Ако 2020 беше сватба, щеше да бъде тази: историята на Милена и Итън
Двама влюбени… тя от България, той е от Съединени американски щати. Милена и Итън си споделиха заветното "Да " тази година на съдбовната дата 08.08.
Едва ли, когато са възнамерявали, са си представяли това, което ги сполетява след това. Първо пандемията скапва всички предварителни проекти, които са създали. Милена не познава фамилията на Итън и тъкмо преди сватбата е трябвало да пътуват до Съединени американски щати, където да се опознаят, да прекарат време дружно с цялото семейство.
Животът обаче е това, което ни се случва, до момента в който вършим проекти и двамата влюбени бързо осъзнават, че това няма да е елементарна женитба. За разлика от доста други двойки, те вземат решение да не анулират събитието и все пак да се врекат във безконечна честност пред своите близки.
Но по какъв начин, когато фамилията на Итън е в Съединени американски щати, а полетите от дълго време са мираж? Всичко наподобява невероятно. Или не съвсем… Нали въпреки всичко сме 21 век, векът на софтуерните благоприятни условия. Ако целият свят може да организира бизнес срещи онлайн, за какво да няма по какъв начин гостите на сватбата също да се пренесат през океана цифрово?
И така… Имаме Милена, Итън, петдесетина от най-близките другари и семейство на булката и най-близките на младоженеца, които се включиха в събитието виртуално и благодарение на таблети.
И в случай че си мислите, че тук идва време за хепи енд, горчиво и ориз във въздуха, помислете отново. В деня на щастливото събитие всичко е подредено в Бели Извор, където се състоя сватбата. Понякога обаче, когато поръчваме слънце, се оказва, че идва дъжд. И то какъв. Цялата сватбарска компания, дружно с таблетите и презокеанските посетители е подложена на страшна стихия, която внезапно се изсипва над откритото пространство, където се организира тържеството. Било е в действителност епично. Много дъжд, доста бързи реакции и доста мемоари, несъмнено.
Няма по какъв начин да знаем какво ще ни се случи в бъдеще. Това, на което ни учат Милена и Итън е, че не трябва да отлагаме живота си поради заобикалящите ни фактори. Пречки постоянно ще има, постоянно ще има провокации, само че постоянно ще има и обич и по тази причина си коства да се любуваме на това, което се случва към нас - пък въпреки и да е бурно, друго, нетипично, мокро и софтуерно.
Вижте цялата история във видеото:
По принцип не съм (или най-малко не бях) по обществените мрежи. Рядко споделям и качвам, не обичам доста внимание и съм си свенлив човек
Едва ли, когато са възнамерявали, са си представяли това, което ги сполетява след това. Първо пандемията скапва всички предварителни проекти, които са създали. Милена не познава фамилията на Итън и тъкмо преди сватбата е трябвало да пътуват до Съединени американски щати, където да се опознаят, да прекарат време дружно с цялото семейство.
Животът обаче е това, което ни се случва, до момента в който вършим проекти и двамата влюбени бързо осъзнават, че това няма да е елементарна женитба. За разлика от доста други двойки, те вземат решение да не анулират събитието и все пак да се врекат във безконечна честност пред своите близки.
Но по какъв начин, когато фамилията на Итън е в Съединени американски щати, а полетите от дълго време са мираж? Всичко наподобява невероятно. Или не съвсем… Нали въпреки всичко сме 21 век, векът на софтуерните благоприятни условия. Ако целият свят може да организира бизнес срещи онлайн, за какво да няма по какъв начин гостите на сватбата също да се пренесат през океана цифрово?
И така… Имаме Милена, Итън, петдесетина от най-близките другари и семейство на булката и най-близките на младоженеца, които се включиха в събитието виртуално и благодарение на таблети.
И в случай че си мислите, че тук идва време за хепи енд, горчиво и ориз във въздуха, помислете отново. В деня на щастливото събитие всичко е подредено в Бели Извор, където се състоя сватбата. Понякога обаче, когато поръчваме слънце, се оказва, че идва дъжд. И то какъв. Цялата сватбарска компания, дружно с таблетите и презокеанските посетители е подложена на страшна стихия, която внезапно се изсипва над откритото пространство, където се организира тържеството. Било е в действителност епично. Много дъжд, доста бързи реакции и доста мемоари, несъмнено.
Няма по какъв начин да знаем какво ще ни се случи в бъдеще. Това, на което ни учат Милена и Итън е, че не трябва да отлагаме живота си поради заобикалящите ни фактори. Пречки постоянно ще има, постоянно ще има провокации, само че постоянно ще има и обич и по тази причина си коства да се любуваме на това, което се случва към нас - пък въпреки и да е бурно, друго, нетипично, мокро и софтуерно.
Вижте цялата история във видеото:
По принцип не съм (или най-малко не бях) по обществените мрежи. Рядко споделям и качвам, не обичам доста внимание и съм си свенлив човек
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ