Евроатлатическата ориентация на българите е категорична, като същевремено намалява одобрението

Евроатлатическата ориентировка на българите е безапелационна, като същевремено понижава утвърждението към работата на множеството водачи на парламентарно показаните партии, само че няма основна смяна в поддръжката за дадена партия при възможни идни избори.

Това демонстрират резултати от рутинно национално изследване на " Екзакта Рисърч Груп ", представено от БНР. То е извършено в интервала от 5 до 12 декември 2022 година измежду 1050 пълнолетни българи в 70 обитаеми места в страната.

Проучването регистрира, че евроатлантическата ориентировка на българите е изрично препотвърдена, като 71% от интервюираните декларират поддръжка за участието на страната ни в Европейски Съюз (срещу 22% против).

Най-високо утвърждение за участието ни в Европейски Съюз записва " Екзакта " измежду образовани хора на възраст под 50 години, измежду поданици на градовете и измежду гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, на Политическа партия и на Движение за права и свободи. Противници на участието ни в Европейски Съюз има най-често измежду гласоподавателите на " Възраждане " и на Българска социалистическа партия.

Ретроспективният прочит на данните на „ Екзакта “ демонстрира, че утвърждението на българите към участието на страната ни в Европейски Съюз се резервира трайно сред 71% и 73% през последните три години, а неодобрението нараства леко - с 2%.

Понастоящем 57% от българите утвърждават участието на страната ни в НАТО, а отрицание показват 31%. По-често поддържат участието ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, и на Политическа партия. Като съперници на участието ни в НАТО се декларират основно гласоподаватели на " Възраждане " и на Българска социалистическа партия.

Одобрението към участието на страната ни в НАТО остава неизменен дял през последните три години, а неодобрението през декември 2022 година е с 4% повече по отношение на декември 2019 година, показват от " Екзакта ".

Според същата анкета има стесняване на утвърждението към работата на множеството водачи на парламентарни партии, като то идва основно от личните им електорати. Все по-рядко българите утвърждават водач на партия, за която те самите не гласоподават. Неодобрението към множеството водачи на партии в Народното събрание през декември надвишава 70%.

През декември 2022 година най-високи дялове на утвърждение се записват за Бойко Борисов и за Стефан Янев, като и двамата са одобрявани от по към 25% от българите, само че неодобрението към Бойко Борисов е доста по-висок дял от това към Стефан Янев.

Следват Кирил Петков и Асен Василев с утвърждения от близо 20% от интервюираните, Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова са одобрявани от по 15% от българите, Костадин Костадинов е одобряван от близо 13% от българите, Христо Иванов - с близо 14%, Атанас Атанасов - с 11,5%.

Според 27% от българите виновността за неналичието на работещ постоянен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина е на всички български политици и на депутатите, които, по думите на интервюираните, са безотговорни към проблемите на хората.

В същото време всеки трети от интервюираните българи показва, че хората не гласоподават, тъй като са разочаровани, обезверени и изтощени от избори. Според всеки пети у нас има мощна непоносимост към политическия хайлайф и това демотивира хората да гласоподават.

Електоралните настройки обаче остават съвсем непроменени, като съгласно " Екзакта ", в случай че изборите бяха през днешния ден, за ГЕРБ-СДС биха дали своят вот 25,2% от българите, които биха взели участие във втора, за " Продължаваме промяната " - 19%, следвани от ДПС- с 11,5%, Българска социалистическа партия - 10,2%, " Възраждане " - 8,9%, Демократична България - 7,4% и Български напредък - 5,2%. Под 4%-овата преграда остава " ИТН " с 2,7%.