Защо са гневни ливанците? |
Експлозията в Бейрут бе невиждана злополука, само че надали щеше да провокира толкоз яд, в случай че не беше цяла поредност от събития - революция, периодически терористични офанзиви, спор с Израел, нестихващи митинги и корупцията.
Експлозията на пристанището в Бейрут стана на фона на продължаващите 300 дни митинги. Те започнаха още на 17 октомври 2019 година Свързвани са с религиозното и корумпирано ръководство, стагнацията в стопанската система, всеобщата безработица, увеличаващите се цени на стоките. Също и с битови проблеми като неналичието на питейна вода и канализационна инфраструктура, както и нестабилното електричество. Демонстрантите призоваваха държавното управление, както и „ Хизбула “, да съобщи властта на ново, технократично управление.
Малко след началото на митингите, на 29 октомври, тогавашният министър-председател Саад Харири подаде оставка. През януари бе определен нов министър председател - Хасан Диаб, министър на образованието в кабинета на Харири. Диаб е назначен с поддръжката на „ Хизбула “ и Свободното патриотично придвижване, ръководено от Гебран Басил.
Въпреки промяната на държавното управление и сформирането на нов кабинет, митингите продължиха.
Населението на Ливан е формирано от разнообразни етнически и религиозни групи. Това е и съществена причина за споровете в страната. Ливан се намира на източния бряг на Средиземно море, граничи на юг с Израел, а на север и изток - със Сирия.
Взривът
В късния следобяд на 4-ти август столицата Бейрут бе разтърсена от мощна детонация. Малко след 18 ч. покривът на склад се възпламенява, предизвиквайки мощен гърмеж, последван от серия по-малки. Около 30 секунди по-късно нова детонация изравнява част от града със земята. Най-малко 160 починаха и близо 6000 бяха ранени след апокалиптичния удар. Над 300 000 души от двумилионния пристанищен град останаха без дом.
Причина за гърмежа е неправилното запазване на близо 2750 тона амониев нитрат на пристанището, както и неналичието на политическа отговорност.
Според Марун Абуд, губернатор на Бейрут, вредите от нещастието възлизат сред 10-15 милиарда $.
Още в края на юли министър председателят и президентът на Ливан са били предизвестени за заплахата от детонация на пристанището в Бейрут, излиза наяве от отчет за гърмежа на Главна дирекция " Държавна сигурност " на Ливан. В отчета е включено писмо от 20 юли до премиера и президента на страната, с което държавната работа предизвестява, че 2750 тона амониев нитрат, съхранявани в пристанището, са опасност за сигурността. Писмото е изпратено и до Върховния съвет за защита - с очакване на отговор и незабавни ограничения до 48 ч., само че такива не са подхванати.
В деня на детонацията трибуналът на Организация на обединените нации е трябвало да наложи присъди на четиримата атентатори, членове на „ Хизбула “, виновни за убийството на предходния министър председател на Ливан - Рафик Харири с кола-бомба. Това провокира разнообразни тайни теории, само че управляващите в Ливан отхвърлят версията гърмежът да е тенденциозен.
Експлозията е основен миг за утежняването на цялостната обществена, икономическа и политическа конюнктура в страната. Криза в интервал на рецесия.
Взривът е следващото доказателство за към този момент протестиращите жители за потребността от смяна на политическата система.
Чашата преля
Експлозията в Бейрут от 4-ти август е пределната граница, която разпалва публичното неодобрение с нова мощ.
На 10-ти август, след поредност антиправителствени митинги, министър председателят Хасан Диаб подава оставка.
Преди него оставките си подават министрите на правораздаването - Мари Клод Найм, на информацията - Манал Абдел Самад, на околната среда - Дамианос Катар и на финансите - Гази Вазни. Както и депутатите Марван, Хамаде Паула Яакубиан, Надим Джемайел, Сами Джемайел, Елиас Ханкаш, Неемат Ефрем, Мишел Мовад, Дима Джамали, Хенри Хелоу.
Сложното общество на Ливан
Продължилата 15 години революция, комплексните връзки с Израел, милионите бежанци от войната в Сирия са единствено част от комплицирания пъзел в Ливан.
Около 60% от популацията на Ливан изповядва исляма, като мюсюлманите са разграничени на 3 огромни общности - сунити, шиити и друзи. Останалите близо 40% са християни, измежду които най-многобройни са маронитите. Много са и православните, а също по този начин и гръко-католиците (униати).
Спорове се водят и около националната еднаквост на ливанците. В началото на 20-ти век маронитите стартират спор, в който претендират, че ливанците са директни наследници на финикийците и са един народ със съседите по брега на Палестина и Сирия.
През 1975 година тази „ финикийска доктрина “ към този момент се пояснява като идеологическо оръжие и средство за делене на християните от мюсюлманите.
Според конституцията от 1943 година Ливан е „ страна с арабски образ “. В края на гражданската война през 1990 година понятието е сменено с „ арабска страна “.
Ливан е парламентарна република, която ползва система на конфесионализъм. Тази конструкция е предопределена да раздели и разпредели представителите на властта от мюсюлманската общественост и маронитите.
В момента държавното управление финансира и е признало 18 религии за законни.
През 1989 година Таифското съглашение поставя завършек на 15-годишната революция. То планува увеличение на броя на мюсюлманите в Народното събрание, тъй че да е съразмерно на този на християните. Споразумението утвърждава и конституционална наредба да бъдат назначавани висши чиновници по религиозна принадлежност. Властите не желаят да трансформират системата на конфесионализма, защото това ще бъде сериозно за националната сигурност.
Таифското съглашение приканва и за разоръжаване на всички национални и ненационални сили. Шиитската мощ за опозиция - „ Хизбула “, остава въоръжена, както и неливанските групи „ Фатах “ и „ Хамас “. “Хизбула " взе участие в ръководството на сегашен Ливан.
``Хизбула`` и Ливан
През 1992 година осем от членовете на „ Хизбула “ печелят места в ливанското държавно управление. От 2005 година насам организацията заема позиции измежду ръководещите.
„ Хизбула “, която Съединени американски щати и доста други страни дефинират като терористична организация, заема 13 от 128 места на последните парламентарни избори през 2018 година Това е с три повече от придвижването „ Амал “, което е настоящ съдружен сътрудник на организацията.
``Хизбула`` ръководи необятна мрежа от обществени услуги като инфраструктура, здравни заведения, учебни заведения и юношески стратегии.
Доклад от 2014 година на Pew Research Center демонстрира, че 31 % от християните и 9 % от сунитските мюсюлмани имат положителни възгледи за организацията.
Съществуването на Хизбула нарушава Резолюция 1559 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - призната през 2004 година, която приканва всички ливански войски бъдат разпуснати и разоръжени.
Организацията на обединените народи упреква членовете на „ Хизбула “ в убийството на някогашния министър председател Рафик Харири през 2005г. Хизбула упреква Израел за нападението.
През октомври 2019 година „ Хизбула “ се трансформира в цел на всеобщите митинги.
Бъдещето на Ливан
След нещастието в Бейрут интернационалното внимание се насочи към Ливан. Това оказа помощ на доста ливанци да осъзнаят, че „ Хизбула “ се е трансформирала в спънка за развиването на страната.
Част от страните, които изпратиха филантропична помощ, обявиха, че ще дарят по-големи финансови средства, в случай че Ливан предприеме съществени политически промени. Това е гаранция, че даренията няма да бъдат отклонени за други цели.
Ливан се нуждае от смяна на политическата система, считат някои наблюдаващи. Но съществуването на сходно искане при разделянето на обществото по религиозни и етнически особености е на практика невероятно. Учредяването на политически партии, основаващи се на идеология или концепция мъчно би построило същото доверие измежду вярващите жители. Финансирането също е спънка, като сходни партии не съумяват да се наложат.
В Ливан шиитското население е преобладаващо, а „ Хизбула “ има мощно въздействие в ръководството на страната даже и измежду сунитите и християните. Това също би попречило за коренна смяна на политическата система.
От друга страна, страната се намира в дълбока обществена и икономическа рецесия, а нестихващите митинги ускоряват политическата неустойчивост.
Религиозното и етническото разделяне на обществото вършат Ливан привлекателна и относително лесна страна за задгранични ползи и прокарването на хрумвания и ръководещи.
Експлозията на пристанището в Бейрут стана на фона на продължаващите 300 дни митинги. Те започнаха още на 17 октомври 2019 година Свързвани са с религиозното и корумпирано ръководство, стагнацията в стопанската система, всеобщата безработица, увеличаващите се цени на стоките. Също и с битови проблеми като неналичието на питейна вода и канализационна инфраструктура, както и нестабилното електричество. Демонстрантите призоваваха държавното управление, както и „ Хизбула “, да съобщи властта на ново, технократично управление.
Малко след началото на митингите, на 29 октомври, тогавашният министър-председател Саад Харири подаде оставка. През януари бе определен нов министър председател - Хасан Диаб, министър на образованието в кабинета на Харири. Диаб е назначен с поддръжката на „ Хизбула “ и Свободното патриотично придвижване, ръководено от Гебран Басил.
Въпреки промяната на държавното управление и сформирането на нов кабинет, митингите продължиха.
Населението на Ливан е формирано от разнообразни етнически и религиозни групи. Това е и съществена причина за споровете в страната. Ливан се намира на източния бряг на Средиземно море, граничи на юг с Израел, а на север и изток - със Сирия.
Взривът
В късния следобяд на 4-ти август столицата Бейрут бе разтърсена от мощна детонация. Малко след 18 ч. покривът на склад се възпламенява, предизвиквайки мощен гърмеж, последван от серия по-малки. Около 30 секунди по-късно нова детонация изравнява част от града със земята. Най-малко 160 починаха и близо 6000 бяха ранени след апокалиптичния удар. Над 300 000 души от двумилионния пристанищен град останаха без дом.
Причина за гърмежа е неправилното запазване на близо 2750 тона амониев нитрат на пристанището, както и неналичието на политическа отговорност.
Според Марун Абуд, губернатор на Бейрут, вредите от нещастието възлизат сред 10-15 милиарда $.
Още в края на юли министър председателят и президентът на Ливан са били предизвестени за заплахата от детонация на пристанището в Бейрут, излиза наяве от отчет за гърмежа на Главна дирекция " Държавна сигурност " на Ливан. В отчета е включено писмо от 20 юли до премиера и президента на страната, с което държавната работа предизвестява, че 2750 тона амониев нитрат, съхранявани в пристанището, са опасност за сигурността. Писмото е изпратено и до Върховния съвет за защита - с очакване на отговор и незабавни ограничения до 48 ч., само че такива не са подхванати.
В деня на детонацията трибуналът на Организация на обединените нации е трябвало да наложи присъди на четиримата атентатори, членове на „ Хизбула “, виновни за убийството на предходния министър председател на Ливан - Рафик Харири с кола-бомба. Това провокира разнообразни тайни теории, само че управляващите в Ливан отхвърлят версията гърмежът да е тенденциозен.
Експлозията е основен миг за утежняването на цялостната обществена, икономическа и политическа конюнктура в страната. Криза в интервал на рецесия.
Взривът е следващото доказателство за към този момент протестиращите жители за потребността от смяна на политическата система.
Чашата преля
Експлозията в Бейрут от 4-ти август е пределната граница, която разпалва публичното неодобрение с нова мощ.
На 10-ти август, след поредност антиправителствени митинги, министър председателят Хасан Диаб подава оставка.
Преди него оставките си подават министрите на правораздаването - Мари Клод Найм, на информацията - Манал Абдел Самад, на околната среда - Дамианос Катар и на финансите - Гази Вазни. Както и депутатите Марван, Хамаде Паула Яакубиан, Надим Джемайел, Сами Джемайел, Елиас Ханкаш, Неемат Ефрем, Мишел Мовад, Дима Джамали, Хенри Хелоу.
Сложното общество на Ливан
Продължилата 15 години революция, комплексните връзки с Израел, милионите бежанци от войната в Сирия са единствено част от комплицирания пъзел в Ливан.
Около 60% от популацията на Ливан изповядва исляма, като мюсюлманите са разграничени на 3 огромни общности - сунити, шиити и друзи. Останалите близо 40% са християни, измежду които най-многобройни са маронитите. Много са и православните, а също по този начин и гръко-католиците (униати).
Спорове се водят и около националната еднаквост на ливанците. В началото на 20-ти век маронитите стартират спор, в който претендират, че ливанците са директни наследници на финикийците и са един народ със съседите по брега на Палестина и Сирия.
През 1975 година тази „ финикийска доктрина “ към този момент се пояснява като идеологическо оръжие и средство за делене на християните от мюсюлманите.
Според конституцията от 1943 година Ливан е „ страна с арабски образ “. В края на гражданската война през 1990 година понятието е сменено с „ арабска страна “.
Ливан е парламентарна република, която ползва система на конфесионализъм. Тази конструкция е предопределена да раздели и разпредели представителите на властта от мюсюлманската общественост и маронитите.
В момента държавното управление финансира и е признало 18 религии за законни.
През 1989 година Таифското съглашение поставя завършек на 15-годишната революция. То планува увеличение на броя на мюсюлманите в Народното събрание, тъй че да е съразмерно на този на християните. Споразумението утвърждава и конституционална наредба да бъдат назначавани висши чиновници по религиозна принадлежност. Властите не желаят да трансформират системата на конфесионализма, защото това ще бъде сериозно за националната сигурност.
Таифското съглашение приканва и за разоръжаване на всички национални и ненационални сили. Шиитската мощ за опозиция - „ Хизбула “, остава въоръжена, както и неливанските групи „ Фатах “ и „ Хамас “. “Хизбула " взе участие в ръководството на сегашен Ливан.
``Хизбула`` и Ливан
През 1992 година осем от членовете на „ Хизбула “ печелят места в ливанското държавно управление. От 2005 година насам организацията заема позиции измежду ръководещите.
„ Хизбула “, която Съединени американски щати и доста други страни дефинират като терористична организация, заема 13 от 128 места на последните парламентарни избори през 2018 година Това е с три повече от придвижването „ Амал “, което е настоящ съдружен сътрудник на организацията.
``Хизбула`` ръководи необятна мрежа от обществени услуги като инфраструктура, здравни заведения, учебни заведения и юношески стратегии.
Доклад от 2014 година на Pew Research Center демонстрира, че 31 % от християните и 9 % от сунитските мюсюлмани имат положителни възгледи за организацията.
Съществуването на Хизбула нарушава Резолюция 1559 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - призната през 2004 година, която приканва всички ливански войски бъдат разпуснати и разоръжени.
Организацията на обединените народи упреква членовете на „ Хизбула “ в убийството на някогашния министър председател Рафик Харири през 2005г. Хизбула упреква Израел за нападението.
През октомври 2019 година „ Хизбула “ се трансформира в цел на всеобщите митинги.
Бъдещето на Ливан
След нещастието в Бейрут интернационалното внимание се насочи към Ливан. Това оказа помощ на доста ливанци да осъзнаят, че „ Хизбула “ се е трансформирала в спънка за развиването на страната.
Част от страните, които изпратиха филантропична помощ, обявиха, че ще дарят по-големи финансови средства, в случай че Ливан предприеме съществени политически промени. Това е гаранция, че даренията няма да бъдат отклонени за други цели.
Ливан се нуждае от смяна на политическата система, считат някои наблюдаващи. Но съществуването на сходно искане при разделянето на обществото по религиозни и етнически особености е на практика невероятно. Учредяването на политически партии, основаващи се на идеология или концепция мъчно би построило същото доверие измежду вярващите жители. Финансирането също е спънка, като сходни партии не съумяват да се наложат.
В Ливан шиитското население е преобладаващо, а „ Хизбула “ има мощно въздействие в ръководството на страната даже и измежду сунитите и християните. Това също би попречило за коренна смяна на политическата система.
От друга страна, страната се намира в дълбока обществена и икономическа рецесия, а нестихващите митинги ускоряват политическата неустойчивост.
Религиозното и етническото разделяне на обществото вършат Ливан привлекателна и относително лесна страна за задгранични ползи и прокарването на хрумвания и ръководещи.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ