Дойче веле: Смъртно наказание? Какво ще се случи с бойците от Азов
Дойче веле
Повече от 1700 украински бойци, защитавали металургичния комбинат " Азовстал " в Мариупол, са се предали и се намират в съветски плен, гласи известието на съветското военно министерство.
Сред тях има и ранени, част от които са настанени за лекуване в Новоазовск в самопровъзгласилата се " Донецка национална република ". От украинското военно министерство приказват за евакуация и твърдят, че бойците ще се върнат вкъщи след замяна на военнопленници.
Президентът Володимир Зеленски също изрази вяра, че животът на изведените от " Азовстал " бойци ще бъде избавен.
Смъртно наказване за бойците от " Азов "?
Руската страна обаче не бърза да договаря за замяна на военнопленници, а ръководителят на Държавната дума Вячеслав Володин съобщи, че украинските бойци, които той назовава " нацистки нарушители ", не трябва да бъдат излъчени на Украйна.
На 26 май Върховният съд на Руската федерация ще взема решение дали да класифицира батальона " Азов " като " терористична организация ", което автоматизирано ще значи възбраната ѝ в Русия.
Междувременно Леонид Слуцки, ръководител на Комисията по външни връзки в Думата и член на съветската делегация за договарянията с Киев, предложи особено за процеса против бойците от " Азов " да бъде вдигнат мораториумът върху смъртното наказване, настоящ в Русия от 1996 година.
" Трябва да покажем на целия свят, че украинските националисти заслужават единствено смъртно наказване ", заплаши той.
Германският боен специалист и някогашен военачалник от НАТО Егон Рамс счита, че ще бъде ясно нарушаване на интернационалното право, в случай че украинските бойци бъдат наказани на гибел.
" Войниците, които са били евакуирани от Мариупол, в това число ранените, би трябвало да бъдат третирани като военнопленници съгласно Женевската спогодба от 1949 година. Когато слушам, че депутати от Думата приказват за смъртно наказване за тези бойци, няма по какъв начин да не стигна до извода, че съветски представители явно за следващ път интерпретират неправилно правната основа или пък се канят да извършат ново военно закононарушение ", споделя Рамс.
Женевската спогодба за военнопленниците е призната през август 1949, а в член 13 се споделя следното: " Военнопленниците би трябвало когато и да е да бъдат третирани хуманно. Всеки противозаконен акт или пропуск от страна на страната, в която се намират военнопленниците, водещ до гибелта или съществено заплашващ здравето на някой военнопленник, намиращ се в нейна власт, е неразрешен и ще бъде считан за съществено нарушаване на актуалната спогодба ".
А както прецизира немският правист Андреас декор Арнаулд, военнопленниците не могат да бъдат наказвани поради присъединяване им в спор, а единствено в случай че са направили военни закононарушения. Но даже и да са забъркани в такива, те отново имат право на почтен правосъден развой. Русия на съд?
Русия не е утвърдила спомагателния протокол №13 към Европейската спогодба за правата на индивида, с който страните се задължават да анулират смъртното наказване както в спокойно, по този начин и във военно време. Но се е съгласила да вкара мораториум върху смъртното наказване, прецизира Кристина Биндер, професор по интернационално право и отбрана на човешките права към университета на Бундесвера в Мюнхен.
Биндер напомня още, че неизпълнението на смъртни санкции е през днешния ден изискване за участието в Съвета на Европа. От 16 март 2022 обаче Русия към този момент не е член на Съвета на Европа. Това допуска и отдръпване на страната от Европейската спогодба за правата на индивида, което обаче може да влезе в действие чак шест месеца по-късно.
Това значи, че нарушавания на човешките права, които са осъществени доникъде на септември 2022 година и за които Русия е виновна, могат да бъдат докладвани пред Европейския съд за човешките права, коментира Биндер.
Това ще важи и при положение, че бойците от " Азов " бъдат измъчвани или екзекутирани, добавя експертката. Последствията При тежки нарушавания на Женевската спогодба отговорност може да се търси както на страната Русия, по този начин и на обособени лица, споделя още проф. Биндер. Но защото в интернационалното право няма наложително налагане на ограниченията - т.е., няма " полиция ", която да ги приложи, в последна сметка ответната реакция се лимитира до въвеждането на наказания, да вземем за пример стопански, коментира експертката.
Що се отнася до обособени лица - за тежки нарушавания на Конвенцията те могат да дават отговор пред национални съдилища. Само че един Владимир Путин да вземем за пример има имунитет като настоящ държавен глава. Случаят би могъл да влезе обаче и в пълномощията на Международния углавен съд. " Нито Русия, нито Украйна са страни по Римския статут, само че Киев призна юрисдикцията на Международния углавен съд за нарушавания, осъществени на украинска територия след 2014 година. А тук имунитетът на настоящи държавни глави е без значение ", споделя Биндер.
Повече от 1700 украински бойци, защитавали металургичния комбинат " Азовстал " в Мариупол, са се предали и се намират в съветски плен, гласи известието на съветското военно министерство.
Сред тях има и ранени, част от които са настанени за лекуване в Новоазовск в самопровъзгласилата се " Донецка национална република ". От украинското военно министерство приказват за евакуация и твърдят, че бойците ще се върнат вкъщи след замяна на военнопленници.
Президентът Володимир Зеленски също изрази вяра, че животът на изведените от " Азовстал " бойци ще бъде избавен.
Смъртно наказване за бойците от " Азов "?
Руската страна обаче не бърза да договаря за замяна на военнопленници, а ръководителят на Държавната дума Вячеслав Володин съобщи, че украинските бойци, които той назовава " нацистки нарушители ", не трябва да бъдат излъчени на Украйна.
На 26 май Върховният съд на Руската федерация ще взема решение дали да класифицира батальона " Азов " като " терористична организация ", което автоматизирано ще значи възбраната ѝ в Русия.
Междувременно Леонид Слуцки, ръководител на Комисията по външни връзки в Думата и член на съветската делегация за договарянията с Киев, предложи особено за процеса против бойците от " Азов " да бъде вдигнат мораториумът върху смъртното наказване, настоящ в Русия от 1996 година.
" Трябва да покажем на целия свят, че украинските националисти заслужават единствено смъртно наказване ", заплаши той.
Германският боен специалист и някогашен военачалник от НАТО Егон Рамс счита, че ще бъде ясно нарушаване на интернационалното право, в случай че украинските бойци бъдат наказани на гибел.
" Войниците, които са били евакуирани от Мариупол, в това число ранените, би трябвало да бъдат третирани като военнопленници съгласно Женевската спогодба от 1949 година. Когато слушам, че депутати от Думата приказват за смъртно наказване за тези бойци, няма по какъв начин да не стигна до извода, че съветски представители явно за следващ път интерпретират неправилно правната основа или пък се канят да извършат ново военно закононарушение ", споделя Рамс.
Женевската спогодба за военнопленниците е призната през август 1949, а в член 13 се споделя следното: " Военнопленниците би трябвало когато и да е да бъдат третирани хуманно. Всеки противозаконен акт или пропуск от страна на страната, в която се намират военнопленниците, водещ до гибелта или съществено заплашващ здравето на някой военнопленник, намиращ се в нейна власт, е неразрешен и ще бъде считан за съществено нарушаване на актуалната спогодба ".
А както прецизира немският правист Андреас декор Арнаулд, военнопленниците не могат да бъдат наказвани поради присъединяване им в спор, а единствено в случай че са направили военни закононарушения. Но даже и да са забъркани в такива, те отново имат право на почтен правосъден развой. Русия на съд?
Русия не е утвърдила спомагателния протокол №13 към Европейската спогодба за правата на индивида, с който страните се задължават да анулират смъртното наказване както в спокойно, по този начин и във военно време. Но се е съгласила да вкара мораториум върху смъртното наказване, прецизира Кристина Биндер, професор по интернационално право и отбрана на човешките права към университета на Бундесвера в Мюнхен.
Биндер напомня още, че неизпълнението на смъртни санкции е през днешния ден изискване за участието в Съвета на Европа. От 16 март 2022 обаче Русия към този момент не е член на Съвета на Европа. Това допуска и отдръпване на страната от Европейската спогодба за правата на индивида, което обаче може да влезе в действие чак шест месеца по-късно.
Това значи, че нарушавания на човешките права, които са осъществени доникъде на септември 2022 година и за които Русия е виновна, могат да бъдат докладвани пред Европейския съд за човешките права, коментира Биндер.
Това ще важи и при положение, че бойците от " Азов " бъдат измъчвани или екзекутирани, добавя експертката. Последствията При тежки нарушавания на Женевската спогодба отговорност може да се търси както на страната Русия, по този начин и на обособени лица, споделя още проф. Биндер. Но защото в интернационалното право няма наложително налагане на ограниченията - т.е., няма " полиция ", която да ги приложи, в последна сметка ответната реакция се лимитира до въвеждането на наказания, да вземем за пример стопански, коментира експертката.
Що се отнася до обособени лица - за тежки нарушавания на Конвенцията те могат да дават отговор пред национални съдилища. Само че един Владимир Путин да вземем за пример има имунитет като настоящ държавен глава. Случаят би могъл да влезе обаче и в пълномощията на Международния углавен съд. " Нито Русия, нито Украйна са страни по Римския статут, само че Киев призна юрисдикцията на Международния углавен съд за нарушавания, осъществени на украинска територия след 2014 година. А тук имунитетът на настоящи държавни глави е без значение ", споделя Биндер.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ