Елисавета Величкова е нежна и финна млада дама. Тъкмо е

Елисавета Величкова е нежна и финна млада дама. Тъкмо е приключила Втора девическа гимназия в София и висшите курсове на Девическо стопанско учебно заведение „ Мария Луиза “ през 1932 година Тя е член на настоятелството на Православното доброволческо просветно приятелство при църквата „ Св. Троица “. Там се среща със студента от Богословския факултет Антон Попалександров, наследник на духовник от дребното село Станчов хан в Тревненския балкан.

През 1932 година Елисавета Величкова и Антон Попалександров се венчават в храма „ Св. София “. Кумува им Иван Попрачев – земеделец, депутат от Дряновска околия. Следобяд младоженците отпътуват не за Виена и Берлин, както в миналото са сторили родителите на Елисавета, а за село Станчов хан. Момичето напуща София, обърнала тил на опцията да учи в Италия. В името на любовта.

Тя не е от инцидентно семейство. Елисавета Попантонова, по татко Величкова, е родена на 19 юни 1910 година в столицата, в фамилията на Георги Величков и Виктория Сейзова. Момиченцето е първородна внучка на два рода.

Дядо ù, по майчина линия, Михаил Сейзов е търговец с положително име. Заедно със брачната половинка си Елисавета, са македонци от Прилеп. В турско време продават каквото имат там и идват в София. Сейзов е общински консултант, през Първата международна война е назначен за комисар по прехраната на столицата. Той е деен деятел на Вътрешна македонска революционна организация, а баба ù Елисавета великодушна жена, раздава помощи на нуждаещите се и най-много на идващите от Македония. Родственица е на Старозагорският митрополит Методи Кусев, който постоянно отсядал в дома им в София.

Бащата на Елисавета Георги Величков Миладинов е от село Рила, приключил е електроинженерство в Германия. Работи в заводите на Круп, строи трамвайните линии в град Еш (Румъния) и Атина (Гърция). Говорел и пишел на пет езика. Завръща се в България и двадесет години е механически шеф на Народния спектакъл. Най-големият му брат Начо Величков е бил адютант на княз Александър Батенберг и три мандата депутат от Кюстендил. Виктория, майката на Елисавета, е приключила педагогическа гимназия и е добра цигуларка. Семейството постоянно имало непокътната ложа в театъра. Елисавета Попантонова има брат Любен и още две сестри – Дафина и Слава. В дома на фамилията гостуват огромни българсти актьори от това време, само че и известни писатели – Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Иван Вазов, които са персонални другари на татко ù.

Софийския им дом, необятна триетажна сграда във възрожденски жанр, се намирал на ъгъла на ул. „ Витошка “ и „ Гладстон “. В къщата има укритие на куриерите на Вътрешна македонска революционна организация. Самият Протогеров, един от ръководителите на Вътрешна македонска революционна организация, постоянно гостува в този дом. Елисавета знае за гостите на дядо си и следи кой влиза и излиза от къщата им. Отраснала е с концепциите на Вътрешна македонска революционна организация, битките и страданията на македонците.

Когато младото семейство Елисавета и Антон Попалександрови наближили Станчов хан и през прозореца на влака се виждали покривите на къщите с огромни плочи, момичето почнало да плаче. Съпругът ù се опитал да я успокои и припомнил общата им концепция да работят за възраждането на Станчов хан. Балканското селце е от пръснати къщи, към 30 на брой, по върховете на Белновръх, Кръстец, Бъзовец и низините.

Семейството се настанява и съумяват да завоюват доверието на хората, захващат се с социална работа. Антон Попалександров става кмет на селото – строи път, каптира извор, прави контейнер и докарва вода в селото, слага основи на учебно заведение, засажда акациеви дървета в покрайнините. Елисавета провежда и организира курс за шиене на облекла за младите дами, които след прогимназия оставали на село. Дните се нижели един след различен.

Две години по-късно Елисавета става учителка в Девическо практическо учебно заведение „ Просвета “ в София, за малко. През това време брачният партньор ù е ръкоположен за духовник в черквата „ Св. Богородица “ в Габрово и тя отпътува при него. Намират си квартира и се настаняват. Той е ръководител на комисията по ръководство на Соколския манастир, шеф на девическия интернат и дневен детски дом за работен деца при манастира „ Свето Благовещение “, ръководител на църковното настоятелство при храма „ Света Богородица “ и православното християнско приятелство, шеф на детското летовище в Къпиновския манастир, подпредседател на свещеническия съюз.

През 1944 година основава духовнически хор и е ръководител на комисията по бракоразводни каузи, член на управленията на редица организации и сдружения от всемирски темперамент, преподавател по богословски въпроси към Народния университет във В. Търново.

Елисавета поддържа своя брачен партньор във всяко начинание. Тя става член на женското сдружение „ Майчина грижа “, на православното християнско приятелство към храма „ Св. Богородица “, учителка в Стопанското учебно заведение. В домът им идват на посетители доста хора. Раждат се и двете им деца Виктория и Александър.

На 5 септември 1944 година Съветския съюз афишира война на България и взема решение да я окупира. Четири дни по-късно Отечественият фронт завзема властта. Новото държавно управление е управлявано от Кимон Георгиев. По това време министри на Български земеделски народен съюз са Никола Петков, Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Държански. От цялата демократична общественост у нас 9 септември 1944 година се приема като завършек на фашизма и многоочакван завършек на Втората международна война.

Семейство Попалександрови чакат, че България ще се отърси от непознати въздействия, ще заздрави раните нанесени от войната и ще тръгне по пътя на демокрацията. За първи път се заявяват права и на нежния пол, равни с тези на мъжете. Никола Петков насочва апел по радиото към всички земеделци за неотложно и бързо възобновяване на организацията.

Семейството скоро се включва в тази активност в Габрово. Отец Антон е член на Български земеделски народен съюз, а Елисавета – негов съидейник. До 9 септември 1944 година дамите нямали право да членуват в Български земеделски народен съюз.

Скоро Елисавета Попантонова е определена в градското и околийско настоятелство на Български земеделски народен съюз. Кратка е насладата от успеха над фашизма – случва се първият ù конфликт с комунистите. На заседание на Отечествен фронт от комитета я карат да подпише лист с имена на хора, които ще изпратят в гората да секат дърва. В листата тя не познава никого. Само някакво момче – Йордан Пенков от техническото учебно заведение, безшумно и добродушно момче.

„ Сърцето ми се прекатурна, по какъв начин ще вземам решение ориста на хора, за които нищо не знам “. Но ръководителят на най-голямата партия упорства и заплашва, че ще я изпрати в пандиза, в случай че не постави подписа си. В последна сметка тя не подписва и си потегля.

Още на идващия ден взема влака за София и отива в дома на Никола Петков. До този миг тя в никакъв случай не го е виждала. „ Пред мен беше един мъж на междинна възраст. Чернокос, със светли очи, подреден, доста сериозен и сдържан, излъчващ успокоение и сигурност, доброжелателност и съпричастност към събеседника. Казах на Никола Петков, че не съм пристигнала за хубаво, а с цел да се оплача от комунистите в Габрово, които принудително ме караха да подпиша документ, с който не съм съгласна и ме заплашиха със затвор. Обясних, че за нито един габровец не съм наясно за какво би трябвало да бъде изпратен в гората да сече дърва и по тази причина не подписах “. Никола Петков одобрил стореното и очевидно се ядосал на комунистите, излязъл от стаята.

После Елисавета схванала, че отишъл да се срещне с хора на отечественофронтовското държавно управление, които първо отричали, а след това дали обещание пред него да не се повтаря.

Жената се върнала в Габрово, само че комунистите траяли да вършат събрания, да вземат решения и да изискват от земеделците да подписват техни решения. „ След войната нямаше задоволително обувки. Много индикативен е казусът с раздаването на популацията на галоши и налъми. Ние искахме галошите да се раздадат на селяните, тъй като теренът в Габрово е балкански и по баира не може да се върви и прави работа с налъми. Комунистите не се съгласиха, не желаеха и да чуят претекстовете на предлагането ми. Раздадоха галошите във фабриките, а налъмите на село “, споделя тя.

Всеки ден комунистите слагат земеделците пред нови проблеми – стартират принудително втвърдяване на жителите, образуват комисия, която посещава домовете на хората и принудително им лишава етажи, стаи, цели къщи, а който се противи – пердах, лагер и затвор. Земеделците отхвърлят да станат съучастници на това безвластие, макар заканите от арести.

Често ги причакват в някоя тъмна улица и ги бият, назовават ги предатели.

Елисавета Попоантонова още веднъж посещава дома на Никола Петков.

„ Казах, че с цел да има съгласие сред партиите в Отечествен фронт, би трябвало четирите крайници на масата да са равни, в случай че единият е по-дълъг, тогава тараторът на масата ще се разсипе. При последните ми думи Никола Д. Петков се засмя, макар че доста се ядосваше на държанието на комунистите. И по този начин лека-полека, само че бързо несъгласията ставаха все по-големи и по-големи “.

Сблъсъците сред земеделци и комунисти стартират през октомри 1944 година и до края на годината вземат връх. Съветския съюз подрежда на комунистите у нас да стартират акция за „ обезглавяване “ на Български земеделски народен съюз. На 26 август земеделските министри напущат държавното управление на Отечествен фронт, а Никола Петков заства отпред на Обединената съпротива. Вестник „ Народно земеделско знаме “ става неин орган. Българският аграрни национален съюз усилва хората си.

В Габрово натурален лидер става Елисавета Попантонова – умна, смела и волева. С нея работят и други земеделци, измежду тях има адвокати. Обявяват я за нравствен лидер на зелените, а от там я назовават „ зелената попадия “, въпреки че тя е единствено на 35 години. С това име е позната и през днешния ден в Габрово, то става съдбоносно за нея. Вестниците го тиражират неведнъж.

През лятото на 1946 година във вестник „ Народно Земеделско знаме “ тя разгласява публикация „ Насилието е безсилно против волята на народа “. В тази обява прави паралел сред страданията на българите по време на петвековното турско иго и комунистическото време. Разказва по какъв начин ръководещите основават изкуствено врагове на властта, с цел да има с кого да се води битка и вселяват боязън и послушание в хората – „ който не е с нас е срещу нас “. Констатира, че бъдещето на младите се дефинира от Отечествен фронт записка и, че за децата на земеделците няма такава обвързвана с почтеност и благонадежност. Изпращат ги в лагери и затвори. Отбелязва неналичието в учебните заведения на религиозно образование, което дефинира нравствените полезности. Десетте божи заповеди са изоставени. Подчертава, че Български земеделски народен съюз е основано от почтени и почтени хора, които желаят в България да има ред и правда, както във всяка демократична страна.

Скоро след обявата ù Елисавета Попантонова е препоръчана за депутат от Габрово и околията от Български земеделски народен съюз – Никола Петков. Тя е втора в листата и стартира акция в села и махали. Представя се като добър оратор, хората я познават и ù се доверяват, споделят паниките си – вземат им къщите, добитъка, откъсват ги от земята, вършат ги подвластни от партийните секретари.

Двадесет и осем земеделци са убити по време на предизборната акция. Бюлетините на земеделците в Габрово са конфискувани от комунистите и се наложило да се печатат нови. Смелата жена пътува в околията. През това време комунистите провеждат шайки от последователи, разтурват събрания на опозицията. Въпреки операциите, Елисавета Попантонова е определена с 20 000 гласа за народен представител във VI Велико национално заседание през 1946 година Тя става член на комисията по обществена политика.

Правителството е внесло проектобюджета на Министерството на обществената политика и труда за 1947 година Предстои разискване в Пленарна зала. Дебатът е на 4 април 1947 година Преди Елисавета Попантонова приказва комунистката Рада Ноева, която упорства да се усилят помощите за дострояване на къщите на борците срещу фашизма и за изграждане на летовище за заболелите измежду тях. Тя подлага на критика опозицията, че не отделя нужното внимание на тези герои. В залата следват ръкопляскания. Тогава на трибуната излиза Елисавета Попантонова, облечена в непретенциозен сив костюм на светли и тъмни райета, изчаква залата да утихне. Уверено стартира да приказва.

В стенограмата се вижда, че акцентира потребността да се подкрепят фактически нуждаещи се обществено слаби хора, потърпевши от бедствия, от въздушни набези, да се настанят и подкрепят бежанците – преселници, прокудени от родните им места, да се подкрепят всички фактически потърпевши от фашизма, да се поддържа издръжката на всякакви общежития, общетвени столове.

„ С основаването на новото министерство направено ли е освен това в обществено отношение, което фактически да е трансформирало образа на нашата реалност, в този момент, когато претендираме, че живеем в нова отечественофронтовска епоха? “, пита тя болшинството, което твърди, че се върви по нови пътища на коренни преобразования, с които се поставя завършек на нищетата, мизерията и безработицата и са позволени коренно всички обществени проблеми.

От болшинството се чуват подвиквания. Тя им дава отговор, че „ просията е всеобщо събитие – плеяда от просяци нападат навсякъде жителите на всички места “. Настоява, че опциите за работа са лимитирани, никой не може да стартира без благословията на ОФ-комитета. Раздаването на помощи става също посредством тях.

Увеличават се и служителите в доста от службите - от 50 индивида те нарастват на 424. Нужно е да се усилят заплатите на наличните служители. В министерствата се основават служби „ за приютяване на свои хора “. Просто има разноски, които са непотребни и се прахосват средства от бюджета, а това е разсипничество. Критикува плануваните милиони за борците срещу фашизма. В залата настъпва спор, някой от болшинството извиква: „ Да се изхвърли тази зоза! “ Рада Ноева акцентира: „ Ти си тук, тъй като нашите мъже измряха. Разбираш ли! “.

Започват конфликти в залата, болшинството желае Елисавета Попантонова да се махне от трибуната. Стига се до пердах. Тя е повлечена от тълпата. Измъква я Коста Лулчев. На другия ден вестниците шумят към случилото се в Народното събрание.

Дни по-късно, на 19 април 1947 година, Елисавета Попантонова е в Габрово, при брачна половинка и децата си, за наближаващите Великденски дни. Денят е събота, последния преди празника. В клуба на Български земеделски народен съюз – Никола Петков се събират делегати за заседание. Сред тях е и Елисавета Попантонова. Нахлуват комунисти и заплашват опозиционерите, че ще ги унищожат. Клубът е заобиколен от партийни деятели, началници на Държавна сигурност, Стопанската милиция и други подкрепящи ги. Събранието на земеделците е разтурено. Група от деятели настигат на улицата Елисавета Попантонова и стартират да я бият, раздират облеклата ù. Тя се измъква, само че бърза по основната улица на Габрово, с цел да отиде в храма „ Св. Богородица “, където служи брачна половинка ù. Успява да прекрачи прага, само че преследвачите я застигат в храма до олтара.

„ Първият, който ме настигна, извади револвер и стартира да ме бие с него. Набута ме в един от троновете (столовете) против кандилото, където миросват и още по-силно продължи да ме удря с револвера по главата и където свари, тъй че ми мазета предните зъби. В този миг аз си измъкнах ръката и го пернах по револвера, който изхвърча на 5-6 метра. Баба Велика - черковната служителка, клекнала до един стол, взе револвера, само че разяреният хулиган го сграбчи от нея. Съжалих, че тя не ми подаде оръжието. Щях да изгоня преследвачите от църква. Нямах време за дейности, той бе по-силен, събори ме на земята и стартира да ме рита и гази. По-късно разбрах, че този въоръжен човек бе един партиец, наименуван Маджара. В този миг към него се причисли още един хулиган – Илия – чиновник в общинската полиция, и още един, и още един… “.

В това време някой извикал: „ Антоне, Антоне, убиха жена ти! “ Поп Антон хуква към жена си, само че комунистически деятели го избутват на открито.

„ Десетина души влетяват вътре, подвигат ме от земята с пердах и ми натискат главата върху иконостаса на Света Богородица, който е покрай входа, дърпат кандилото, което свети от горната страна с желанието да ми възпламенят косата, само че при придвижването олиото се разсипва и кандилото загасва. Помислих Света Богородица ме избави от запалване и може би предотврати огромния пожар “, споделя след години тя.

Елисавета Попантонова съумява да се измъкне от храма окъсана и окървавена. Улицата е цялостна с хора, някои крещят против нея – „ мръсница “, „ зоза “, другите просто следят и не проронват дума. Тогава схваща, че боят е поради речта ù в Народното събрание, само че не същинската, а измислена от комунистите. Отново стартират да я бият, до момента в който върви към дома си. Елисавета едвам съумява да изкачи първия етаж на кооперацията и припада. Децата ù виждат страшната картина. Няколко индивида я поставят върху легло, 24 часа е в безсъзнание. Непознати хора звънят на вратата и носят прясна агнешка кожа, с цел да я увият в нея. Изведнъж някой хвърля извън два огромни камъка и те счупват стъклата, падат покрай леглото. Отец Антон избутва дрешника, с цел да препречи с него прозореца. Викат лекари, които да я прегледат.

Същият ден вечерта в Габрово идва Търновският митрополит Софроний. Той знае към този момент, че в храма е нанесен кървясъл побой и е опозорен. Забранява да се извърши свещенодействие. Митрополит Софроний изпраща протестна депеша до Министерството на външните работи, до Георги Димитров и Никола Петков и желае да се срещне персонално с виновните за това, с цел да не се повтаря. Но при срещата, те настояват, че няма пролята кръв, а Зелената попадия е бита в храма от своя брачен партньор Антон Попалексанров. Митрополит Софроний остава учуден и ядосан. Скоро напуща града.

Историята обвързвана с побоя на националната представителка Елисавета Попантонова в храма „ Св. Богородица “ бавно затихва в града. Световните организации разясняват случая и установяват, че комунистите не зачитат нито Бога, нито закона, нито индивида.

Месец след събитията в черквата, тя е в не положително здраве след побоищата. Но бърза към Народното събрание. Скоро арестуват самия Никола Петков. На 16 август 1947 година един от огромните български демократи и родолюбци е наказан на гибел. Български земеделски народен съюз „ Никола Петков “ е упрекнато за нещо, което стои отвън рамките на закона. Започват арести на народните представители от опозицията.

Елисавета е в София при майка си с двете си деца, а Държавна сигурност я търси. И я намират в четири сутринта в дома на родителите ù. Успява единствено да прегърне децата си Виктория и Сашко. Водят я в сектора, към осем сутринта я извеждат. „ Минах по улица „ Алабинска “ през градската градина около Народния спектакъл и във военното разузнаване. Влязох в една стая, където ме накараха да пиша името си и датата. След това ме заведоха в друга стая при полковника, на който името не зная, само че той се скара с мен, че не съм застанала спокойно. Веднага отговорих: „ Никога не съм била боец и заставам обичайно, по военно не зная по какъв начин се стои “. Той изкряска, позвъня, влязоха и ме изведоха на втория етаж. Там пред една стая имаше скамейка, седнах и стоях три дни, без никой да ме заприказва, когато се пробвах да заговоря някой, изглеждаха ме и си отиваха. На третия ден ме вкараха в една стая, доста дребна, 2 на 2 метра, която нямаше прозорци “. Водят я на разпит в Държавна сигурност, а от там я откарват в ръководството им в Габрово.

Следват нови побоища, заливат я със студена вода, с цел да се свести. Държат я без храна, увързана с тел на два дирека. Плъховете се гонят към нея. Страданието става още по-голямо, когато чува от прилежащата стая гласовете на децата си, които викат „ мамо “. А полицаите приказват, че поп Антон е тежко болен. Започват и безкрайни разпити. Попантонова прави несполучлив опит за самоубийство. Подложена е на редица унижения.

Изпратена е по етапен ред в Русе, от там в Тутракан, най-после в лагера Босна, покрай село Ножарово. „ Лагерът е ситуиран в една низина. Имаше ниски дълги постройки. Милиционерите ме заведоха в една стая при домакина. Съблякоха ми моите облекла и ми дадоха риза от американ, мръсна, само че аз бях зле и не обръщах внимание на нищо. Целият ми тил бе без кожа, от месото течеше жълта вода, която миришеше. Получих още един шинел, на който задната половина я нямаше, нямаше още и единият ръкав. Шинелът бе също замърсен и със засъхнала кръв по него. В лагера заварих 70 дами. Заведоха ме в стая, в която имаше нарове на два етажа. Това беше стаята на политическите “.

Около нея са учителки, аптекарки, съпруги на офицери, други дами, които поддържат концепциите на Никола Петков, даже прима балерина от Кооперативния спектакъл. В прилежащата стая са престъпните случаи.

Всяка сряда и събота идват още дами и скоро техния брой доближава 1800. Жените работят – вършат тухли, с цел да построят пространства за новопристигналите. Пренасят дървета по наклон, някои от тях попадат под тежестта и са с премазани крака. „ Случвало се е ние копаем ниско долу, горе минава път, мине някоя каруца от селото, спре и ни подмятна бохча, тя се търкулне в шубрака, ние я вземем. В нея – погача със сирене и цигари. Турците са положителни хора “. Жените изнасят на тил камъни, които би трябвало да чукат, само че в никакъв случай не могат да стигнат нормата. Винаги са гладни. „ На инспекция се нареждахме една до друга. Началникът Димитров питаше: „ Гладни ли сте? Отворете си устата! “ Ние отваряхме уста и тогава той се изхрачваше в нечия уста “, спомня си тя.

Децата ù Виктория и Сашко съумяват да отидат с баба си, с цел да я видят в лагера. Но срещата трае единствено няколко минути. Те не могат да я познаят – отслабнала, побеляла, облечена с дочена престилка и галоши. Майката щастлива ги прегръща. Сиво черната врата се хлопва зад тила на най-близките и обичани хора, а децата избухват в рев. По-късно схващат, че Елисавета е осъдена да стои цяла нощ на плаца под знамето, тъй като децата ù са плакали. Може да изпраща от лагера в село Ножарево по една отворена картичка на месец. Колетите ги връщат.

След като я освобождават от лагера, я поставят под домакински арест. Тя се отдава на обичаното си женско занятие – шевиците. Бродира и плете, избира сложни и красиви модели, постоянно ги основава и сама. Семейството е преследвано на всяка крачка, в градината им даже има съгледвач.

Елисавета е огорчена до край. Директорът на Априловската гимназия поставя имената на децата ù в листата „ врагове на народа “. Налага се да търсят учебно заведение – Александър е записан в гимназията в Трявна. По-късно е задържан, съден и изпратен в лагера „ Слънчев бряг “ в Ловеч. После и на остров Персин – Белене за пет години.

Съпругът на Елисавета Попантонова е въдворен на изгнание в гробищната черква в Елена. Елисавета не може да си откри непрекъсната работа, само че се хваща като готвачка в Къпиновския манастир. Чак през 1972 година, когато е на 62 години я назначават на половин ден да продава свещи в черквата „ Св. Богородица “, същият храм, в който я бият през 1947 година Не ù зачитат трудовия стаж като депутат и не получава пенсия. Съпругът ù умира през 1982 година, тя има опция да се завърне в родния си град София, само че остава вярна на хората от своя изборен регион.

Доживява 10 ноември 1989 година Напразно чака някой от съпартийците ù от Български земеделски народен съюз да се обади – множеството от тях не са сред живите. В анкета направена от щерка ù Виктория Димова признава, че най-хубавият миг в живота ù е, когато изкачва стълбите на дома на Никола Петков и беседват. А след това споделя за условията му към народните представители. „ Съветваше мъжете да си закопчават ръкавелите, връзките им да са грациозно вързани, сакото да не се намята.

Подсещаше, че преимущество при говоренето имат по-възрастните, след това по-младите. Обръщаше внимание и на приличното държание в обществото. Казваше на мъжете, че няма място и време за флиртове в този момент.

Държеше те да носят две носни кърпи на две разнообразни места, едната за носа, а другата да се бърше потта. Да имат кадифено парцалче, с което да се бърше прахта от обувките. Мразеше цялостните пепелници “. Щастлива е и когато схваща, че е определена за депутат в VI Велико Народно заседание през 1946 година Тъжните мигове в живота си свързва с незаслуженото изпращане в лагера.

Случва се по този начин, че полицаят, който стои на вратата на Държавна сигурност намира Елисавета Попантонова и желае опрощение. Този, който пък я бие в храма „ Св. Богородица “, изпраща жена си да ù желае амнистия. Биячът от Държавна сигурност я вижда на гарата в Горна Оряховица, в градинката до чешмата, коленичи пред нея и се разкайва. Предлага ù да я назначи на работа в неговата бригада. Но тя остава вярна на себе си…

Тази смела жена обичала да повтаря, че всички несгоди и неприятности в България идват от преплитане на персоналния интерес с общия. Изминали са доста години от гибелта ù, а всичко върви все по остарелия начин…