Кралицата на две съперничещи си държави: Историята на Елеонор Аквитанска
Елеонор от Аквитания е един от най-противоречивите и завладяващи женски облици на Средновековието. Легендите за дългият ѝ осемдесетгодишен живот се преплитат, само че никой не слага под въпрос, че тя е била неповторима и невероятна жена.
Кралица на две съперничещи си страни, Франция и Англия, майка на 10 деца, историята я показва като енигматична фигура, като несломима жена, нарушаваща нормите и обичаите на своето време.
Тя е родена през 1122 година в Аквитания, която по това време е без значение херцогство, ситуирано в югозападна Франция. От детството си Елеонор съществено се интересува от политически и военни въпроси. Още доста млада тя става наследница на най-влиятелното херцогство на Франция и жителите на Аквитания драговолно одобряват ръководството ѝ. През 1137 година тя се омъжва за френския крал Луи VII, само че бракът им е несполучлив.
Пристигайки в Париж, Елеонор е изумена от скуката и пуританския морал, които царят в кралския двор. Тя желае брачният партньор ѝ да бъде мощен и съдбоносен като нея, само че Луи VII е гальовен и мирен. Освен това той не може да задоволи нейните полови потребности. В резултат на това тя стартира да търси разтуха в обятията на други мъже, един от които е нейният ухажор Хенри II от Англия.
Луи, макар разликата във възгледите, е заставен да се помири със брачната половинка си, защото се влюбва в упоритата жена от пръв взор. След раждането на втората им щерка двамата изцяло се отдалечават един от различен. Кралицата е отвратена от мрачния френски двор, а благочестивостта на брачна половинка ѝ ѝ вдъхва безкрайна досада. Тя инициира бракоразвод и го получава през 1152 година
Елеонор щастливо се завръща в родната си Аквитания и като че ли желае да си отмъсти за скучните години. Тя провежда грандиозни тържества в първокласния замък. Жената не наподобява доста смутена от загубата на високата си купа, тъй като си печели независимост.
Вниманието ѝ в този момент е ориентирано към един радостен, приказлив, буен, с една дума, цялостната диаметралност на някогашния брачен партньор мъж, а точно Хенри. Той провокира усеща у херцогинята на Аквитания. Единственото нещо, което смущава красивата дама, е младостта на жребеца, който в последна сметка е единствено на 19 години. Въпреки това Хенри съблазнява Елеонор с трона на Англия, който би трябвало да заеме след гибелта на чичо му.
Двамата подписват брак. Шест месеца след сватбата Елеонор ражда първото им дете. Това събитие по случайност съответствува със гибелта на британския крал и на 19 декември 1154 година Елеонор получава новата си висока купа. Двойката стартира ръководството си с огромен възторг. Въпреки това кралят и кралицата видимо охладняват един към различен през годините.
Това, което се знае сигурно е, че Елеонор, откакто научава за изневярата на брачна половинка си, го напуща и отива в различен град. Има клюки, че тя толкоз побеснява, че подрежда да отровят любовницата му. Това не се нрави на краля и той затваря Елеонор в палат, с цел да не може да се намесва в персоналния му живот. Тя в никакъв случай не прости на брачна половинка си изневярата и настройва всичките синове против татко им.
Нещата ескалират толкоз доста, че момчетата влизат в съюз с някогашния брачен партньор майка им против татко им. Горкият Хенри II прекарва остатъка от живота си в непрекъсната битка с непокорните си синове, плащайки за изневярата си. Той умира изцяло сломен през 1189 година
Кралица на две съперничещи си страни, Франция и Англия, майка на 10 деца, историята я показва като енигматична фигура, като несломима жена, нарушаваща нормите и обичаите на своето време.
Тя е родена през 1122 година в Аквитания, която по това време е без значение херцогство, ситуирано в югозападна Франция. От детството си Елеонор съществено се интересува от политически и военни въпроси. Още доста млада тя става наследница на най-влиятелното херцогство на Франция и жителите на Аквитания драговолно одобряват ръководството ѝ. През 1137 година тя се омъжва за френския крал Луи VII, само че бракът им е несполучлив.
Пристигайки в Париж, Елеонор е изумена от скуката и пуританския морал, които царят в кралския двор. Тя желае брачният партньор ѝ да бъде мощен и съдбоносен като нея, само че Луи VII е гальовен и мирен. Освен това той не може да задоволи нейните полови потребности. В резултат на това тя стартира да търси разтуха в обятията на други мъже, един от които е нейният ухажор Хенри II от Англия.
Луи, макар разликата във възгледите, е заставен да се помири със брачната половинка си, защото се влюбва в упоритата жена от пръв взор. След раждането на втората им щерка двамата изцяло се отдалечават един от различен. Кралицата е отвратена от мрачния френски двор, а благочестивостта на брачна половинка ѝ ѝ вдъхва безкрайна досада. Тя инициира бракоразвод и го получава през 1152 година
Елеонор щастливо се завръща в родната си Аквитания и като че ли желае да си отмъсти за скучните години. Тя провежда грандиозни тържества в първокласния замък. Жената не наподобява доста смутена от загубата на високата си купа, тъй като си печели независимост.
Вниманието ѝ в този момент е ориентирано към един радостен, приказлив, буен, с една дума, цялостната диаметралност на някогашния брачен партньор мъж, а точно Хенри. Той провокира усеща у херцогинята на Аквитания. Единственото нещо, което смущава красивата дама, е младостта на жребеца, който в последна сметка е единствено на 19 години. Въпреки това Хенри съблазнява Елеонор с трона на Англия, който би трябвало да заеме след гибелта на чичо му.
Двамата подписват брак. Шест месеца след сватбата Елеонор ражда първото им дете. Това събитие по случайност съответствува със гибелта на британския крал и на 19 декември 1154 година Елеонор получава новата си висока купа. Двойката стартира ръководството си с огромен възторг. Въпреки това кралят и кралицата видимо охладняват един към различен през годините.
Това, което се знае сигурно е, че Елеонор, откакто научава за изневярата на брачна половинка си, го напуща и отива в различен град. Има клюки, че тя толкоз побеснява, че подрежда да отровят любовницата му. Това не се нрави на краля и той затваря Елеонор в палат, с цел да не може да се намесва в персоналния му живот. Тя в никакъв случай не прости на брачна половинка си изневярата и настройва всичките синове против татко им.
Нещата ескалират толкоз доста, че момчетата влизат в съюз с някогашния брачен партньор майка им против татко им. Горкият Хенри II прекарва остатъка от живота си в непрекъсната битка с непокорните си синове, плащайки за изневярата си. Той умира изцяло сломен през 1189 година
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ