Проф. Андрей Фурсов: Планетата я чака по-ужасна война от Втората световна? Раждането на нов свят
Друг въпрос, който се разисква доста интензивно в този момент, е за новите войни на 21 век. За това каква роля ще играят в оформянето на новия свят. Факт е, че всеки нов свят в действителност се ражда във войни. В основата на всяка империя стои огромна война и като цяло „ акушерката “ на всяка нова система е войната. Какво ще стане този път? Каква ще бъде новата огромна война?
Факт е, че влизането и излизането, „ входът “ и „ изходът “ от епохите по предписание са огледални. И този вход, като предписание, има боен темперамент. Е, да вземем за пример, Тридесетгодишната война беше входът към ерата на капитализма и модерността. По съществоо това беше първата международна война, тъй като се водеше за международно владичество.
Световните войни са феномен на капиталистическата ера. Капитализмът е международна система и затова войните в него са войни за международно владичество. В тази 30-годишна международна война от 1618-1648г. се сблъскаха две обединения. Коалицията от едната страна, се биеше с холандски пари. От друга страна, са били Хабсбургите. И тази война се състоеше от 4 местни спора, преливащи един в различен в пространството и времето. Това е чешко-пфалцкият интервал, датския, шведския и френско-шведския.
Следващата международна война за надмощие е англо-френската. Тя също продължи 30 години, само че мина през два кръга. 7-годишен - 1756-1763 гг. А революционната и Наполеоновите войни са от 1792-1815 гг. Тоест се получават също 30 години.
След това две международни войни от ХХ век, които от време на време също се комбинират в една 30-годишна война. Защото интервалът сред края на Първата международна война – войната, която назоваваме Първа международна война - и началото на онази международна война, която назоваваме Втора международна война, в действителност беше боен и беше препълнен с войни.
И в тази война, изключително в нейния финален стадий, Втората международна война, макар обстоятелството, че Съединени американски щати, Англия и Съветския съюз водиха война против Третия райх, решаваха и други задания. Една от тях за същите Съединени щати беше унищожаването на Британската империя.
И през 56-та година, след края на международната война, за нас - Великата отечествена война, Съветския съюз и Съединени американски щати, не съответно съгласувайки се, само че осъзнавайки ползите си, тук ползите съответстваха - през 56-та година победиха остарялата Британска империя със Суецката рецесия. И тя стартира да се пробва да се пресъздава по друг метод, само че това е обособен въпрос.
Веднъж, през 90-те години, приказвах за огледалността и че най-вероятно нова 30-годишна война ще бъде изходът от епохата на съвременна. Но това беше времето - изключително през 90-те - на нашето другарство сред елциноидите и клинтоноидите и, естествено, никой не можеше и да си намерения за 30-годишна война.
Но когато стартира сирийският спор, към този момент в 21 век, ми стана напълно ясно, че това е началото на нова 30-годишна война. После я последва Украйна. И колкото и да продължи украинският спор, мисля, че след успеха на Русия ще има спор някъде другаде, те ще се засучат някъде в Закавказието или в Арктика... Освен това, с изключение на Русия, има също спор сред Гърция и Турция. Няма значение, че са членове на НАТО. След това има Индия-Пакистан. И доста, доста други неща. Тоест остарелият свят ще си тръгне с кръв, а новият също ще се роди в кръв.
И най-интересното е, че на Запад към този момент започнаха съществени полемики по този въпрос. През 2009 година американският психолог от Харвард Стивън Пинкър разгласява книга, която се трансформира в бестселър. Нарича се „ Най-добрите ангели на нашата природа. Намаляване на насилието в историята и аргументите за него “ ( преведено, оповестено при нас със заглавие „ Най-доброто в нас. Защо има по-малко принуждение в света “ – бел.ред.).
В тази книга Пинкър се опита да потвърди, че разпространяването на грамотността, демокрацията, развиването на наднационалните институции и намаляването на броя на младежите през днешния ден водят до дълъг мир, който продължава 70 години, след 45-та година и отсега нататък също следва дълъг мир.
Напомня ми доста на Кандид на Волтер " Всичко е прелестно в този най-прекрасен от всички вероятни светове. " От друга страна, напомня ми мненията, изразени в навечерието на Първата международна война, че войната към този момент не е допустима, че хората са се цивилизовали. На всичкото от горната страна изобретиха такова извънредно нещо като картечницата – т.е. като цяло няма да има война...
Това мнение беше остро подложено на критика от Насим Талеб. Той написа, че „ теорията за дългия мир е бълнуване на мечтател, който не схваща математическите фини точки на оправянето с разпределенията с дебели опашки “. Е, " дебелата опашка " е математически термин, систематизиране с дебела опашка /fat-tailed distribution/.
И точно в „ дебелата опашка “, написа Талеб, се крият „ черните лебеди “ в графиката на това систематизиране. Малко евентуалните, само че доста значими събития. Разбира се, Талеб не е истината от последна инстанция. Често той пропуща задачата, лекомислен е, просто вижте неговата рецензия към брилянтната работа на Том Пикети „ Капиталът през 21 век “. Би било по-добре той да не написа тази рецензия, Пикети се оказа прекомерно твърд за него.
В случая обаче в рецензиите си към Пинкър той е сериозен. Освен това той разчита не толкоз на работата си върху понятието за „ черния лебед “, колкото на работата, написана от професор С. Паскуале от университета в Делфт.
И в тази работа, написана под управлението на Паскуале, създателите употребяват теорията за граничните стойности. Това е раздел от математическата статистика, единствено за работа с " черни лебеди ", т.е. тези с оптимални отклонения от междинното равнище на възможност.
И по този начин, в тази работа са оценени повече от три хиляди военни спора от 1-ва година от н.е. до 2015 година Тоест 3000 военни спора, в това число 565 войни. Изводът от тази работа е доста елементарен: историческите данни за военните загуби, употребявани до през днешния ден, са пресилени.
Хипотезите за понижаване на насилието през последните 70 години не са статистически надеждни. 70 години не са интервал, който може да бъде мотив за смяна на наклонността към понижаване на насилието. През 2016 година откритията на Паскуале и Талеб бяха доказани от професора по политология Беър Браумюлер от университета в Охайо: „ Няма спад в насилието. Дългият мир в действителност е просто пауза сред международните войни.
Както тъкмо означи Сергей Карелов, Рей Далио, кралят - милиардер на хедж фондовете, подходи към казуса от непредвиден ъгъл. В отчета „ Популизмът като феномен ” той и сътрудниците му демонстрираха, че в изискванията на слаба стопанска система, възходящо неравноправие и икономическа парализа, на власт идват популистки водачи. И при тях икономическата контролируемост се губи още повече и огромната война се трансформира в излаз. И създателите считат, че в този момент сме в такава обстановка. Новата огромна война не е предопределена, само че е доста евентуална.
И последните тежести на военните везни на неотдавнашния спор за идната война бяха сложени от Арън Клаусет и Уго Барди и сътрудници. Те проучиха най-големия разполагаем азбучник от насилствени спорове. Той е планиран от Петер Бреке /Peter Breke/ през 2011 година Бреке се докопа до цели 3078 спора от 1400 до 2000 година, т.е. за 600 години.
Както Барди и компания, по този начин и Клаусет, стигнаха до извода: в близко бъдеще светът го чака война, даже по-кървава от Втората международна война. И мисля, че са прави в доста връзки, за жалост. И е доста евентуално тази война да се случи. Нейният спусък няма да бъде украинският спор, а Близкият изток. Или ще има няколко по едно и също време: Източна Европа и Близкия изток. Освен това англичаните „ мътят водата “ и тук, и там.
Е, въпреки всичко би трябвало да се помни, че бъдещето не е предопределено. Това е повече или по-малко вероятностно, само че при равни други условия в действителност, за жалост, остарялата епоха е към края си. А новите столетия нормално стартират с кръв. И Хераклит беше прав. Войната, или в различен превод " битка ", е бащата на всичко.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Факт е, че влизането и излизането, „ входът “ и „ изходът “ от епохите по предписание са огледални. И този вход, като предписание, има боен темперамент. Е, да вземем за пример, Тридесетгодишната война беше входът към ерата на капитализма и модерността. По съществоо това беше първата международна война, тъй като се водеше за международно владичество.
Световните войни са феномен на капиталистическата ера. Капитализмът е международна система и затова войните в него са войни за международно владичество. В тази 30-годишна международна война от 1618-1648г. се сблъскаха две обединения. Коалицията от едната страна, се биеше с холандски пари. От друга страна, са били Хабсбургите. И тази война се състоеше от 4 местни спора, преливащи един в различен в пространството и времето. Това е чешко-пфалцкият интервал, датския, шведския и френско-шведския.
Следващата международна война за надмощие е англо-френската. Тя също продължи 30 години, само че мина през два кръга. 7-годишен - 1756-1763 гг. А революционната и Наполеоновите войни са от 1792-1815 гг. Тоест се получават също 30 години.
След това две международни войни от ХХ век, които от време на време също се комбинират в една 30-годишна война. Защото интервалът сред края на Първата международна война – войната, която назоваваме Първа международна война - и началото на онази международна война, която назоваваме Втора международна война, в действителност беше боен и беше препълнен с войни.
И в тази война, изключително в нейния финален стадий, Втората международна война, макар обстоятелството, че Съединени американски щати, Англия и Съветския съюз водиха война против Третия райх, решаваха и други задания. Една от тях за същите Съединени щати беше унищожаването на Британската империя.
И през 56-та година, след края на международната война, за нас - Великата отечествена война, Съветския съюз и Съединени американски щати, не съответно съгласувайки се, само че осъзнавайки ползите си, тук ползите съответстваха - през 56-та година победиха остарялата Британска империя със Суецката рецесия. И тя стартира да се пробва да се пресъздава по друг метод, само че това е обособен въпрос.
Веднъж, през 90-те години, приказвах за огледалността и че най-вероятно нова 30-годишна война ще бъде изходът от епохата на съвременна. Но това беше времето - изключително през 90-те - на нашето другарство сред елциноидите и клинтоноидите и, естествено, никой не можеше и да си намерения за 30-годишна война.
Но когато стартира сирийският спор, към този момент в 21 век, ми стана напълно ясно, че това е началото на нова 30-годишна война. После я последва Украйна. И колкото и да продължи украинският спор, мисля, че след успеха на Русия ще има спор някъде другаде, те ще се засучат някъде в Закавказието или в Арктика... Освен това, с изключение на Русия, има също спор сред Гърция и Турция. Няма значение, че са членове на НАТО. След това има Индия-Пакистан. И доста, доста други неща. Тоест остарелият свят ще си тръгне с кръв, а новият също ще се роди в кръв.
И най-интересното е, че на Запад към този момент започнаха съществени полемики по този въпрос. През 2009 година американският психолог от Харвард Стивън Пинкър разгласява книга, която се трансформира в бестселър. Нарича се „ Най-добрите ангели на нашата природа. Намаляване на насилието в историята и аргументите за него “ ( преведено, оповестено при нас със заглавие „ Най-доброто в нас. Защо има по-малко принуждение в света “ – бел.ред.).
В тази книга Пинкър се опита да потвърди, че разпространяването на грамотността, демокрацията, развиването на наднационалните институции и намаляването на броя на младежите през днешния ден водят до дълъг мир, който продължава 70 години, след 45-та година и отсега нататък също следва дълъг мир.
Напомня ми доста на Кандид на Волтер " Всичко е прелестно в този най-прекрасен от всички вероятни светове. " От друга страна, напомня ми мненията, изразени в навечерието на Първата международна война, че войната към този момент не е допустима, че хората са се цивилизовали. На всичкото от горната страна изобретиха такова извънредно нещо като картечницата – т.е. като цяло няма да има война...
Това мнение беше остро подложено на критика от Насим Талеб. Той написа, че „ теорията за дългия мир е бълнуване на мечтател, който не схваща математическите фини точки на оправянето с разпределенията с дебели опашки “. Е, " дебелата опашка " е математически термин, систематизиране с дебела опашка /fat-tailed distribution/.
И точно в „ дебелата опашка “, написа Талеб, се крият „ черните лебеди “ в графиката на това систематизиране. Малко евентуалните, само че доста значими събития. Разбира се, Талеб не е истината от последна инстанция. Често той пропуща задачата, лекомислен е, просто вижте неговата рецензия към брилянтната работа на Том Пикети „ Капиталът през 21 век “. Би било по-добре той да не написа тази рецензия, Пикети се оказа прекомерно твърд за него.
В случая обаче в рецензиите си към Пинкър той е сериозен. Освен това той разчита не толкоз на работата си върху понятието за „ черния лебед “, колкото на работата, написана от професор С. Паскуале от университета в Делфт.
И в тази работа, написана под управлението на Паскуале, създателите употребяват теорията за граничните стойности. Това е раздел от математическата статистика, единствено за работа с " черни лебеди ", т.е. тези с оптимални отклонения от междинното равнище на възможност.
И по този начин, в тази работа са оценени повече от три хиляди военни спора от 1-ва година от н.е. до 2015 година Тоест 3000 военни спора, в това число 565 войни. Изводът от тази работа е доста елементарен: историческите данни за военните загуби, употребявани до през днешния ден, са пресилени.
Хипотезите за понижаване на насилието през последните 70 години не са статистически надеждни. 70 години не са интервал, който може да бъде мотив за смяна на наклонността към понижаване на насилието. През 2016 година откритията на Паскуале и Талеб бяха доказани от професора по политология Беър Браумюлер от университета в Охайо: „ Няма спад в насилието. Дългият мир в действителност е просто пауза сред международните войни.
Както тъкмо означи Сергей Карелов, Рей Далио, кралят - милиардер на хедж фондовете, подходи към казуса от непредвиден ъгъл. В отчета „ Популизмът като феномен ” той и сътрудниците му демонстрираха, че в изискванията на слаба стопанска система, възходящо неравноправие и икономическа парализа, на власт идват популистки водачи. И при тях икономическата контролируемост се губи още повече и огромната война се трансформира в излаз. И създателите считат, че в този момент сме в такава обстановка. Новата огромна война не е предопределена, само че е доста евентуална.
И последните тежести на военните везни на неотдавнашния спор за идната война бяха сложени от Арън Клаусет и Уго Барди и сътрудници. Те проучиха най-големия разполагаем азбучник от насилствени спорове. Той е планиран от Петер Бреке /Peter Breke/ през 2011 година Бреке се докопа до цели 3078 спора от 1400 до 2000 година, т.е. за 600 години.
Както Барди и компания, по този начин и Клаусет, стигнаха до извода: в близко бъдеще светът го чака война, даже по-кървава от Втората международна война. И мисля, че са прави в доста връзки, за жалост. И е доста евентуално тази война да се случи. Нейният спусък няма да бъде украинският спор, а Близкият изток. Или ще има няколко по едно и също време: Източна Европа и Близкия изток. Освен това англичаните „ мътят водата “ и тук, и там.
Е, въпреки всичко би трябвало да се помни, че бъдещето не е предопределено. Това е повече или по-малко вероятностно, само че при равни други условия в действителност, за жалост, остарялата епоха е към края си. А новите столетия нормално стартират с кръв. И Хераклит беше прав. Войната, или в различен превод " битка ", е бащата на всичко.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ