В. "Фигаро": Няма как Русия да е виновна за всичките ни беди!
Една публицистична публикация на испанския в. " Ел Паис " провокира въпроси. В нея се показва паника, че след европейските избори през 20019 година ще бъде образуван " антиевропейски Европарламент под егидата на Русия ", което може да повлече след себе си " 5 години безпорядък в Брюксел ".
Както написа мадридският публицист, " софтуерните средства за интервенция " на Русия към този момент са " спомогнали за дестабилизацията на Англия с Брекзит, на Италия със Северната лига и на Испания с рецесията към независимостта на Каталуния ". Просто не ми го побира главата!
Каталунските сепаратисти и Северната лига породиха дълго преди Владимир Путин да се появи в Кремъл. Те бяха доста мощни още през 1996 година, когато Западът интензивно финансираше предизборната акция на Борис Елцин, а след това си затвори очите пред всички нарушавания при неговото преизбиране за президент на Русия. Що се отнася до Брекзит, неговият основен поборник беше Борис Джонсън. Трудно е да си представим по-антируски надъхан английски външен министър от него. За това, че Европейският съюз през днешния ден не действа по най-хубавия метод не са ни отговорни " злите " руснаци! А самите европейци.
Говореше се, че и за появяването на Доналд Тръмп би трябвало да бъде упрекната отново тази путинска Русия. Но по какъв начин са свързани руснаците с фрустрацията на белите американски служащи? Нима те постановиха на Съединени американски щати такава изборна система, при която можеш да станеш президент, получавайки 3 милиона гласа по-малко от противника си? Нека назоваваме нещата с същинските им имена: професионалната кариера, известността и политическият напредък на Доналд Тръпм са по своята същина чисто американски феномени. А неговата постоянна известност измежду американския електорат няма никакво отношение към Москва.
Русия напълно не е почтено агънце, само че не би трябвало да я трансформираме в главен провинен за всичките ни беди. Опитва ли се тя да осъществя тактика за въздействие на Запад, както постоянно е правил Западът на Изток? Безусловно. Отслабена и по-малка като размери спрямо Съюз на съветските социалистически републики, иконмиката принуждава Русия да се пробва да резервира мястото си в света благодарение на оставащите ѝ средства: ядерна енергетика, дарба да показва мощ в чужбина и кибервлияние (в този случай Русия употребява цифровото оръжие срещу неговите западни създатели).
В днешните времена на глобализация и международни обществени мрежи е мъчно да се избегне битката за въздействие на едно общество върху друго. Да стартираме с това, че провеждането на политическа агитация посредством обществените мрежи, включително и в чужбина, напълно не е нелегално. Русия била задействала немалки цифрови запаси срещу президентската акция на Хилари Клинтън? Да, абсолютно. Успяла ли е да настрои срещу нея три основни щата? По това може да се поспори.
Не би трябвало да преувеличаваме, когато приказваме против съветската " демократура ". Та напълно не е съвършена, само че не трябва да я тласкаме в обятията на Китай. Трябва да ѝ помогнем да влезе в общия европейски дом, както говореше Горбачов. Заповядал ли е Кремъл да бъде проведена показна кавга с офицера от ГРУ, който е продал за пари имената на десетки свои приятели? Напълно е допустимо. Корупцията в Русия е достигнала такова равнище, че у царя може да е зародило предпочитание да насочи явен сигнал: предателите ги чака ужасна орис, където и да са се скрили.
При всички случаи този случай трябваше да остане на равнището на спецслужбите. Жалко е, че той се трансформира в заплетена дипломатическа рецесия. Възгледите на Русия и Запада стават все по-ожесточени, което е изключително рисково. Достойно за жалост е, че погледът е мъгляв от черната пелена на параноята.
Путин параноично счита, че Западът пренамерено е провежда цветните революции в някогашните руски републики в ущърб на Русия. Тези революции бяха стихийни феномени, а не резултат от решения, признати във Вашингтон, Лондон и Париж. Фактът, че западните политически фондации след това поддържаха тези революции, е към този момент напълно друга работа.
Западът пък параноично има вяра, че Русия стои зад всички негови политически проблеми, до момента в който в действителност Москва употребява момента и само, което прави, е да удря в слабите му места.
Да се пребори с параноята на двете страни - това е политическата задача, с която може да се наеме френският президент Еманюел Макрон по време на своите две огромни политически мвизити - във Вашингтон и в Санкт Петербург през април и май тази година.
Както написа мадридският публицист, " софтуерните средства за интервенция " на Русия към този момент са " спомогнали за дестабилизацията на Англия с Брекзит, на Италия със Северната лига и на Испания с рецесията към независимостта на Каталуния ". Просто не ми го побира главата!
Каталунските сепаратисти и Северната лига породиха дълго преди Владимир Путин да се появи в Кремъл. Те бяха доста мощни още през 1996 година, когато Западът интензивно финансираше предизборната акция на Борис Елцин, а след това си затвори очите пред всички нарушавания при неговото преизбиране за президент на Русия. Що се отнася до Брекзит, неговият основен поборник беше Борис Джонсън. Трудно е да си представим по-антируски надъхан английски външен министър от него. За това, че Европейският съюз през днешния ден не действа по най-хубавия метод не са ни отговорни " злите " руснаци! А самите европейци.
Говореше се, че и за появяването на Доналд Тръмп би трябвало да бъде упрекната отново тази путинска Русия. Но по какъв начин са свързани руснаците с фрустрацията на белите американски служащи? Нима те постановиха на Съединени американски щати такава изборна система, при която можеш да станеш президент, получавайки 3 милиона гласа по-малко от противника си? Нека назоваваме нещата с същинските им имена: професионалната кариера, известността и политическият напредък на Доналд Тръпм са по своята същина чисто американски феномени. А неговата постоянна известност измежду американския електорат няма никакво отношение към Москва.
Русия напълно не е почтено агънце, само че не би трябвало да я трансформираме в главен провинен за всичките ни беди. Опитва ли се тя да осъществя тактика за въздействие на Запад, както постоянно е правил Западът на Изток? Безусловно. Отслабена и по-малка като размери спрямо Съюз на съветските социалистически републики, иконмиката принуждава Русия да се пробва да резервира мястото си в света благодарение на оставащите ѝ средства: ядерна енергетика, дарба да показва мощ в чужбина и кибервлияние (в този случай Русия употребява цифровото оръжие срещу неговите западни създатели).
В днешните времена на глобализация и международни обществени мрежи е мъчно да се избегне битката за въздействие на едно общество върху друго. Да стартираме с това, че провеждането на политическа агитация посредством обществените мрежи, включително и в чужбина, напълно не е нелегално. Русия била задействала немалки цифрови запаси срещу президентската акция на Хилари Клинтън? Да, абсолютно. Успяла ли е да настрои срещу нея три основни щата? По това може да се поспори.
Не би трябвало да преувеличаваме, когато приказваме против съветската " демократура ". Та напълно не е съвършена, само че не трябва да я тласкаме в обятията на Китай. Трябва да ѝ помогнем да влезе в общия европейски дом, както говореше Горбачов. Заповядал ли е Кремъл да бъде проведена показна кавга с офицера от ГРУ, който е продал за пари имената на десетки свои приятели? Напълно е допустимо. Корупцията в Русия е достигнала такова равнище, че у царя може да е зародило предпочитание да насочи явен сигнал: предателите ги чака ужасна орис, където и да са се скрили.
При всички случаи този случай трябваше да остане на равнището на спецслужбите. Жалко е, че той се трансформира в заплетена дипломатическа рецесия. Възгледите на Русия и Запада стават все по-ожесточени, което е изключително рисково. Достойно за жалост е, че погледът е мъгляв от черната пелена на параноята.
Путин параноично счита, че Западът пренамерено е провежда цветните революции в някогашните руски републики в ущърб на Русия. Тези революции бяха стихийни феномени, а не резултат от решения, признати във Вашингтон, Лондон и Париж. Фактът, че западните политически фондации след това поддържаха тези революции, е към този момент напълно друга работа.
Западът пък параноично има вяра, че Русия стои зад всички негови политически проблеми, до момента в който в действителност Москва употребява момента и само, което прави, е да удря в слабите му места.
Да се пребори с параноята на двете страни - това е политическата задача, с която може да се наеме френският президент Еманюел Макрон по време на своите две огромни политически мвизити - във Вашингтон и в Санкт Петербург през април и май тази година.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ