„Два фундаментални проблема обаче среща западната икономическа офанзива срещу Русия.

...
„Два фундаментални проблема обаче среща западната икономическа офанзива срещу Русия.
Коментари Харесай

Бруно Лете: Въпросът е колко единна ще остане Европа за антируските мерки, когато нещата загрубеят

„ Два фундаментални казуса обаче среща западната икономическа атака против Русия. Първият са разликите измежду съдружниците кой каква цена е подготвен да заплати за неизбежния бумерангов резултат на глобите. Най-дълбоки са различията за това да бъде ли изключена Русия от системата за междубанкови транзакции SWIFT. За Франция да вземем за пример това е „ финансовото оръжие с нуклеарна бойна глава “. Германия обаче е срещу, на такава позиция са и Италия и Унгария - все много подвластни от съветския газ страни. Вторият фундаментален проблем е почналото през 2014-а като отговор на първите западни наказания последователно отделяне на Русия от западните стопански системи. След анексирането на Крим съветските валутни запаси набъбнаха до близо 650 милиарда $, а държавният дълг е редуциран до едвам 18 % от Брутният вътрешен продукт. Всичко това дава време и известно успокоение на съветския президент Путин да реализира мрачните си проекти за Украйна и да се обръща последователно към съдружника си Китай, разяснява пред Бруно Лете от " Джърман Маршал фонд ".

„ Трябва да си даваме сметка, че глобите са инструмент, а не политика. Не можем да чакаме, че те биха предиздвикали Русия да промени държанието си мигновено. Ефектът им по предписание не се материализира в кратковременен, а в по-дългосрочен проект. Затова все още Русия наподобява подготвена да заплати цената. А и няма по какъв начин да не са очаквали това да ги сполети в един миг. През последните години Русия си обезпечи много добър финансов буфер. Националният й капиталов фонд да вземем за пример все още е с рекорден размер - счита се, че там има 171 милиарда $. Русия разполага с нужните средства, с цел да оцелее под ударите против стопанската система й най-малко известно време. Тези ресурси в един миг въпреки всичко ще се изпарят и тогава Русия ще усети доста мъчително глобите - на практика всички браншове на съветската стопанска система ще пострадат. Но, за жалост, дотогава ще мине време “, разяснява той.

„ Санкции преди 8 години, несъмнено, имаше - откакто Русия анексира Крим. Но, знаете ли, мисля, че на Запад по този начин и не допуснахме, че Русия би стигнала толкоз надалеч в погазването на интернационалното право, на териториалната целокупност и суверенитета на Украйна и на други страни в района. Да, имам вяра, че тези наказания ще бъдат доста мъчителни за Русия. Тя е извънредно подвластна да вземем за пример от западните технологии при добива на нефт и на природен газ. Но няма да има повече достъп до тях и този бранш от стопанската система й няма да може да е в крайник с времето и да се модернизира. Друг удар е да вземем за пример решението за възбрана на достъпа на „ Аерофлот “ до Обединеното кралство. Това ще докара до внезапен спад на икономическия трафик сред Москва и Лондон. А лондонското Сити е като магнит за съветския капитал. И не на последно място - Европейският съюз и Съединените щати блокираха достъпа на съществени съветски банки до западните финансови пазари. А съветските банки разчитат на капитал от Запада, с цел да рефинансират суверенния дълг на Русия. Това ще ограничи опциите на Москва да харчи за войната си. Но не незабавно “, предвижда той.

„ Въпросът е когато нещата в действителност загрубеят - глобите работят и Русия противодейства - какъв брой единна ще остане Европа за антируските ограничения. Тоест ще забележим каква ще е решимостта ни във връзка с тези наказания едвам откакто стартираме да страдаме и ние от тях “, добави Лете.

„ Трябва да сме готови за всички вероятни сюжети. Преди всичко - в случай че Украйна падне, НАТО внезапно ще се окаже със 150 000 съветски бойци на границата си. Освен това към този момент не можем да одобряваме като две разнообразни неща страната Беларус и страната Русия. Те към този момент са в действителност едно цяло - Беларус е под контрола на Русия. Така че географията на източния ни фланг е радикално изменена. Буферът Беларус сред Русия и НАТО го няма. И е явно, че разположението на силите на алианса на изток към този момент не е съответно. Защото съветските сили насреща са доста по-многобройни. Затова не бих се изненадал източната граница на НАТО да е идната цел на руснаците - в случай че съумеят да открият надзор над Украйна. Нямам поради пълномащабна война, а вероятността Русия да се опита да дестабилизира обстановката посредством тактически малочислени рейдове и хибридни похвати “, съобщи той.
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР