Кремъл провежда отново етническо прочистване на кримските татари
Евлоги Станчев*
Предварителни разбори на наличната информация демонстрират, че към 90% от мобилизираните в съветската войска от окупирания Кримски полуостров са кримски татари. Това свидетелства за ясна диспропорционалност в етническия състав на мобилизираните мъже, защото кримскотатарската общественост съставлява все още едвам към 13–15% от популацията на Крим. Необходимо е да се вземе под внимание, че активизирането на цивилно население от окупирани територии в редиците на съответната окупационна войска е неразрешено от член 51 на Женевската спогодба и представлява
военно закононарушение
Редица организации и общественици – както в Украйна, по този начин и в други страни – към този момент показаха своите основателни опасения, че мобилизационната политика на Кремъл е умишлено ориентирана към очистване на кримските татари и други етнически малцинства в Руската федерация и окупираните територии на Украйна. Тамила Ташева, непрекъснат представител на президента на Украйна в Автономна република Крим, съобщи, че: „ Руските окупационни управляващи желаят да унищожат кримските татари, употребявайки за тази цел методите на мобилизацията. “ Ташева – самата тя кримска татарка – дефинира това като военно закононарушение от страна на Русия, за което е извънредно значимо да се приказва все по-активно в интернационалната общност. Подобно е мнението на Меджлиса на кримскотатарския народ – най-висшия политически орган на кримските татари и тяхната диаспора. Меджлисът, както и други организации и общественици, насочиха открити апели към цивилното население в Крим за
опозиция против мобилизационната акция
дори с цената на приемане на неоправдателни присъди.
Впрочем процентното преобладаване на кримски татари измежду получилите повиквателни от Кримския полуостров може да се преглежда напълно в одобрената още от февруари 2022 година наклонност на етнически дисбаланс в съветската войска – както всички с паника следим, на фронта в Украйна са изпращани да убиват и да бъдат убивани значително представители на етнически малцинства като буряти, якути, калмики, народите на Дагестан и така нататък Тепърва следва да се открият действителните последици от незаконната политика на Путиновия режим за етническата конструкция в окупираните територии на Украйна и в самата Русия.
***
Бързата историческа информация демонстрира ясно, че народът на кримските татари преднамерено представлява
обект на преследвания и репресии
от страна на съветските управляващи в царско, руско и постсъветско време. Спиралата от принуждение и прогонване на коренното татарско население стартира още след анексията на Кримския полуостров от Екатерина II през 1783 година Последвалите няколко руско-турски войни са съпроводени от нови изселнически талази на мюсюлманско население от Крим по посока на тогавашните османски Балкани и Мала Азия. Особено огромна е татарската миграция по време на и след Кримската война (1853 – 1856), след която татарите дефинитивно се утвърждават като етническо и религиозно малцинство в полуострова (днешната малобройна кримскотатарска общественост в североизточна България в действителност е правоприемник точно на тази изселническа вълна от Крим).
След къс интервал на имитативна „ либерализация “ и даване на национални и културни права през 20-те години на 20 век, руската власт също се прицелва в татарското население на Крим. Кулминацията на този развой съставлява инициираната персонално от Сталин всеобща депортация на кримските татари през май 1944 година, малко след деокупацията на Крим по време на Втората международна война. Тогава на процедура цялото татарско население на полуострова е упрекнато в съдействие с нацистките окупационни управляващи и наложително изселено в Средна Азия. Въпреки формалната опция за завръщане в родината в подтекста на разпадането на руската система, кримските татари и до през днешния ден не могат да се възстановят изцяло от тази покруса – нито в демографски, нито в социално-икономически аспект. Днес депортацията (на татарски: Sürgünlik) се е открила като постоянно тлееща контузия в паметта и самосъзнанието на общността.
След противозаконната окупация и анексия на Кримския полуостров през февруари – март 2014 година, локалното кримскотатарско население още веднъж беше подложено на продължителни
репресивни политики от страна на режима в Кремъл
Изцяло в синхрон със упоменатата нагоре историческа „ традиция “ на принуждение, през последните осем години съветските окупационни управляващи еднопосочно отбелязаха кримскотатарския народ като политически „ обезсърчителен “ заради преобладаващо проукраинските позиции на общността и нейното противоречие с анексията на Крим. През 2016 година Меджлисът на кримскотатарския народ беше неразрешен на територията на Руската федерация въз основа на обвинявания в „ подбудителство на етнически шовинизъм и екстремизъм “, а огромна част от неговите членове бяха задържани (цялата конструкция на Меджлиса се реалокира в Украйна). В тези условия беше изработен опит да се подменят обичайните и законни локални кримскотатарски структури и организации с марионетни и подчинени на Москва. По отношение на татарските деятели, останали в Крим след 2014 година, Кремъл методично ползва целия боеприпас от репресивни похвати – от закани и други форми на напън до затвор и даже отвличания и физически изтезания. Показателен за мащабите на репресиите е фактът, че от началото на пълномащабната съветска инвазия в Украйна през февруари 2022 година окупационните управляващи в Крим са издали над 30 неоправдателни присъди на политически пандизчии, чийто общ период на отнемане от независимост към този момент надвишава 1100 години.
Целенасоченият блян за
очистване на кримскотатарското мъжко население
посредством неговата готовност в съветската войска предизвика значително наблюдаващи да разпознаят в тази политика на Кремъл белезите на еволюционен прикрит геноцид по отношение на кримските татари. Подобно предизвестие насочи Йевхен Ярошенко, анализатор от правозащитната организация. Нещо повече, мобилизираните от Путин кримски татари ще бъдат изпратени на фронта против свои сънародници – украинци и кримски татари, воюващи в редиците на украинската войска.
* Евлоги Станчев е основен помощник в Института за балканистика с център по тракология към Българска академия на науките. През 2019 година пази докторска дисертация по съветска история в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Научните му занимания са в региона на историята на Русия, Източна Европа и Балканите. От необикновен интерес за него съставляват разнообразни въпроси, свързани с национализма, политическите идеологии и етническите спорове в тези райони.
Предварителни разбори на наличната информация демонстрират, че към 90% от мобилизираните в съветската войска от окупирания Кримски полуостров са кримски татари. Това свидетелства за ясна диспропорционалност в етническия състав на мобилизираните мъже, защото кримскотатарската общественост съставлява все още едвам към 13–15% от популацията на Крим. Необходимо е да се вземе под внимание, че активизирането на цивилно население от окупирани територии в редиците на съответната окупационна войска е неразрешено от член 51 на Женевската спогодба и представлява
военно закононарушение
Редица организации и общественици – както в Украйна, по този начин и в други страни – към този момент показаха своите основателни опасения, че мобилизационната политика на Кремъл е умишлено ориентирана към очистване на кримските татари и други етнически малцинства в Руската федерация и окупираните територии на Украйна. Тамила Ташева, непрекъснат представител на президента на Украйна в Автономна република Крим, съобщи, че: „ Руските окупационни управляващи желаят да унищожат кримските татари, употребявайки за тази цел методите на мобилизацията. “ Ташева – самата тя кримска татарка – дефинира това като военно закононарушение от страна на Русия, за което е извънредно значимо да се приказва все по-активно в интернационалната общност. Подобно е мнението на Меджлиса на кримскотатарския народ – най-висшия политически орган на кримските татари и тяхната диаспора. Меджлисът, както и други организации и общественици, насочиха открити апели към цивилното население в Крим за
опозиция против мобилизационната акция
дори с цената на приемане на неоправдателни присъди.
Впрочем процентното преобладаване на кримски татари измежду получилите повиквателни от Кримския полуостров може да се преглежда напълно в одобрената още от февруари 2022 година наклонност на етнически дисбаланс в съветската войска – както всички с паника следим, на фронта в Украйна са изпращани да убиват и да бъдат убивани значително представители на етнически малцинства като буряти, якути, калмики, народите на Дагестан и така нататък Тепърва следва да се открият действителните последици от незаконната политика на Путиновия режим за етническата конструкция в окупираните територии на Украйна и в самата Русия.
***
Бързата историческа информация демонстрира ясно, че народът на кримските татари преднамерено представлява
обект на преследвания и репресии
от страна на съветските управляващи в царско, руско и постсъветско време. Спиралата от принуждение и прогонване на коренното татарско население стартира още след анексията на Кримския полуостров от Екатерина II през 1783 година Последвалите няколко руско-турски войни са съпроводени от нови изселнически талази на мюсюлманско население от Крим по посока на тогавашните османски Балкани и Мала Азия. Особено огромна е татарската миграция по време на и след Кримската война (1853 – 1856), след която татарите дефинитивно се утвърждават като етническо и религиозно малцинство в полуострова (днешната малобройна кримскотатарска общественост в североизточна България в действителност е правоприемник точно на тази изселническа вълна от Крим).
След къс интервал на имитативна „ либерализация “ и даване на национални и културни права през 20-те години на 20 век, руската власт също се прицелва в татарското население на Крим. Кулминацията на този развой съставлява инициираната персонално от Сталин всеобща депортация на кримските татари през май 1944 година, малко след деокупацията на Крим по време на Втората международна война. Тогава на процедура цялото татарско население на полуострова е упрекнато в съдействие с нацистките окупационни управляващи и наложително изселено в Средна Азия. Въпреки формалната опция за завръщане в родината в подтекста на разпадането на руската система, кримските татари и до през днешния ден не могат да се възстановят изцяло от тази покруса – нито в демографски, нито в социално-икономически аспект. Днес депортацията (на татарски: Sürgünlik) се е открила като постоянно тлееща контузия в паметта и самосъзнанието на общността.
След противозаконната окупация и анексия на Кримския полуостров през февруари – март 2014 година, локалното кримскотатарско население още веднъж беше подложено на продължителни
репресивни политики от страна на режима в Кремъл
Изцяло в синхрон със упоменатата нагоре историческа „ традиция “ на принуждение, през последните осем години съветските окупационни управляващи еднопосочно отбелязаха кримскотатарския народ като политически „ обезсърчителен “ заради преобладаващо проукраинските позиции на общността и нейното противоречие с анексията на Крим. През 2016 година Меджлисът на кримскотатарския народ беше неразрешен на територията на Руската федерация въз основа на обвинявания в „ подбудителство на етнически шовинизъм и екстремизъм “, а огромна част от неговите членове бяха задържани (цялата конструкция на Меджлиса се реалокира в Украйна). В тези условия беше изработен опит да се подменят обичайните и законни локални кримскотатарски структури и организации с марионетни и подчинени на Москва. По отношение на татарските деятели, останали в Крим след 2014 година, Кремъл методично ползва целия боеприпас от репресивни похвати – от закани и други форми на напън до затвор и даже отвличания и физически изтезания. Показателен за мащабите на репресиите е фактът, че от началото на пълномащабната съветска инвазия в Украйна през февруари 2022 година окупационните управляващи в Крим са издали над 30 неоправдателни присъди на политически пандизчии, чийто общ период на отнемане от независимост към този момент надвишава 1100 години.
Целенасоченият блян за
очистване на кримскотатарското мъжко население
посредством неговата готовност в съветската войска предизвика значително наблюдаващи да разпознаят в тази политика на Кремъл белезите на еволюционен прикрит геноцид по отношение на кримските татари. Подобно предизвестие насочи Йевхен Ярошенко, анализатор от правозащитната организация. Нещо повече, мобилизираните от Путин кримски татари ще бъдат изпратени на фронта против свои сънародници – украинци и кримски татари, воюващи в редиците на украинската войска.
* Евлоги Станчев е основен помощник в Института за балканистика с център по тракология към Българска академия на науките. През 2019 година пази докторска дисертация по съветска история в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Научните му занимания са в региона на историята на Русия, Източна Европа и Балканите. От необикновен интерес за него съставляват разнообразни въпроси, свързани с национализма, политическите идеологии и етническите спорове в тези райони.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ