Евгения Раданова: Опитвам се да се наслаждавам на момента
Евгения Раданова, една от най-титулуваните фигури в родния спорт, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Ледено момиче, което дълго стопляше сърцата на родните почитатели. Носителка е на два сребърни и един бронзов олимпийски орден в шорттрека. В сбирката блестят също две международни и седем безспорни европейски трофеи. Тя е единствената българка, взела участие и на зимни, и на летни олимпийски игри. След оценките в шорттрека тя одобри и предизвикването да излезе и на друга писта – в колоезденето на олимпиадата в Атина през 2004 година.
- Евгения, добре пристигнала на пистата на „ Код Спорт “! Първият ни въпрос към този момент е обичаен през 2020 година, а точно до каква степен се промени професионалният ти живот по времето на COVID-19 ? На леда по-устойчив ли е вирусът?
- Благодаря за поканата! За мен е същинска чест да бъда твой посетител! Да, оказа се, че на леда вирусът е по-устойчив. Разбира се, това е до някаква степен в кръга на шегата. Истината е, че ние съумяваме в тези времена да поддържаме едно положително равнище на подготовка. За нас като зимен спорт първоначално беше мъчно да се реорганизираме, само че успяхме бързо.
- Родителите тормозят ли се, че на леда е по-устойчив вирусът?
- Истината е, че в днешно време без поддръжката на родителите за децата не е допустимо да се прави спорт. Хората са виновни. Вярвам, че откакто са избрали този динамичен и извънредно атрактивен спорт, одобряват риска за нещо обикновено и сме дружно.
- Докато уговаряхме часа за изявлението, разбрахме, че надали не целодневният ти график е напълнен в клуб „ Айспик “, в който си от 8 години - по какъв начин е там обстановката? Има ли деца, какви са изискванията?
- Истината е, че има доста искащи деца да се занимават въобще с ледени спортове, с помощта на това, че през 2010 година Зимният замък на спорта стартира да работи напълно като Зимен замък на спорта. Ако си спомняте, преди този момент той се използваше като многофункционалната зала на София. Всички ледени спортове имат извънреден напредък, защото спортните обекти с опция за развиване се усилиха с още два – огромната и дребната залата на Зимния замък. Има извънредно доста деца и това нас доста ни радва.
- Разказвате ли на децата по какъв начин е било при вас първоначално? На първото съревнование, доколкото знам, си била с кънки за фигурно пързаляне и каска за хокей, а преди конкуренцията е имало доста часове на очакване да получиш кънки за три-четири обиколки на тренировка…
- Сега, когато са малко по-големи, понякога те ме провокират да им опиша някоя и друга история. Всичко това, което казахте е правилно. Навремето на стадион „ Дружба “ съм чакала сред три и четири часа, с цел да се наредя и да имам кънки, с цел да вляза въобще на пързалката. Истина е, че на първото си съревнование участвах с кънки за фигурно пързаляне. Проведе се в Унгария. Беше извънредно забавно, тъй като в този миг видях какво упражнявам, с какъв спорт се занимавам. С моите съперници бяхме единствено на старта. Гледайки тази динамична скорост, тези атрактивни изпреварвания, които правеха останалите състезатели, когато излизаха от самите бягания, бягахме да ги поздравим, тъй като за мен това беше нещо извънредно впечатляващо.
- Нямали сте късмет, както най-култовата преживелица за мен – мисля, че новозеландец стана олимпийски първенец. Преди него четиримата паднаха, той беше най-отзад, само че си подвигна триумфално ръцете…
- Така е, австралиец беше този играч, само че впечатляващото в действителност е, че при него още от четвъртфинала започнаха да падат състезатели и той да има шанс да продължава във все по-горните стадии на надпреварата. Това е в действителност опция, само че е един път на милион и надали някой би трябвало да чака, че в този спорт това е методът, по който може да спечелиш златото. Но целият свят в действителност се сеща за този случай и е безусловно обикновено.
- Стигаме разумно и до въпроса и за българо-феномена, който сме задавали в „ Код Спорт “ и на Албена Денкова, и на Влади Зографски, а точно по какъв начин имаме международни първенци във фигурното пързаляне, в ски-скока и в твое лице в шорттрека, в случай, че страната ни действително разполага с две-три ледени пързалки, а ски шанца изобщо няма?
- Откровено казано, слушайки ви, ми звучи доста смешно. Истината е, че в България се раждат извънредно надарени хора, в областта на спорта също. И тези хора съумяват, все пак. Моите сътрудници Албена и Влади са едни от тях, тъй че нищо не е невероятно.
- През 2014 година беше длъжностен министър на спорта. За тези три-четири месеца научи ли нещо световно за родния спорт? Раздели ли се с някои илюзии да вземем за пример?
- Разделих се с илюзиите, че всичко е допустимо в този момент и незабавно. Това е нещо, което от другата страна човек има вяра, че е по този начин, само че в действителност в политиката има доста условности, които всички ние от другата страна на спорта не виждаме.
- Какво е отношението ти през днешния ден към политиката? Промени ли се?
- Със сигурност се промени. За мен е извънредно скъпо, че ние можем да живеем в демократична страна, че можем да изберем дали да останем в България или да отидем на открито да се развиваме. Това е нещо, което в моето детство имаше огромно значение. Много пъти съм ходила на летището и съм се прибирала, защото не е била издадена дадена виза за съответната страна. От тази позиция, свободата да можем да изберем дали тук или в чужбина да живеем е доста значимо нещо. Да, в България е доста мъчно, само че в чужбина не е по-лесно.
- Как виждаш българския спорт през днешния ден? В каква посока се движим? Коя е най-голямата спирачка и кое е най-оптимистичното?
- Най-оптимистичното е, че към момента има доста млади български спортни гении, които не престават да ни радват със своите триумфи. Спирачка несъмнено е това, че международният спорт върви с доста огромни стъпки напред във всяко едно отношение, а ние дръзвам да кажа, че изоставаме. Това сигурно не е в наша изгода, само че аз имам вяра, че с доста предпочитание, доста старания и доста труд можем да се оправим и с тези огромни провокации.
- Да поговорим за твоята впечатляваща кариера – общо 66 медала от олимпийски игри, международни и европейски шампионати, от тях 39 – златни. Все отново има ли съревнование, което поставяш най-високо и което цениш повече от останалите?
- Със сигурност олимпийските игри са най-ценното съревнование, на което аз съм взела участие и единственото съревнование, на което не съумях да стигна до най-големия връх. Това е съревнование, в което волята, характерът, желанието да покажеш това, за което си се готвил цялостен живот, са толкоз огромни, че има положение, в което на теб ти е мъчно даже да осъзнаеш тъкмо какво правиш. Толкова огромно е напрежението. Това съревнование за мен е извънредно. Всички, които съумеят да се класират за олимпийски игри, са същински герои за мен!
- Кога беше по-близо до златото – в Солт Лейк Сити или в Торино?
- Със сигурност и на двете олимпийски игри бях доста близо, само че въпреки всичко през 2002 година единствено три месеца преди този момент получих доста тежка контузия, не толкоз физически, колкото психически. Спечелих олимпийската подготовка за Солт Лейк Сити точно в спринтовата дисциплинираност против една от най-големите ми съпернички – Янг Янг от Китай. Но това, че получих контузия, която чисто душевен ме затрудни доста, ми попречи да се сготвям обикновено и умерено в идващите месеци, които оставаха до Солт Лейк Сити. В Торино към този момент последните четири сезона упражнявах с ясната цел, че един ден единственото ми предпочитание и огромната ми фантазия е да покоря олимпийския връх. Но тогава се появи една нова китайка, която в последните три години преди самата олимпиада в Торино, доминираше точно в спринта. Много, доста мъчно успявах да се боря с нея през тези години, макар че в самия олимпийски сезон може би бях най-близо. Буквално за 29 хилядни тя ме победи. Дори по-късно съм гледала видео репортажи, които демонстрират, че на 501-ия метър, даже аз съм първа. Накрая на финалната линия и двете си пуснахме кънките по леда. Но това е огромната борба, това е да излезеш против съперници, които избират от над 1,350 милиарда Изключително зрелищно е, доста прочувствено съревнование е това. В първия миг не бях сигурна дали съм първа или не, погледнах таблото. Много дълго ми се стори времето, в което трябваше да се изпише кой е първи и кой втори. Отидох при своя треньор, в това време чух коментар от някаква слушалка, може би на някой от съдиите, че се разяснява дадена дисквалификация. Това е миг, в който си мислиш: „ Ако не съм първи, може би е по-добре да ме дисквалифицират! “ Но това е единствено в този миг.
- Спохожда ли те в съня ти кошмара от кръвта на леда, когато несъзнателно кънка на твоя съотборничка се вряза в лицето ти?
- Всъщност нямаше кръв на леда. Тъй като беше извънредно студено на пързалката, на която тренирахме в България в този миг, усетих, че нещо стана и просто допрях с ръкавицата лицето си и видях, че по нея има кръв. Истината е, че не ме болеше физически, само че откакто към този момент лекарите бяха зашили раните, се видях в огледалото и това за мен беше извънредно тежък миг. Може би към три дни по-късно доста твои сътрудници се свързваха с мен. В потрес разказвах, че това е краят на моята спортна кариера. Много малко време по-късно България беше хазаин на Световна купа, в която аз не участвах, само че отидох на пързалката да видя надпреварата. Разбира се, това което постоянно съм обичала да върша, надви. Много постепенно, доста мъчно, с доста терзание съумях да се върна на пистата, само че както споделих по-рано в нашия диалог, изгубих доста скъпо време в подготовка.
- Кога разбра, че имаш сили за нещо огромно в шорттрека? Спомням си, че за първата си олимпиада в Нагано разказваш по какъв начин просто си се возила на кънките…
- Истина е, само че малко по-рано от Нагано, през 1994 година ние не знаехме, че кънките за шорттрек имат специфична дъга, която оказва помощ на състезателите да взимат тези толкоз остри завои. Дойде един играч от Швеция и тъй като доста постоянно се засилвахме и падахме, той попита: „ Може ли да погледна твоите кънки? “ Видя ги и сподели: „ Ама, Евгения, тези кънки, в случай че ги дадем на който и да е тук, никой няма да може да ги кара! Искате ли да ви покажа по какъв начин се прави това нещо? “ Показа ни индивидът и единствено на идната година аз от 43-о място на международното състезание 1993 година, се класирах на трето място! Това в действителност беше толкоз огромен потрес за всички останали, само че за мен най-много! Мисля, че това е моментът, в който разбрах, че има място за мен в този спорт.
- Имаш и италиански интервал в кариерата си- какво научи за четири години на Ботуша, с изключение на езика? Какво ти даде този интервал?
- Този интервал беше извънредно потребен за мен, защото това е мястото, на което разбрах по какъв начин в действителност може да се прави спорт, по какъв начин един мощен тим може да бъде обединен, по какъв начин може огромната конкуренция да те направи още по-силен и в това време с тези хора да бъдеш надали не като брат и сестра. Това е нещо, което е доста скъпо и което спортът дава. Разбира се, най-после най-хубавият побеждава, само че уважението на твоите директни съперници и работата взаимно с тях, може да те извиси в действителност доста.
- А оказа помощ ли ти да имаш италиански почитатели в Торино?
- Много хора схванаха през годините, че в този интервал аз се готвех там. По време на олимпийските игри имаше доста италианци с българо-италиански знамена, държаха и двете флагове едно до друго. Със сигурност в тези моменти е била доста мощна поддръжка за мен.
- Ти си единствената българка с присъединяване и на зимни, и на летни олимпийски игри. Разкажи за това премеждие или може би авантюра…
- Истинско премеждие сигурно! Спомням си, че минавах около стадион „ Васил Левски “ и един човек, който съм срещала в Министерството на спорта, само че даже не знаех по какъв начин се споделя, ме видя и ми сподели: „ Жени, ти няма ли да опиташ най-сетне това колоездене на писта? “ Естествено вежливо се усмихнах и отговорих: „ Защо пък не? “ „ Ами, добре на следващия ден те очаквам на колодрума. “ Изпитах стеснение да не отговоря на тази покана. Спомням си, че не знаех къде е колодрумът. Намерих го, видях едно колело, една писта със ужасно стръмен вираж и индивидът сподели: „ Хайде, качвай се на колелото! “ Първото нещо, което видях е, че това колело нито има спирачки, нито някакви скорости. Къде са му спирачките? Човекът ми изясни, че понижава, като му се понижи оборотът на въртене и така нататък Това е единствено началото, несъмнено. Истината е, че до някаква степен се бях пренаситила от моя спорт. Имах потребност в този миг от избрана смяна и може би по тази причина съм приела това предизвикателство. Точно след четири месеца участвах в съревнование, което определяше опцията да се завоюва квота за летните олимпийски игри в Атина. Само първият играч печелеше квота и аз съумях да го направя.
- Уникално! А на самото съревнование не ти ли беше нетипично в ролята на новобранец за първи път?
- Абсолютен новобранец! На първото съревнование по колоездене, на което отидох, бях с едно доста остаряло колело за писта. Спомням си, че съперниците ме гледаха и доста добре осъзнавах какво си мислят в този миг. Естествено, чувах техните окуражителни възгласи, само че когато завоювах и това съревнование, към този момент по малко по-различен метод усещах, че се отнасят към мен. На надпреварата, което определяше опцията да се завоюва олимпийска квота за Атина, доста ме впечатли, че в действителност отивайки там, видях доста състезатели от Азия. Имах някакво чувство, че моите надпревари в моя спорт, са се пренесли още веднъж тук на пистата за колоездене. Като че ли това в допълнение ме стимулира. Истината е, че беше страхотна борба, само че съм просто щастлива, че съумях да печеля точно в нея.
- Моментът от кариерата ти, който в никакъв случай няма да излезе от твоето сърце? И този, който искаш да се стопи като лед в пустиня?
- Със сигурност в никакъв случай няма да не помни спечелването на първия си орден. Той беше сребърен от едно градско състезание, от съревнование по кънки. Навремето се състезавахме от всички типове спорт – хората от фигурното пързаляне, от хокея, всички дружно се състезавахме на шорттрек. Носих този орден повече от една година в учебната си чанта. Беше извънреден мотив за горделивост за мен. Не мисля, че има нещо, което бих желала да изтрия от кариерата си. Всяко едно нещо ме е научило и ми е помогнало по един или различен метод.
- Мислила ли си какво щеше да се случи, в случай че беше останала във фигурното пързаляне?
- Мисля, че въобще не бих могла да се оправям с този тип спорт, тъй като моят темперамент е друг. Когато преди време ме заведоха на пързалката с концепцията да ме запишат на първите уроци, свързани със спорта фигурно пързаляне, видях по какъв начин едни деца се състезават и просто взех решение, че това е моят спорт. Казах: „ Ето, това е моето фигурно пързаляне! “
- Имаш достойнството да присъстваш като име в Залата на олимпийския музей на МОК в Лозана, където остави твоето спортно трико. Помниш ли кой ти заяви новината и по какъв начин се случи всичко към това ужасно самопризнание за теб и за България изобщо?
- Обадиха ми се от БОК и ми споделиха, че МОК желае да постави моя движимост в Олимпийския музей в Лозана. Почувствах се извънредно горда, тъй като тук към този момент става въпрос за това, че си направил нещо, което го е оценил целият свят и ще остане в историята вечно. Реших това да бъде моето олимпийско трико от Торино, тъй като тогава си мислех, че това са последните олимпийски игри, на които ще вземам участие.
- Вярваш ли, че в миналото България още веднъж ще се радва на звезда в шорттрека? Какво е съотношението на силите в твоя спорт през днешния ден? Азиатската доминация става ли по-силна? Какъв вятър духа въобще в шорттрека?
- Щом работя, значи имам вяра, че още веднъж ще има състезатели с извънредно високи достижения. Доминацията сега не е единствено азиатска. Смятам, че доста състезатели от Европа към този момент настъпват или най-малкото се конкурират с нашите азиатски другари. Нидерландия има изключителни достижения в последните 10 години.
- Как са италианците?
- Италианците също се оправят доста добре. Както знаете, имат олимпийска шампионка от 2018 година Но в случай че преди като европейски тим доминираше главно Италия и понякога Нидерландия или Русия, в този момент има най-малко четири-пет европейски тима, които са извънредно мощни.
- Като треньор и възпитател какво си забраняваш, от какво се пазиш най-много в днешния свят като другарство с близките?
- Истината е, че се изучавам в придвижване. Независимо, че съм била от другата страна като първокласен състезател, имам вяра, че треньорството е напълно друга специалност. Именно по тази причина взех решение да стартира с доста деца, с цел да мина през този път и да схвана по какъв начин в действителност се случва всичко. Опитваме се, без значение от всичко, да има доста огромна дисциплинираност, тъй като имам вяра, че това е един от вероятните пътища към огромния триумф.
- Защо близки до теб хора споделят, че си мощна освен в спорта, само че и изобщо в живота? Най-вече характерът ти ли имат поради?
- Може би би трябвало да попитате тях. Със сигурност имат поради моя темперамент. Хората споделят, че съм много строга, много мощна. Трудно ми е да си върша самокритика. Да, имам такива моменти, само че в това време имам и моменти, в които съм слаба, ранима.
- Има ли нещо, което не харесваш в характера си?
- Бих желала да се вслушвам повече в личния си интуиция. Често не го върша и тогава не се получава.
- Твърди се, че разпускаш със ски. Като играч от зимни спортове, не те ли влече повече отмора на топло – плажове, екзотика?
- Обичам да карам ски, само че ги прокарах съвсем най-после на спортната ми кариера, защото естествено в тези времена се пазехме от вероятни травми. Истината е, че в последните години от ден на ден обичам да бъда на топло, на слънце. Като че ли ми е по-приятно лятото. Може да е от възрастта…
- Имаш ли обичана страна или предпочиташ да си в България?
- Обичам България безпределно доста, само че това, което в случай че имам опция постоянно върша, е да отида до Италия, без значение, че не е най-топлата страна. Италия е нещо като втора моя татковина. По доста аргументи обичам всичко там.
- Как се забавляваш – обичаш ли шумотевицата или си вид домошар?
- Всъщност за мен е по-важно с какви хора съм, без значение дали е шумотевица или сме в домашни условия. Важното е приятелите, най-близките ми да са до мен. Това е методът, по който съумявам да разпущам и няма значение къде. Мога да вземам участие и в огромни купони, а и все по-добре се оправям и в кухнята.
- Гледаш ли към хоризонта и даже зад него? Какво очакваш?
- В момента, в който се опитам да го върша, ми е мъчно. Опитвам се да се любувам на момента, на това, че в този момент мога да направя това, което желая и за което бленувам.
Снимки: Иван Йочев, Sportal.bg Снимки: Владимир Иванов, Sportal.bg
- Евгения, добре пристигнала на пистата на „ Код Спорт “! Първият ни въпрос към този момент е обичаен през 2020 година, а точно до каква степен се промени професионалният ти живот по времето на COVID-19 ? На леда по-устойчив ли е вирусът?
- Благодаря за поканата! За мен е същинска чест да бъда твой посетител! Да, оказа се, че на леда вирусът е по-устойчив. Разбира се, това е до някаква степен в кръга на шегата. Истината е, че ние съумяваме в тези времена да поддържаме едно положително равнище на подготовка. За нас като зимен спорт първоначално беше мъчно да се реорганизираме, само че успяхме бързо.
- Родителите тормозят ли се, че на леда е по-устойчив вирусът?
- Истината е, че в днешно време без поддръжката на родителите за децата не е допустимо да се прави спорт. Хората са виновни. Вярвам, че откакто са избрали този динамичен и извънредно атрактивен спорт, одобряват риска за нещо обикновено и сме дружно.
- Докато уговаряхме часа за изявлението, разбрахме, че надали не целодневният ти график е напълнен в клуб „ Айспик “, в който си от 8 години - по какъв начин е там обстановката? Има ли деца, какви са изискванията?
- Истината е, че има доста искащи деца да се занимават въобще с ледени спортове, с помощта на това, че през 2010 година Зимният замък на спорта стартира да работи напълно като Зимен замък на спорта. Ако си спомняте, преди този момент той се използваше като многофункционалната зала на София. Всички ледени спортове имат извънреден напредък, защото спортните обекти с опция за развиване се усилиха с още два – огромната и дребната залата на Зимния замък. Има извънредно доста деца и това нас доста ни радва.
- Разказвате ли на децата по какъв начин е било при вас първоначално? На първото съревнование, доколкото знам, си била с кънки за фигурно пързаляне и каска за хокей, а преди конкуренцията е имало доста часове на очакване да получиш кънки за три-четири обиколки на тренировка…
- Сега, когато са малко по-големи, понякога те ме провокират да им опиша някоя и друга история. Всичко това, което казахте е правилно. Навремето на стадион „ Дружба “ съм чакала сред три и четири часа, с цел да се наредя и да имам кънки, с цел да вляза въобще на пързалката. Истина е, че на първото си съревнование участвах с кънки за фигурно пързаляне. Проведе се в Унгария. Беше извънредно забавно, тъй като в този миг видях какво упражнявам, с какъв спорт се занимавам. С моите съперници бяхме единствено на старта. Гледайки тази динамична скорост, тези атрактивни изпреварвания, които правеха останалите състезатели, когато излизаха от самите бягания, бягахме да ги поздравим, тъй като за мен това беше нещо извънредно впечатляващо.
- Нямали сте късмет, както най-култовата преживелица за мен – мисля, че новозеландец стана олимпийски първенец. Преди него четиримата паднаха, той беше най-отзад, само че си подвигна триумфално ръцете…
- Така е, австралиец беше този играч, само че впечатляващото в действителност е, че при него още от четвъртфинала започнаха да падат състезатели и той да има шанс да продължава във все по-горните стадии на надпреварата. Това е в действителност опция, само че е един път на милион и надали някой би трябвало да чака, че в този спорт това е методът, по който може да спечелиш златото. Но целият свят в действителност се сеща за този случай и е безусловно обикновено.
- Стигаме разумно и до въпроса и за българо-феномена, който сме задавали в „ Код Спорт “ и на Албена Денкова, и на Влади Зографски, а точно по какъв начин имаме международни първенци във фигурното пързаляне, в ски-скока и в твое лице в шорттрека, в случай, че страната ни действително разполага с две-три ледени пързалки, а ски шанца изобщо няма?
- Откровено казано, слушайки ви, ми звучи доста смешно. Истината е, че в България се раждат извънредно надарени хора, в областта на спорта също. И тези хора съумяват, все пак. Моите сътрудници Албена и Влади са едни от тях, тъй че нищо не е невероятно.
- През 2014 година беше длъжностен министър на спорта. За тези три-четири месеца научи ли нещо световно за родния спорт? Раздели ли се с някои илюзии да вземем за пример?
- Разделих се с илюзиите, че всичко е допустимо в този момент и незабавно. Това е нещо, което от другата страна човек има вяра, че е по този начин, само че в действителност в политиката има доста условности, които всички ние от другата страна на спорта не виждаме.
- Какво е отношението ти през днешния ден към политиката? Промени ли се?
- Със сигурност се промени. За мен е извънредно скъпо, че ние можем да живеем в демократична страна, че можем да изберем дали да останем в България или да отидем на открито да се развиваме. Това е нещо, което в моето детство имаше огромно значение. Много пъти съм ходила на летището и съм се прибирала, защото не е била издадена дадена виза за съответната страна. От тази позиция, свободата да можем да изберем дали тук или в чужбина да живеем е доста значимо нещо. Да, в България е доста мъчно, само че в чужбина не е по-лесно.
- Как виждаш българския спорт през днешния ден? В каква посока се движим? Коя е най-голямата спирачка и кое е най-оптимистичното?
- Най-оптимистичното е, че към момента има доста млади български спортни гении, които не престават да ни радват със своите триумфи. Спирачка несъмнено е това, че международният спорт върви с доста огромни стъпки напред във всяко едно отношение, а ние дръзвам да кажа, че изоставаме. Това сигурно не е в наша изгода, само че аз имам вяра, че с доста предпочитание, доста старания и доста труд можем да се оправим и с тези огромни провокации.
- Да поговорим за твоята впечатляваща кариера – общо 66 медала от олимпийски игри, международни и европейски шампионати, от тях 39 – златни. Все отново има ли съревнование, което поставяш най-високо и което цениш повече от останалите?
- Със сигурност олимпийските игри са най-ценното съревнование, на което аз съм взела участие и единственото съревнование, на което не съумях да стигна до най-големия връх. Това е съревнование, в което волята, характерът, желанието да покажеш това, за което си се готвил цялостен живот, са толкоз огромни, че има положение, в което на теб ти е мъчно даже да осъзнаеш тъкмо какво правиш. Толкова огромно е напрежението. Това съревнование за мен е извънредно. Всички, които съумеят да се класират за олимпийски игри, са същински герои за мен!
- Кога беше по-близо до златото – в Солт Лейк Сити или в Торино?
- Със сигурност и на двете олимпийски игри бях доста близо, само че въпреки всичко през 2002 година единствено три месеца преди този момент получих доста тежка контузия, не толкоз физически, колкото психически. Спечелих олимпийската подготовка за Солт Лейк Сити точно в спринтовата дисциплинираност против една от най-големите ми съпернички – Янг Янг от Китай. Но това, че получих контузия, която чисто душевен ме затрудни доста, ми попречи да се сготвям обикновено и умерено в идващите месеци, които оставаха до Солт Лейк Сити. В Торино към този момент последните четири сезона упражнявах с ясната цел, че един ден единственото ми предпочитание и огромната ми фантазия е да покоря олимпийския връх. Но тогава се появи една нова китайка, която в последните три години преди самата олимпиада в Торино, доминираше точно в спринта. Много, доста мъчно успявах да се боря с нея през тези години, макар че в самия олимпийски сезон може би бях най-близо. Буквално за 29 хилядни тя ме победи. Дори по-късно съм гледала видео репортажи, които демонстрират, че на 501-ия метър, даже аз съм първа. Накрая на финалната линия и двете си пуснахме кънките по леда. Но това е огромната борба, това е да излезеш против съперници, които избират от над 1,350 милиарда Изключително зрелищно е, доста прочувствено съревнование е това. В първия миг не бях сигурна дали съм първа или не, погледнах таблото. Много дълго ми се стори времето, в което трябваше да се изпише кой е първи и кой втори. Отидох при своя треньор, в това време чух коментар от някаква слушалка, може би на някой от съдиите, че се разяснява дадена дисквалификация. Това е миг, в който си мислиш: „ Ако не съм първи, може би е по-добре да ме дисквалифицират! “ Но това е единствено в този миг.
- Спохожда ли те в съня ти кошмара от кръвта на леда, когато несъзнателно кънка на твоя съотборничка се вряза в лицето ти?
- Всъщност нямаше кръв на леда. Тъй като беше извънредно студено на пързалката, на която тренирахме в България в този миг, усетих, че нещо стана и просто допрях с ръкавицата лицето си и видях, че по нея има кръв. Истината е, че не ме болеше физически, само че откакто към този момент лекарите бяха зашили раните, се видях в огледалото и това за мен беше извънредно тежък миг. Може би към три дни по-късно доста твои сътрудници се свързваха с мен. В потрес разказвах, че това е краят на моята спортна кариера. Много малко време по-късно България беше хазаин на Световна купа, в която аз не участвах, само че отидох на пързалката да видя надпреварата. Разбира се, това което постоянно съм обичала да върша, надви. Много постепенно, доста мъчно, с доста терзание съумях да се върна на пистата, само че както споделих по-рано в нашия диалог, изгубих доста скъпо време в подготовка.
- Кога разбра, че имаш сили за нещо огромно в шорттрека? Спомням си, че за първата си олимпиада в Нагано разказваш по какъв начин просто си се возила на кънките…
- Истина е, само че малко по-рано от Нагано, през 1994 година ние не знаехме, че кънките за шорттрек имат специфична дъга, която оказва помощ на състезателите да взимат тези толкоз остри завои. Дойде един играч от Швеция и тъй като доста постоянно се засилвахме и падахме, той попита: „ Може ли да погледна твоите кънки? “ Видя ги и сподели: „ Ама, Евгения, тези кънки, в случай че ги дадем на който и да е тук, никой няма да може да ги кара! Искате ли да ви покажа по какъв начин се прави това нещо? “ Показа ни индивидът и единствено на идната година аз от 43-о място на международното състезание 1993 година, се класирах на трето място! Това в действителност беше толкоз огромен потрес за всички останали, само че за мен най-много! Мисля, че това е моментът, в който разбрах, че има място за мен в този спорт.
- Имаш и италиански интервал в кариерата си- какво научи за четири години на Ботуша, с изключение на езика? Какво ти даде този интервал?
- Този интервал беше извънредно потребен за мен, защото това е мястото, на което разбрах по какъв начин в действителност може да се прави спорт, по какъв начин един мощен тим може да бъде обединен, по какъв начин може огромната конкуренция да те направи още по-силен и в това време с тези хора да бъдеш надали не като брат и сестра. Това е нещо, което е доста скъпо и което спортът дава. Разбира се, най-после най-хубавият побеждава, само че уважението на твоите директни съперници и работата взаимно с тях, може да те извиси в действителност доста.
- А оказа помощ ли ти да имаш италиански почитатели в Торино?
- Много хора схванаха през годините, че в този интервал аз се готвех там. По време на олимпийските игри имаше доста италианци с българо-италиански знамена, държаха и двете флагове едно до друго. Със сигурност в тези моменти е била доста мощна поддръжка за мен.
- Ти си единствената българка с присъединяване и на зимни, и на летни олимпийски игри. Разкажи за това премеждие или може би авантюра…
- Истинско премеждие сигурно! Спомням си, че минавах около стадион „ Васил Левски “ и един човек, който съм срещала в Министерството на спорта, само че даже не знаех по какъв начин се споделя, ме видя и ми сподели: „ Жени, ти няма ли да опиташ най-сетне това колоездене на писта? “ Естествено вежливо се усмихнах и отговорих: „ Защо пък не? “ „ Ами, добре на следващия ден те очаквам на колодрума. “ Изпитах стеснение да не отговоря на тази покана. Спомням си, че не знаех къде е колодрумът. Намерих го, видях едно колело, една писта със ужасно стръмен вираж и индивидът сподели: „ Хайде, качвай се на колелото! “ Първото нещо, което видях е, че това колело нито има спирачки, нито някакви скорости. Къде са му спирачките? Човекът ми изясни, че понижава, като му се понижи оборотът на въртене и така нататък Това е единствено началото, несъмнено. Истината е, че до някаква степен се бях пренаситила от моя спорт. Имах потребност в този миг от избрана смяна и може би по тази причина съм приела това предизвикателство. Точно след четири месеца участвах в съревнование, което определяше опцията да се завоюва квота за летните олимпийски игри в Атина. Само първият играч печелеше квота и аз съумях да го направя.
- Уникално! А на самото съревнование не ти ли беше нетипично в ролята на новобранец за първи път?
- Абсолютен новобранец! На първото съревнование по колоездене, на което отидох, бях с едно доста остаряло колело за писта. Спомням си, че съперниците ме гледаха и доста добре осъзнавах какво си мислят в този миг. Естествено, чувах техните окуражителни възгласи, само че когато завоювах и това съревнование, към този момент по малко по-различен метод усещах, че се отнасят към мен. На надпреварата, което определяше опцията да се завоюва олимпийска квота за Атина, доста ме впечатли, че в действителност отивайки там, видях доста състезатели от Азия. Имах някакво чувство, че моите надпревари в моя спорт, са се пренесли още веднъж тук на пистата за колоездене. Като че ли това в допълнение ме стимулира. Истината е, че беше страхотна борба, само че съм просто щастлива, че съумях да печеля точно в нея.
- Моментът от кариерата ти, който в никакъв случай няма да излезе от твоето сърце? И този, който искаш да се стопи като лед в пустиня?
- Със сигурност в никакъв случай няма да не помни спечелването на първия си орден. Той беше сребърен от едно градско състезание, от съревнование по кънки. Навремето се състезавахме от всички типове спорт – хората от фигурното пързаляне, от хокея, всички дружно се състезавахме на шорттрек. Носих този орден повече от една година в учебната си чанта. Беше извънреден мотив за горделивост за мен. Не мисля, че има нещо, което бих желала да изтрия от кариерата си. Всяко едно нещо ме е научило и ми е помогнало по един или различен метод.
- Мислила ли си какво щеше да се случи, в случай че беше останала във фигурното пързаляне?
- Мисля, че въобще не бих могла да се оправям с този тип спорт, тъй като моят темперамент е друг. Когато преди време ме заведоха на пързалката с концепцията да ме запишат на първите уроци, свързани със спорта фигурно пързаляне, видях по какъв начин едни деца се състезават и просто взех решение, че това е моят спорт. Казах: „ Ето, това е моето фигурно пързаляне! “
- Имаш достойнството да присъстваш като име в Залата на олимпийския музей на МОК в Лозана, където остави твоето спортно трико. Помниш ли кой ти заяви новината и по какъв начин се случи всичко към това ужасно самопризнание за теб и за България изобщо?
- Обадиха ми се от БОК и ми споделиха, че МОК желае да постави моя движимост в Олимпийския музей в Лозана. Почувствах се извънредно горда, тъй като тук към този момент става въпрос за това, че си направил нещо, което го е оценил целият свят и ще остане в историята вечно. Реших това да бъде моето олимпийско трико от Торино, тъй като тогава си мислех, че това са последните олимпийски игри, на които ще вземам участие.
- Вярваш ли, че в миналото България още веднъж ще се радва на звезда в шорттрека? Какво е съотношението на силите в твоя спорт през днешния ден? Азиатската доминация става ли по-силна? Какъв вятър духа въобще в шорттрека?
- Щом работя, значи имам вяра, че още веднъж ще има състезатели с извънредно високи достижения. Доминацията сега не е единствено азиатска. Смятам, че доста състезатели от Европа към този момент настъпват или най-малкото се конкурират с нашите азиатски другари. Нидерландия има изключителни достижения в последните 10 години.
- Как са италианците?
- Италианците също се оправят доста добре. Както знаете, имат олимпийска шампионка от 2018 година Но в случай че преди като европейски тим доминираше главно Италия и понякога Нидерландия или Русия, в този момент има най-малко четири-пет европейски тима, които са извънредно мощни.
- Като треньор и възпитател какво си забраняваш, от какво се пазиш най-много в днешния свят като другарство с близките?
- Истината е, че се изучавам в придвижване. Независимо, че съм била от другата страна като първокласен състезател, имам вяра, че треньорството е напълно друга специалност. Именно по тази причина взех решение да стартира с доста деца, с цел да мина през този път и да схвана по какъв начин в действителност се случва всичко. Опитваме се, без значение от всичко, да има доста огромна дисциплинираност, тъй като имам вяра, че това е един от вероятните пътища към огромния триумф.
- Защо близки до теб хора споделят, че си мощна освен в спорта, само че и изобщо в живота? Най-вече характерът ти ли имат поради?
- Може би би трябвало да попитате тях. Със сигурност имат поради моя темперамент. Хората споделят, че съм много строга, много мощна. Трудно ми е да си върша самокритика. Да, имам такива моменти, само че в това време имам и моменти, в които съм слаба, ранима.
- Има ли нещо, което не харесваш в характера си?
- Бих желала да се вслушвам повече в личния си интуиция. Често не го върша и тогава не се получава.
- Твърди се, че разпускаш със ски. Като играч от зимни спортове, не те ли влече повече отмора на топло – плажове, екзотика?
- Обичам да карам ски, само че ги прокарах съвсем най-после на спортната ми кариера, защото естествено в тези времена се пазехме от вероятни травми. Истината е, че в последните години от ден на ден обичам да бъда на топло, на слънце. Като че ли ми е по-приятно лятото. Може да е от възрастта…
- Имаш ли обичана страна или предпочиташ да си в България?
- Обичам България безпределно доста, само че това, което в случай че имам опция постоянно върша, е да отида до Италия, без значение, че не е най-топлата страна. Италия е нещо като втора моя татковина. По доста аргументи обичам всичко там.
- Как се забавляваш – обичаш ли шумотевицата или си вид домошар?
- Всъщност за мен е по-важно с какви хора съм, без значение дали е шумотевица или сме в домашни условия. Важното е приятелите, най-близките ми да са до мен. Това е методът, по който съумявам да разпущам и няма значение къде. Мога да вземам участие и в огромни купони, а и все по-добре се оправям и в кухнята.
- Гледаш ли към хоризонта и даже зад него? Какво очакваш?
- В момента, в който се опитам да го върша, ми е мъчно. Опитвам се да се любувам на момента, на това, че в този момент мога да направя това, което желая и за което бленувам.
Снимки: Иван Йочев, Sportal.bg Снимки: Владимир Иванов, Sportal.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ