Европа ще трябва да харчи по € 41 млрд. годишно за военните
Европа ще би трябвало да харчи по 41 милиарда евро годишно през идващите години, с цел да модернизира военните си сили за все по-дигитализирана война, сочи анализът на специалисти от региона на защитата.
Докладът на Конференцията за сигурност в Мюнхен, за който са съдействали и от консултантската компания McKinsey и основаната в Берлин Hertie School of Governance, гласи, че лъвският дял от парите ще би трябвало да бъде изразходван за напъните за по-добро съгласуване на оръжейните системи. Това включва рационализиране на софтуера и хардуера и увеличение на честотната лента, с цел да се подсигурява, че даже в отдалечени региони войските не са отрязани от оръжейни системи, задвижвани от цифрови мрежи, заяви „ ПОЛИТИКО “.
Анализът, който ще бъде оповестен идната седмица, пресмята, че 28-те държави-членки на Европейски Съюз (включително Великобритания) плюс Норвегия би трябвало да влагат сред 27,2 и 40,8 милиарда евро годишно през идващите пет до седем години.
Парите би трябвало да се вложат в основаването на взаимни центрове за разбор на данни и наемане на повече кибер специалисти за отбрана на цифровата инфраструктура от офанзиви, настояват анализаторите.
" Докато точните цифри са сложни за установяване... ние оценяваме, че сега има към 2500-3500 киберексперти в европейските сили ", се споделя в отчета, като се отбелязва, че " това е единствено половината от размера на американското кибернетично командване, макар че Европа и Съединени американски щати са изправени пред сходна среда на кибернетичната опасност. "
Докладът идва на фона на идния взрив на военните разноски в Европа. Страните от Европейски Съюз от ден на ден се тормозят от военизирането на Русия, а европейските съдружници от НАТО са подложени на мощен напън от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да поемат повече от разноските за отбрана на континента.
Правителството на Тръмп прикани всички членове на НАТО да реализират поставената в Уелс през 2014 година цел да изразходват 2% от Брутният вътрешен продукт за защитата.
Анализаторите на Конференцията по сигурността в Мюнхен пресмятат, че 97 милиарда евро " спомагателни средства за защита ще бъдат разполагаем всяка година, в случай че всички европейски страни доближат задачата от 2% до 2024 година, което е еквивалентът на два пъти отбранителния бюджет на Обединеното кралство за 2017 година "
Това би осигурило задоволително пари, с цел да бъдат посрещнати спомагателните разноски за привеждане на военните сили в положение да са подготвени за война в при днешните условия.
Въпреки това, като се базира на скептицизма измежду доста съдружници на НАТО за изгодите от увеличението на военните разноски, създателите на изследването прибавят, че те " добре осъзнават, че въпреки страните да се движат в тази посока [да реализиран задачата от 2%], не всички от тях в действителност ще доближат до нея “./БГНЕС
Докладът на Конференцията за сигурност в Мюнхен, за който са съдействали и от консултантската компания McKinsey и основаната в Берлин Hertie School of Governance, гласи, че лъвският дял от парите ще би трябвало да бъде изразходван за напъните за по-добро съгласуване на оръжейните системи. Това включва рационализиране на софтуера и хардуера и увеличение на честотната лента, с цел да се подсигурява, че даже в отдалечени региони войските не са отрязани от оръжейни системи, задвижвани от цифрови мрежи, заяви „ ПОЛИТИКО “.
Анализът, който ще бъде оповестен идната седмица, пресмята, че 28-те държави-членки на Европейски Съюз (включително Великобритания) плюс Норвегия би трябвало да влагат сред 27,2 и 40,8 милиарда евро годишно през идващите пет до седем години.
Парите би трябвало да се вложат в основаването на взаимни центрове за разбор на данни и наемане на повече кибер специалисти за отбрана на цифровата инфраструктура от офанзиви, настояват анализаторите.
" Докато точните цифри са сложни за установяване... ние оценяваме, че сега има към 2500-3500 киберексперти в европейските сили ", се споделя в отчета, като се отбелязва, че " това е единствено половината от размера на американското кибернетично командване, макар че Европа и Съединени американски щати са изправени пред сходна среда на кибернетичната опасност. "
Докладът идва на фона на идния взрив на военните разноски в Европа. Страните от Европейски Съюз от ден на ден се тормозят от военизирането на Русия, а европейските съдружници от НАТО са подложени на мощен напън от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да поемат повече от разноските за отбрана на континента.
Правителството на Тръмп прикани всички членове на НАТО да реализират поставената в Уелс през 2014 година цел да изразходват 2% от Брутният вътрешен продукт за защитата.
Анализаторите на Конференцията по сигурността в Мюнхен пресмятат, че 97 милиарда евро " спомагателни средства за защита ще бъдат разполагаем всяка година, в случай че всички европейски страни доближат задачата от 2% до 2024 година, което е еквивалентът на два пъти отбранителния бюджет на Обединеното кралство за 2017 година "
Това би осигурило задоволително пари, с цел да бъдат посрещнати спомагателните разноски за привеждане на военните сили в положение да са подготвени за война в при днешните условия.
Въпреки това, като се базира на скептицизма измежду доста съдружници на НАТО за изгодите от увеличението на военните разноски, създателите на изследването прибавят, че те " добре осъзнават, че въпреки страните да се движат в тази посока [да реализиран задачата от 2%], не всички от тях в действителност ще доближат до нея “./БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ