Елен Лопатар
Еленът е знак на прелест, грациозност и хубост. Най-ценното негово владеене са рогата, които са същинско произведение на естественото изкуство. Те са и скъп ловджийски обект.
Сред притежателите на тази хубост се отличава изключително един тип, това е еленът лопатар, който обитава и територията на нашата страна. Това прелестно животно изисква особено внимание.
Произход на елен лопатар
Еленът лопатар - Dama dama е тип преживен бозайник от фамилията на Чифтокопитните - Artiodactyla. Латинското наименование идва от думата за сърна, газела и антилопа на латински, която лежи в основата на актуалното название.
Видът е бил локален за по-голямата част от Европа през последния междуледников интервал. В холоцена разпространяването му е било лимитирано до Близкия изток и Средиземноморския басейн, до момента в който в Западна Азия е бил домът на персийския елен, който е по-едър и с по-големи рога.
В Леванта еленът е бил значим източник на месо за палеолитните култури от 420 хиляди до 200 хиляди години преди Христа и това води до понижаване броя на елена лопатар. Роля играе и увеличената сухота и намаляването на тревните площи.
Различават се 2 типа елен лопатар:
- Европейски- Dama dama;
- Персийски- Dama mesopotamica.
Местообитание на елен лопатар
Дивият тип елен лопатар се среща по крайбрежието на Мраморно море, в югозападните елементи. Южното крайбрежие на Мала Азия също е дом за този елен, както и северозападната част на Африка.
Отглежда се елен лопатар в доста ливни стопанства в редица страни, в това число у нас. Дивите популации са изчезнали от нашата територия още преди 10 века, само че при започване на предишния век се заселва още веднъж.
В дивата природа еленът лопатар живее по равнините и слабите хълмове с широколистни гори и обширни поляни, като избира краищата им, обикаляйки ги на стада. Може обаче да се следи в разнообразни местообитания, както влажни и хладни, по този начин и сухи. Изглежда, че избират по-старите гори с разпръснати тревни площи и многообразие от друга растителност.
Как наподобява еленът лопатар?
Мъжкият и женският образец се разграничават доста. Възрастните мъжки са с дължина 140-160 сантиметра, височина на раменете 85-95 сантиметра и тегло от 60 до 100 кг. Женските са 130-150 сантиметра дълги, височина в раменете 75-85 и тегло от 30 до 50 кг.
Най-едрите елени лопатари тежат по 150 кг, а новородените са към 4, 5 кг.
Дължината на опашката им е от 150 до 230 милиметра.
Предните им крайници са по-къси от задните, по тази причина линията на гърба им е повдигната откъм гърба. Ларингсът на мъжките(адамова ябълка) е добре забележим.
Рогата на елена лопатар са най-забележителното във външния им тип. Те варират от 50 до 70 сантиметра. Имат форма на лопати, откъдето идва и името на типа. Първите рога са като шила, без розетка и израстват на втората година, а вторите, които израстват на три години са като лопати, разширени към върха.
Снимка: 5598375/pixabay.com Рогата на елена лопатар доближават най-много, когато лопатарът е на 10-12 години. Те опадват годишно през април, а през август към този момент са пораснали нови с естествена величина Тежат 3-4 кг.. Женските са без рога.
Продължителността на живота им е 12-1 6 години.
Голямо вариране има в цвета на елена лопатар. Основните разновидности са 4: бял, менилов, елементарен и черен, Бялото е най-светлият цвят по тях. Обикновено са по-тъмни на гърба и в страни изсветляват. Гърдите и долната част на корема също са светли.
Лятната им четина е по-светла, бледокафява, гладка и тънка, до момента в който зимната е по-тъмно кафява и по-груба, с по-тежък подкосъм. По предписание има забележими бели петна по гърба и фланга, по-малко по шията и няма такива по главата или краката. Черната линия върви по тила и свършва до опашката.
Начин на живот на елена лопатар
Възрастните мъжки нормално са самотни. В края на летните месеци обаче те могат да образуват дребни ергенски стада до 6 екземпляра и стартират да се причисляват към женските групи при започване на есента. Женските групи са по-големи, те са от 7 до 14 кошути.
По време на размножителния интервал на елена лопатар мъжките прекарват цялото си време, установявайки територията си, основават места, където да уринират, като разбутват растителността с рогата си и издават носкостепенни звуци като стонове или грухтят. По време на размножителния сезон те даже може да престанат да се хранят. Някои от подчинените мъжки, които не съумеят да открият своя територия, могат да бъдат прогонени от други мъжкари, в случай че навлязат в тяхната.
Елените лопатари са дейни основно нощем. Проявяват пикова интензивност на здрач и разсъмване. Те са доста бдителни, когато са навън.
По-голямата част от времето им минава в придвижване, хранене и отмора.
Те скачат на четири крайници и повдигат опашките си, когато бягат.
Имат доста положително подушване и слух и споделят посредством езика на тялото, с вокализация и миризми. Имат 6 типа вокализации, а тялото им реагира на всеки сигнал.
При заплаха еленът лопатар развива скорост от 8 километра в час на къси дистанции. Може да скача над метър.
С какво се храни еленът лопатар
Еленът лопатар се храни с разнообразна растителност, най-много пасат трева. Други детайли в диетата им са билки, шубраци, пъпки, листа на дървета и издънки, както и кората на някои типове дървета. Не отхвърля гъби и горски плодове. Пикът на хранене на елена лопатар е по здрач и на зазоряване, само че ядат и на шпации през целия ден.
Самият елен лопатар обаче е храна за доста огромни хищници като мечки, вълци, огромни диви котки. Бдителността им обаче им оказва помощ да се опазят от хищниците. Лисицата и чакалът атакуват дребните на елена лопатар.
Размножаване при елена лопатар
След определяне на територията си, всеки мъжки елен лопатар е подготвен за чифтосване. По това време мъжките се бият грубо, само че същинските пострадвания са редки. Битките съставляват ритуално удряне на роговете, в което има правила.
Мъжкият елен лопатар ревизира готовността на женската посредством обоняние.
Периодът на размножаване е към 135 дни. Между септември и януари в северното полукълбо.
Мъжките имат подготвеност да се развъждат на 17 месеца, само че нормално не го вършат до навършване на 4 години, в случай че не живеят в мощно ловувани популации.
Женските зачеват за първи път на възраст от 16 месеца, а бременността е от 33 до 35 седмици. По-голямата част от дребните се раждат при започване на юни. Теглото им при раждане е от 2 до 4 кг при женските и от 5 до 9 кг при мъжките.
Преди раждането женските стават потайни и намират прикрито място, където да се усамотят за раждането. Женската нормално ражда в интервала на най-малка дневна интензивност. След раждането тя незабавно почиства дребното с езика си. Тя го крие измежду гъстите шубраци и се връща единствено един път дневно, с цел да го кърми.
Връща се при стадото, когато дребното е на 3-4 седмици. Отбиването му стартира рано, само че завършва докъм 7 месеца на дребното. След 1 година дребното към този момент е без значение.
Значение на елена лопатар и запазване
Персийският елен лопатар е считан за най-редкия и минимум известния от всички сходни бозайници. От 1955 година популацията е мощно застрашена. Усилията, положени посредством разнообразни стратегии, донасят триумф и от 70-те години на века типът стартира да нараства. Все отново той е заплашен от изгубване тип.
Той има доста въздействие върху растителността в регионите, където живее. Важна частица е от хранителната верига, а също по този начин има доста позитивно стопанско значение. Използват се съвсем всички елементи на животното - еленското месо, кожата, а рогата са скъп ловджийски трофей.
