поетапно отпадане на глобите. Основната цел не е унищожаването на нуклеарните съоръжения, а слагане под надзор на нуклеарната стратегия на Иран и недопускане на развиването й за военни цели. Тук е належащо да кажем по какъв начин се получава атомна бомба. Технологията е известна от 1945 година, само че главното е да имате нуклеарно гориво, оръжеен плутоний или обогатен уран. В природата детайла уран се среща под типа U-238 в него наличието на нестабилния и кадърен за нуклеарен разпад и верижна взривна реакция уран U-235 е в доста малко количество, към 0,75%. За да се обогати до годния за потребление в бомбата над 90% U-235 са нужни уранови находища. Иран има такива на две места в Сагханд и Гчине и газови центрофуги или нуклеарни реактори. За това контролът на МААЕ върху нуклеарните проучвателен реактори в Техеран, Арак, Исфахан, АЕЦ в Бушер, както върху центрофугите в Нетенз, Фордо и Кум – общо 19 840 броя, е от основно значение за опцията на ИРИ да се снабди с нуклеарно гориво за бомба. Отпадането на контрола задвижва още веднъж центрофугите, които могат да произведат U-235 за 2-3 бомби годишно и нуклеарните реактори, които добиват оръжеен плутоний за 1-2 годишно.
Целта на съглашението е да се съкратят мощностите по този начин, че да се разтегли времето, належащо за приемане на нужното количество за сглобяване на бомба. Критичното време от придобиване на цялостен механически потенциал до реализиране на нуклеарен гърмеж е приблизително 72 седмици. Толкова е междинната неточност и печалният опит на Съединени американски щати в прогнозиране от Централно разузнавателно управление на САЩ на първите опити на Русия, Китай и другите. И другите, тъй като в региона на нуклеарните гърмежи статистиката е унищожителна, а точно Централно разузнавателно управление на САЩ не е познавало в никакъв случай за ничия бомба. Това е и времето сред 52-72 седмици, в което Израел би трябвало да стартира и подготовка за удар по нуклеарните съоръжения, в случай че нещата опрат до война. Друга една страна, която към този момент се готви за отрицателен сюжет, е Саудитска арабия. Ер-Рияд съобщи, че в случай че Иран рестартира програмата също стартира ускорено сдобиване с нуклеарно оръжие по два метода. Собствено обогатяване на нуклеарно гориво на американските си реактори и приемане на подготвена бомба от Пакистан, защото те били финансирали програмата в предишното. Така след излизане от съглашението на Съединени американски щати в прилежащия ни район за напълно малко време можем да получим нуклеарни оръжия с изключение на в Израел, само че и в ръцете на Иран, Саудитска Арабия, а това евентуално ще предизвика сходни стремежи и в Турция.
Вече сме очевидци и на втория отрицателен миг от преустановяване на съглашението, усилване на борбата сред тези страни на фронтовете на хибридните войни. Израел и Иран водят такава война на територията на Сирия посредством нанасяните ракетни авиационни удари по позиции на Иран в Сирия. В отговор могат да се чакат офанзиви против Израел от силите на „ Хизбула “ в Ливан и на ХАМАС в Палестина. Там иранските бригади „ Ал-Кудс “ са в основата на „ Хузбула “, които завоюваха болшинство на изборите в Ливан предходната седмица. Ирански подразделения работят и в източните региони на Сирия, където е допустимо да стартират да нападат подкрепяните от Съединени американски щати кюрдски Свободни демократични сили. Иран и неговите „ Ал Кудс “ имат солидно наличие и в Ирак, където шиитските сили са проведени в Сили за национална готовност, а водачът на политическото им крило Хади ал Амири е част от обединението в Ирак. Съществена е поддръжката и за хусите в Йемен и тяхната война против другия зложелател на Техеран, Саудитска Арабия. В момента всички са с вярата, че Европейски Съюз, който е един от стратегическите търговски сътрудници на Техеран, ще резервира договорката. В същото време обаче опасността за наказания и върху европейските компании от страна на другия ни стратегически сътрудник Съединени американски щати прави такова независимо и противоречащо на американските ползи деяние малко евентуално. Европейски Съюз, който търпи негативите на актуалните контрасанкции от страна на Русия, надали ще рискува по едно и също време с това да се снабди с нови такива от Съединени американски щати в допълнение на идната комерсиална война. Така всичко отново остава в ръцете на Доналд Тръмп, който ще би трябвало да разгласи новия проект за излизане от трилъра, в който той още веднъж самичък забърка света.
Такова решение можем да забележим едвам след ноември, когато глобите ще влязат в действие, само че и към този момент ще са ясни резултатите от изборите в Конгреса. За тях на Тръмп ще са му нужни поддръжката на колкото може повече гласове, включително на израелското, саудитското лоби, само че и на петролното лоби. Като резултат от рецесията с Иран цената на петрола ще се повишава, а през последните години Съединени американски щати се трансфораха в най-големите експортьори на нефт.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ