Теория на марихуанизацията
Една от най-странните истории на актуалната просвета безспорно е виталният път на Cannabis sativa, повече прочут като коноп или марихуана. Участието на този скромен плевел в развиването на човешката цивилизация е в действителност значимо, само че какъв брой от нас знаят за какво през днешния ден го свързваме основно с „ тревата “, „ коза “, „ ганджата “ и наркотичните му дейности, а не го познаваме като всекидневната суровина, която е поддържала живота на хиляди генерации от разнообразни цивилизации? Историята на конопа през 20. век е много неразбираема, на практика неписана и почтена за доктрина на конспирацията. Но придобива някакви, въпреки и спекулативни контури, когато се изложат хронологически обстоятелствата, свързани с неговото запрещение и ограничението на използването му в промишленостите.
Конопът е остарял като самото човечество. Една от най-древните находки, свидетелстващи за производството на текстил, е парче конопено платно от Древна Месопотамия, датирано от учените до 8000 година пр.н.е. Най-старото оживяло парче хартия също е създадено от конопени нишки преди 2000 години в Китай. Първите доказателства за конопени ферми датират отпреди 50 века още веднъж в азиатската страна. Египетските фараони също употребяват растението при градежа на огромните пирамиди най-много в качеството на здрави въжета.
И западноевропейската, и американската просвета е осъзнавала смисъла на конопа. През 1535 година британският крал Хенри VIII постанова закон, с който си резервира правото да глобява тежко всеки земеделец, който не засади най-малко четвърт акър с коноп на всеки 60 акра обработваема земя, която има (1 акър = 4,046 дка). В продължение на съвсем два века – от 1631 година до началото на 19. век, жителите на Съединени американски щати са имали правото да заплащат налозите си с коноп. Отказът за развъждането му в тази страна се е наказвал сурово. През 1850 година единствено в Съединени американски щати има над 8300 процъфтяващи конопени плантации.
