Древен град, за който се счита, че е основан във

Древен град, за който се смята, че е учреден във времето на Александър Велики беше открит, откакто се смяташе за загубен в пясъците на историята повече от 2000 години.

Калатга Дарбанд, който се намира на брега на река в провинция Сюлеймания в Иракски Кюрдистан, носи белезите на антично населено място – цитадела, а в този момент археолозите най-сетне могат да разучат този останал толкоз дълго прикрит бранш.

Въпреки че към момента няма тъкмо датиране, се счита че селището е от времето незабавно след огромната борба сред Александър Велики и персийския цар Дариус III в земите, които тогава се наричали Месопотамия.

Калатга Дарбанд, което жестоко се превежда от кюрдски като „ замъка на планинския проход “, евентуално е бил център на оживена търговия с вино и други артикули за бойците, тръгнали по пътя на славата.

„ Рано е за такива изводи, само че считаме, че това е било значим център по пътя от Ирак към Иран, “ разяснява археологът Джон МакДжинис от Британския Музей пред The Times.

“Можете да си визиите търговците и доставчиците на вино за бойците, минаващи прохода. ”

МакДжинис и екипът му са отпред на план за подготовка на иракски археолози, които се образоват по какъв начин да разпознават и избавят незаменими археологически съкровища от опасността да бъдат унищожени от Ислямска Държава.

Невероятно е, само че Калатга Дарбанд също е резултат от боен спор, въпреки че става дума за нещо друго. Шпионски сателитни фотоси, направени от Съединените щати по време на Студената война (по тъкмо през 60-те) като част от програмата Корона и декласифицирани през 90-те, помогнали на откривателите да очертаят античните остатъци.

Войните в района обаче попречили на археолозите да преглеждат от близко останките чак до 21 век, когато учените употребявали дронове, с цел да разучат пейзажа и разкрили основни разлики в посевите, които покриват античния град.

“Дронът събра отлична информация, “ споделя МакДжинис пред The Times.

„ Анализ на посевите въобще не е юридически в месопотамската археология. Там, където подземен има антични стени, пшеницата и ечемикът не порастват доста добре, тъй че има разлика в цвета на посевите. “

До момента следствието на останките е разкрило основите на няколко огромни здания, включително крепостна стена и каменни преси, които евентуално са употребявани в производството на вино или олио.

Останки от покриви също са били открити, както и скулптури, за които се счита, че са на Персефона и Адонис.

Все още не е ясно датирането на тези реликви, само че учените допуска, че става дума за първи или втори век прочие Хр.

Монета, открита в останките на града, изобразява партейския цар Ородес II, който е управлявал сред 57 и 37 г.г. прочие Хр., по тази причина е евентуално по това време градът към момента да е функционирал – дълго след времената на Александър Велики.

Очаква се разкопките да продължат след 2020 година, когато ще научим повече за тайните на античния град.