Животът в началото на ХІХ век
Едно от най-увлекателните пътувания, които можем да предприемем, несъмнено е пътешествието в предишното или бъдещето. На пръв взор това е невероятно заради липса на прословутата „ машина на времето “ – само че въпреки всичко тя може да бъде заместена от личното ни въображение. И в случай че пътешествието в бъдещето е много мъчно заради неналичието на каквато и да било справедлива информация (там оставаме уединено единствено с фантазията си), то за завръщане в предишното имаме многочислени опорни точки – събитията са известни, разказани, разказани в спомените на съвременници, монографии на историци и т. н.
Например, в случай че решим да се завърнем 200 години обратно, ще се озовем при започване на ХІХ век. Тогава таман е завършила една от грандиозните епопеи в европейската история – войните на Наполеон. Русия, Англия, Австрия и Прусия са победили, през 1815 година се е състоял Виенският конгрес, който за цялостен век напред дефинира насоките и, повече или по-малко, внася някакъв правилник в европейския политически живот. Това, що се отнася до световните фактори. Но, в това време, елементарните хора живеели своя работен живот, детайлностите за който постоянно са също толкоз забавни и любопитни, колкото и „ огромната политика “.
Такъв любопитен исторически подробност от ежедневния живот, да вземем за пример, в Русия, е събитието, че колкото по-ниско било общественото състояние на индивида, с толкоз по-малко коне имал право да разполага той. Това било строго несъмнено. Още през ХVІІІ век Екатерина Велика издала декрет, който открива ясното сходство на обществения статус на човек с неговите средства за превоз. Колкото по-високо стоял служителят в чиновническата подчиненост, толкоз по-представителни били неговите „ екипажи “ – както тогава наричали каретите. Например служителите от 1-ви и 2-ри клас по така наречен „ табела на ранговете “, както и генералите, можели да се возят в екипажи, запрегнати с 6 до 10 коня, и с лакеи зад каретата. Чиновниците от 3-ти, 4-ти и 5-ти клас също се возели в файтони – но без лакеи. Преди промените на Екатерина, с 6 и повече коня било позволено да се возят единствено дворяни, а на търговците се разрешавали най-вече два.
Строго било неразрешено да се изпреварва каретата на императора. Впрочем, сходно предписание се е съхранило, и то по целия свят, чак до нашия ХХІ век. Я някой, без значение в коя страна, да се опита на автомагистрала да изпревари кортежа на президента или министър-председателя…
В началото на ХІХ век аристократите в Европа постоянно били подготвени за двубой. За което и усърдно се подготвяли. Например, Пушкин по време на разходка непрекъснато носел със себе си бастун с тегло 16 кг. Това била нормалната му подготовка, с цел да не трепне ръката му по време на дуел.
Популярната през днешния ден фраза, че „ няма срамна работа “, при започване на ХІХ век не била годна. Военната работа се считала за доста по-престижна от гражданската. В Британия била доста известна фразата: „ Последното леговище на негодниците е армията “. Смисълът на тази поговорка е, че даже един обезверен непрокопсаник, когато влезе в армията, може да се поправи и да заеме почтено място в обществото. Колкото до чиновническата работа, тя била просто срамна и унизителна за богатите и знатните. Който от тях желал да служи – единствено военно занятие.
Разбира се, когато приказваме за началото на ХІХ век в Европа, не трябва да се пропуснат баловете. Дори днешните девойки от време на време показват себе си по какъв начин танцуват в луксозна рокля на превъзходен бал!
Между другото, тези танци изобщо не били смешка. Те започвали да се усвояват от ранна детска възраст – от 5-6 години. Обучението по танци напомняла подготовка на спортист; танцьорите трябвало да бъдат непринудени, ловки и да знаят всички придвижвания. Една неправилна стъпка можела да аргументи съществени последствия, даже при мъжете да провали нечия кариера!
По време на танца не трябвало да се дискутират съществени тематики или да се разисква една тематика дълго време. Разговорът трябвало да тече бързо и елементарно, в ритъма на танца. Сериозната сказка била наричана надменно и с скука „ красноречие “.
–
