Екзотиката сред птиците може да има много имена, но едно

Екзотиката измежду птиците може да има доста имена, само че едно от най-ярките сред тях е тукан. И това се дължи освен на неповторимия външен тип на птицата, наречена с това име, само че и на нейния темперамент и държание.

Туканът е птица любопитна, спонтанна, наивна, само че в това време благонадежден другар и доста общителна. Жива и умна, шумна и красива, тази чудна птица от южноамериканските тропически гори в никакъв случай не може да остане незабелязана. Едва ли има човек, който да не прояви интерес към нея, тъй като тя е в действителност удивително създание на природата.

Класификация на тукана

Първият взор към птицата тукан незабавно навежда на мисълта за аналогия с папагала. Това не трябва да подвежда никого.

Туканът с научно наименование на типа Ramphastidae, няма общо с папагалите, той принадлежи на отряда на кълвачите, числи се към разреда на Кълвачоподобните - Piciformes.

Той е едра птица с неповторима осанка и качества. Семейството на Тукановите наброява 37 типа.

Прилича и на птицата носорог, въпреки че двете птици нямат никакво роднинство между тях.

Най-големия тип от птицата се назовава Голям тукан или още Токо.

Разпространение и местообитания на тукана

Туканът може да бъде следен в Централна и Южна Америка. Не може да се дефинира дали е рядка птица, тъй като такова определение важи единствено за някои от типовете тукани.

Местообитанията на тукана са дъждовните гори, богати на храна за тях, което им разрешава да запазят популацията си на положително равнище.

Някои типове избират гъсти гори, само че не и гъсталаци или чисти поляни. Други избират влажните гори, а от време на време тези птици могат да бъдат видени в парковете и градините.

Могат да бъдат видени птици, които водят номадски живот, само че като цяло това не важи за типа. Те избират уседналия и организиран живот и не се стремят да сменят местообитанията си. Колективният метод на живот е присъщ при тях и в случай че някой от групата изпадне в неволя, останалите не отлитат, а се пробват да му оказват помощ. Само в сезона на чифтосване могат да бъдат следени по двойки.

Туканите са дейни денем и прекарват по-голямата част от живота си по дърветата. Когато им се наложи да слязат на земята го вършат насилствено.

Птицата не обича да лети, не е добър авиатор. Движи се повече с къси скокове.

Как наподобява туканът?

Представителите на семейство Туканови порастват на дължина до половин метър и тежат до 330 грама Птицата има плътна физика, опашката в края наподобява на отрязана в една линия и е относително къса.

Малката глава стои на късата и мускулеста шия, краката на пернатото също са къси. Всичко в птицата би изглеждало премерено и непретенциозно на размери, в случай че не беше големият клюн. Заради този голям нос, с който природата го е надарила, туканът наподобява солидна птица.

С възрастта формата на клюна на тукана варира. Младите птици имат прав клюн, тъй като родителите хвърлят нагоре храната им и тази специфичност на структурата на клюна оказва помощ да хващат елементарно храната си.

В цветово отношение клюнът на тукана е доста ослепителен и пъстър -жълто, оранжево, бяло, черно и всичко това го прави доста грациозен и атрактивен измежду останалите представители на тропиците.

Дължината на клюна може да доближи до 20 сантиметра, което е удивително, тъй като съставлява една трета от дължината на тялото. Очакванията са клюнът да е тежък и солиден и да съставлява проблем за птицата, само че напълно не е по този начин. Вътрешната му конструкция е в действителност удивителна. Пълна е с кухини и по тази причина клюнът е доста лек, съвсем безтегловен. Заедно с това е доста здрав с помощта на вътрешните въздушни микрокамери. Цветът на клюна е друг при всеки тип тукан.

Птиците ръководят телесната си температура като контролират притока на кръв към клюна си, защото повече кръв значи повече отделена топлота.

Оперението на тукана е блестящо и красиво, доста цветно. Черното тяло е с добре завършена бяла яка, гърдите и опашката също са черни от горната страна, а изпод опашката е алена. Цветовите вариации в оперението зависят главно от типа, само че доминира черното, смесено с други ярки и контрастиращи цветови комбинации.

Хранене на тукана

Храненето на тази птица може да се назова вегетарианско, само че това е много условно. Туканите обичат да ядат ядки, вкусни сладки плодове, сочни тропически плодове и палмовите. Необичайно огромният клюн, както и език оказват помощ на тукана да чупи плодовете и да вади ядките, както и да седи комфортно на клона и да къса плода, който желае.

Понякога се отклоняват от растителната си диета и хапват яйцата на други птици и даже техните пилета. Паяци, змии и гущери също влизат от време на време в диетата им. Насекомите също не са изключение в менюто. Диетата им в действителност припомня много човешкото хранене: месо, житни растения, многообразие от плодове, зеленчуци, дребни бозайници и безгръбначни, сочни билки и семена, рибки и яйца.

Птицата утолява жаждата си като пие дъждовната вода, събрана в хралупите на дърветата или в чашките на огромните цветя.

Размножаване на тукана

Туканът е моногамна птица. След като изберат един път сътрудник, те си остават правилни един на различен. Периодът на чифтосване е един път годишно и тогава двойката бърза да завземе празнина, защото сама не може да направи гнездо с огромния си клюн. Понякога се стига до изпъждане на предходните притежатели. Случва се гнездото да се приспособи за потребностите на фамилията, само че не и да се построи напълно. Ако не успее да си откри уместно гнездо, туканът може да се откри в термитник или в дупка в почвата.

Няколко дни след чифтосването на туканите женската снася от 1 до 4 яйца. Инкубационният интервал трае до 3 седмици. В този развой могат да вземат участие освен родителите, само че и други членове на групата.

Малките се излюпват изцяло безпомощни, без нито едно перо. Клюнът им е безусловно прав, защото това е нужно за храненето им.

След като останат в гнездото 1, 5 - 2 месеца те излизат и стартират да изследват света със своите родители.

Продължителността на живота на тукана е до 50 години.

Още някои забавни обстоятелства за тукана

Поради яркото си оперение туканът няма доста врагове. Сред тези, които пируват с туканско месо са някои хищни птици и някои от дивите котки.

Гласът на тукана не е от най-приятните. Те крещят доста мощно и пронизително. Могат и да щракат с човката си.

Туканът умее да управлява опашката си, като я дърпа внезапно, когато е належащо, или я повдига над гърба си.

В предишното е ловуван от хората за месо, а също и поради перата от локалните туземци, които са ги употребили в ритуалите си. Сега този лов към този момент е необичаен.

При сън клюнът на птицата не пречи въобще, тъй като тя може да върти главата си на 180 градуса и комфортно слага клюна си на гърба, сред крилата.

Назъбеният клюн е най-силното оръжие на птицата против враговете.

Туканът в действителност е заплашен тип поради унижаването на дъждовните гори, само че птицата е толкоз адаптивна, че съумява да се нагоди доста бързо към изменящата се среда и да оцелее.

Езикът на тукана доближава до 15 сантиметра на дължина, само че е много стеснен.

Когато европейците идват в Южна Америка, една от първите птици, които виждат, е тъкмо туканът.

Туканът е национална птица на страната Белиз.