Първи изборни данни: ГЕРБ пак става първа сила, но парламентът май ще е ялов
Двата лагера нямат болшинство, " балансьор " са прокремълските радикали от " Възраждане ", само че с тях коалиция е съвсем невъзможна
Очертава се извънредно комплициран парламент, в който държавно управление ще може да се излъчи единствено при тежки взаимни отстъпки. Това демонстрират данните от екзитполовете към края на предизборния ден. „ Флагман “ осредни числата от пет организации, оповестени в разнообразни медии.
ГЕРБ още веднъж се завръща като първа мощ с към 25.5%, сочат данните. Втори са „ Продължаваме промяната “ (ПП) с към 19%, а трети – Движение за права и свободи с 14%.
Следват „ Българска социалистическа партия за България “ с 11% и „ Възраждане “ с към 10%.
Последната сигурна групировка в 48-ото Народно заседание е „ Демократична България “ (ДБ) със 7.8%.
Под бариерата за влизане в Народното събрание може би остават „ ИТН “ на Слави Трифонов с към 3.8% и „ Български напредък “ на Стефан Янев – 3.6%.
Трябва да се каже, че тези цифри въпреки всичко са много условни и могат да претърпят съществени корекции , както сочи практиката.
С това конкретизиране изчисляването на мандатите демонстрира, че ГЕРБ ще имат към 70 народни представители, а Политическа партия – 52. Движение за права и свободи ще разполага с към 39 места в Народното събрание, Българска социалистическа партия – 30, „ Възраждане “ - 28, а Демократична България – 21.
Допускаме, че Има Такъв Народ и БВ не прескачат бариерата. Това значи, че лагерите са разпределени по подобен метод, че държавно управление няма по какъв начин да бъде излъчено.
От едната страна, се допуска, че са ГЕРБ и Движение за права и свободи, които обаче дружно имат 109 депутата . За болшинство са нужни най-малко 121.
От другата страна са Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България, които дружно имат 103 депутатски мандата.
„ Възраждане “ се обрисува като вероятният балансьор , който може да наклони везните в едната или другата посока. От прокремълската радикална партия на Костадин Костадинов обаче в предизборната акция бяха безапелационни, че не биха управлявали с никой и че ще са съпротива на всички . От там имат условия да не се приема еврото, както и да се преразгледа участието на България в НАТО и Европейския съюз – неуместно искане за останалите партии.
Така, в случай че не се стигне до тежки взаимни отстъпки, държавно управление не се обрисува да бъде излъчено и ще се върви на нови избори при започване на 2023 година
Очертава се извънредно комплициран парламент, в който държавно управление ще може да се излъчи единствено при тежки взаимни отстъпки. Това демонстрират данните от екзитполовете към края на предизборния ден. „ Флагман “ осредни числата от пет организации, оповестени в разнообразни медии.
ГЕРБ още веднъж се завръща като първа мощ с към 25.5%, сочат данните. Втори са „ Продължаваме промяната “ (ПП) с към 19%, а трети – Движение за права и свободи с 14%.
Следват „ Българска социалистическа партия за България “ с 11% и „ Възраждане “ с към 10%.
Последната сигурна групировка в 48-ото Народно заседание е „ Демократична България “ (ДБ) със 7.8%.
Под бариерата за влизане в Народното събрание може би остават „ ИТН “ на Слави Трифонов с към 3.8% и „ Български напредък “ на Стефан Янев – 3.6%.
Трябва да се каже, че тези цифри въпреки всичко са много условни и могат да претърпят съществени корекции , както сочи практиката.
С това конкретизиране изчисляването на мандатите демонстрира, че ГЕРБ ще имат към 70 народни представители, а Политическа партия – 52. Движение за права и свободи ще разполага с към 39 места в Народното събрание, Българска социалистическа партия – 30, „ Възраждане “ - 28, а Демократична България – 21.
Допускаме, че Има Такъв Народ и БВ не прескачат бариерата. Това значи, че лагерите са разпределени по подобен метод, че държавно управление няма по какъв начин да бъде излъчено.
От едната страна, се допуска, че са ГЕРБ и Движение за права и свободи, които обаче дружно имат 109 депутата . За болшинство са нужни най-малко 121.
От другата страна са Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България, които дружно имат 103 депутатски мандата.
„ Възраждане “ се обрисува като вероятният балансьор , който може да наклони везните в едната или другата посока. От прокремълската радикална партия на Костадин Костадинов обаче в предизборната акция бяха безапелационни, че не биха управлявали с никой и че ще са съпротива на всички . От там имат условия да не се приема еврото, както и да се преразгледа участието на България в НАТО и Европейския съюз – неуместно искане за останалите партии.
Така, в случай че не се стигне до тежки взаимни отстъпки, държавно управление не се обрисува да бъде излъчено и ще се върви на нови избори при започване на 2023 година
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ