Как ще регулираме метавселената
Европейска кибер полиция във виртуалните светове, изкуствен интелект, който да оказва помощ на полицията, лицензиране на метавселените и слагането на етикети на всяка от тях, с цел да се подсигурява, че са предпазени и надеждни. Това не са оферти на някое държавно управление, евродепутати или европейски комисари, а на елементарни поданици на Европа, които се включиха в гражданския панел за виртуалните светове и метавселената на 23 април в Брюксел.
Събитието, на което участва и публицист от сп. „ Икономика “, трябваше да покаже настройките на елементарните европейци към метавселената и виртуалната действителност, както и визиите им за регулация.
Контекстът на провелия се цивилен панел също е от значимо значение. Нови технологии като изкуствения разсъдък, виртуалната действителност, блокчейн и други се развиват извънредно динамично, главните играчи и движещи сили в тези области са най-вече американски и азиатски, и в поредност от регулаторни старания в последно време Европа се пробва да управлява тази динамичност.
Метавселената също не прави изключение – множеството планове в нея са американски, някои от които са измежду най-големите корпорации в света като Meta (Facebook) и Microsoft. Компании, които са остарели познайници на европейските регулатори и в предишното са били глобявани от тях по един или различен мотив.
Самото естество на метавселената към момента е неразбираемо, само че съгласно множеството специалисти тя ще бъде 3D екосистема, която ще трансформира актуалната онлайн среда (world wide web) посредством нови средства за свързване с разнообразни интерфейси, нови форми на взаимоотношение и мощен фокус върху триизмерната образна среда. Това, съгласно мнозина, ще бъде така наречен web 3.0 – третото потомство интернет, идващо след първичните уеб страници и последвалия взрив на обществените мрежи и други web 2.0 платформи.
Страховете
на Европейската комисия са, че бързият прогрес и световният темперамент на метавселената ще основават непредвидени затруднения във връзка с ръководството, етиката, обществените и други аспекти, което ще сложи под въпрос дали тази нова форма на интернет ще служи на жителите на Европейски Съюз и ще отразява полезностите на Общността. Затова и в коридорите на европейските институции към този момент се приказва за въвеждане на стандарти и регулации в тази област, както и за стимулиране развиването на европейски играчи, в това число и посредством разнообразни фондове и други начинания.
Някои от страховете са свързани с проблеми, които към този момент са необятно дискутирани в web 2.0 платформите – от такива, свързани с поверителността и сигурността на потребителите, през цифровото разделяне и риска някои жители да бъдат изключени от процесите, до потребността от оперативна съгласуемост и отворен темперамент на виртуалните светове.
Самият цивилен панел трябваше да адресира точно тези терзания. Той е част от нов вид публични съвещания за жителите на Европейски Съюз, които стартираха при започване на 2023 година Това е едвам вторият сходен панел, след подобен, отдаден на изхвърлянето на храна. Форматът включва 150 жители, определени на инцидентен принцип от всички 27 страни от Европейски Съюз, които показват многообразието на Общността във връзка с география, пол, възраст, обучение и социално-икономически генезис. Една трета от тях са младежи сред 16 и 23 година, само че не липсват и огромен брой пенсионери. Всички те дружно генерират хрумвания и ги разискват в работни групи, след което предложенията се гласоподават на пленарно съвещание и се трансформират в лист с рекомендации, които Европейската комисия взима поради в своя законодателен развой.
Докато предходният панел за попречване изхвърлянето на храни може да бъде наименуван огромен триумф за новия формат, то актуалният сподели и някои от неговите дефекти – изключително когато обсъжданата тематика е доста експертна и непозната за елементарните хора, включени в процеса. Затова и предложенията, признато от жителите, варираха от потребни, през искрено утопични, до плашещи.
Много от тях подчертаваха върху извънредно значими сфери като потребността от отбрана на персоналните данни и цялост, въвеждането на образование за потребителите в областта на метавселената, както и гарантирането, че виртуалните светове ще се развиват
стабилно и екологично
Други хрумвания обаче имаха спорен темперамент. Така да вземем за пример, предлагането за въвеждане на документи за виртуалните светове, издавани от самостоятелен регулаторен орган, би могло да докара до ненужна администрация в развиването на този бранш. Можем единствено да си представим дали редица известни през днешния ден приложения и уеб страници като онлайн магазините, чат месинджърите и обществените мрежи, щяха да се развият толкоз доста, променяйки живота на всички нас, в случай че още първоначално се постановяваше те да минават през сертификационен или лицензионен развой.
Друга много спорна концепция е за основаването на европейска полиция, която да действа извънредно във виртуалните светове и да взаимодейства с националните институции и интернационалните организации като Европол. В добавка една от работните групи предложи основаването на изкуствен интелект, който да подкрепя работата на полицията в метавселената. Феновете на научната фантастика и бранителите на персоналната цялост незабавно биха изтръпнали при сходна мисъл за изкуствен интелект – цифров служител на реда.
Сред предложенията в гражданския панел имаше и такива, свързани с финансирането на европейски виртуални светове. Тема, която е от извънредно значимо значение, поради потребността от основаване на мощни платформи за виртуална действителност в Европа, в контраст на известните американски планове.
Настоящите рекомендации няма да имат сериозна тежест в процеса на взимане на решение за възможна еврорегулация в региона на метавселената. Тепърва следва по тематиката да бъдат взети позициите на специалисти, компании от бранша, както и на академичната общественост. Препоръките обаче са изключително показателни за възходящия боязън на от ден на ден елементарни жители от бурното развиване на новите технологии през последните години. Така да вземем за пример, в случай че преди десетилетие или две множеството хора бяха оптимистично настроени за новите технологии като интернет или смарт телефоните, то през днешния ден мнозина към този момент виждат и открояващите се отрицателни страни на тази динамична цифрова гражданска война. Този боязън през годините докара до неуспеха на не една или две перспективни софтуерни идея като да вземем за пример AR очилата Гугъл Glass. А навлизането на още по
спорни нови технологии
като изкуствения разсъдък или самостоятелните коли прави тази полемика даже още по настояща.
И фактът, че главните играчи в множеството нови цифрови сегменти са американски компании не улеснява в допълнение нещата. Мнозина в Европейски Съюз към този момент са изморени от хегемонията на Съединени американски щати в нововъведенията. Или както през предходната година съобщи европейският комисар Тиери Бретон: „ Ние няма да бъдем очевидци на нов див запад или нови частни монополи. “
Независимо дали Европа желае или не, обаче, дигитализацията се развива с все по-бурни темпове и страни като Съединени американски щати, Китай, Япония и Южна Корея към този момент са доста напред в тези нови софтуерни сегменти. Европейските жители най-вероятно ще употребяват тези американски или други платформи, в случай че на Стария континент не бъде подтиквано основаването на задоволително качествени други възможности. Такива, които да подхождат на полезностите на Европейския съюз и да пазят в задоволително огромна степен европейските жители. Остава си обаче въпросът дали въвеждането на още регулации е верният път за тяхното развиване.
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Събитието, на което участва и публицист от сп. „ Икономика “, трябваше да покаже настройките на елементарните европейци към метавселената и виртуалната действителност, както и визиите им за регулация.
Контекстът на провелия се цивилен панел също е от значимо значение. Нови технологии като изкуствения разсъдък, виртуалната действителност, блокчейн и други се развиват извънредно динамично, главните играчи и движещи сили в тези области са най-вече американски и азиатски, и в поредност от регулаторни старания в последно време Европа се пробва да управлява тази динамичност.
Метавселената също не прави изключение – множеството планове в нея са американски, някои от които са измежду най-големите корпорации в света като Meta (Facebook) и Microsoft. Компании, които са остарели познайници на европейските регулатори и в предишното са били глобявани от тях по един или различен мотив.
Самото естество на метавселената към момента е неразбираемо, само че съгласно множеството специалисти тя ще бъде 3D екосистема, която ще трансформира актуалната онлайн среда (world wide web) посредством нови средства за свързване с разнообразни интерфейси, нови форми на взаимоотношение и мощен фокус върху триизмерната образна среда. Това, съгласно мнозина, ще бъде така наречен web 3.0 – третото потомство интернет, идващо след първичните уеб страници и последвалия взрив на обществените мрежи и други web 2.0 платформи.
Страховете
на Европейската комисия са, че бързият прогрес и световният темперамент на метавселената ще основават непредвидени затруднения във връзка с ръководството, етиката, обществените и други аспекти, което ще сложи под въпрос дали тази нова форма на интернет ще служи на жителите на Европейски Съюз и ще отразява полезностите на Общността. Затова и в коридорите на европейските институции към този момент се приказва за въвеждане на стандарти и регулации в тази област, както и за стимулиране развиването на европейски играчи, в това число и посредством разнообразни фондове и други начинания.
Някои от страховете са свързани с проблеми, които към този момент са необятно дискутирани в web 2.0 платформите – от такива, свързани с поверителността и сигурността на потребителите, през цифровото разделяне и риска някои жители да бъдат изключени от процесите, до потребността от оперативна съгласуемост и отворен темперамент на виртуалните светове.
Самият цивилен панел трябваше да адресира точно тези терзания. Той е част от нов вид публични съвещания за жителите на Европейски Съюз, които стартираха при започване на 2023 година Това е едвам вторият сходен панел, след подобен, отдаден на изхвърлянето на храна. Форматът включва 150 жители, определени на инцидентен принцип от всички 27 страни от Европейски Съюз, които показват многообразието на Общността във връзка с география, пол, възраст, обучение и социално-икономически генезис. Една трета от тях са младежи сред 16 и 23 година, само че не липсват и огромен брой пенсионери. Всички те дружно генерират хрумвания и ги разискват в работни групи, след което предложенията се гласоподават на пленарно съвещание и се трансформират в лист с рекомендации, които Европейската комисия взима поради в своя законодателен развой.
Докато предходният панел за попречване изхвърлянето на храни може да бъде наименуван огромен триумф за новия формат, то актуалният сподели и някои от неговите дефекти – изключително когато обсъжданата тематика е доста експертна и непозната за елементарните хора, включени в процеса. Затова и предложенията, признато от жителите, варираха от потребни, през искрено утопични, до плашещи.
Много от тях подчертаваха върху извънредно значими сфери като потребността от отбрана на персоналните данни и цялост, въвеждането на образование за потребителите в областта на метавселената, както и гарантирането, че виртуалните светове ще се развиват
стабилно и екологично
Други хрумвания обаче имаха спорен темперамент. Така да вземем за пример, предлагането за въвеждане на документи за виртуалните светове, издавани от самостоятелен регулаторен орган, би могло да докара до ненужна администрация в развиването на този бранш. Можем единствено да си представим дали редица известни през днешния ден приложения и уеб страници като онлайн магазините, чат месинджърите и обществените мрежи, щяха да се развият толкоз доста, променяйки живота на всички нас, в случай че още първоначално се постановяваше те да минават през сертификационен или лицензионен развой.
Друга много спорна концепция е за основаването на европейска полиция, която да действа извънредно във виртуалните светове и да взаимодейства с националните институции и интернационалните организации като Европол. В добавка една от работните групи предложи основаването на изкуствен интелект, който да подкрепя работата на полицията в метавселената. Феновете на научната фантастика и бранителите на персоналната цялост незабавно биха изтръпнали при сходна мисъл за изкуствен интелект – цифров служител на реда.
Сред предложенията в гражданския панел имаше и такива, свързани с финансирането на европейски виртуални светове. Тема, която е от извънредно значимо значение, поради потребността от основаване на мощни платформи за виртуална действителност в Европа, в контраст на известните американски планове.
Настоящите рекомендации няма да имат сериозна тежест в процеса на взимане на решение за възможна еврорегулация в региона на метавселената. Тепърва следва по тематиката да бъдат взети позициите на специалисти, компании от бранша, както и на академичната общественост. Препоръките обаче са изключително показателни за възходящия боязън на от ден на ден елементарни жители от бурното развиване на новите технологии през последните години. Така да вземем за пример, в случай че преди десетилетие или две множеството хора бяха оптимистично настроени за новите технологии като интернет или смарт телефоните, то през днешния ден мнозина към този момент виждат и открояващите се отрицателни страни на тази динамична цифрова гражданска война. Този боязън през годините докара до неуспеха на не една или две перспективни софтуерни идея като да вземем за пример AR очилата Гугъл Glass. А навлизането на още по
спорни нови технологии
като изкуствения разсъдък или самостоятелните коли прави тази полемика даже още по настояща.
И фактът, че главните играчи в множеството нови цифрови сегменти са американски компании не улеснява в допълнение нещата. Мнозина в Европейски Съюз към този момент са изморени от хегемонията на Съединени американски щати в нововъведенията. Или както през предходната година съобщи европейският комисар Тиери Бретон: „ Ние няма да бъдем очевидци на нов див запад или нови частни монополи. “
Независимо дали Европа желае или не, обаче, дигитализацията се развива с все по-бурни темпове и страни като Съединени американски щати, Китай, Япония и Южна Корея към този момент са доста напред в тези нови софтуерни сегменти. Европейските жители най-вероятно ще употребяват тези американски или други платформи, в случай че на Стария континент не бъде подтиквано основаването на задоволително качествени други възможности. Такива, които да подхождат на полезностите на Европейския съюз и да пазят в задоволително огромна степен европейските жители. Остава си обаче въпросът дали въвеждането на още регулации е верният път за тяхното развиване.
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ