Петков за ролята си – не да чегърта, а да сложи в прокуратурата хора без спирачки
Думите на премиера Кирил Петков, че щял да поставя хора в прокуратурата и КПКОНПИ, са извадени от подтекста. Всъщност ролята му не била да чегърта.
Това се споделя в отговора на Петков до членовете на Мониторинговата група към Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи в Европейския парламент. Отговорите на премиера и министрите на правораздаването Надежда Йорданова и на културата Атанас Атанасов са писмени и са с дата 26 януари. Тримата и основният прокурор Иван Гешев бяха изслушани ден по-късно от Мониторинговата група в Брюксел.
От отговорите излиза наяве също по този начин отношението на държавното управление ни към настоящия основен прокурор и желанията за реформиране на правораздаването и Министерство на вътрешните работи.
Петков твърди също по този начин, че все още на сключване на декларацията му за отвод от канадско поданство нито българският закон, нито Конституционният съд, нито друга правосъдна процедура уреждат правните последствия от подобен отвод.
Управниците ни чакат Народното събрание да прегледа предпочитано законодателните оферти, които ще доведат до окончателното преустановяване на придобиването на българско поданство при облекчени условия посредством вложения.
Публикуваме с известни съкращения и с минимална редакторска интервенция (поставянето на някои запетаи) въпросите на евродепутатите и отговорите на българските представители. Запазваме и получерния шрифт, употребен в някои фрази на отговорите. Всички въпроси и отговори можете да намерите.
Въпроси към министър-председателя
- Проследихме с огромна угриженост Вашите обществени изказвания, в които се внушава, че „...нашата роля е да назначаваме хора в прокуратурата, в Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ)…” Бихме желали в допълнение обяснение на изказването.
Бихме желали документално увещание, че правосъдната промяна в България продължава и няма да се свежда единствено до замяна на персони. Във връзка с това бихме желали да попитаме за Вашата позиция по отношение на продължаващите апели за оставка на основния прокурор и Вашето схващане дали сходни апели не съставляват директно нарушаване на правилото на разделяне на управляващите и опит за практикуване на политическо въздействие върху независимостта на правосъдната власт.
- Бих желал да обърна внимание, че цитираните думи са извадени от подтекст, и то по метод, който опорочава техния смисъл. Уверявам Ви, че политиката на държавното управление, което оглавявам, е ориентирана към дълбока правосъдна промяна и дейно противопоставяне на корупцията с всички законови средства и по никакъв метод не се свежда до замяна на персони.
Смисълът на горецитираното изречение, в подтекста на цялото ми изявление и в подтекста на политическите задължения на държавното управление, е в посока на преустановяване на практиката на политическо кадруване и „ слагане “ на управителни функции в правосъдната система и изпълнителна власт на лица, които не имат нужните професионални и морални качества. За Ваше сведение, апелирам да имате поради и цялото ми изявление, а точно: „ Моята фантазия е да имаме правораздаване, което да покаже, че в България няма безнаказано нарушение на закона. Не е моята роля да стържа никой, нашата роля е да сложим хора в прокуратурата и КПКОНПИ, които да нямат никакви спирачки да ревизират всеки апаш в България. За мен е значима лустрация на крадците и това би трябвало да стане институционално. Не може да стане през институции, на които това не им е работата. Аз съм дал на Бойко Рашков цялостна независимост сега за всяко едно следствие, което той има право да направи. Чадърите свършиха. По никакъв метод никой не може да се усеща предпазен, без значение дали е в ръководещата коалиция, дали е министър.
Под „ нашата роля “ имам поради ролята на страната, само че акцентът е точно върху това – цялостна самостоятелност на проверяващите органи и съда в тяхната преценка, без значение против кого е ориентирано следствието, когато има данни за закононарушение.
Заставам зад свободата на всеки прокурор, а и всеки магистрат, да се управлява в своята работа само от закона и от вътрешното си разбиране.
За страдание, през последните години следим, че институциите в България не противодействат на корупцията и престъпността по високите етажи на властта. Нашите европейски и интернационалните сътрудници ни подлагат на критика за ниските резултати в битката с корупцията и за неналичието на ефикасни неоправдателни присъди, както немалка част от рецензиите са свързани и с фигурата на основния прокурор според българското законодателство и конституция и неговите неограничени пълномощия. В момента законовата и конституционната рамка е такава, че не е допустимо дейно следствие против Главния прокурор, поради което България е неведнъж подложена на критика по делото „ Колеви против България “.
Встрани от институционалните проблеми, съм известен от министъра на правораздаването за редица сигнали, свързани с личността на господин Гешев и незаконосъобразността на негови дейности в качеството му на прокурор и на основен прокурор, и даващи съображение за отправяне на искане за освобождението му от служба.
Не мисля, че апелите за оставка на господин Гешев в тази ситуация нарушават независимостта му, в противен случай. Той е част от политическия разговор, той самичък влиза в него и е деятелен политически участник с голям брой свои изявления и явно игнорирайки сигнали за злоупотреби и корупция на предходните ръководещи. Във връзка с прочетена декларация от Народното събрание на 14 януари 2022 година, с която се желае оставката на основния прокурор, следва да се има поради, че в Правилника за организация и активността на Народното събрание е планувана процедура за отчетност на основния прокурор точно пред народните представители, и сходна декларация не излиза отвън пълномощията на Народното събрание. В началото на месец февруари се чака и категорично изговаряне на Конституционния съд по к.д. № 19 oт 23 август 2021 година по отношение на правото на Народното събрание при съблюдаване на правилото за разделяне на управляващите да изслушва основния прокурор и да дава рекомендации по отношение на получената информация, което не визира съответни каузи. Всички показани мнения по делото са в отбрана на правото на народните представители да вземат участие по този метод в разделянето на управляващите и израз на правилото „ власт власт възпира “.
В момента в ръководещата коалиция се разисква законопроект за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт и на Наказателно-процесуалния кодекс, с които да се закрие профилираният углавен съд, който потвърди в годините, че е неефикасен и неработещ механизъм за битка с корупцията и който има капацитет да се употребява за бухалка против неуместни на властта. Задали сме и към Европейската комисия, съгласно Плана за възобновяване и резистентност, явен ангажимент за ефикасен механизъм за следствие на Главния прокурор, като сега се приготвя и план в тази посока. Подготвя се и нов модел за КПКОНПИ, който да работи по-ефективно и оправдано и да има проверяващи функционалности.
- Бихте ли прецизирали какви са предстоящите последствия от инициираните от 45-то Народно заседание промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт, целящи закриване на Специализирания углавен съд, Апелативния профилиран углавен съд, Специализираната прокуратура и Апелативната профилирана прокуратура допустимо най-скоро?
- Считам, че профилираният съд и профилираната прокуратура в настоящия си тип не са ефикасен инструмент за битка с проведената престъпност. Тези структури до момента се употребяват само за политическа бухалка. Няма нито един наказан политик от висшите ешелони на властта, който да е бил част от парламентарното болшинство от последните 10 години. Същевременно, посредством шумни публични арести, сме очевидци на еднолични акции на прокуратурата, които в последна сметка не довеждат до ефикасни присъди и правдивост. Тези следствия са връщани от съдилищата назад на прокуратурата заради голям брой осъществени нарушавания и нарушение на правата на обвинените, и по този начин тези каузи потъват в давност. Очакваните последствия са унищожаване на едно излишно и неработещо допълнение към правосъдната система, по този начин както е замислена по Конституция, възобновяване на постоянното правораздаване. Така тази стъпка следва да е първата от серия от дейности, ориентирани към отчетност на прокуратурата, по-ефективна самостоятелност на магистратите и цялостна промяна, която обгръща не просто взаимоотношенията сред съд и прокуратура, а също по този начин правораздаване по-близко до хората, по-ефективно и без значение кариерно развиване на магистратите и по-ефективно и качествено детско правораздаване.
За десетгодишния период на своето деяние, профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не оправдаха заложените със основаването им през 2011 година упования като в това време поетапно се уголемява тяхната подготвеност без съответна оценка на въздействието за миналия интервал. Първоначално предоставената им подготвеност по каузи за усложнена незаконна активност по тежки закононарушения, свързани с проведената престъпност беше разширена, включвайки и каузи по корупционни сформира във връзка с лица, заемащи висши обществени длъжности и делата по съставите на закононарушенията против републиката. Този метод целеше да компенсира неналичието на задоволително безапелационни и поредни резултати, които да обосновават съществуването на органите на профилираното наказателно правораздаване. През целия интервал на тяхното действие общественото усещане е преобладаващо отрицателно, като се възприемат не като самостоятелни органи, а като инструмент на „ изключителното правораздаване “, което извършва политически стимулирани поръчки. И това обществено усещане не е резултат на внушения или политически операции, както прокуратурата твърди, а е разследване на цялостната липса на ефикасни резултати от работата на профилираните съдилища и прокуратури.
На последващо място, смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед субектите нарушава правилото за самостоятелност на съда, а от тук и правилото на правовата страна. Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, дефинирани в Становище № 15/ 2012 на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС). Избраният от законодателя метод на специализацията, която се основава върху изчерпателно и изборно изваждане на част от закононарушенията във връзка с категория субекти, упражняващи разнообразни обществени функционалности, е мощно проблематично от позиция на независимостта на съда. Стандартите на КСЕС за профилираното правораздаване ясно дефинират, че всяка голословна интервенция в съществуващата институционална конструкция на съдилищата посредством обособяване на профилирани съдилища от общите, доколкото позволява друга от общата мярка на правосъдие, съставлява заплаха за върховенството на правото води до основаване на изключително правораздаване.
Ето за какво закриването на профилирания съд и профилираната прокуратура ще отстрани ненужното и неработещо допълнение към правосъдната система и ще способства за възобновяване на постоянното правораздаване.
Така тази стъпка би трябвало да бъде първата от поредност от дейности, ориентирани към повишение на отчетността на прокуратурата в България и на Главния прокурор, обезпечаване на по-ефективна самостоятелност на магистратите и осъществяване на цялостна промяна. Тази промяна би трябвало да включва освен връзките сред съда и прокуратурата, само че и да подсигурява, че правораздаването е по-близо до хората, магистратите се възползват от дейно и без значение кариерно развиване и че страната ползва по-ефективно и качествено правораздаване за малолетни.
Всички тези стъпки целят възобновяване на върховенството на закона в България, с нулева приемливост към корупцията.
- Бихте ли коментирали опитите за влияние върху съществуващите структури на правосъдната власт? Какви биха били предстоящите резултати от процесите против редица олигарси, изправени пред тези профилирани съдилища? Как бихте подсигурили, че не се вършат опити за оправдаване на обвинените, например представляващи мощни стопански ползи, които се интересуват от преустановяване на следствията?
- В Доклада по отношение на върховенството на правото за 2020 година успеваемостта на профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури е оценена сериозно като се прави ясната констатация: „ Все още следва да бъдат реализирани солидни резултати във връзка с окончателните неоправдателни присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта. “ В Доклада по Механизма за съдействие и инспекция от 2018 година категорично се акцентира следното: „...ключов проблем, емфатичен в поредицата отчети по МСП, е неналичието на поредни резултати в България, що се отнася до присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта.”
Проектът, който замисляме, цели да подсигурява дейно протичане на към този момент почналите досъдебни производства, както и ефикасното разглеждане на делата, по които е даден ход. Проектът планува както гарантиране на обективен правосъден развой, по този начин и дейно правосъдие от общите съдилища. Това ще подсигурява приключването на висящите каузи без нужда от възобновяване на съответното произвеждане. Следователно, в светлината на тези оферти може да се заключи, че няма да има голословно преустановяване на наказателното произвеждане вследствие на закриването на профилираните съдилища и прокуратури.
- Бихте ли коментирали Решение № 16 на Конституционния съд на Република България от 27 октомври 2021 година, в което се показва, че назначението Ви за министър на стопанската система е противоконституционно, защото съзнателно сте подписали декларация с погрешно наличие по отношение на съществуването на Вашето канадско поданство? Според Конституционния съд „ претендентът за длъжностен министър Кирил Петков е знаел на тази дата, че молбата му за отвод от канадското му поданство не е влезнала автоматизирано в действие “.
- Към момента на сключване на декларацията за отвод от моето канадско поданство, която предхожда встъпването ми в служба като министър на стопанската система, нито българският закон, нито Конституционният съд, нито друга правосъдна процедура уреждат правните последствия от отхвърли от непознато поданство. Преди посоченото нагоре Решение № 16/2021 на Конституционния съд, Конституционният съд категорично е постановил единствено, че „ Поначало съществуването на непознато, с изключение на българското, поданство на едно пълнолетно, дееспособно лице е въпрос на личен избор. Чуждото поданство не е външно, натрапено качество на българския жител. Когато този жител желае да взе участие в упражняването на властта в Република България, задоволително е да се освободи от непознатото си поданство и да резервира единствено българското.” (Решение № 15 от 13 септември 1995 година по дело № 21/95 година на Конституционния съд).
Към датата на сключване на моята декларация за отвод от канадско поданство и връщане на моя канадски паспорт, бях направил всичко допустимо и всичко по силите си, с цел да се откажа от това поданство. Освен това бях известен, че според интернационалното обществено право след молбата ми за непринуден отвод, България към този момент няма да се чака да признава това непознато поданство заради неналичието на „ същинска връзка “ сред мен и Канада.
В допълнение, актовете ми като министър на стопанската система остават правно постоянни и не е имало тъжби или правосъдни производства против тях.
От прокуратурата също недвусмислено обявиха, че няма съображение да ми повдигат обвинявания по българското законодателство.
Въпроси към министъра на правораздаването
- Бихме желали в допълнение обяснение на изказванията, които направихте във връзка с основния прокурор господин Гешев - че „ целият вероятен боеприпас, с който разполагат изпълнителната власт и Народното събрание, е задействан за реакция “. Освен това, когато поехте поста министър на правораздаването, вие направихте изказвания, че прокуратурата ще бъде подложена на напън посредством бюджета си. Бихте ли ни дали в допълнение пояснение на сходни изказвания от гл.т. на правилата на правовата страна, разделянето на управляващите и независимостта на правосъдната система Какви стъпки има намерение да предприеме министерството, с цел да не упражнява политически напън върху самостоятелната правосъдна система?
- Правителството работи в границите на конституционните си пълномощия, част от които е да внася оферти за законодателни промени в Народното събрание. Усилията за смяна в правосъдната система не престават в следните насоки:
• Укрепване на независимостта на съда посредством промяна във действието на Висш съдебен съвет през призмата на европейските стандарти;
• Структурни и организационни промени във връзка с звената на профилираното наказателно правораздаване за гарантиране на конституционния принцип за самостоятелност на правосъдната власт и отбраната на конституционните права на гражданите;
• Ограничаване функционалностите на прокуратурата отвън наказателното произвеждане и разширение на опциите за правосъден надзор върху постановените актове;
• Ограничаване пълномощията на основния прокурор по надзора за правда единствено до конституционно плануванаъа компетентност;
• Повишена отчетност на основния прокурор и неговите заместници
• Въвеждане на ефикасен механизъм за търсене на отговорност от основния прокурор и неговите заместници
• Осигуряване на нужните нормативни разпореждания за реализиране на опция за реализиране на безпроблемна работа в правораздавателната система в процеса на въвеждане на действително и пълноценно електронно правораздаване, както и усъвършенстването, свързването и пълноценното взаимоотношение на Единната осведомителна система на съдилищата с Единния портал за електронно правосъдие;
• Подобряване на процедурата при провеждането на състезанията в правосъдната система и ускорение на процеса;
• Внасяне на промени в института на командироването;
• Въвеждане на програмно бюджетиране в правосъдната система.
Бюджетът на правосъдната власт е независим в границите на държавният бюджет. Съгласно наредбата на чл.7 ал.2 от Закона за обществените финанси, Висшият правосъден съвет провежда и управлява съставянето и осъществяването на бюджета на правосъдната власт. Единственото пълномощие на министъра на правораздаването във връзка с бюджета на правосъдната власт е да прави предложение за план на бюджет на правосъдната власт и да го внася за разискване в пленума на Висшия правосъден съвет (Чл. 362 от ЗСВ).
При подготовката на предстоящата актуализация на бюджета на правосъдната власт през актуалната година, министърът на правораздаването ще упорства твърдо бюджетът на прокуратурата да бъде образуван на програмен принцип, като бъде понижен предвид на усещанията и оценката на обществото за резултатите и успеваемостта от работата на магистратите.
За 2018 година бюджетът на прокуратурата се равнява на 16.6 евро на глава от популацията, до момента в който за страните от Съвета на Европа междинната стойност е 11.78 евро, т.е. по данни на CEPEJ бюджетът на българската прокуратура е над междинното равнище за страните членки на Съвета на Европа. Същевременно предходната година имаме 48% дейно откриване на закононарушенията, което повдига въпросът дали тези средства се харчат дейно.
Следва да се означи, че по данни на последното издание на Информационното табло за правораздаването за 2021 година България остава преди всичко по мярка на общите разноски на страната за правосъдната власт като % от Брутният вътрешен продукт, макар че по чиста стойност на разноските е на 22 място измежду страните членки на Европейски Съюз. Около 90 % от този бюджет, обаче, е за разноските за заплати, като това съответствие е по-високо само в Гърция и Румъния от страните членки на Европейски Съюз.
Мерките, които се подхващат в тази тенденция, са напълно в сходство с уговорките, заложени в Актуализираната тактика за продължение на промяната в правосъдната система и обновената пътната карта към нея (Стратегията).
Бюджетът на Прокуратурата на Република България, също както бюджетът на всяка една институция в Република България, следва да се ръководи дейно и да е налице ясна отчетност. В тази връзка, както и в осъществяване на Специфична цел 3 от Стратегията, е планувано въвеждане на програмно бюджетиране за всяка конструкция от институциите на правосъдната власт и насочване на бюджета към реализиране на резултати, както и обвързване на финансирането със заложените цели, действия, натовареност и справедлива оценка на разноските. След реализирането на тази мярка се чака да се вкара напълно нов модел на бюджетиране, обвързано с резултатите, повишение прозрачността на бюджета на правосъдната власт и успеваемостта на ръководство на бюджетните средства, нараснала бистрота на бюджета на правосъдната власт и успеваемост на работата на структурите ѝ, както и въведен модел на от време на време отчитане и мониторинг на програмните и обвързани с цели и знаци бюджети.
По брой съдии на 100 000 жители България е на четвърто място от страните членки със относително високо съответствие на съдиите, като се регистрира, че през 2017 година е имало и леко покачване в стойностите. Същевременно по брой на юристи на 100 000 жители България е на девето място с ниво към междинното в Европейски Съюз, макар лекото покачване през 2018 и 2019 година
За реализацията на тази мярка, Висшият правосъден съвет извършва план, финансиран от Оперативна стратегия „ Добро ръководство “. По план е планувано да се извърши разбор на европейските практики, който да включва обзор на моделите за насочено към резултатите бюджетиране в правосъдната власт, прилагани в европейските страни. Информационното табло на Европейски Съюз за 2019 година демонстрира, че 8 държави-членки на Европейски Съюз употребяват насочено към резултатите бюджетиране на правосъдната власт. Тези страни употребяват разнообразни модели, при които има друга степен на обвързване на бюджета с индикаторите за резултат и разнообразни последици, в случай че индикаторите не се реализират. Анализът ще включва общ обзор и относително изследване на прилаганите модели в тези европейски страни, включително техните цели, обсег, употребявани индикатори за осъществяване и метод, по който информацията по тях се употребява в процеса на взимане на решения за бюджета и бюджетния развой. На база на разбора ще бъдат разпознати модели и методологии за програмно бюджетиране, които са използвани за изискванията в България, включително информация за прилаганите методологии за оценка на разноските по типове каузи, в това число за осъществяване на експертизи и хонорари на движимости лица. В рамките на плана ще се създаде методология за програмно бюджетиране, която ще дефинира всички детайли на системата за програмно бюджетиране, нужни за обезпечаване на ефикасното му използване. Ще се извърши и оценка на съществуващата система за правосъдни такси, която ще цели да разпознава главните проблематични области на съществуващата система. Тази оценка ще послужи на Висш съдебен съвет и Министерство на правосъдието за формулиране на ясни функционалности на правосъдните такси и ще се употребява при подготовка на промени в системата за таксите. В рамките на тази оценка ще се направи разбор на структурата и трендовете на приходите от правосъдните такси. Ефективното използване на програмното бюджетиране дефинира и нуждата от създаването на профилиран софтуер за отчитане по бюджетни стратегии.
По плана към този момент има няколко изпълнени действия – осъществена е оценка на използването на програмното бюджетиране от органите на правосъдната власт и разбор на европейските практики за насочено към резултатите бюджетиране в органите на правосъдната власт, има направена и оценка на системата на правосъдните такси. В момента следва да бъде създадена методология за програмно бюджетиране в правосъдната власт.
Въпроси към министър-председателя и министъра на правораздаването
- Възнамерявате да предприемете редица промени, както заявихте преди и след избирането си. По-конкретно какви правосъдни промени възнамерявате да предприемете? Що се отнася до функционалностите на основния прокурор, какво ще предложите, с цел да приведе действието на тази работа в цялостно сходство със съответната правосъдна процедура на Европейски съд по правата на човека, както и с рекомендациите на Венецианската комисия и Европейската комисия?
- В отговор на отчетите на Европейска комисия за господство на правото и рекомендациите на Европейския учебен срок възприехме метод за включване на промени с политически ангажимент в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) и в Националната стратегия за развиване 2030. По този метод демонстрираме решимостта за осъществяване на интернационалните задължения на България за гарантиране на върховенството на правото.
Планираните ограничения целят осъществяване на дългогодишни рекомендации на Съвета на Европа. Правителството слага приоритет и се ангажира изрично с осъществяването на неоправдателните решения на Европейски съд по правата на човека, като през 2021 година одобри Пътна карта с съответни ограничения и периоди.
Същевременно в НПВУ са препоръчани ограничения за нараснала отчетност и ефикасен механизъм за търсене на отговорност от основния прокурор, в осъществяване на решението „ Колеви “ и откритите интернационалните стандарти и практики на Съвета на Европа за дейно правораздаване.
Общите въпроси за промяната на наказателния развой и съответните проблеми, свързани с отговорността на основния прокурор, са неразривно свързани. Решението „ Колеви “ категорично обвързва общия въпрос за отхвърли да се образува наказателно произвеждане със характерния за въздействието на основния прокурор над останалите прокурори и свързаната с това практическа неспособност той да бъде разследван и отхвърлен. В този смисъл промяната на наказателния развой и основаването на механизъм за търсене на отговорност на основния прокурор са две взаимосвързани ограничения за превъзмогване на проблемите по отношение на незадоволителната успеваемост на наказателните производства в България. Мерките са съобразени с настоящата конституционна рамка и не засягат възможната конституционна промяна в тази посока. За по-дълбока промяна е необходим и ще бъде издирван по-широк политически консенсус.
- Вашето държавно управление ще се ангажира ли постоянно да се съветва и да следва рекомендациите на Венецианската комисия по отношение на всички правосъдни и конституционни промени, препоръчани в България?
- Комитетът на министрите на Съвета на Европа е претрупан с контрола за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека и годишно преглежда въпросите, свързани с наказателния развой, изисква дейности от страна на българските управляващи и все още е постановил редица решения и резолюции със съответните рекомендации. Ето за какво в НПВУ се планува, в процеса на правене на наредбите те да бъдат съветвани с Отдела за осъществяване на решенията на Съвета на Европа, а направеният законопроект да бъде изпратен за мнение на Венецианската комисия, чийто опит и рекомендации постоянно са били търсени и високо ценени.
- Както се загатва в разнообразни отчети на Европейската комисия и GRECO (Групата „ Държави против корупцията “ – б.р.) битката с корупцията би трябвало да стане по-успешна, изключително във връзка с високопоставени чиновници и политици. Какви проекти има намерение да предложи Вашето държавно управление за усилване на битката с корупцията? Ще се ангажирате ли да приложите всички рекомендации на GRECO? И ще вземете ли положителни практики от други страни членки на Европейски Съюз в битката с корупцията? Ако да, кои?
- Както е заложено в Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервала 2021 година – 2025 година, държавното управление е решено да ускори активността на антикорупционните органи, като една от плануваните ограничения е промяна в активността и структурата на КПКОНПИ. Същата мярка е включена и като промяна в Националния проект за възобновяване и резистентност. Мярката ще се реализира посредством следните стъпки:
♦ 1. Изготвяне на законопроект, в който да се уредят пълномощия на независима антикорупционна комисия, която да разпорежда осъществяване на инспекции на други способени органи и дирекции – Национална агенция за приходите, ДАНС и други Тази комисия ще има право да прави следствие, тъй че събраните доказателства да могат да се употребяват в наказателния развой при залагане на подобаващи законови гаранции за правата и свободите на жителите и бизнеса. Ще бъде обособена и независима Комисия за лишаване на нелегално добитото имущество (за възобновяване на активи):
• Преразглеждане на функционалностите и активността на инспекторатите към министерствата;
• Право на Антикорупционната комисия да апелира отводи на прокуратурата за формиране на досъдебни производства по подадени от нея преписки с данни за осъществени корупционни престъпления;
• Правомощие на Антикорупционната комисия/звено при определяне на данни за значително разминаване в имуществото или при открит спор на ползи да сезира Комисията за възобновяване на активи за осъществяване на инспекция в областта на нейната компетентност;
♦ 2. По отношение на активността на Антикорупционната комисия, съотв. Комисията за възобновяване на активи ще се пристъпи към:
• Приемане на ясна, оперативна и обществено налична методика за финансова оценка на активи, която да разрешава съответна оценка на цената на активите, които да бъдат запорирани, и осъществяване на проверка на заведените до този миг каузи за лишаване на незаконно добито имущество за понижаване на риска от ангажиране на отговорността на страната в бъдещи дела;
• Възприемане на политика за централизация на напъните върху лицата, при които има по-висок корупционен риск;
• Въвеждане на условие за осъществяване на първични и периодически инспекции за интегритет на основни чиновници в структурата на антикорупционните органи.
Сравнителният разбор на отчетите на GRECO фактически демонстрира, че България е от една от страните, които подхващат най-своевременни и съответни ограничения за осъществяване на отправените рекомендации в границите на досегашните четири кръга на оценка.
Към момента няма отворен кръг на оценка за България. През месец декември 2019 година GRECO одобри Втория отчет за България за осъществяване на рекомендациите от Четвъртия кръг на оценка на тематика „ Превенция на корупцията във връзка с народните представители, съдиите и прокурорите”, с което завърши мониторингът на Групата във връзка с нашата страна в границите на този кръг. В отчета се съдържа умозаключение, че българските управляващи са изпълнили приемливо 16 рекомендации и отчасти – 3 рекомендации. Независимо че инспекцията за осъществяването на рекомендациите на GRECO в границите на Четвъртия и предходните кръгове на оценка е завършила, в подтекста на антикорупционната промяна и промяната на правосъдната власт българските управляващи не престават да подхващат дейности, които се отнасят до обсега на някои от тези рекомендации. В отговор на рекомендацията на Групата за ясни, справедливи и транспарантни критерии за установяване на размера на спомагателното заплащане в границите на правосъдната система през м. юли 2021 година съдийската гилдия на Висш съдебен съвет одобри нови Правила за установяване и погашение на спомагателни хонорари на съдии по реда на член 233, алинея 6, изречение първо от Закона за правосъдната власт. Съобразно новите правила решението за погашение на в допълнение заплащане се взема от съдийската гилдия на Висш съдебен съвет съгласно степента на натовареността на съответния съд за миналата година. Следва да се означи, че размерът на спомагателното трудово заплащане се дефинира общо за съответния съд, като се разпределя по равно сред съдиите, съразмерно на отработеното време. В осъществяване на интернационалните стандарти за битка с корупцията и за въвеждане в българското законодателство на наредбите на Директива 2019/1937 по отношение на отбраната на лица, които подават сигнали за нарушавания на европейското право Министерството на правораздаването е подготвило план на специфичен закон, който следва изпратен за утвърждение в Министерски съвет и по-късно в Парламента.
Опитът и положителните практики на другите страни в битката с корупцията постоянно са били вземани поради от българските институции в процеса на формулиране на политиките за битка с корупцията и тяхната реализация. Разбира се, освен това се регистрират особеностите и традициите на българската правна и институционална система.
Тази година следва в страната ни да се реализира посещаване на GRECO в границите на петия кръг от мониторинга на Групата, който е отдаден на тематиката „ Превенция на корупцията в централните държавни управления (висши чиновници в изпълнителната власт) и правоохранителните органи “. Поради усложнената епидемиологична конюнктура у нас и в Европа това посещаване беше отлагано няколко пъти, само че се надяваме, че тази година то ще се състои.
- По отношение на глобите, подхванати от Съединени американски щати против български чиновници по “Закона Магнитски”, по какъв начин има намерение Вашето държавно управление да предприеме дейности по тях? Ще доведат ли тези наказания до спомагателни следствия? Установени ли са контакти с управляващите на Съединени американски щати по отношение на тези наказания?
- Министерството на правораздаването, в качеството си на централен орган по въпросите на интернационалното правно съдействие и интернационалната правна помощ, оказва подпомагане на българската прокуратура по отношение на взаимоотношението ѝ с други страни за задачите на подхванати от нея дейности. Такова съдействие е осъществено и със Съединени американски щати.
Прокуратурата е способният орган, който преценя по какъв начин да употребява получената информация в активността по следствието.
- Вашето държавно управление ще се ангажира ли да ратифицира Истанбулската спогодба?
- Следва да се има поради, че, отчитайки постановеното на 27 юли 2018 година решение на Конституционния съд, с което Съдът реши, че Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, открита за сключване на 11.05.2011 година в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 година, не подхожда на Конституцията на Република България, страната ни не е в положение да ратифицира този интернационален акт, както и да се причисли към която и да е негова част. По силата на член 14, алинея 6 от Закона за Конституционен съд Решение № 13 от 27 юли 2018 година на Конституционен съд е наложително за всички държавни органи, юридически лица и жители.
Министерството на правораздаването деликатно проучва неотдавна постановеното мнение на Съда на Европейски Съюз по отношение на присъединението на Европейски Съюз към Истанбулската спогодба. Този развой би трябвало да бъде в сходство с правилата на предоставената подготвеност и на лоялното съдействие. Ето за какво страните членки би трябвало да реализират „ общо единодушие “, преди да дадат единодушието си за обвързване с конвенцията.
Въпрос към министъра на културата
- По отношение на свободата и плурализма на медиите и прозрачността на крайната действителна благосъстоятелност на медиите, ще извършите ли оферти, които ще се оправят с дългогодишните проблеми в тази област, повдигани неведнъж от европейски институции като Съвета на Европа и механизма на Европейски Съюз за наблюдаване на плурализма?
- В кратковременен и средносрочен проект се плануват координирани дейности за реализиране на обстоен и изчерпателен обзор на обстановката за идентифициране, обмисляне и създаване на законодателни промени, начинания и ефикасни ограничения за възстановяване и подсилване на цялостната медийна среда и укрепване на медийната независимост и плурализъм. Подходът към тези действия ще бъде стратегически, пореден и съгласуван въз основа на непрекъснат разговор и съдействие със заинтригуваните страни, най-много самите медии, както и с способени институции и органи на национално и на европейско равнище. Ще се работи в една линия с рекомендациите към България, заложени в съответните документи на европейските институции, както и Плана за деяние за европейската народна власт, като се вземат поради заложените в него законодателни и незаконодателни дейности, измежду които Препоръките за сигурността на публицистите, оповестени от Европейска комисия на 16.09.2021 година
Планира се и работата върху законодателни разпореждания, ориентирани върху възстановяване на прозрачността, отговорността и независимостта на медиите, усилване на ръководството на обществените медии, включително и ограничения за попречване на политизирането на медиите и ме
Това се споделя в отговора на Петков до членовете на Мониторинговата група към Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи в Европейския парламент. Отговорите на премиера и министрите на правораздаването Надежда Йорданова и на културата Атанас Атанасов са писмени и са с дата 26 януари. Тримата и основният прокурор Иван Гешев бяха изслушани ден по-късно от Мониторинговата група в Брюксел.
От отговорите излиза наяве също по този начин отношението на държавното управление ни към настоящия основен прокурор и желанията за реформиране на правораздаването и Министерство на вътрешните работи.
Петков твърди също по този начин, че все още на сключване на декларацията му за отвод от канадско поданство нито българският закон, нито Конституционният съд, нито друга правосъдна процедура уреждат правните последствия от подобен отвод.
Управниците ни чакат Народното събрание да прегледа предпочитано законодателните оферти, които ще доведат до окончателното преустановяване на придобиването на българско поданство при облекчени условия посредством вложения.
Публикуваме с известни съкращения и с минимална редакторска интервенция (поставянето на някои запетаи) въпросите на евродепутатите и отговорите на българските представители. Запазваме и получерния шрифт, употребен в някои фрази на отговорите. Всички въпроси и отговори можете да намерите.
Въпроси към министър-председателя
- Проследихме с огромна угриженост Вашите обществени изказвания, в които се внушава, че „...нашата роля е да назначаваме хора в прокуратурата, в Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ)…” Бихме желали в допълнение обяснение на изказването.
Бихме желали документално увещание, че правосъдната промяна в България продължава и няма да се свежда единствено до замяна на персони. Във връзка с това бихме желали да попитаме за Вашата позиция по отношение на продължаващите апели за оставка на основния прокурор и Вашето схващане дали сходни апели не съставляват директно нарушаване на правилото на разделяне на управляващите и опит за практикуване на политическо въздействие върху независимостта на правосъдната власт.
- Бих желал да обърна внимание, че цитираните думи са извадени от подтекст, и то по метод, който опорочава техния смисъл. Уверявам Ви, че политиката на държавното управление, което оглавявам, е ориентирана към дълбока правосъдна промяна и дейно противопоставяне на корупцията с всички законови средства и по никакъв метод не се свежда до замяна на персони.
Смисълът на горецитираното изречение, в подтекста на цялото ми изявление и в подтекста на политическите задължения на държавното управление, е в посока на преустановяване на практиката на политическо кадруване и „ слагане “ на управителни функции в правосъдната система и изпълнителна власт на лица, които не имат нужните професионални и морални качества. За Ваше сведение, апелирам да имате поради и цялото ми изявление, а точно: „ Моята фантазия е да имаме правораздаване, което да покаже, че в България няма безнаказано нарушение на закона. Не е моята роля да стържа никой, нашата роля е да сложим хора в прокуратурата и КПКОНПИ, които да нямат никакви спирачки да ревизират всеки апаш в България. За мен е значима лустрация на крадците и това би трябвало да стане институционално. Не може да стане през институции, на които това не им е работата. Аз съм дал на Бойко Рашков цялостна независимост сега за всяко едно следствие, което той има право да направи. Чадърите свършиха. По никакъв метод никой не може да се усеща предпазен, без значение дали е в ръководещата коалиция, дали е министър.
Под „ нашата роля “ имам поради ролята на страната, само че акцентът е точно върху това – цялостна самостоятелност на проверяващите органи и съда в тяхната преценка, без значение против кого е ориентирано следствието, когато има данни за закононарушение.
Заставам зад свободата на всеки прокурор, а и всеки магистрат, да се управлява в своята работа само от закона и от вътрешното си разбиране.
За страдание, през последните години следим, че институциите в България не противодействат на корупцията и престъпността по високите етажи на властта. Нашите европейски и интернационалните сътрудници ни подлагат на критика за ниските резултати в битката с корупцията и за неналичието на ефикасни неоправдателни присъди, както немалка част от рецензиите са свързани и с фигурата на основния прокурор според българското законодателство и конституция и неговите неограничени пълномощия. В момента законовата и конституционната рамка е такава, че не е допустимо дейно следствие против Главния прокурор, поради което България е неведнъж подложена на критика по делото „ Колеви против България “.
Встрани от институционалните проблеми, съм известен от министъра на правораздаването за редица сигнали, свързани с личността на господин Гешев и незаконосъобразността на негови дейности в качеството му на прокурор и на основен прокурор, и даващи съображение за отправяне на искане за освобождението му от служба.
Не мисля, че апелите за оставка на господин Гешев в тази ситуация нарушават независимостта му, в противен случай. Той е част от политическия разговор, той самичък влиза в него и е деятелен политически участник с голям брой свои изявления и явно игнорирайки сигнали за злоупотреби и корупция на предходните ръководещи. Във връзка с прочетена декларация от Народното събрание на 14 януари 2022 година, с която се желае оставката на основния прокурор, следва да се има поради, че в Правилника за организация и активността на Народното събрание е планувана процедура за отчетност на основния прокурор точно пред народните представители, и сходна декларация не излиза отвън пълномощията на Народното събрание. В началото на месец февруари се чака и категорично изговаряне на Конституционния съд по к.д. № 19 oт 23 август 2021 година по отношение на правото на Народното събрание при съблюдаване на правилото за разделяне на управляващите да изслушва основния прокурор и да дава рекомендации по отношение на получената информация, което не визира съответни каузи. Всички показани мнения по делото са в отбрана на правото на народните представители да вземат участие по този метод в разделянето на управляващите и израз на правилото „ власт власт възпира “.
В момента в ръководещата коалиция се разисква законопроект за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт и на Наказателно-процесуалния кодекс, с които да се закрие профилираният углавен съд, който потвърди в годините, че е неефикасен и неработещ механизъм за битка с корупцията и който има капацитет да се употребява за бухалка против неуместни на властта. Задали сме и към Европейската комисия, съгласно Плана за възобновяване и резистентност, явен ангажимент за ефикасен механизъм за следствие на Главния прокурор, като сега се приготвя и план в тази посока. Подготвя се и нов модел за КПКОНПИ, който да работи по-ефективно и оправдано и да има проверяващи функционалности.
- Бихте ли прецизирали какви са предстоящите последствия от инициираните от 45-то Народно заседание промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт, целящи закриване на Специализирания углавен съд, Апелативния профилиран углавен съд, Специализираната прокуратура и Апелативната профилирана прокуратура допустимо най-скоро?
- Считам, че профилираният съд и профилираната прокуратура в настоящия си тип не са ефикасен инструмент за битка с проведената престъпност. Тези структури до момента се употребяват само за политическа бухалка. Няма нито един наказан политик от висшите ешелони на властта, който да е бил част от парламентарното болшинство от последните 10 години. Същевременно, посредством шумни публични арести, сме очевидци на еднолични акции на прокуратурата, които в последна сметка не довеждат до ефикасни присъди и правдивост. Тези следствия са връщани от съдилищата назад на прокуратурата заради голям брой осъществени нарушавания и нарушение на правата на обвинените, и по този начин тези каузи потъват в давност. Очакваните последствия са унищожаване на едно излишно и неработещо допълнение към правосъдната система, по този начин както е замислена по Конституция, възобновяване на постоянното правораздаване. Така тази стъпка следва да е първата от серия от дейности, ориентирани към отчетност на прокуратурата, по-ефективна самостоятелност на магистратите и цялостна промяна, която обгръща не просто взаимоотношенията сред съд и прокуратура, а също по този начин правораздаване по-близко до хората, по-ефективно и без значение кариерно развиване на магистратите и по-ефективно и качествено детско правораздаване.
За десетгодишния период на своето деяние, профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не оправдаха заложените със основаването им през 2011 година упования като в това време поетапно се уголемява тяхната подготвеност без съответна оценка на въздействието за миналия интервал. Първоначално предоставената им подготвеност по каузи за усложнена незаконна активност по тежки закононарушения, свързани с проведената престъпност беше разширена, включвайки и каузи по корупционни сформира във връзка с лица, заемащи висши обществени длъжности и делата по съставите на закононарушенията против републиката. Този метод целеше да компенсира неналичието на задоволително безапелационни и поредни резултати, които да обосновават съществуването на органите на профилираното наказателно правораздаване. През целия интервал на тяхното действие общественото усещане е преобладаващо отрицателно, като се възприемат не като самостоятелни органи, а като инструмент на „ изключителното правораздаване “, което извършва политически стимулирани поръчки. И това обществено усещане не е резултат на внушения или политически операции, както прокуратурата твърди, а е разследване на цялостната липса на ефикасни резултати от работата на профилираните съдилища и прокуратури.
На последващо място, смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед субектите нарушава правилото за самостоятелност на съда, а от тук и правилото на правовата страна. Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, дефинирани в Становище № 15/ 2012 на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС). Избраният от законодателя метод на специализацията, която се основава върху изчерпателно и изборно изваждане на част от закононарушенията във връзка с категория субекти, упражняващи разнообразни обществени функционалности, е мощно проблематично от позиция на независимостта на съда. Стандартите на КСЕС за профилираното правораздаване ясно дефинират, че всяка голословна интервенция в съществуващата институционална конструкция на съдилищата посредством обособяване на профилирани съдилища от общите, доколкото позволява друга от общата мярка на правосъдие, съставлява заплаха за върховенството на правото води до основаване на изключително правораздаване.
Ето за какво закриването на профилирания съд и профилираната прокуратура ще отстрани ненужното и неработещо допълнение към правосъдната система и ще способства за възобновяване на постоянното правораздаване.
Така тази стъпка би трябвало да бъде първата от поредност от дейности, ориентирани към повишение на отчетността на прокуратурата в България и на Главния прокурор, обезпечаване на по-ефективна самостоятелност на магистратите и осъществяване на цялостна промяна. Тази промяна би трябвало да включва освен връзките сред съда и прокуратурата, само че и да подсигурява, че правораздаването е по-близо до хората, магистратите се възползват от дейно и без значение кариерно развиване и че страната ползва по-ефективно и качествено правораздаване за малолетни.
Всички тези стъпки целят възобновяване на върховенството на закона в България, с нулева приемливост към корупцията.
- Бихте ли коментирали опитите за влияние върху съществуващите структури на правосъдната власт? Какви биха били предстоящите резултати от процесите против редица олигарси, изправени пред тези профилирани съдилища? Как бихте подсигурили, че не се вършат опити за оправдаване на обвинените, например представляващи мощни стопански ползи, които се интересуват от преустановяване на следствията?
- В Доклада по отношение на върховенството на правото за 2020 година успеваемостта на профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури е оценена сериозно като се прави ясната констатация: „ Все още следва да бъдат реализирани солидни резултати във връзка с окончателните неоправдателни присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта. “ В Доклада по Механизма за съдействие и инспекция от 2018 година категорично се акцентира следното: „...ключов проблем, емфатичен в поредицата отчети по МСП, е неналичието на поредни резултати в България, що се отнася до присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта.”
Проектът, който замисляме, цели да подсигурява дейно протичане на към този момент почналите досъдебни производства, както и ефикасното разглеждане на делата, по които е даден ход. Проектът планува както гарантиране на обективен правосъден развой, по този начин и дейно правосъдие от общите съдилища. Това ще подсигурява приключването на висящите каузи без нужда от възобновяване на съответното произвеждане. Следователно, в светлината на тези оферти може да се заключи, че няма да има голословно преустановяване на наказателното произвеждане вследствие на закриването на профилираните съдилища и прокуратури.
- Бихте ли коментирали Решение № 16 на Конституционния съд на Република България от 27 октомври 2021 година, в което се показва, че назначението Ви за министър на стопанската система е противоконституционно, защото съзнателно сте подписали декларация с погрешно наличие по отношение на съществуването на Вашето канадско поданство? Според Конституционния съд „ претендентът за длъжностен министър Кирил Петков е знаел на тази дата, че молбата му за отвод от канадското му поданство не е влезнала автоматизирано в действие “.
- Към момента на сключване на декларацията за отвод от моето канадско поданство, която предхожда встъпването ми в служба като министър на стопанската система, нито българският закон, нито Конституционният съд, нито друга правосъдна процедура уреждат правните последствия от отхвърли от непознато поданство. Преди посоченото нагоре Решение № 16/2021 на Конституционния съд, Конституционният съд категорично е постановил единствено, че „ Поначало съществуването на непознато, с изключение на българското, поданство на едно пълнолетно, дееспособно лице е въпрос на личен избор. Чуждото поданство не е външно, натрапено качество на българския жител. Когато този жител желае да взе участие в упражняването на властта в Република България, задоволително е да се освободи от непознатото си поданство и да резервира единствено българското.” (Решение № 15 от 13 септември 1995 година по дело № 21/95 година на Конституционния съд).
Към датата на сключване на моята декларация за отвод от канадско поданство и връщане на моя канадски паспорт, бях направил всичко допустимо и всичко по силите си, с цел да се откажа от това поданство. Освен това бях известен, че според интернационалното обществено право след молбата ми за непринуден отвод, България към този момент няма да се чака да признава това непознато поданство заради неналичието на „ същинска връзка “ сред мен и Канада.
В допълнение, актовете ми като министър на стопанската система остават правно постоянни и не е имало тъжби или правосъдни производства против тях.
От прокуратурата също недвусмислено обявиха, че няма съображение да ми повдигат обвинявания по българското законодателство.
Въпроси към министъра на правораздаването
- Бихме желали в допълнение обяснение на изказванията, които направихте във връзка с основния прокурор господин Гешев - че „ целият вероятен боеприпас, с който разполагат изпълнителната власт и Народното събрание, е задействан за реакция “. Освен това, когато поехте поста министър на правораздаването, вие направихте изказвания, че прокуратурата ще бъде подложена на напън посредством бюджета си. Бихте ли ни дали в допълнение пояснение на сходни изказвания от гл.т. на правилата на правовата страна, разделянето на управляващите и независимостта на правосъдната система Какви стъпки има намерение да предприеме министерството, с цел да не упражнява политически напън върху самостоятелната правосъдна система?
- Правителството работи в границите на конституционните си пълномощия, част от които е да внася оферти за законодателни промени в Народното събрание. Усилията за смяна в правосъдната система не престават в следните насоки:
• Укрепване на независимостта на съда посредством промяна във действието на Висш съдебен съвет през призмата на европейските стандарти;
• Структурни и организационни промени във връзка с звената на профилираното наказателно правораздаване за гарантиране на конституционния принцип за самостоятелност на правосъдната власт и отбраната на конституционните права на гражданите;
• Ограничаване функционалностите на прокуратурата отвън наказателното произвеждане и разширение на опциите за правосъден надзор върху постановените актове;
• Ограничаване пълномощията на основния прокурор по надзора за правда единствено до конституционно плануванаъа компетентност;
• Повишена отчетност на основния прокурор и неговите заместници
• Въвеждане на ефикасен механизъм за търсене на отговорност от основния прокурор и неговите заместници
• Осигуряване на нужните нормативни разпореждания за реализиране на опция за реализиране на безпроблемна работа в правораздавателната система в процеса на въвеждане на действително и пълноценно електронно правораздаване, както и усъвършенстването, свързването и пълноценното взаимоотношение на Единната осведомителна система на съдилищата с Единния портал за електронно правосъдие;
• Подобряване на процедурата при провеждането на състезанията в правосъдната система и ускорение на процеса;
• Внасяне на промени в института на командироването;
• Въвеждане на програмно бюджетиране в правосъдната система.
Бюджетът на правосъдната власт е независим в границите на държавният бюджет. Съгласно наредбата на чл.7 ал.2 от Закона за обществените финанси, Висшият правосъден съвет провежда и управлява съставянето и осъществяването на бюджета на правосъдната власт. Единственото пълномощие на министъра на правораздаването във връзка с бюджета на правосъдната власт е да прави предложение за план на бюджет на правосъдната власт и да го внася за разискване в пленума на Висшия правосъден съвет (Чл. 362 от ЗСВ).
При подготовката на предстоящата актуализация на бюджета на правосъдната власт през актуалната година, министърът на правораздаването ще упорства твърдо бюджетът на прокуратурата да бъде образуван на програмен принцип, като бъде понижен предвид на усещанията и оценката на обществото за резултатите и успеваемостта от работата на магистратите.
За 2018 година бюджетът на прокуратурата се равнява на 16.6 евро на глава от популацията, до момента в който за страните от Съвета на Европа междинната стойност е 11.78 евро, т.е. по данни на CEPEJ бюджетът на българската прокуратура е над междинното равнище за страните членки на Съвета на Европа. Същевременно предходната година имаме 48% дейно откриване на закононарушенията, което повдига въпросът дали тези средства се харчат дейно.
Следва да се означи, че по данни на последното издание на Информационното табло за правораздаването за 2021 година България остава преди всичко по мярка на общите разноски на страната за правосъдната власт като % от Брутният вътрешен продукт, макар че по чиста стойност на разноските е на 22 място измежду страните членки на Европейски Съюз. Около 90 % от този бюджет, обаче, е за разноските за заплати, като това съответствие е по-високо само в Гърция и Румъния от страните членки на Европейски Съюз.
Мерките, които се подхващат в тази тенденция, са напълно в сходство с уговорките, заложени в Актуализираната тактика за продължение на промяната в правосъдната система и обновената пътната карта към нея (Стратегията).
Бюджетът на Прокуратурата на Република България, също както бюджетът на всяка една институция в Република България, следва да се ръководи дейно и да е налице ясна отчетност. В тази връзка, както и в осъществяване на Специфична цел 3 от Стратегията, е планувано въвеждане на програмно бюджетиране за всяка конструкция от институциите на правосъдната власт и насочване на бюджета към реализиране на резултати, както и обвързване на финансирането със заложените цели, действия, натовареност и справедлива оценка на разноските. След реализирането на тази мярка се чака да се вкара напълно нов модел на бюджетиране, обвързано с резултатите, повишение прозрачността на бюджета на правосъдната власт и успеваемостта на ръководство на бюджетните средства, нараснала бистрота на бюджета на правосъдната власт и успеваемост на работата на структурите ѝ, както и въведен модел на от време на време отчитане и мониторинг на програмните и обвързани с цели и знаци бюджети.
По брой съдии на 100 000 жители България е на четвърто място от страните членки със относително високо съответствие на съдиите, като се регистрира, че през 2017 година е имало и леко покачване в стойностите. Същевременно по брой на юристи на 100 000 жители България е на девето място с ниво към междинното в Европейски Съюз, макар лекото покачване през 2018 и 2019 година
За реализацията на тази мярка, Висшият правосъден съвет извършва план, финансиран от Оперативна стратегия „ Добро ръководство “. По план е планувано да се извърши разбор на европейските практики, който да включва обзор на моделите за насочено към резултатите бюджетиране в правосъдната власт, прилагани в европейските страни. Информационното табло на Европейски Съюз за 2019 година демонстрира, че 8 държави-членки на Европейски Съюз употребяват насочено към резултатите бюджетиране на правосъдната власт. Тези страни употребяват разнообразни модели, при които има друга степен на обвързване на бюджета с индикаторите за резултат и разнообразни последици, в случай че индикаторите не се реализират. Анализът ще включва общ обзор и относително изследване на прилаганите модели в тези европейски страни, включително техните цели, обсег, употребявани индикатори за осъществяване и метод, по който информацията по тях се употребява в процеса на взимане на решения за бюджета и бюджетния развой. На база на разбора ще бъдат разпознати модели и методологии за програмно бюджетиране, които са използвани за изискванията в България, включително информация за прилаганите методологии за оценка на разноските по типове каузи, в това число за осъществяване на експертизи и хонорари на движимости лица. В рамките на плана ще се създаде методология за програмно бюджетиране, която ще дефинира всички детайли на системата за програмно бюджетиране, нужни за обезпечаване на ефикасното му използване. Ще се извърши и оценка на съществуващата система за правосъдни такси, която ще цели да разпознава главните проблематични области на съществуващата система. Тази оценка ще послужи на Висш съдебен съвет и Министерство на правосъдието за формулиране на ясни функционалности на правосъдните такси и ще се употребява при подготовка на промени в системата за таксите. В рамките на тази оценка ще се направи разбор на структурата и трендовете на приходите от правосъдните такси. Ефективното използване на програмното бюджетиране дефинира и нуждата от създаването на профилиран софтуер за отчитане по бюджетни стратегии.
По плана към този момент има няколко изпълнени действия – осъществена е оценка на използването на програмното бюджетиране от органите на правосъдната власт и разбор на европейските практики за насочено към резултатите бюджетиране в органите на правосъдната власт, има направена и оценка на системата на правосъдните такси. В момента следва да бъде създадена методология за програмно бюджетиране в правосъдната власт.
Въпроси към министър-председателя и министъра на правораздаването
- Възнамерявате да предприемете редица промени, както заявихте преди и след избирането си. По-конкретно какви правосъдни промени възнамерявате да предприемете? Що се отнася до функционалностите на основния прокурор, какво ще предложите, с цел да приведе действието на тази работа в цялостно сходство със съответната правосъдна процедура на Европейски съд по правата на човека, както и с рекомендациите на Венецианската комисия и Европейската комисия?
- В отговор на отчетите на Европейска комисия за господство на правото и рекомендациите на Европейския учебен срок възприехме метод за включване на промени с политически ангажимент в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) и в Националната стратегия за развиване 2030. По този метод демонстрираме решимостта за осъществяване на интернационалните задължения на България за гарантиране на върховенството на правото.
Планираните ограничения целят осъществяване на дългогодишни рекомендации на Съвета на Европа. Правителството слага приоритет и се ангажира изрично с осъществяването на неоправдателните решения на Европейски съд по правата на човека, като през 2021 година одобри Пътна карта с съответни ограничения и периоди.
Същевременно в НПВУ са препоръчани ограничения за нараснала отчетност и ефикасен механизъм за търсене на отговорност от основния прокурор, в осъществяване на решението „ Колеви “ и откритите интернационалните стандарти и практики на Съвета на Европа за дейно правораздаване.
Общите въпроси за промяната на наказателния развой и съответните проблеми, свързани с отговорността на основния прокурор, са неразривно свързани. Решението „ Колеви “ категорично обвързва общия въпрос за отхвърли да се образува наказателно произвеждане със характерния за въздействието на основния прокурор над останалите прокурори и свързаната с това практическа неспособност той да бъде разследван и отхвърлен. В този смисъл промяната на наказателния развой и основаването на механизъм за търсене на отговорност на основния прокурор са две взаимосвързани ограничения за превъзмогване на проблемите по отношение на незадоволителната успеваемост на наказателните производства в България. Мерките са съобразени с настоящата конституционна рамка и не засягат възможната конституционна промяна в тази посока. За по-дълбока промяна е необходим и ще бъде издирван по-широк политически консенсус.
- Вашето държавно управление ще се ангажира ли постоянно да се съветва и да следва рекомендациите на Венецианската комисия по отношение на всички правосъдни и конституционни промени, препоръчани в България?
- Комитетът на министрите на Съвета на Европа е претрупан с контрола за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека и годишно преглежда въпросите, свързани с наказателния развой, изисква дейности от страна на българските управляващи и все още е постановил редица решения и резолюции със съответните рекомендации. Ето за какво в НПВУ се планува, в процеса на правене на наредбите те да бъдат съветвани с Отдела за осъществяване на решенията на Съвета на Европа, а направеният законопроект да бъде изпратен за мнение на Венецианската комисия, чийто опит и рекомендации постоянно са били търсени и високо ценени.
- Както се загатва в разнообразни отчети на Европейската комисия и GRECO (Групата „ Държави против корупцията “ – б.р.) битката с корупцията би трябвало да стане по-успешна, изключително във връзка с високопоставени чиновници и политици. Какви проекти има намерение да предложи Вашето държавно управление за усилване на битката с корупцията? Ще се ангажирате ли да приложите всички рекомендации на GRECO? И ще вземете ли положителни практики от други страни членки на Европейски Съюз в битката с корупцията? Ако да, кои?
- Както е заложено в Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервала 2021 година – 2025 година, държавното управление е решено да ускори активността на антикорупционните органи, като една от плануваните ограничения е промяна в активността и структурата на КПКОНПИ. Същата мярка е включена и като промяна в Националния проект за възобновяване и резистентност. Мярката ще се реализира посредством следните стъпки:
♦ 1. Изготвяне на законопроект, в който да се уредят пълномощия на независима антикорупционна комисия, която да разпорежда осъществяване на инспекции на други способени органи и дирекции – Национална агенция за приходите, ДАНС и други Тази комисия ще има право да прави следствие, тъй че събраните доказателства да могат да се употребяват в наказателния развой при залагане на подобаващи законови гаранции за правата и свободите на жителите и бизнеса. Ще бъде обособена и независима Комисия за лишаване на нелегално добитото имущество (за възобновяване на активи):
• Преразглеждане на функционалностите и активността на инспекторатите към министерствата;
• Право на Антикорупционната комисия да апелира отводи на прокуратурата за формиране на досъдебни производства по подадени от нея преписки с данни за осъществени корупционни престъпления;
• Правомощие на Антикорупционната комисия/звено при определяне на данни за значително разминаване в имуществото или при открит спор на ползи да сезира Комисията за възобновяване на активи за осъществяване на инспекция в областта на нейната компетентност;
♦ 2. По отношение на активността на Антикорупционната комисия, съотв. Комисията за възобновяване на активи ще се пристъпи към:
• Приемане на ясна, оперативна и обществено налична методика за финансова оценка на активи, която да разрешава съответна оценка на цената на активите, които да бъдат запорирани, и осъществяване на проверка на заведените до този миг каузи за лишаване на незаконно добито имущество за понижаване на риска от ангажиране на отговорността на страната в бъдещи дела;
• Възприемане на политика за централизация на напъните върху лицата, при които има по-висок корупционен риск;
• Въвеждане на условие за осъществяване на първични и периодически инспекции за интегритет на основни чиновници в структурата на антикорупционните органи.
Сравнителният разбор на отчетите на GRECO фактически демонстрира, че България е от една от страните, които подхващат най-своевременни и съответни ограничения за осъществяване на отправените рекомендации в границите на досегашните четири кръга на оценка.
Към момента няма отворен кръг на оценка за България. През месец декември 2019 година GRECO одобри Втория отчет за България за осъществяване на рекомендациите от Четвъртия кръг на оценка на тематика „ Превенция на корупцията във връзка с народните представители, съдиите и прокурорите”, с което завърши мониторингът на Групата във връзка с нашата страна в границите на този кръг. В отчета се съдържа умозаключение, че българските управляващи са изпълнили приемливо 16 рекомендации и отчасти – 3 рекомендации. Независимо че инспекцията за осъществяването на рекомендациите на GRECO в границите на Четвъртия и предходните кръгове на оценка е завършила, в подтекста на антикорупционната промяна и промяната на правосъдната власт българските управляващи не престават да подхващат дейности, които се отнасят до обсега на някои от тези рекомендации. В отговор на рекомендацията на Групата за ясни, справедливи и транспарантни критерии за установяване на размера на спомагателното заплащане в границите на правосъдната система през м. юли 2021 година съдийската гилдия на Висш съдебен съвет одобри нови Правила за установяване и погашение на спомагателни хонорари на съдии по реда на член 233, алинея 6, изречение първо от Закона за правосъдната власт. Съобразно новите правила решението за погашение на в допълнение заплащане се взема от съдийската гилдия на Висш съдебен съвет съгласно степента на натовареността на съответния съд за миналата година. Следва да се означи, че размерът на спомагателното трудово заплащане се дефинира общо за съответния съд, като се разпределя по равно сред съдиите, съразмерно на отработеното време. В осъществяване на интернационалните стандарти за битка с корупцията и за въвеждане в българското законодателство на наредбите на Директива 2019/1937 по отношение на отбраната на лица, които подават сигнали за нарушавания на европейското право Министерството на правораздаването е подготвило план на специфичен закон, който следва изпратен за утвърждение в Министерски съвет и по-късно в Парламента.
Опитът и положителните практики на другите страни в битката с корупцията постоянно са били вземани поради от българските институции в процеса на формулиране на политиките за битка с корупцията и тяхната реализация. Разбира се, освен това се регистрират особеностите и традициите на българската правна и институционална система.
Тази година следва в страната ни да се реализира посещаване на GRECO в границите на петия кръг от мониторинга на Групата, който е отдаден на тематиката „ Превенция на корупцията в централните държавни управления (висши чиновници в изпълнителната власт) и правоохранителните органи “. Поради усложнената епидемиологична конюнктура у нас и в Европа това посещаване беше отлагано няколко пъти, само че се надяваме, че тази година то ще се състои.
- По отношение на глобите, подхванати от Съединени американски щати против български чиновници по “Закона Магнитски”, по какъв начин има намерение Вашето държавно управление да предприеме дейности по тях? Ще доведат ли тези наказания до спомагателни следствия? Установени ли са контакти с управляващите на Съединени американски щати по отношение на тези наказания?
- Министерството на правораздаването, в качеството си на централен орган по въпросите на интернационалното правно съдействие и интернационалната правна помощ, оказва подпомагане на българската прокуратура по отношение на взаимоотношението ѝ с други страни за задачите на подхванати от нея дейности. Такова съдействие е осъществено и със Съединени американски щати.
Прокуратурата е способният орган, който преценя по какъв начин да употребява получената информация в активността по следствието.
- Вашето държавно управление ще се ангажира ли да ратифицира Истанбулската спогодба?
- Следва да се има поради, че, отчитайки постановеното на 27 юли 2018 година решение на Конституционния съд, с което Съдът реши, че Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, открита за сключване на 11.05.2011 година в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 година, не подхожда на Конституцията на Република България, страната ни не е в положение да ратифицира този интернационален акт, както и да се причисли към която и да е негова част. По силата на член 14, алинея 6 от Закона за Конституционен съд Решение № 13 от 27 юли 2018 година на Конституционен съд е наложително за всички държавни органи, юридически лица и жители.
Министерството на правораздаването деликатно проучва неотдавна постановеното мнение на Съда на Европейски Съюз по отношение на присъединението на Европейски Съюз към Истанбулската спогодба. Този развой би трябвало да бъде в сходство с правилата на предоставената подготвеност и на лоялното съдействие. Ето за какво страните членки би трябвало да реализират „ общо единодушие “, преди да дадат единодушието си за обвързване с конвенцията.
Въпрос към министъра на културата
- По отношение на свободата и плурализма на медиите и прозрачността на крайната действителна благосъстоятелност на медиите, ще извършите ли оферти, които ще се оправят с дългогодишните проблеми в тази област, повдигани неведнъж от европейски институции като Съвета на Европа и механизма на Европейски Съюз за наблюдаване на плурализма?
- В кратковременен и средносрочен проект се плануват координирани дейности за реализиране на обстоен и изчерпателен обзор на обстановката за идентифициране, обмисляне и създаване на законодателни промени, начинания и ефикасни ограничения за възстановяване и подсилване на цялостната медийна среда и укрепване на медийната независимост и плурализъм. Подходът към тези действия ще бъде стратегически, пореден и съгласуван въз основа на непрекъснат разговор и съдействие със заинтригуваните страни, най-много самите медии, както и с способени институции и органи на национално и на европейско равнище. Ще се работи в една линия с рекомендациите към България, заложени в съответните документи на европейските институции, както и Плана за деяние за европейската народна власт, като се вземат поради заложените в него законодателни и незаконодателни дейности, измежду които Препоръките за сигурността на публицистите, оповестени от Европейска комисия на 16.09.2021 година
Планира се и работата върху законодателни разпореждания, ориентирани върху възстановяване на прозрачността, отговорността и независимостта на медиите, усилване на ръководството на обществените медии, включително и ограничения за попречване на политизирането на медиите и ме
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ