ЕК представи пакета за климата. Засегната ли е пряко България?
Европейската комисия показа в сряда огромен и упорит пакет от десетина нови и модифицирани законодателни начинания, затягащи климатичните правила в Общността, написа Българска телеграфна агенция.
Европейски Съюз към този момент се ангажира до 2030 година да понижи нездравословните си излъчвания с 55% по отношение на равнищата от 1990 година. Сега изпълнителната му власт изложи своята визия по какъв начин това да бъде реализирано в елементи, които даже могат да основат казус за други водещи стопански системи, планиращи сходни ходове.
Комисията предлага Швеция, Финландия, Германия, Дания и Люксембург да бъдат задължени да понижат съответните излъчвания с 50% до 2030 година по отношение на 2005 година. Настоящите им цели варират от 38% до 40%.
И на по-бедните страни от Централна и Източна Европа ще се наложи да дадат своя принос. Според новото предложение България, чиято настояща цел е просто да не усилва излъчванията си до 2030 година, ще би трябвало да реализира понижение от 10%, а задачата на Румъния от 2% ще стане 12,7%.
Андреас Граф, специалист по енергийната политика на Европейски Съюз в мозъчния концерн Agora Energiewende, разяснява, че задачите би трябвало да бъдат допустими за по-бедните страни и че от по-богатите, като Германия и Франция, е поискано повече, в сравнение с евентуално са очаквали.
Ето по какъв начин могат да бъдат систематизирани основните детайли измежду стотиците страници от законодателни оферти в пакета, наименуван " Готови за 55 ".
Въглеродни " резервоари "
Европейска комисия предлага за страните членки да бъдат избрани цели за потребление на въглеродни " резервоари " като да вземем за пример гори и тревни площи, които да гълтам кумулативно 310 милиона тона въглероден диоксид годишно от атмосферата до 2030 година.
Таблица в документа откроява Швеция, Испания, Полша, Италия, Франция, Германия и Румъния като страните с най-високи квоти - сред 47 милиона и 26 милиона тона. От Финландия, България, Словакия, Хърватия, Унгария и Австрия се изисква да подсигуряват, че естествените въглеродни " резервоари " на тяхна територия поемат над 5 милиона тона годишно.
Затягане на системата за търговия с излъчвания
При сегашната система за търговия с излъчвания (ETS) огромните замърсители - електроцентралите и промишлените предприятия - би трябвало да купуват разрешителни за излъчванията, които създават. Безплатните варианти обаче забавят ограничението на излъчванията в някои браншове.
Основните планувани промени са да се смъкна таванът на излъчванията по ETS и да се ускорят годишните съкращения, а в последна сметка и поетапно да бъдат отстранени квотите за гратис замърсяване за авиацията.
Предлага се в системата да бъде включено и корабоплаването, а за автомобилния превоз и постройките да бъде основана паралелна скица.
Данък " въглерод " по границите на Европейски Съюз
Ключов детайл от " Готови за 55 " е може би също толкоз комплицирано нареченият механизъм за контролиране на въглеродните граници (CBAM), по-известен като " въглероден граничен налог " (първи по рода си в света). По създание това е данък върху продуктите с огромен въглероден отпечатък, внасяни в Европейски Съюз. Комисията е взела на прицел торове, алуминий, бетон, електрическа енергия, стомана и желязо.
Идеята е да се избегне насочването на индустрията към страни с по-ниски стандарти и да се предотврати заливането на единния пазар с по-евтини, само че по-малко екологични артикули от страни отвън Европейски Съюз. Този развой постоянно бива именуван приключване на въглерод. Търговските сътрудници може да доловят протекционизъм, а бизнесът се притеснява от по-високи разноски и предизвестява, че те могат да бъдат трансферирани на потребителите.
Началото на края на ДВГ?
Като главен замърсител в блока, от автомобилната промишленост се чакат още повече старания. Европейската комисия предлага от 2035 година към този момент да не се продават обичайни коли и микробуси с мотори с вътрешно горене (ДВГ). Така на процедура се отстраняват дизеловите и бензиновите модели. Вместо това автомобилопроизводителите ще би трябвало да се насочат към транспортни средства без излъчвания - основно електрически и водородни.
Според източници е планувана уговорка за обзор, с цел да се ревизира дали пазарът напредва към тази цел и теоретично срокът може да бъде отсрочен.
Във всеки случай няколко огромни компании към този момент са поели ангажимент да спрат или свият производството на обичайни коли с ДВГ. Промяната обаче би ускорила преструктурирането на пазара. В момента колите в Европейски Съюз преобладаващо се задвижват с изкопаеми горива. Много от тях, несъмнено, ще останат на пътя още години наред.
Нова (електрическа) епоха?
Въпреки усилването на търсенето, разпокъсаността на зареждането, а и достъпът до различни зарядни пунктове си остават съществена спънка за по-широкото нахлуване на коли с по-ниски излъчвания в Европа.
Според предлагането на Европейска комисия ще би трябвало да се обезпечат места за зареждане на равни дистанции по главните автомагистрали - на всеки 60 км за ток и на всеки 150 км за водород.
Повече възобновима сила
За да направи енергийното ползване на блока по-устойчиво и удобно за климата, Комисията желае повече възобновими източници в енергийния микс. Новата цел би била 40% от общите индустриални потребности по отношение на 32% сега. От държавните и общинските управляващи пък ще се чака да обновяват годишно 3% от употребяваните здания.
Енергийни налози
В бъдеще горивата, употребявани в авиацията и корабоплаването в рамките на Европейски Съюз, също ще подлежат на облагане с енергиен налог. Ставките ще се пресмятат съгласно енергийната стойност на горивото и екологичните индикатори, а не по размер, както е присегашната система. Еврокомисарят по превоза Адина Валян обаче предвижда през вчерашния ден, че единствено поради условието за синтетични, възобновими и " чисти " добавки към горивото, до 2050 година самолетните билети в Европейски Съюз ще нарастнат с 8%, а керосинът - с 32%.
Кога ще влязат в действие новите правила?
Зависи. Двайсет и седемте страни членки и Европейският парламент занапред би трябвало да правят оценка и утвърждават измененията - развой, който може да отнеме месеци или даже години.
Европейски Съюз към този момент се ангажира до 2030 година да понижи нездравословните си излъчвания с 55% по отношение на равнищата от 1990 година. Сега изпълнителната му власт изложи своята визия по какъв начин това да бъде реализирано в елементи, които даже могат да основат казус за други водещи стопански системи, планиращи сходни ходове.
Комисията предлага Швеция, Финландия, Германия, Дания и Люксембург да бъдат задължени да понижат съответните излъчвания с 50% до 2030 година по отношение на 2005 година. Настоящите им цели варират от 38% до 40%.
И на по-бедните страни от Централна и Източна Европа ще се наложи да дадат своя принос. Според новото предложение България, чиято настояща цел е просто да не усилва излъчванията си до 2030 година, ще би трябвало да реализира понижение от 10%, а задачата на Румъния от 2% ще стане 12,7%.
Андреас Граф, специалист по енергийната политика на Европейски Съюз в мозъчния концерн Agora Energiewende, разяснява, че задачите би трябвало да бъдат допустими за по-бедните страни и че от по-богатите, като Германия и Франция, е поискано повече, в сравнение с евентуално са очаквали.
Ето по какъв начин могат да бъдат систематизирани основните детайли измежду стотиците страници от законодателни оферти в пакета, наименуван " Готови за 55 ".
Въглеродни " резервоари "
Европейска комисия предлага за страните членки да бъдат избрани цели за потребление на въглеродни " резервоари " като да вземем за пример гори и тревни площи, които да гълтам кумулативно 310 милиона тона въглероден диоксид годишно от атмосферата до 2030 година.
Таблица в документа откроява Швеция, Испания, Полша, Италия, Франция, Германия и Румъния като страните с най-високи квоти - сред 47 милиона и 26 милиона тона. От Финландия, България, Словакия, Хърватия, Унгария и Австрия се изисква да подсигуряват, че естествените въглеродни " резервоари " на тяхна територия поемат над 5 милиона тона годишно.
Затягане на системата за търговия с излъчвания
При сегашната система за търговия с излъчвания (ETS) огромните замърсители - електроцентралите и промишлените предприятия - би трябвало да купуват разрешителни за излъчванията, които създават. Безплатните варианти обаче забавят ограничението на излъчванията в някои браншове.
Основните планувани промени са да се смъкна таванът на излъчванията по ETS и да се ускорят годишните съкращения, а в последна сметка и поетапно да бъдат отстранени квотите за гратис замърсяване за авиацията.
Предлага се в системата да бъде включено и корабоплаването, а за автомобилния превоз и постройките да бъде основана паралелна скица.
Данък " въглерод " по границите на Европейски Съюз
Ключов детайл от " Готови за 55 " е може би също толкоз комплицирано нареченият механизъм за контролиране на въглеродните граници (CBAM), по-известен като " въглероден граничен налог " (първи по рода си в света). По създание това е данък върху продуктите с огромен въглероден отпечатък, внасяни в Европейски Съюз. Комисията е взела на прицел торове, алуминий, бетон, електрическа енергия, стомана и желязо.
Идеята е да се избегне насочването на индустрията към страни с по-ниски стандарти и да се предотврати заливането на единния пазар с по-евтини, само че по-малко екологични артикули от страни отвън Европейски Съюз. Този развой постоянно бива именуван приключване на въглерод. Търговските сътрудници може да доловят протекционизъм, а бизнесът се притеснява от по-високи разноски и предизвестява, че те могат да бъдат трансферирани на потребителите.
Началото на края на ДВГ?
Като главен замърсител в блока, от автомобилната промишленост се чакат още повече старания. Европейската комисия предлага от 2035 година към този момент да не се продават обичайни коли и микробуси с мотори с вътрешно горене (ДВГ). Така на процедура се отстраняват дизеловите и бензиновите модели. Вместо това автомобилопроизводителите ще би трябвало да се насочат към транспортни средства без излъчвания - основно електрически и водородни.
Според източници е планувана уговорка за обзор, с цел да се ревизира дали пазарът напредва към тази цел и теоретично срокът може да бъде отсрочен.
Във всеки случай няколко огромни компании към този момент са поели ангажимент да спрат или свият производството на обичайни коли с ДВГ. Промяната обаче би ускорила преструктурирането на пазара. В момента колите в Европейски Съюз преобладаващо се задвижват с изкопаеми горива. Много от тях, несъмнено, ще останат на пътя още години наред.
Нова (електрическа) епоха?
Въпреки усилването на търсенето, разпокъсаността на зареждането, а и достъпът до различни зарядни пунктове си остават съществена спънка за по-широкото нахлуване на коли с по-ниски излъчвания в Европа.
Според предлагането на Европейска комисия ще би трябвало да се обезпечат места за зареждане на равни дистанции по главните автомагистрали - на всеки 60 км за ток и на всеки 150 км за водород.
Повече възобновима сила
За да направи енергийното ползване на блока по-устойчиво и удобно за климата, Комисията желае повече възобновими източници в енергийния микс. Новата цел би била 40% от общите индустриални потребности по отношение на 32% сега. От държавните и общинските управляващи пък ще се чака да обновяват годишно 3% от употребяваните здания.
Енергийни налози
В бъдеще горивата, употребявани в авиацията и корабоплаването в рамките на Европейски Съюз, също ще подлежат на облагане с енергиен налог. Ставките ще се пресмятат съгласно енергийната стойност на горивото и екологичните индикатори, а не по размер, както е присегашната система. Еврокомисарят по превоза Адина Валян обаче предвижда през вчерашния ден, че единствено поради условието за синтетични, възобновими и " чисти " добавки към горивото, до 2050 година самолетните билети в Европейски Съюз ще нарастнат с 8%, а керосинът - с 32%.
Кога ще влязат в действие новите правила?
Зависи. Двайсет и седемте страни членки и Европейският парламент занапред би трябвало да правят оценка и утвърждават измененията - развой, който може да отнеме месеци или даже години.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ