По примера на Путин и китайски дипломат пренаписва историята на Балканите, а Външно министерство мълчи
Емил Димитров
Има ли България външна политика, която да пази националните ни ползи? Следейки осведомителния поток непредубеденият четец несъзнателно си задава този въпрос в това число и по македонската тематика.
Има ли тактика днешната ни външна политика или слугува на мощните на деня?
Имаме ли през днешния ден политици от ранга на Стефан Стамболов, които да работят за ползите на България или по институциите са единствено безименници, устремили се към специалността „ политик “ поради материалните облаги?
Човек няма по какъв начин да не си задава тези елементарни въпроси, откакто на 27 септември тази година китайският дипломат в Скопие Джан Зуо съобщи:
„ Приятелството сред Китай и Северна Македония се простира… Още през 101 година сл. н. е. Македонски кервани от Централна и Изночна Европа идват в Луоянг по Пътя на коприната…Въпреки огромното разстояние сред нашите две страни, едната на европейския, а другата на азиатския континент, историята, която споделят през предишното, е дълбока поддръжка за нашето приятелство… “
Дали горното е само дипломатически разказ или е
проявяване на задграничните старания на македонизма
Но на кой му пука за обстоятелствата в историята. Днешната страна Македония е изфабрикувана по решение на Коминтерна през 40-те година на предишния век и няма нищо общо с империята на Александър Македонски, с цел да се приказва за търговски взаимоотношения сред две равноправни страни в античността. Но по образеца на Путин и китайците считат, че могат да си вършат самоволни тълкования с историята на Балканите.
Налице е неналичието на реакция от страна на Министерство на външните работи на България.
Мотивите за този вид държание са мотив за сериозен размисъл.
Нашият народ доста умно е дефинирал обстановката с поговорката „ Камъчето обръща каруцата “.
Малко прочут за необятната аудитория е фактът, че България е втората страна в света признала Китайската Народна Република (като най-верен спътник на СССР). Този факт дребните китайчета научават още във втори клас. Факт който китайците помнят, само че дали е прочут на нашите пишман политици?
Аналогичен е и въпросът с Косово. Република Косово е признала редица националности живеещи на нейна територия, само че не и българската. През годините липсват обществено декларирани старания на нашата страна в тази посока. Министър-председателя Курти официализира отношението си към България при визитата си в Тетово. И още веднъж никаква обществена реакция от нашето външно министерство. Защо е това безмълвие, чии ползи пази институцията?
Има ли България външна политика, която да пази националните ни ползи? Следейки осведомителния поток непредубеденият четец несъзнателно си задава този въпрос в това число и по македонската тематика.
Има ли тактика днешната ни външна политика или слугува на мощните на деня?
Имаме ли през днешния ден политици от ранга на Стефан Стамболов, които да работят за ползите на България или по институциите са единствено безименници, устремили се към специалността „ политик “ поради материалните облаги?
Човек няма по какъв начин да не си задава тези елементарни въпроси, откакто на 27 септември тази година китайският дипломат в Скопие Джан Зуо съобщи:
„ Приятелството сред Китай и Северна Македония се простира… Още през 101 година сл. н. е. Македонски кервани от Централна и Изночна Европа идват в Луоянг по Пътя на коприната…Въпреки огромното разстояние сред нашите две страни, едната на европейския, а другата на азиатския континент, историята, която споделят през предишното, е дълбока поддръжка за нашето приятелство… “
Дали горното е само дипломатически разказ или е
проявяване на задграничните старания на македонизма
Но на кой му пука за обстоятелствата в историята. Днешната страна Македония е изфабрикувана по решение на Коминтерна през 40-те година на предишния век и няма нищо общо с империята на Александър Македонски, с цел да се приказва за търговски взаимоотношения сред две равноправни страни в античността. Но по образеца на Путин и китайците считат, че могат да си вършат самоволни тълкования с историята на Балканите.
Налице е неналичието на реакция от страна на Министерство на външните работи на България.
Мотивите за този вид държание са мотив за сериозен размисъл.
Нашият народ доста умно е дефинирал обстановката с поговорката „ Камъчето обръща каруцата “.
Малко прочут за необятната аудитория е фактът, че България е втората страна в света признала Китайската Народна Република (като най-верен спътник на СССР). Този факт дребните китайчета научават още във втори клас. Факт който китайците помнят, само че дали е прочут на нашите пишман политици?
Аналогичен е и въпросът с Косово. Република Косово е признала редица националности живеещи на нейна територия, само че не и българската. През годините липсват обществено декларирани старания на нашата страна в тази посока. Министър-председателя Курти официализира отношението си към България при визитата си в Тетово. И още веднъж никаква обществена реакция от нашето външно министерство. Защо е това безмълвие, чии ползи пази институцията?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ