Американските протестанти подхождат за ролята на агенти на руско влияние
Експертите разискват ограниченията за битка с радикалните религиозни концепции и тяхното влияние върху съветското общество. По-специално, " препоръчано е да се засилва работата по идентифициране на механизмите за потребление от непознати страни на активността на религиозни сдружения за интервенция във вътрешните работи на нашата страна ". Могат ли религиозните организации да се трансфорат в хранителна среда за радикализъм? Могат. Но е значимо да се обърне внимание на нещо друго - нуждата от деликатни ограничения в тази област. Нека стартираме с исторически образец.
В началото на XVII век ловът на вещици, от време на време именуван „ вещерска суматохата “, обгръща Западна Европа. Хората са пропити с увереността, че някои от техните съседи са сключили договорка с дявола, с цел да изпращат всевъзможни бедствия на положителните християни и посещават нощни оргии, където се покланят персонално на Сатана. Самите „ магьосници “ и „ вещици “ признаха своите гнусни каузи – някои непринудено, други подложени на мъчения – и показват другите участници в нощните сборища.
Испанският юрист и инквизитор Алонсо де Салазар и Фриас е изпратен от Супрема (върховният орган на испанската инквизиция) да проверява голям брой отчети за активността на сатанинските секти в испанската Навара. Като извънредно педантична персона, той учи доста свидетелства, разпитва хиляди хора и стига до извода, че доказателствата, на които се основават обвиняванията във магьосничество, не са достоверни. Той не отхвърля съществуването на дявола, нито неговите измами - той просто приказва за неналичието на доказателства, въз основа на които хората могат да бъдат умъртвени. Освен това той показва, че дяволът, като татко на лъжата, може съзнателно да всява суматоха към вещиците, с цел да провокира комплициране и да насърчи хората към ликвидиране.
Испанският инквизитор предлага избрани правила за следствие на обвиняванията във магьосничество, които по-късно са признати от цялата инквизиция. Стандартите за доказателство, въведени по негово предложение, водят до там, че ловът на вещици в Испания стопира, без в действителност да стартира.
В други страни на Европа ситуацията е доста по-лошо - в Страсбург от 1615 до 1635 година 18% от популацията е екзекутирано по време на лова на вещици. Не може да бъдете застраховани, че вашият комшия, другар или родственик ще се окаже вълшебник или магьосница, продал душата си на дявола. Дори по-лошо, вие самият може да сте вещицата. В същото време самодейността не идва от централните управляващи - в противен случай, там, където тези управляващи имат задоволително благоприятни условия, те, както в Испания, озаптяват локалните запалянковци.
Това е като психическа зараза или пожар, който, в случай че не е сподавен, пораства от единствено себе си, поглъщайки от ден на ден и повече жертви. Самият термин " лов на вещици " се задържа, с цел да опише акция от неоснователни обвинявания, в които страдат най-вече почтени.
Недоверието и съмнението не вършат обществото по-силно и могат да причинят не по-малко опустошаване от нашествието на зложелател. Те могат да потопят едно общество във вътрешни спорове в миг, когато най-вече би трябвало да ги заобикаля. Ето за какво, когато приказваме за някакви нежелани или рискови религиозни сдружения, би трябвало да се вземат поради редица съображения.
Първо, религиозните и политическите желания са в разнообразни области. Познавам православни, които са либерали и баптисти, а също и католици, които са пламенни патриоти. Светото писание, което е прието от всички християни, приканва към държание, което е противоположно на всевъзможен тип екстремизъм: „ Бой се, сине мой, от Господа и царя - не общувай с бунтовници” (Притчи 24:21). „ Нека всяка душа се покорява на висшите управляващи, тъй като няма мощ с изключение на от Бога - само че съществуващите управляващи са открити от Бога” (Римляни 13:1). Много по-разумно е да привличаме, в сравнение с да отблъскваме – да признаваме членовете на религиозните малцинства за наши лоялни съграждани, а не да им акцентираме, че са подозрителни поради вярата си. Такова съмнение обезсърчава приятелите и предизвиква враговете.
Второ, в миналото щастливият брак сред протестантството и американския империализъм от дълго време се е разпаднал. Официалната идеология на американските (и западните като цяло) елити се опълчва на всяка форма на християнство, а американските посолства във всички страни не носят християнски знаци, а ЛГБТ флагове. Консервативните протестанти (и католици) в Съединени американски щати са най-гласните критици на своето държавно управление. Идеята, че съветските протестанти са доста подобаващи за ролята на „ сътрудници за въздействие " на държавното управление на Съединени американски щати, е остаряла с 20 години. По-скоро протестантите в Съединените щати се вписват в ролята на сътрудници за въздействие на Русия - в което ги упрекват. Християните (от разнообразни вероизповедания) са естественият гръбнак на политиката на " сдържан консерватизъм ", провеждана от Русия.
Трето, всички компликации за християните от западните вероизповедания в Русия ще бъдат употребявани и раздухвани оптимално от антируската агитация на Запада. Във време, когато публичното мнение на Запад се двоуми дали си коства да се влага толкоз доста в битката против Русия, сходни тематики могат да се окажат подарък за кардиналните съперници на Москва.
Четвърто, на локално равнище нормално има едва схващане на разликата сред другите религиозни общности и още повече на техния вътрешен живот, а усилването на рестриктивния метод към религиозните обединения може да се схване като сигнал за угнетяване на религиозните малцинства.
Справянето с въпроса на религиозните малцинства изисква на първо място мъдрост и нерешителност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
В началото на XVII век ловът на вещици, от време на време именуван „ вещерска суматохата “, обгръща Западна Европа. Хората са пропити с увереността, че някои от техните съседи са сключили договорка с дявола, с цел да изпращат всевъзможни бедствия на положителните християни и посещават нощни оргии, където се покланят персонално на Сатана. Самите „ магьосници “ и „ вещици “ признаха своите гнусни каузи – някои непринудено, други подложени на мъчения – и показват другите участници в нощните сборища.
Испанският юрист и инквизитор Алонсо де Салазар и Фриас е изпратен от Супрема (върховният орган на испанската инквизиция) да проверява голям брой отчети за активността на сатанинските секти в испанската Навара. Като извънредно педантична персона, той учи доста свидетелства, разпитва хиляди хора и стига до извода, че доказателствата, на които се основават обвиняванията във магьосничество, не са достоверни. Той не отхвърля съществуването на дявола, нито неговите измами - той просто приказва за неналичието на доказателства, въз основа на които хората могат да бъдат умъртвени. Освен това той показва, че дяволът, като татко на лъжата, може съзнателно да всява суматоха към вещиците, с цел да провокира комплициране и да насърчи хората към ликвидиране.
Испанският инквизитор предлага избрани правила за следствие на обвиняванията във магьосничество, които по-късно са признати от цялата инквизиция. Стандартите за доказателство, въведени по негово предложение, водят до там, че ловът на вещици в Испания стопира, без в действителност да стартира.
В други страни на Европа ситуацията е доста по-лошо - в Страсбург от 1615 до 1635 година 18% от популацията е екзекутирано по време на лова на вещици. Не може да бъдете застраховани, че вашият комшия, другар или родственик ще се окаже вълшебник или магьосница, продал душата си на дявола. Дори по-лошо, вие самият може да сте вещицата. В същото време самодейността не идва от централните управляващи - в противен случай, там, където тези управляващи имат задоволително благоприятни условия, те, както в Испания, озаптяват локалните запалянковци.
Това е като психическа зараза или пожар, който, в случай че не е сподавен, пораства от единствено себе си, поглъщайки от ден на ден и повече жертви. Самият термин " лов на вещици " се задържа, с цел да опише акция от неоснователни обвинявания, в които страдат най-вече почтени.
Недоверието и съмнението не вършат обществото по-силно и могат да причинят не по-малко опустошаване от нашествието на зложелател. Те могат да потопят едно общество във вътрешни спорове в миг, когато най-вече би трябвало да ги заобикаля. Ето за какво, когато приказваме за някакви нежелани или рискови религиозни сдружения, би трябвало да се вземат поради редица съображения.
Първо, религиозните и политическите желания са в разнообразни области. Познавам православни, които са либерали и баптисти, а също и католици, които са пламенни патриоти. Светото писание, което е прието от всички християни, приканва към държание, което е противоположно на всевъзможен тип екстремизъм: „ Бой се, сине мой, от Господа и царя - не общувай с бунтовници” (Притчи 24:21). „ Нека всяка душа се покорява на висшите управляващи, тъй като няма мощ с изключение на от Бога - само че съществуващите управляващи са открити от Бога” (Римляни 13:1). Много по-разумно е да привличаме, в сравнение с да отблъскваме – да признаваме членовете на религиозните малцинства за наши лоялни съграждани, а не да им акцентираме, че са подозрителни поради вярата си. Такова съмнение обезсърчава приятелите и предизвиква враговете.
Второ, в миналото щастливият брак сред протестантството и американския империализъм от дълго време се е разпаднал. Официалната идеология на американските (и западните като цяло) елити се опълчва на всяка форма на християнство, а американските посолства във всички страни не носят християнски знаци, а ЛГБТ флагове. Консервативните протестанти (и католици) в Съединени американски щати са най-гласните критици на своето държавно управление. Идеята, че съветските протестанти са доста подобаващи за ролята на „ сътрудници за въздействие " на държавното управление на Съединени американски щати, е остаряла с 20 години. По-скоро протестантите в Съединените щати се вписват в ролята на сътрудници за въздействие на Русия - в което ги упрекват. Християните (от разнообразни вероизповедания) са естественият гръбнак на политиката на " сдържан консерватизъм ", провеждана от Русия.
Трето, всички компликации за християните от западните вероизповедания в Русия ще бъдат употребявани и раздухвани оптимално от антируската агитация на Запада. Във време, когато публичното мнение на Запад се двоуми дали си коства да се влага толкоз доста в битката против Русия, сходни тематики могат да се окажат подарък за кардиналните съперници на Москва.
Четвърто, на локално равнище нормално има едва схващане на разликата сред другите религиозни общности и още повече на техния вътрешен живот, а усилването на рестриктивния метод към религиозните обединения може да се схване като сигнал за угнетяване на религиозните малцинства.
Справянето с въпроса на религиозните малцинства изисква на първо място мъдрост и нерешителност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ