Екип по пещерно спасяване от България търси оцелели сред срутените

Екип по пещерно избавяне от България търси оживели измежду срутените здания в Турция. Вече няколко дни те влизат в изцяло затрупани здания с вяра да открият признаци на живот.

Екипът на NOVA откри доброволците от „ Пещерно избавяне ” в Атакия.

„ Получихме сигнал, че куче е намерило нещо преди час, съгласно тях е жив човек. Но като виждам в какво положение е постройката, по-скоро ще търсим тяло. За страдание в последните два дни главно това вършим ”, описа Николай.

Спасителите ни поддържат 24 часова оперативна подготвеност - в границите на 5 минути когато и да е на денонощието екип е подготвен за акция.

Докато са вътре в една от постройките отломките не престават да падат, стават и две леки трусове, които заплашват и техния живот.

„ Когато пристигнем на място, опитваме се да оценим обстановката и какъв е рискът за нас, защото някои здания са в действителност рискови. Вече има един умрял избавител, не съм сигурен от коя страна е. Вчера при нашия лекар в полевата болница видяхме един турчин, който беше влезнал да избавя хора и постройката се беше сринала върху него и той 12 часа е стоял ”, описа Николай.

Опитът на пещерните спасители се оказва скъп в търсенето, тъй като съумяват да се проврат в тесни пукнатини.

„ Много постоянно хората са затиснати сред 2 плочи - просто два етажа са се свлекли един върху различен. Най-често в спалнята и са още в леглото. Нашата работа е да отидем, да разчистим пътя до там, защото има доста мебели и парчета, доста постоянно това значи да се кърти през бетонна плоча ”, споделя Николай.

С екипа потеглят и няколко български лекари. Даниел Димитров споделя, че в полеви условия са правили и интервенции.

„ Беше почнала гангрена и се постановяваше да отрежем част от пръста на една жена. Тя е потърсила помощ, само че тогава изобщо не е имало медицински пункт, тогава раната не е била усложнена ”, споделя Даниел Димитров.

След създаване на санитарен пункт в Хатай медиците доброволци се сблъскват с, по думите им, всички здравни последствия от едно естествено злополучие.

„ Имаше регистрирани случаи на краста, на холера, надлежно трябваше да се изолират. Недоимък на медикаменти, недохранване, бебета, които са стояли затиснати, след това са хранени, само че незадоволително. Най-често срещаните са някакви рани или порязвания от стъкла, нечисти рани, които са към този момент инфектирани. Налагаше се дори да вършим хирургична обработка на някоя от раните ”, изяснява Димитров.

За да са в Турция сега пещерните спасители носят напълно персонална екипировка и са си взели отпуск от работните си места.

На терен в Турция към момента остават десетки български доброволци, разпръснати в най-засегнатите региони. На място към този момент са и няколко камиона, натоварени със фамилни палатки, предоставени от Българския червен кръст - за част от хората, изгубили домовете си. До часове би трябвало да стане ясно и по кое време страната ни ще даде филантропична помощ на Сирия, с полет на военните ни самолети „ Спартан ”. Очаква се и отговорът от турските управляващи могат ли към 30 наши медици от Спешна помощ и няколко столични лечебни заведения да се причислят към екипите в южната ни съседка.