Патица
Думата патица, употребена към някого, е дума за присмиване в доста езици. Причината за възприемането на този тип птици като глупави евентуално се дължи на техния външен тип и държание.
Те са герои на доста анимационни филми за деца, представящи рода птици с качества, почтени за подбив. Патоците Доналд и Дъфи са емблематични образци за отношението на хората към рода Патици от разред Гъскоподобни.
А патиците в действителност са показани от извънредно разнородни породи, те са забавни и потребни птици, които хората са опитомили и отглеждат във ферми за месо, яйца и други кулинарни деликатеси.
Какво още можем да научим за добре познатите ни пернати, живеещи в диво положение в природата, където са издирван ловджийски обект, и техните опитомени родственици?
Класификация и название на патицата
Латинското наименование Аnas е общо наименование на доста типове водолюбиви птици от семейство Anatidae на разред Гъскоподобни.
Родът Аnas е въведен от шведския натуралист Карл Линей в неговата Systema Naturae през 1758 година в Х издание. Анас е латинската дума за патица. Птиците са разграничени в няколко подсемейства на семейство Anatidae.
Патиците не са монофилетична група, т.е. показана от групата на всички потомци на един общ предшественик, а форма на таксон, защото лебедите и гъските, които са им близки, въпреки всичко не са патици.
Патиците са най-вече водни птици, по-малки от лебедите и гъските, и населяват както прясна, по този начин и морска вода. Те постоянно биват бъркани с други водни птици със сходни форми, само че несвързани с тях.
Популярното наименование за патица идва от староанглийската дума за гмуркач - duce заради метода, по който се хранят тези птици, като се гмуркат, загребвайки храната си.
Мъжката патица се назовава селез, женската - патица, в орнитологията я посочват също кокошка, а дребното е пате.
В рода съществуват 31 типа, разказани са и редица изкопаеми типове. В България се срещат 9 типа от всички познати.
Разпространение и местообитания на патицата
Патиците имат космополитно разпространяване. Редица типове съумяват да живеят на субантарктически острови като Южна Джорджия и Окландските острови. Многобройни патици са се утвърдили на океански острови като Хавай, Нова Зеландия, въпреки че популациите са застрашени от изгубване.
Някои типове патици, основно тези, които се развъждат в Северното полукълбо на Арктика, са прелетни. Тези, които живеят на тропиците, не са. Някои патици, изключително в Австралия, където преваляванията са неравномерни и непостоянни, са номадски. Те търсят краткотрайни езера и басейни, които са образуват след локализиран пороен дъжд.
Как наподобява патицата?
Цялостният проект на тялото на патиците ги показва като птици със междинен размер. Тежат от половин кг до няколко кг, според от типа.
Тялото им е удължено и необятно, компактно и натъртено, те са относително дълговрати, въпреки и не толкоз, колкото гъските и лебедите. Крилата им са със междинна дължина. И заострени, а опашката им е къса.
Имат сплесната, необятна човка, която е покрита с сензитивна кожица. Тя отива нагоре и се трансформира в твърдо рогово уплътнение.
Краката на птицата са къси и имат по 4 пръста. Три са ситуирани напред и са съединени с плавателна ципа, а четвъртият е ситуиран обратно и по-високо от другите три.
Перата им са твърди, плътни, а тялото е покрито с огромно количество пух. Крилата са къси и заострени, както и доста мощни, тъй като полетът на птицата изисква бързи и мощни удари с крилата, а това значи съществуване на мощни мускули на крилата.
Три типа са съвсем нелетящи, а доста от типовете краткотрайно не летят по време на линеенето и тогава търсят скрити местообитания с положителни хранителни ресурси. Линеенето нормално предхожда миграцията.
Мъжките имат екстравагантни пера, нужни им в интервала на размножаване за привличане на женски. Това значи, че половият диморфизъм е отчетливо показан. При южните типове този диморфизъм е по-слабо изразен. В Нова Зеландия има тип, при който оперението на женската е по-ярко от това на мъжкия.
Оперението на младите птици наподобява на това на женските.
Хранене на патицата
Патиците употребяват разнообразни хранителни източници като треви, водни растения, риби, инсекти, дребни земноводни, червеи и дребни мекотели.
Някои типове се хранят на повърхността на водата или на сушата. Други толкоз дълбоко, колкото могат да стигнат, без да се потапят изцяло.
По ръба на човката си имат сходна на гребен конструкция, наречена пектен. С него птицата разпръсква водата встрани и улавя всяка храна. Използват структурата и за оправяне на перата и за задържане на хлъзгава храна.
Гмуркащите се патици се хранят надълбоко под водата. За да се потапят по-лесно, те са по-тежки и по тази причина имат компликации при излитането. Няколко профилирани типа са приспособени да улавят и гълтам огромни риби.
Размножаване на патицата
Патиците имат единствено по един сътрудник, въпреки партньорството да трае единствено 1 година. По-големите типове и по-заседналите имат податливост към моногамна връзка, поддържана по-дълго.
Повечето типове се развъждат един път годишно, като го вършат при удобни условия - пролет/лято или влажния сезон. Патиците са склонни да вършат гнездо и след излюпването на патета ги водят до водата. В гнездото, направено най-често на земята, женската снася сред 3 и 15 яйца, които постоянно покрива с пух от гърдите си, да ги резервира от мраз и от хищници.
Най-често инкубацията се прави от майката, само че при някои типове мъжкият също взе участие. След 21 дни се излюпват патетата, които са покрити с пух и способни да се хранят и движат сами.
Патиците майки са доста грижовни и защищават дребните си, само че е допустимо да ги изоставят, в случай че заседнат физически в някоя зона или заради недостатъци, апетит или болест.
Домашните патици постоянно подценяват яйцата си и по тази причина се излюпват изкуствено.
Хищници, преследващи патицата
Снимка: DerWeg/pixabay.com Много са неприятелите на дивата патица. Особено уязвими са патетата, тъй като не могат да летят и това ги прави лесна плячка освен за хищните птици, само че и за огромни риби като щуката, крокодилите и други водни ловци и птици, хранещи се с риба като чаплите.
Възрастните птици могат да бъдат уловени от бозайници като лисицата или огромни птици като ястребите и совите.
Значение на патицата за хората
Домашната патица има огромно икономическо значение. Отглежда се за месо, яйца, пера и най-много пух. Домашните патици произлизат главно от Anas platyrhynchos като се изключи московската патица. Призоваващата патица също е образец за порода домашни патици. Първоначално тя е била стръв, употребена от ловците за привличане на дивите зеленоглави патици в клопките, заложени на земята. Призоваващата патица е най-малката порода домашни патици, тъй като тежи под 1 кг.
Тези птици са е известен ловджийски обект. Ловуването е за месо или за спорт. В България ловни обекти са 6 типа патици - Зеленоглава, Шилоопашата, Клопач, Зимно бърне, Лятно бърне и Фиш.
Комуникация на патицата
Класическият тон за връзка е издаван от женските. Мъжките издават сходен тон, само че по-плътен. Като подсвиркване, гукане и мрънкане могат да се оприличат звуците, които издават тези птици. Обажданията са мощни, когато служат за повикване и напълно слаби, когато са за диалози и близка връзка. Има градска легенда, че тези птици нямат ехтене. Това е потвърдено като погрешно.
