Една от най-големите грешки, които един военноначалник може да допусне,

Една от най-големите неточности, които един военноначалник може да допусне, е упованието за бърза победа и къса война. Виждаме това сега и продължаваме да ставаме очевидци на следващата дълга война, която скоро ще доближи времето от една година, а това е прекалено много за всеки боен специалист. Германия прави тази неточност два пъти – през Първата Световна война и през Втората Световна война.

На 6 септември 1914 година немската войска се намира на към 50 километра от Париж. Натискът е сериозен и по всичко проличава, че сраженията ще бъдат безмилостни. Оценката им за влизане във войната показва, че сраженията ще бъдат безмилостни, само че ще има невероятна скорост и брутално нахлуване. Нямат причина да не считат тъкмо това, съдейки по подготовката и желанието на целия немски народ за стълкновение.

Само за няколко месеца, Берлин е съумял да премине през Белгия и да настъпи във Франция. Военната машина съумява да прегази всички типове съпротива. Един месец по-рано, французите са изгубили близо 27 хиляди души и то за ден. Скоростта на германците в действителност е впечатляваща и стартира да кара френските генерали да се усещат много притиснати. Предстои още една огромна борба на изток от парижките ферми, където може да се приказва за решаваща борба.

Франция е изгубила доста, само че Германия чака всеки миг да пристигна и новината за предаване. Точно тук се изисква и осъществяването на една чудовищна логистика, която да разреши на френските бойци да се прегрупират и да посрещнат германците. Влаковете са сериозен способ за превоз, само че не са толкоз бързи, а и никой не е сигурен какъв брой тъкмо са вредите по железопътната линия. Трябва опция и в този сериозен миг ще се окаже, че Франция има какво да предложи.

Париж разполага с таксита, прочее има цяла армада от тях – хиляди дребни и огромни таксита. Колите могат да се натоварят за един бърз курс до фронта и посрещането на германците. Веднага полицията и армията стартират да събират всевъзможни таксиметрови водачи и ги насочват към фронта. Автомобилите не са чак толкоз напреднали, само че пък могат да стигнат на време.

Полицията даже дава обещание, че няма да следи за превишена скорост, като че ли въобще е можела по това време. Френските бойци се качват на такситата и потеглят към фронта. Истината е, че точно те ще съумеят да спасят Париж. Това е историята за спасяването на Париж, само че съгласно някой източници, тя е доста сериозен мит.

Според музея на Великата война, където е непокътнато едно от такситата, превозвало бойци, таксиметровите водачи изиграват роля, само че тя надалеч не е водеща. Изработен е даже мемориал, който съставлява таксиметрова кола, издялкана в канара и може да бъде открита в Париж. Авторите описват най-различни митове за такситата от Първата Световна война, само че тъкмо тази има някои проблеми.

По това време оперират към 10 хиляди таксита в Париж. От тях единствено 3000 са годни за приложимост. Останалите водачи към този момент са изпратени на фронта и карат камиони. Някои от парижанските водачи постоянно влизат в спор с военните и най-после получават призовка, затова е мъчно да се провеждат 10 хиляди таксита, а какво да приказваме и за 3 хиляди таксита.

В нощта на 6-ти септември, такситата стартират да се подреждат и да събират на площади и да товарят бойци. Колите са Renault AG1 Landaulets, които могат да съберат пет индивида и имат оптималната скорост от 45-50 км/ч. Военните инструктират водачите да подреждат бойците в една линия. Събитието се случва през нощта и е подредено на всички да карат без фарове. Стоповете също би трябвало да бъдат покрити с плат, с цел да не се виждат.

Всяко едно такси извършва прецизно командването.

Шофьорите не са чак такива патриоти и са много гневни. Фронтът е рисков и гибелен, а през последните месеци не се чува нищо положително, затова никой не желае да почине. Повечето осъзнават, че военните даже няма да им платят за тази екскурзия. Някои са задоволително смели и оставят брояча да върви цяла вечер, а по-късно отиват да си търсят парите в армията. Франция заплаща за курса, само че това надали може да се счита за най-благородното дело.

По информация на множеството архиви, френските таксиметрови водачи съумяват да закарат към 5000 боеца на борбата. Повече от 80 хиляди ще умрат през идната седмица в боевете. Тези 5 хиляди индивида надали са имали опция да трансформират курса на войната, с цел да може да се приказва, че такситата на Париж са избавили страната. Историята не завършва с това, завърналите се водачи ще би трябвало да стоят в запас и да се приготвят за нов превоз на хора до месомелачката, затова и те самите имат някакви участия във военната промишленост.

Такситата не избавят никого, повода за успеха се крие в една огромна немска неточност и в дейностите на брилянтен френски военачалник. Обикновено немската тактика стартира с нахлуване непосредствено към задачата, а по-късно и обграждане, до момента в който не пристигна време за предаване или елиминиране на съперника. Този проект е ефикасен единствено и само, когато всички флангове се движат с идентична скорост и се подчиняват на заповедите. Немският проект зависи доста и от времето, затова тук идва брилянтната концепция на французите.

Вместо да се пробват да се борят с целия фронт и настъплението, французите просто решили да забавят едната позиция. Една такава неточност ще коства и генерално краят на войната. По време на едно от всички сражения, немският военачалник Александър декор Клюк ще стартира да преследва френските бойци, които отстъпват и с това разрушава цялата дисциплинираност, оголвайки фланга и оставяйки дупки сред другите позиции.

Генерал Йозеф Йофре ще види тази опция и ще се възползва. Иска поддръжката на британците да оказват помощ в една контра-атака и двете сили съумяват да преминат линиите и да предизвикват вреди, до момента в който Германия не капитулира. Немците отстъпват и стартират да копаят окопи. Бързото и брутално нахлуване на немците е завършило и в този момент би трябвало да стоят и да не престават да водят своята окопна война, която постоянно губят. Такситата нямат никаква роля в цялата тази атака.

Хората просто имат потребност от повече герои и по тази причина възпяват таксиметровите водачи на Париж. Моралът на армията също е невисок и положителните вести са от особено  значение. Немците в действителност са на път да влязат в Париж и да създадат обстановката безнадеждна, само че една неточност е изцяло задоволителна. Тя обаче няма нищо общо с таксиметровите водачи.