Синя приказка ♥ Леда МИЛЕВА
Една чудна приказка за другарството сред мравка и незабравка от обичаната Леда Милева, чието творчество продължава да сее семенцата на мъдростта измежду генерации деца.
(Снимка на младата Леда Милева - Институт за литература при БАН)
Повя южнякът.
Две цветни семенца схванаха, че няма за какво да се чака и пуснаха тънки стебла.
Първото цвете погледна небето и дребните му цветчета станаха сини.
Второто цвете погледна слънцето и реши да си постави огромна златна корона. После значимо застана измежду тихата поляна:
– Всичко хубаво е златно! – рече то. – Златно е и житното зрънце, златно е и ясното слънце, златно и аз съм, въпреки че... името ми е Глухарче. А твоето име какво е, дребно синьо цвете?
– Не знам. Никой не ми е казвал...
Вечерта пристигна една мравка:
– Тъмно е към този момент, а мравунякът ми е надалеч. Може ли да преспя при вас?
Златното глухарче се направи, че не чува.
Но синьото цвете прошепна:
– При мене ела и добре си пристигнала!
Мравката заспа под синьото цвете. И чудно! Цяла нощ сънува сини сънища. Сънува, че се къпе в потока – и потокът бе наследник. Сънува, че плува върху наследник листец по реката дълбока – и реката бе синя. Сънува, че седна в синя ракета и литна към небето – и небето бе синьо.
Сутринта мравката сподели, че в никакъв случай няма да не помни тази чудна нощ, тези сънища сини и безусловно отново ще намине.
Цветето се усмихна:
– Довиждане, Мравке!
– Довиждане, Незабравке!
И цветето научи своето име.
За глухарчето всичко това не беше прелестно. То мълчеше и ставаше все по-голямо и все по-златно.
Един ден мравката още веднъж пристигна. И незабавно попита:
– Нямаш ли към този момент другарче? Къде е огромното златно глухарче?
– Няма го - отвърна Незабравката. – То се надуваше, че е златно. Но се случи нещо необикновено: глухарчето побеля, стана леко и южнякът го издуха!... Виж, стеблото му единствено остана до моето рамо – една клечица суха...
– Няма да те оставя самичка! – каза мравката. – Ще пребивавам при тебе. Денем ще се трудя, само че всяка заран, щом се събудя, ще ти описвам моите сини сънища като дребни сини приказки. Искаш ли?
– Как да не желая!
И синята незабравка погали с листенца своята другарка - умната мравка.
Снимка: Институт за литература при Българска академия на науките
