Самолетът, който убиваше пилотите си
Експериментите с ракетни самолети имат дълга история в Германия. В поредност дръзки каскади, през 20-те години автомобилният производител Фриц Опел опитва с монтирането на барутни ракети към разнообразни транспортни средства – от коли до железопътни вагони. Тези опити приключват с построяването на Lippisch Ente, който на 11 юни 1928 година става първият пилотиран аероплан, летящ с ракетна мощност. По-късно през 30-те години производителят на самолети Ернст Хайнкел подхваща поредност от опити за създаване на ракетен мотор с течно гориво, който да се употребява в самолети. Първия си триумф Хайнкел среща през март 1937 година, когато модифициран винтов мотор He-112 лети с ракетна мощ за 30 секунди. След това той конструира дребния He-176, който на 20 юни 1939 година става първият аероплан, който излетява, лети и каца единствено с ракетна мощност.
Но до момента в който Хайнкел има огромни очаквания за ракетните самолети, немското въздушно министерство несъмнено не е толкова въодушевено. При първото му проявление на He-176 генералберст Ернст Удет, общоприет шеф по оборудването на Луфтвафе, възкликва: „ Искате да летите с това? То няма крила… “
В реалност, когато вижда самолета да лети, Удет изпада в гняв, заявявайки: „ Това не е аероплан, оставете го на мира! Забранявам ви да летите още веднъж. “
Дори проява пред висши нацистки представители, в това число Адолф Хитлер на 3 юли, не съумява да окаже въздействие и Германия влиза във Втората международна война с обикновените си общоприетоо задвижвани самолети. Но действителностите на войната скоро ще принудят висшото командване да промени решението си. От 1942 година Кралските военновъздушни сили и военновъздушните сили на Съединените щати стартират съгласувана стратегическа бомбардировачна акция против Германия и окупират Европа, удряйки градове, фабрики и други цели непрекъснато. Луфтвафето, изтъняло до краен предел от нахлуването на Хитлер в Русия и в продължителен дефицит на хора и гориво, не съумява да се оправи с врага и по тази причина приканва за бърз, на ниска цена ракетен аероплан, който може да спре вълната на съюзнически офанзиви.
HWK 509 на Hellmuth Walter
Такъв самолет се появи от работата на двама пионери в авиацията. Единият е Александър Липиш, дизайнер на новаторските Ente, който в съдействие с DFS, Германският проучвателен институт за аероплан, се пробва да създаде неповторим високоскоростен безопашен лайдер. През 1939 година Липиш напуща DFS и занася своя дизайн на производителя на самолети Месершмит, който кръщава самолета Me-163. Скоро Месершмит стартира да опитва като инсталира на 163 революционен нов ракетен мотор, планиран от Хелмут Валтер, който също е проектирал и мотора за пионерския He-176. „ Студеният “ мотор Walter R-1-203, в началото създаден да подкрепя претрупани транспортни самолети да излетят от земята, употребява водороден пероксид и натриев перманганат, с цел да генерира пара под високо налягане, произвеждайки около 4500 нютона.
Резултатът е аероплан с невиждани характерности. На 2 октомври 1941 година пилотът-изпитател Хайнрих „ Хайни “ Дитмар лети с прототипа Me-163A до рекордната скорост от 1615 километра в час, ставайки първият водач, надвишил 1600 км/ч (1000 благи в час) в полет. Три години по-късно Дитмар ще лети с усъвършенствания модел 163B до 1818 км/ч – връх, който няма да бъде счупен от реактивен аероплан в продължение на съвсем десетилетие. Скоростта на нанагорнище на Комет също надалеч надвишава тази на всеки актуален аероплан, като може да се изкачи на височина 12 километра за по-малко от 4 минути. Това от своя страна изисква от водачите да поддържат специфична диета с ниско наличие на фибри, с цел да се предотврати прекомерно неприятното и мъчително разширение на газовете в червата им. Дори и без мощ Комет демонстрира превъзходни характерности на ръководство, като водачите оповестяват, че самолетът е съвсем невероятно да се завърти отвън надзор или да загасне.
И въпреки всичко все пак прелестно показване, Komet бързо се показва и като извънредно рисков аероплан за пилотиране. Сред главните му дефекти са колесниците. За политане Komet е екипиран с елементарна двуколесна система, която се изхвърля незабавно откакто самолетът се подвига от земята, а за кацане има прибиращ се вентрален плъзгач. Ако обаче водачът не помни да удължи плъзгача или да го отключи, ударът от кацането може да аргументи тежки пострадвания. В реалност, по време на създаването на самолета трима от главните му водачи – Хайни Дитмар, Руди Опиц и Хана Рейч – претърпяват съществени гръбначни увреждания и фрактури на черепа заради твърдо кацане и прекарват няколко месеца в болница, с цел да се възстановят.
Но най-голямата заплаха идва от мотора на Komet. HWK 509 на Хелмут Уолтър, който задвижва Me-163B, работи на композиция от две горива: „ T-Stoff “, мощно съсредоточен водороден пероксид; и „ C-Stoff “, 30% примес от хидразин хидрат и метанол. Тези горива са хиперголни, което значи, че когато се смесят, те неотложно и доста мощно експлодират. Фактът, че и двете са безцветни течности, значи, че случаите са постоянно срещани, както в тази ситуация с един трагичен наземен екипаж, който несъзнателно изсипва резервоар с T-Stoff в аероплан, съдържащ малко количество C-Stoff. Както споделя създателят Уилям Грийн: „ Преди да осъзнае мащабите на грешката си, останките му бяха разпръснати фино по цялата писта. “
Това значи, че би трябвало да се внимава доста при зареждането на Komet, като пропелентите се зареждат един по един и моторът се изплаква с вода сред полетите. Но макар тези ограничения, доста самолети и екипаж са изгубени вт детонации още преди самолетът да напусне земята. Още по-лошото е, че T-Stoff е мощно корозивен и може да свали плътта от костите за секунди. Той също по този начин е податлив да реагира даже с най-малките частици нечистотия или органични субстанции, разграждайки се мощно до пара и О2, което значи, че може да се съхранява единствено в контейнери, облицовани със стъкло или гланц. Докато на водачите на Комет са издадени специфични летателни костюми, устойчиви на киселина, азбест, всяко кацане с останало гориво в резервоарите, евентуално ще доведе до катастрофa.
