САЩ и Китай заедно срещу глобалното затопляне
Две седмици договаряния не стигнаха да бъде реализирано съглашение на годишната конференция на Организация на обединените нации за климата. Форумът в Глазгоу, съдбоносен за бъдещето на планетата ни, през днешния ден към този момент е, като футболен мач, в добавеното време. Какъвто и да е заключителният документ, който се чака да бъде признат през днешния ден, надали някой ще дефинира поетите задължения като задоволителни за закъснение на световното стопляне.
Една безспорно позитивна вест пристигна обаче в сряда от Глазгоу - Съединените щати и Китай изненадаха с декларация, че координирано ще работят в голям брой насоки, измежду които понижаване на метановите излъчвания, преустановяване на използването на въглища, запазване на горите.
Вятърни паркове в открити води ще зареждат 10 милиона семейства в Съединените щати до 2030-а година, а цената на плана е 12 милиарда $. Той е един от многото, част от амбициозната цел на американския президент Джо Байдън да реализира въглеродна индиферентност до 2050-а година. Именно с тази своя упоритост, подплатена с над половин трилион $ единствено за зелени цели, Байдън дойде в Глазгоу и въпреки остро да подлага на критика Китай и Русия за отсъствието им от основната климатична конференция, мнозина чуха повея напразно на смяната в връзките сред Вашингтон и Пекин. Съвместната декларация за усилване на битката с изменящия се климат мнозина разпознаха като голяма крачка напред, само че други чуха идна стихия.
" Това е въпрос на риск мениджмънт. Според мен екологичният аспект може да бъде погледнат напълно стопански - влагаме пари в този момент, с цел да си спестим бъдещи беди ", разяснява в предаването " Събота 150 " Катарине Клачански от основания в Прага институт EUROPEUM.
Само за първите шест месеца на годината вредите от естествени стихии в Съединените щати доближават 30 милиарда $. В Китай също не липсват образци за бедствия, само че сякаш от Пекин прочитът е по-скоро геополитически.
" Съединените щати са най-големият замърсител с въглеродни излъчвания. Страната се индустриализира от 200 години. В Китай процесът е от 40 години. Освен това на глава от популацията замърсяването в Китай е на половина по отношение на това, което е в Съединените щати. Там има един автомобил на глава от популацията. В Китай съотношението е 0,2 автомобила на човек ", заяви проф. Ван Вън от китайския университет Ренмин .
Двамата специалисти се пробват да разчетат посланието от сряда вечер в Глазгоу, когато взаимната декларация на Съединени американски щати и Китай изненада всички.
Катарине Клачански:
" Мисля, че това е доста огромна крачка напред, само че ще забележим до каква степен ще стигне. Китай и Съединените щати са най-големите замърсители с въглеродни излъчвания. В същото време и двете страни желаят да бъдат водачите на бъдещето. Все още доста екоактивисти са скептични, макар че в сряда двете страни подписаха и анонсираха взаимна декларация за понижаване на излъчванията по време на климатичната конференция в Глазгоу. Предстои да забележим дали Китай ще съблюдава обещанието, тъй като предишния опит ни подсказва, че едно е Пекин да поеме ангажимент, напълно друго се оказва да се придържа към него и в действителност да предприеме нужните дейности ".
Още повече, че китайският водач Си Цзинпин, който става все по-всесилен в личната си страна, не участва физически на конференцията за разлика от американския президент Джо Байдън и неговия проект за един трилион 750 милиарда $, над половин трилион от които - за зеленото бъдеще на Съединени американски щати. Останалите - за прекомерно замърсяващи планове, опонират екоактивисти.
" Това е радикална смяна по отношение на политиката на администрацията на Доналд Тръмп, тъй че в действителност можем да приказваме за стъпка напред. Въпросът е, че от една страна стоят упоритостите и желанията, от друга - софтуерните благоприятни условия. Ако ме питате има ли софтуерна опция с трилионите на Байдън да се реализира климатичната цел, моят отговор е позитивен. До 2050-та година ми се коства софтуерно допустимо да се реализира въглеродна индиферентност. Ако има воля, ще се откри и метод.
Мисля, че би трябвало да погледнем на другите възможности и във връзка с технологиите, които ще бъдат употребявани, с цел да се построят пътищата. Според мен би трябвало да се подходи и към избор на материали за построяването на инфраструктурата, които не са обвързани с толкоз огромно произвеждане на въглеродни излъчвания. Другият вид е да използваме фосилни горива за построяването на пътищата, само че това е в контраст със зелените цели. Също по този начин би трябвало да се употребяват по-устойчиви материали за тези пътища ", разяснява Катарине Клачански.
И в случай че се чудите дали звуковата картина от трафика е от Вашингтон или Пекин, ще ви отговоря - задръстването е породено от кортежа на Байдън в Глазгоу. Отсъствието на китайския водач Си Цзинпин обаче не се аргументира с задачата да спести въглеродни излъчвания от аероплан и постигане до конференцията, а е част от огромната геополитическа картина. Очаква се двамата водачи да се срещнат виртуално идната седмица.
" Имаме доста ниски упования от тази среща. Въпреки всичко е добре, че ще я има. Струва ми се, че политиката на Съедините щати към Китай е доста неправилна и те се бъркат прекалено много в нашите вътрешни работи. Много по-разумно е да ни оставят на мира и да се концентрират върху техните си проблеми. Вижте какъв брой тежко се развива пандемията там. Да не приказваме за проблемите им с дискриминирането и с всеобщото владеене и приложимост на огнестрелни оръжия. С толкоз комплицирана вътрешнополитическа обстановка, просто бих им споделил - не се занимавайте с Китай! ", о бясни проф. Ван Вън, който просто се усмихна на въпроса дали евентуална покана към Байдън от страна на Си за посещаване на Китай за Олимпийските игри следващата година би била подадена ръка за спортсменско състезание.
" Наблюдаваме доста съществено и тежко състезание във връзка с битката с климатичните промени от една страна, само че от друга - подготвеност за съдействие, което може да докара до доста висока успеваемост. В същото време можем да чуем доста обвинявания от страна на Съединените щати към Китай, само че ми се коства, че те са нечестни.
Много американци употребяват артикули, които са създадени в Китай. И още по-важно е, че Китай непрестанно усъвършенства. В същото време Съединените щати въобще не съблюдаваха протокола от Киото и излязоха от Парижкото съглашение. Тогава за какво въобще въвличат Китай в това? Изобщо не са прави да насочат сходни рецензии. Точно противоположното - светът би трябвало да подлага на критика тях ", коментира китайският професор, който въпреки всичко вижда и позитиви в взаимната декларация:
" Мисля, че това е доста добър сигнал. Ние знаем какъв брой е значимо огромните сили да работят в съдействие, с цел да се преборим с климатичните промени. Съвместната декларация е сигнал, че има подготвеност за сливане на напъните в името на битката с промените, като всеки извършва своите отговорности. Струва ми се също по този начин, че следим омекотяване на тона и спад в напрежението сред Китай и Съединените щати.
Много съм угрижен за това, което ще се случи след три години. Ако тогава републиканците, изключително в лицето на Тръмп или Попмео, се върнат в Белия дом. Какъв ще бъде развоят на събитията тогава? Въпреки всичко считам, че е значимо какво ще създадат американците през този интервал ".
Катарине Клачански е сдържан оптимист във връзка с климатичните цели. И до момента в който въглеродната индиферентност на Съединените щати до 2050 година ѝ се вижда сложна, само че постижима цел:
" Китай да бъде въглеродно безпристрастен до 2060-та година би било идеално, само че както към този момент споделих - упоритостта е едно, предприемането на деяние напълно друго. Задачата е доста мъчно изпълнима и ще забележим по какъв начин се развива. Струва ми се, че е доста по-важно първоначално да забележим възобновимите източници доста по-сериозно застъпени в енергийния микс на Китай. Не знам дали 2060-та е постижима, само че би било доста добре да се стартира с по-малки стъпки и крайни периоди - какво би трябвало да бъде след три, пет и 10 години да вземем за пример.
Природният газ може да бъде междинно равнище, до момента в който се доближи етапа, в която страната е подвластна напълно само от възобноявеми източници. Освен това синьото гориво се приема за по-малко замърсяващо околната среда от класическите изкопаеми горива, тъй че може да бъде опция. Трябва да кажем, че Китай има свои лични запаси, което е значим фактор да се пристъпи към този метод ".
Клачански е уверена, че съревнованието сред двете суперсили ще продължи:
" Китай съзира голяма опция в зелената промяна, тъй като тя може да бъде прегледана и в стопански аспект. Говорим за разрастваща се странас увеличаващ се брой на популацията, която би трябвало да откри наличен метод да му обезпечи сила. Това е изключително огромен проблем в селските райони, където инфраструктурата е в доста неприятно положение. Китай даже не може да обезпечи задоволително сила за популацията си в този момент. Знаем, че напълно скоро имаше енергийна рецесия поради дефицит на въглища ".
Но страната е подготвена да се откаже от тях в рационални периоди, уверен е китайският специалист Ван Вън:
" Това е най-голямото и най-ефективното понижаване на излъчванията в човешката история. Случва се точно в Китай. От пик на излъчванията ние непосредствено се спускаме към въглеродна индиферентност и то единствено за 30 години ".
Докато птиците пеят за едни - в богатите страни, в най-бедните замърсяването продължава, е едно от посланията, на които съвсем не бе обърнато внимание по време на конференцията в Глазгоу. Макар и да приказваме за климат, за множеството специалисти това е най-много диалог за пари и геополитика. Къде е Европа в тази игра?
" Европейският съюз към момента се бори да реализира консенсус сред страните - членки. Въпреки всичко, мисля, че въвеждането на обвързване всички да понижат излъчванията си с 55 % е значителен прогрес. Това е и част от Зелената договорка. Освен това съществува упоритостта Европейският съюз да бъде първият въглеродно безпристрастен блок, която е в действителност извънредно огромна - освен за блока като цяло, само че и за всяка една от страните, членуващи в него. Реално гласът на Брюксел бе един от първите, които сложи въпроса на дневен ред ", е заключението на Катарине Клачански.
Професор Ван Вън остава със своята убеденост в правотата на Китай, а еко деятелите в света имат своя коментар за конференцията, която още веднъж е била следващият конгрес с положителни пожелания.
Интервюто на Марта Младенова с Катарине Клачански и проф. Ван Вън в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Една безспорно позитивна вест пристигна обаче в сряда от Глазгоу - Съединените щати и Китай изненадаха с декларация, че координирано ще работят в голям брой насоки, измежду които понижаване на метановите излъчвания, преустановяване на използването на въглища, запазване на горите.
Вятърни паркове в открити води ще зареждат 10 милиона семейства в Съединените щати до 2030-а година, а цената на плана е 12 милиарда $. Той е един от многото, част от амбициозната цел на американския президент Джо Байдън да реализира въглеродна индиферентност до 2050-а година. Именно с тази своя упоритост, подплатена с над половин трилион $ единствено за зелени цели, Байдън дойде в Глазгоу и въпреки остро да подлага на критика Китай и Русия за отсъствието им от основната климатична конференция, мнозина чуха повея напразно на смяната в връзките сред Вашингтон и Пекин. Съвместната декларация за усилване на битката с изменящия се климат мнозина разпознаха като голяма крачка напред, само че други чуха идна стихия.
" Това е въпрос на риск мениджмънт. Според мен екологичният аспект може да бъде погледнат напълно стопански - влагаме пари в този момент, с цел да си спестим бъдещи беди ", разяснява в предаването " Събота 150 " Катарине Клачански от основания в Прага институт EUROPEUM.
Само за първите шест месеца на годината вредите от естествени стихии в Съединените щати доближават 30 милиарда $. В Китай също не липсват образци за бедствия, само че сякаш от Пекин прочитът е по-скоро геополитически.
" Съединените щати са най-големият замърсител с въглеродни излъчвания. Страната се индустриализира от 200 години. В Китай процесът е от 40 години. Освен това на глава от популацията замърсяването в Китай е на половина по отношение на това, което е в Съединените щати. Там има един автомобил на глава от популацията. В Китай съотношението е 0,2 автомобила на човек ", заяви проф. Ван Вън от китайския университет Ренмин .
Двамата специалисти се пробват да разчетат посланието от сряда вечер в Глазгоу, когато взаимната декларация на Съединени американски щати и Китай изненада всички.
Катарине Клачански:
" Мисля, че това е доста огромна крачка напред, само че ще забележим до каква степен ще стигне. Китай и Съединените щати са най-големите замърсители с въглеродни излъчвания. В същото време и двете страни желаят да бъдат водачите на бъдещето. Все още доста екоактивисти са скептични, макар че в сряда двете страни подписаха и анонсираха взаимна декларация за понижаване на излъчванията по време на климатичната конференция в Глазгоу. Предстои да забележим дали Китай ще съблюдава обещанието, тъй като предишния опит ни подсказва, че едно е Пекин да поеме ангажимент, напълно друго се оказва да се придържа към него и в действителност да предприеме нужните дейности ".
Още повече, че китайският водач Си Цзинпин, който става все по-всесилен в личната си страна, не участва физически на конференцията за разлика от американския президент Джо Байдън и неговия проект за един трилион 750 милиарда $, над половин трилион от които - за зеленото бъдеще на Съединени американски щати. Останалите - за прекомерно замърсяващи планове, опонират екоактивисти.
" Това е радикална смяна по отношение на политиката на администрацията на Доналд Тръмп, тъй че в действителност можем да приказваме за стъпка напред. Въпросът е, че от една страна стоят упоритостите и желанията, от друга - софтуерните благоприятни условия. Ако ме питате има ли софтуерна опция с трилионите на Байдън да се реализира климатичната цел, моят отговор е позитивен. До 2050-та година ми се коства софтуерно допустимо да се реализира въглеродна индиферентност. Ако има воля, ще се откри и метод.
Мисля, че би трябвало да погледнем на другите възможности и във връзка с технологиите, които ще бъдат употребявани, с цел да се построят пътищата. Според мен би трябвало да се подходи и към избор на материали за построяването на инфраструктурата, които не са обвързани с толкоз огромно произвеждане на въглеродни излъчвания. Другият вид е да използваме фосилни горива за построяването на пътищата, само че това е в контраст със зелените цели. Също по този начин би трябвало да се употребяват по-устойчиви материали за тези пътища ", разяснява Катарине Клачански.
И в случай че се чудите дали звуковата картина от трафика е от Вашингтон или Пекин, ще ви отговоря - задръстването е породено от кортежа на Байдън в Глазгоу. Отсъствието на китайския водач Си Цзинпин обаче не се аргументира с задачата да спести въглеродни излъчвания от аероплан и постигане до конференцията, а е част от огромната геополитическа картина. Очаква се двамата водачи да се срещнат виртуално идната седмица.
" Имаме доста ниски упования от тази среща. Въпреки всичко е добре, че ще я има. Струва ми се, че политиката на Съедините щати към Китай е доста неправилна и те се бъркат прекалено много в нашите вътрешни работи. Много по-разумно е да ни оставят на мира и да се концентрират върху техните си проблеми. Вижте какъв брой тежко се развива пандемията там. Да не приказваме за проблемите им с дискриминирането и с всеобщото владеене и приложимост на огнестрелни оръжия. С толкоз комплицирана вътрешнополитическа обстановка, просто бих им споделил - не се занимавайте с Китай! ", о бясни проф. Ван Вън, който просто се усмихна на въпроса дали евентуална покана към Байдън от страна на Си за посещаване на Китай за Олимпийските игри следващата година би била подадена ръка за спортсменско състезание.
" Наблюдаваме доста съществено и тежко състезание във връзка с битката с климатичните промени от една страна, само че от друга - подготвеност за съдействие, което може да докара до доста висока успеваемост. В същото време можем да чуем доста обвинявания от страна на Съединените щати към Китай, само че ми се коства, че те са нечестни.
Много американци употребяват артикули, които са създадени в Китай. И още по-важно е, че Китай непрестанно усъвършенства. В същото време Съединените щати въобще не съблюдаваха протокола от Киото и излязоха от Парижкото съглашение. Тогава за какво въобще въвличат Китай в това? Изобщо не са прави да насочат сходни рецензии. Точно противоположното - светът би трябвало да подлага на критика тях ", коментира китайският професор, който въпреки всичко вижда и позитиви в взаимната декларация:
" Мисля, че това е доста добър сигнал. Ние знаем какъв брой е значимо огромните сили да работят в съдействие, с цел да се преборим с климатичните промени. Съвместната декларация е сигнал, че има подготвеност за сливане на напъните в името на битката с промените, като всеки извършва своите отговорности. Струва ми се също по този начин, че следим омекотяване на тона и спад в напрежението сред Китай и Съединените щати.
Много съм угрижен за това, което ще се случи след три години. Ако тогава републиканците, изключително в лицето на Тръмп или Попмео, се върнат в Белия дом. Какъв ще бъде развоят на събитията тогава? Въпреки всичко считам, че е значимо какво ще създадат американците през този интервал ".
Катарине Клачански е сдържан оптимист във връзка с климатичните цели. И до момента в който въглеродната индиферентност на Съединените щати до 2050 година ѝ се вижда сложна, само че постижима цел:
" Китай да бъде въглеродно безпристрастен до 2060-та година би било идеално, само че както към този момент споделих - упоритостта е едно, предприемането на деяние напълно друго. Задачата е доста мъчно изпълнима и ще забележим по какъв начин се развива. Струва ми се, че е доста по-важно първоначално да забележим възобновимите източници доста по-сериозно застъпени в енергийния микс на Китай. Не знам дали 2060-та е постижима, само че би било доста добре да се стартира с по-малки стъпки и крайни периоди - какво би трябвало да бъде след три, пет и 10 години да вземем за пример.
Природният газ може да бъде междинно равнище, до момента в който се доближи етапа, в която страната е подвластна напълно само от възобноявеми източници. Освен това синьото гориво се приема за по-малко замърсяващо околната среда от класическите изкопаеми горива, тъй че може да бъде опция. Трябва да кажем, че Китай има свои лични запаси, което е значим фактор да се пристъпи към този метод ".
Клачански е уверена, че съревнованието сред двете суперсили ще продължи:
" Китай съзира голяма опция в зелената промяна, тъй като тя може да бъде прегледана и в стопански аспект. Говорим за разрастваща се странас увеличаващ се брой на популацията, която би трябвало да откри наличен метод да му обезпечи сила. Това е изключително огромен проблем в селските райони, където инфраструктурата е в доста неприятно положение. Китай даже не може да обезпечи задоволително сила за популацията си в този момент. Знаем, че напълно скоро имаше енергийна рецесия поради дефицит на въглища ".
Но страната е подготвена да се откаже от тях в рационални периоди, уверен е китайският специалист Ван Вън:
" Това е най-голямото и най-ефективното понижаване на излъчванията в човешката история. Случва се точно в Китай. От пик на излъчванията ние непосредствено се спускаме към въглеродна индиферентност и то единствено за 30 години ".
Докато птиците пеят за едни - в богатите страни, в най-бедните замърсяването продължава, е едно от посланията, на които съвсем не бе обърнато внимание по време на конференцията в Глазгоу. Макар и да приказваме за климат, за множеството специалисти това е най-много диалог за пари и геополитика. Къде е Европа в тази игра?
" Европейският съюз към момента се бори да реализира консенсус сред страните - членки. Въпреки всичко, мисля, че въвеждането на обвързване всички да понижат излъчванията си с 55 % е значителен прогрес. Това е и част от Зелената договорка. Освен това съществува упоритостта Европейският съюз да бъде първият въглеродно безпристрастен блок, която е в действителност извънредно огромна - освен за блока като цяло, само че и за всяка една от страните, членуващи в него. Реално гласът на Брюксел бе един от първите, които сложи въпроса на дневен ред ", е заключението на Катарине Клачански.
Професор Ван Вън остава със своята убеденост в правотата на Китай, а еко деятелите в света имат своя коментар за конференцията, която още веднъж е била следващият конгрес с положителни пожелания.
Интервюто на Марта Младенова с Катарине Клачански и проф. Ван Вън в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ