Иво Христов: В момента няма легитимна фигура, която да централизира изпълнителната власт
Евродепутатът Иво Христов няма да взе участие в листите нито на Българска социалистическа партия, нито на " Солидарна България ", в основата на която е учреденото преди 15 години от него придвижване със същото име. Обединението се включва в идните двойни избори. А резултатите ще покажат има ли " Солидарна България " политически капацитет като сплотяващ фактор в лявото пространство.
В събота станаха ясни номинациите в листата на Българска социалистическа партия за европейския парламент. Водач е Кристиан Вигенин, както предвижда преди дни пред " Хоризонт " евродепутатът Петър Витанов, съгласно който социалистическата партия ще излъчи най-вече двама представители в Страсбург. Другият доскорошен представител на Българска социалистическа партия и Партията на европейските социалисти Иво Христов също приключва присъединяване си в листи за бъдещия Европарламент.
" Няма да бъда част от никоя листа – нито европейска, нито национална.
Кандидатурата ми беше издигната от някои организации в Българска социалистическа партия, само че заради разминавания с курса на управление и стила на работа, аз смятам за по-почтено да не одобрявам.
Имам разлики и с другите леви обединения, тъй като пазя концепцията за нуждата от промяна в посока на президентска република, поради очевидната конституционна рецесия, в която се намираме. Това е концепция, която не се споделя от партиите ".
Иво Христов разяснява и включването на другия евродепутат от социалистическата партия - Елена Йончева в листите на Движение за права и свободи.
" След сглобката сред ПП-ДБ, ГЕРБ и Пеевски, не е разрешено да се изненадваме кой знае какъв брой. Аз не знам какви са претекстовете. В политиката обаче би трябвало да има поредност в уговорките. Затова и не вземам участие на идните избори. Досега не съм получавал сходни предложения.
Не мисля, че прекосяването от едно европейско семейство в друго е нещо ново. Това не значи, че е позитивно. Целият европейски политически модел е в рецесия. В резултат на това имаме и рецесия на водачеството ".
И до момента в който социолозите предвиждат, че на идните парламентарни избори не се обрисува лидер, който да сплоти разпадащите се и дясно, и ляво, заговаряме Иво Христов за бъдещото на една президентска партия - ще има ли скоро такава? Следвайки логиката, че колкото повече се разпада нещо, то толкоз повече може да се хомогенизира под водачеството на един човек. Какво ще стане след приключването на мандата на президента Румен Радев? Може ли да се чака появяването на план за основаването на такава партия?
През 2016 година Иво Христов управлява политическата и информационната тактика на акцията на Румен Радев за президент, а от януари 2017 година беше и шеф на кабинета му, до момента в който през 2019 година беше определен за евродепутат.
" За нея се приказва от седем години. Не дръзвам да предвиждам дали ще се появи, или не. Считам, че е нужна. Има и публични упования. Когато 50% от българите не гласоподават, те чакат нещо друго от това, което им се предлага.
Българският политически модел би трябвало да бъде зареден с ново доверие.
Разпадащата се парламентарна република от вида на тази, която ние претърпяваме, живее от избори до избори ".
Според Иво Христов, президентският модел е по-пригодният за България.
" В момента няма законна фигура, която да централизира изпълнителната власт ".
Каква е гаранцията обаче, че няма да има израждането на президентската република в тоталитарна, каквито образци има и през днешния ден, Иво Христов разяснява:
" В България груповото взимане на решения катастрофира. Трябва да има законна фигура, която да централизира изпълнителната власт. В момента няма такава ".
В събота станаха ясни номинациите в листата на Българска социалистическа партия за европейския парламент. Водач е Кристиан Вигенин, както предвижда преди дни пред " Хоризонт " евродепутатът Петър Витанов, съгласно който социалистическата партия ще излъчи най-вече двама представители в Страсбург. Другият доскорошен представител на Българска социалистическа партия и Партията на европейските социалисти Иво Христов също приключва присъединяване си в листи за бъдещия Европарламент.
" Няма да бъда част от никоя листа – нито европейска, нито национална.
Кандидатурата ми беше издигната от някои организации в Българска социалистическа партия, само че заради разминавания с курса на управление и стила на работа, аз смятам за по-почтено да не одобрявам.
Имам разлики и с другите леви обединения, тъй като пазя концепцията за нуждата от промяна в посока на президентска република, поради очевидната конституционна рецесия, в която се намираме. Това е концепция, която не се споделя от партиите ".
Иво Христов разяснява и включването на другия евродепутат от социалистическата партия - Елена Йончева в листите на Движение за права и свободи.
" След сглобката сред ПП-ДБ, ГЕРБ и Пеевски, не е разрешено да се изненадваме кой знае какъв брой. Аз не знам какви са претекстовете. В политиката обаче би трябвало да има поредност в уговорките. Затова и не вземам участие на идните избори. Досега не съм получавал сходни предложения.
Не мисля, че прекосяването от едно европейско семейство в друго е нещо ново. Това не значи, че е позитивно. Целият европейски политически модел е в рецесия. В резултат на това имаме и рецесия на водачеството ".
И до момента в който социолозите предвиждат, че на идните парламентарни избори не се обрисува лидер, който да сплоти разпадащите се и дясно, и ляво, заговаряме Иво Христов за бъдещото на една президентска партия - ще има ли скоро такава? Следвайки логиката, че колкото повече се разпада нещо, то толкоз повече може да се хомогенизира под водачеството на един човек. Какво ще стане след приключването на мандата на президента Румен Радев? Може ли да се чака появяването на план за основаването на такава партия?
През 2016 година Иво Христов управлява политическата и информационната тактика на акцията на Румен Радев за президент, а от януари 2017 година беше и шеф на кабинета му, до момента в който през 2019 година беше определен за евродепутат.
" За нея се приказва от седем години. Не дръзвам да предвиждам дали ще се появи, или не. Считам, че е нужна. Има и публични упования. Когато 50% от българите не гласоподават, те чакат нещо друго от това, което им се предлага.
Българският политически модел би трябвало да бъде зареден с ново доверие.
Разпадащата се парламентарна република от вида на тази, която ние претърпяваме, живее от избори до избори ".
Според Иво Христов, президентският модел е по-пригодният за България.
" В момента няма законна фигура, която да централизира изпълнителната власт ".
Каква е гаранцията обаче, че няма да има израждането на президентската република в тоталитарна, каквито образци има и през днешния ден, Иво Христов разяснява:
" В България груповото взимане на решения катастрофира. Трябва да има законна фигура, която да централизира изпълнителната власт. В момента няма такава ".
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ