След войната: Как Западът ще намери общ език с Русия
Ефекти от войната в Украйна ФинансиБогатите руснаци се пробват да реалокират парите си в ДубайПазариЕмбаргото може да прати петрола в неразучена територия
Две седмици след нахлуването на Русия в Украйна двете страни като че ли поддържат известно равновесие. Несигурността в сходен мащаб не бе планувана както от самите тях, по този начин и от външните наблюдаващи, които чакаха по-бърз и по-решителен спор. Вместо това грешките на Путин катализираха нови и динамични фактори, които към момента пламенно работят – измежду тях са по-ефективната украинска опозиция и по-силното западно единение от предстоящото – като в същото време разкриват забележителна съветска непросветеност.
Един фактор обаче е толкоз остарял и нерушим, колкото самият европейски континент. Когато прахът на войната в Украйна се утаи по какъвто и да било метод, другите народи в Европа ще би трябвало да намерят подобаваща нова форма на връзки с Русия. В последна сметка тази война е значително резултат от неуспеха на старите взаимоотношения, последвали разпадането на Съветския съюз през 1991 година Така че не е прекомерно рано да стартираме да обмисляме какво може да последва след нашествието. Трябва да се построи резистентен европейски мир сред Русия и демократичните демокрации, другояче ще се стигне до следващата ужасяваща война в бъдеще, написа в собствен разбор The Guardian.
Какво тъкмо би трябвало да размени в този момент провалилият се вид на западната политика по отношение на Русия? Отговорът доста зависи от това по какъв начин приключи войната. Тя явно ще бъде последвана от интервал на доста надълбоко съмнение. Но връщането към статуквото, както е съществувало преди 24 февруари, също е доста малко евентуално. Русия, Украйна и Западна Европа в този момент се трансформират, както и връзките сред тях.
Това е съветската война. Въпреки това, обратно във времето, другите европейски страни не са били просто пасивни играчи. Тези страни, в това число Англия, също направиха неправилни избори, които помогнаха за подхранването на безразсъдството на Путин. Внезапните промени в политиката на Германия във връзка с разноските за защита, както и за газа, са трагична илюстрация, че предвоенните години бяха белязани с неправилни догатки и неуспех на политиката. Неотдавнашните прибързани дейности на Англия, въпреки и несъвършени, във връзка с съветското благосъстояние, енергийната сигурност и спортните контакти, реализираха същия провал.
Необходимостта от по-строг, по-прагматичен метод към Русия, важи на първо място на държавно равнище. Въпреки многото редакции на оповестения текст, отчетът на парламентарната комисия по разузнаване и сигурност на Русия за 2019-2020 година, демонстрира диаграми със смразяваща изясненост по какъв начин службите за сигурност на Обединеното кралство са отклонили погледа си от враждебната държавна активност, изключително от Русия, доникъде на последното десетилетие.
По-голямото преформулиране на връзките с Русия няма да бъде елементарно. Инвазията в Украйна не е единствената причина. Корените са заровени по-дълбоко. Русия има доста малко разбиране за демократично ръководство или господство на закона. Нейните институции, с изключение на църквата, са относително нежни. Тя няма западноевропейски сътрудник, на който да има доверие и безапелационно да му има вяра, по същия метод, по който, да речем, Франция и Италия се доверяват една на друга, като нито една от тях не се намесва в делата на другата. Във вените на руснаците обаче тече последна мнителност.
Поглед обратно във времето
През 19. век западните либерали виждат Царска Русия като въплъщение на автокрацията. За Англия Русия също беше имперски зложелател, заплашващ контрола над Индийския субконтинент. Крайните русофоби упрекнаха английския министър председател лорд Палмерстън, че е съветски сътрудник. През 50-те години на 19. век не различен, а Карл Маркс даже твърди, че от времето на Петър Велики при започване на 18. век, Русия се е посветила на световното завладяване.
През 20. век обичайните съмнения – които постоянно са били взаимни – получават друго лице след болшевишката гражданска война през 1917 година В продължение на повече от 70 години властническа Русия е значително откъсната от Запада, след 1945 година - от желязната завеса на Студената война. Когато Съветският съюз се разпадна през 1991 година, всичко това беше сменено - съвсем за една нощ - от система, в която нямаше съвсем никакви ефикасни правила, защото парите и благосъстоянията се изливаха на Запад. Европа натрупа огромни вложения, а силите за сигурност бяха заети от джихадисткия тероризъм.
Наивността от последните 30 години е дискредитирана в този момент, а не преди време. Западът се пробва да създаде нов метод и с времето нови връзки. Наречете го пробутване на трети път сред глобализацията и Студената война. Има заплаха обаче махалото да се залюлее прекомерно надалеч към цялостното разкъсване на връзките.
В неотдавна издадената си книга, отдадена на последните 200 години от британско-руските връзки, някогашният министър на външните работи на Англия Дейвид Оуен подлага на критика Англия за това, че се отдръпва от сериозната политика във връзка с Украйна след спора от 2014 година Той също по този начин показва, че Русия и Англия в реалност си наподобяват доста повече, в сравнение с се разграничават. Не на последно място, и двете са имперски сили от 19. и 20. век, които се борят да се приспособят към своето релативно затъмнение.
Оуен преглежда въпрос, който тъкмо в този момент има голямо значение - може ли Западът да се споразумее за нещо с Русия? Този въпрос беше отместен на една страна, поради събитията от последните две седмици и от вълнуващата опозиция на Украйна. Но нито Русия, нито въпросът няма да изчезнат.
Повтаряйки френския посланик Талейран, отчетът на комисията по разузнаване и сигурност отбелязва, че Русия постоянно е по едно и също време прекомерно мощна и прекомерно слаба. Отношенията с такава нация в никакъв случай няма да бъдат съвършени. И въпреки всичко, казусът с опитите за подписване на съглашения се отнася до въпроси, разпростряли се от нуклеарните оръжия до правата на украинците. Ако беше елементарно да се отговори на съветския въпрос, щеше да има по-малко терзания. Отговорът е комплициран, тъкмо по тази причина въпросът остава толкоз “жив”.
Две седмици след нахлуването на Русия в Украйна двете страни като че ли поддържат известно равновесие. Несигурността в сходен мащаб не бе планувана както от самите тях, по този начин и от външните наблюдаващи, които чакаха по-бърз и по-решителен спор. Вместо това грешките на Путин катализираха нови и динамични фактори, които към момента пламенно работят – измежду тях са по-ефективната украинска опозиция и по-силното западно единение от предстоящото – като в същото време разкриват забележителна съветска непросветеност.
Един фактор обаче е толкоз остарял и нерушим, колкото самият европейски континент. Когато прахът на войната в Украйна се утаи по какъвто и да било метод, другите народи в Европа ще би трябвало да намерят подобаваща нова форма на връзки с Русия. В последна сметка тази война е значително резултат от неуспеха на старите взаимоотношения, последвали разпадането на Съветския съюз през 1991 година Така че не е прекомерно рано да стартираме да обмисляме какво може да последва след нашествието. Трябва да се построи резистентен европейски мир сред Русия и демократичните демокрации, другояче ще се стигне до следващата ужасяваща война в бъдеще, написа в собствен разбор The Guardian.
Какво тъкмо би трябвало да размени в този момент провалилият се вид на западната политика по отношение на Русия? Отговорът доста зависи от това по какъв начин приключи войната. Тя явно ще бъде последвана от интервал на доста надълбоко съмнение. Но връщането към статуквото, както е съществувало преди 24 февруари, също е доста малко евентуално. Русия, Украйна и Западна Европа в този момент се трансформират, както и връзките сред тях.
Това е съветската война. Въпреки това, обратно във времето, другите европейски страни не са били просто пасивни играчи. Тези страни, в това число Англия, също направиха неправилни избори, които помогнаха за подхранването на безразсъдството на Путин. Внезапните промени в политиката на Германия във връзка с разноските за защита, както и за газа, са трагична илюстрация, че предвоенните години бяха белязани с неправилни догатки и неуспех на политиката. Неотдавнашните прибързани дейности на Англия, въпреки и несъвършени, във връзка с съветското благосъстояние, енергийната сигурност и спортните контакти, реализираха същия провал.
Необходимостта от по-строг, по-прагматичен метод към Русия, важи на първо място на държавно равнище. Въпреки многото редакции на оповестения текст, отчетът на парламентарната комисия по разузнаване и сигурност на Русия за 2019-2020 година, демонстрира диаграми със смразяваща изясненост по какъв начин службите за сигурност на Обединеното кралство са отклонили погледа си от враждебната държавна активност, изключително от Русия, доникъде на последното десетилетие.
По-голямото преформулиране на връзките с Русия няма да бъде елементарно. Инвазията в Украйна не е единствената причина. Корените са заровени по-дълбоко. Русия има доста малко разбиране за демократично ръководство или господство на закона. Нейните институции, с изключение на църквата, са относително нежни. Тя няма западноевропейски сътрудник, на който да има доверие и безапелационно да му има вяра, по същия метод, по който, да речем, Франция и Италия се доверяват една на друга, като нито една от тях не се намесва в делата на другата. Във вените на руснаците обаче тече последна мнителност.
Поглед обратно във времето
През 19. век западните либерали виждат Царска Русия като въплъщение на автокрацията. За Англия Русия също беше имперски зложелател, заплашващ контрола над Индийския субконтинент. Крайните русофоби упрекнаха английския министър председател лорд Палмерстън, че е съветски сътрудник. През 50-те години на 19. век не различен, а Карл Маркс даже твърди, че от времето на Петър Велики при започване на 18. век, Русия се е посветила на световното завладяване.
През 20. век обичайните съмнения – които постоянно са били взаимни – получават друго лице след болшевишката гражданска война през 1917 година В продължение на повече от 70 години властническа Русия е значително откъсната от Запада, след 1945 година - от желязната завеса на Студената война. Когато Съветският съюз се разпадна през 1991 година, всичко това беше сменено - съвсем за една нощ - от система, в която нямаше съвсем никакви ефикасни правила, защото парите и благосъстоянията се изливаха на Запад. Европа натрупа огромни вложения, а силите за сигурност бяха заети от джихадисткия тероризъм.
Наивността от последните 30 години е дискредитирана в този момент, а не преди време. Западът се пробва да създаде нов метод и с времето нови връзки. Наречете го пробутване на трети път сред глобализацията и Студената война. Има заплаха обаче махалото да се залюлее прекомерно надалеч към цялостното разкъсване на връзките.
В неотдавна издадената си книга, отдадена на последните 200 години от британско-руските връзки, някогашният министър на външните работи на Англия Дейвид Оуен подлага на критика Англия за това, че се отдръпва от сериозната политика във връзка с Украйна след спора от 2014 година Той също по този начин показва, че Русия и Англия в реалност си наподобяват доста повече, в сравнение с се разграничават. Не на последно място, и двете са имперски сили от 19. и 20. век, които се борят да се приспособят към своето релативно затъмнение.
Оуен преглежда въпрос, който тъкмо в този момент има голямо значение - може ли Западът да се споразумее за нещо с Русия? Този въпрос беше отместен на една страна, поради събитията от последните две седмици и от вълнуващата опозиция на Украйна. Но нито Русия, нито въпросът няма да изчезнат.
Повтаряйки френския посланик Талейран, отчетът на комисията по разузнаване и сигурност отбелязва, че Русия постоянно е по едно и също време прекомерно мощна и прекомерно слаба. Отношенията с такава нация в никакъв случай няма да бъдат съвършени. И въпреки всичко, казусът с опитите за подписване на съглашения се отнася до въпроси, разпростряли се от нуклеарните оръжия до правата на украинците. Ако беше елементарно да се отговори на съветския въпрос, щеше да има по-малко терзания. Отговорът е комплициран, тъкмо по тази причина въпросът остава толкоз “жив”.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ