Едва ли ще има човек, който не би се съгласил

Едва ли ще има човек, който не би се съгласил с мен, в случай че кажа, че един от знаците на социализма са така наречен панелки. Онези познати сиви блокове, в които са разрушени значително фантазии и са погубени значително душевни пориви. Но дано не се отнасяме с неприятно към всички тези жилищни здания, в които и до през днешния ден живее една огромна част от българското население. Нека се опитаме да разберем за какво са такива, каквито ги познаваме през днешния ден. Вие по какъв начин мислите, че би могло да се случи това? Аз си мисля, че най-хубавият метод да разгадая претекстовете за тяхното битие до ден сегашен е да се потопя в живота на хората, които населяват тези блокове. Именно това е направил и Веселин Зографов. Неговият опит, озаглавен „ Портрет на един панелен блок “ го води в софийския квартал Люлин 1, където се среща с жителите на блок 001. Целта му е ясна – да разбере за какво нещата са такива, каквито са. Всъщност този опит, показан на тазгодишното издание на „ Златна роза “, съставлява един любопитен късометражен филм, в който се преплитат похвати от анимационното, документалното и игрално кино, разказващи историята на един панелен блок. За да разбере повече обаче, ще би трябвало да чуете диалога ми с Веселин Зографов.